Румънски прозорец към иранската култура бе отворен на Панаира на книгата „Гаудеамус“ 2016

Специалистът по ислямска история Михай Чернатеску е превел 500 истории за Настрадин Ходжа от персийски на румънски език

Владимир Митев

В „Илиада“ целият свят на Древна Елада е изобразен върху щита на Ахил. Ако днес някой иска да срещне интелектуалния румънски свят на едно място, трябва да посети панаира на книгата „Гаудеамус“ в Букурещ.

Между 16 и 20 ноември десетки хиляди жители и гости на най-големия румънски град се стекоха в Romexpo, за да присъстват на представяния на книги, интервюта и да купят с намаление нови заглавия. Тук бяха както комерсиални издателства, доминиращи книжния пазар на страната, така и университетски издателски къщи. Имаше още пространства с картини, щанд за масонска литература и други изкушения за любопитните.  На всеки половин час някъде в изложението започваха представяния на книги, които протичаха в зоните между отделните павилиони.

Специален гост на събитието бе Китай. Бяха представени китайски картини, техники за рисуване, мини музейна експозиция за печатното изкуство и още свидетелства за вековните културни традиции на азиатската държава.

На щандовете беше пълно с книги за личностно развитие, бизнес успех, предприемаческа култура или езотеризъм. Не липсваха и томове, свързани със съвременната румънска и световна политика, с френската литература и интелектуална мисъл и с други светове, които румънецът чувства близки до себе си.

Има обаче и интелектуални пространства, отварянето към които е просвещенско по своя характер. Книгата „Приключенията на Настрадин Ходжа“ играе точно тази роля по отношение на света на иранската цивилизация. Книгата събира 500 истории за легендарния народен герой Настрадин Ходжа. Той е умен, хитър, шегува се и винаги възстановява справедливостта в обществените отношения със своите действия или думи.

Преводачът на книгата Михай Чернатеску е доктор по ислямска история от университета „Тарбиат Модарес“ в Техеран. След като живее 9 години в Ислямска Република Иран, получавайки различни образователни степени, иранистът се завръща в Румъния и се посвещава на културното сближаване между двата народа. Днес той води курсове по персийски език в родния си град Питещ и в Букурещ.

Разказвайки за превода си, Чернатеску сподели, че книгата е поставила предизвикателства пред него, защото езикът, на който тя е написана, и културният контекст, в който историите в нея са били създавани, са свързани със Средновековието и с Близкия изток. Затова те пораждат трудности при превода, само че проблемите са били разрешени от румънеца. За целта е помогнало и общуването на Чернатеску с университетския преподавател иранеца Насър Никубахт.

Първата книга за Настрадин Ходжа на румънски език е в превод на родения в град Сливен просветител и автор на румънския национален химн Антон Пан. Той е ползвал за книгата си от 1853 г. „Шмекерлъците на Настрадин Ходжа“ истории от балканския фолклор. Логично е да се предположи, че е черпел информация и  от български източници, доколкото е владеел и български език.

„Антон Пан е взел разказите си от балканската и от османската култура. Но аз съм ги превел директно от персийския им оригинал. Освен това в неговата книга има 60 истории, докато в моя превод те са 500. Така че между двата тома има огромна разлика. Антон Пан е писал през 1853 г. и неговите думи за нас са архаизми. Достойнството на книгата му е, че разказва историите в стихове. В същото време настоящата книга е издържана в духа на съвременния румънски език.“, заяви Михай Чернатеску.

Според преводача мястото на Настрадин Ходжа в иранската култура е особено важно. Той е един шегобиец, който се бори с пороците на своето време и иска да издигне нравите на обществото. „Това е един вид културен „хайдук“ на средновековното общество“, смята Чернатеску.

След Чернатеску думата взе Теодор Гьондя – специалист по философия и религия на Изтока и познавач на френския езотерист Рене Генон в Румъния. Гьондя припомни как образът на Настрадин Ходжа, яздещ магарето си с гръб към посоката на движението, се среща и в китайски изображения на даоистки мъдрец. Внушението на този образ е не че мъдрецът прави наопаки на света, а че светът се движи в посока, която е обратна на хода на мъдростта. 

Сред гостите на събитието бяха и студенти на преподавателя по персийски език. Самият преводач заяви пред блога „Мостът на приятелството“, че се надява книгата да се чете, защото това ще му позволи да предприеме по-смело нови проекти по културното сближаване между иранците и народите в нашия регион.

Прочети и на румънски език!

About Author

Vladimir Mitev

See author's posts