Кристиан Гица: Нашият регион се нуждае от експерти по международни отношения, за да представи своите позиции
Share this:
Блогът „Мост на приятелството“ разговаря с експерт от Евроатлантическия център за устойчивост за неговата организация, която е създадена сравнително наскоро, и за това какво прави тази институция в подкрепа на държавите от Югоизточна Европа, които са членове или партньори на НАТО и ЕС
Владимир Митев
Интервю с Кристиан Гица, главен редактор на Euro-Atlantic Resilience Journal и координатор по комуникациите в Евроатлантическия център за устойчивост (E-ARC) в Букурещ. E-ARC работи под опеката на румънското Министерство на външните работи. Разговорът се съсредоточи в по-голямата си част върху дейността на Центъра: неговото най-значимо събитие – Евроатлантическия форум за устойчивост; някои скорошни примери за кризи, които са поставили на изпитание устойчивостта на държавите от Черноморския регион; както и отвореността на Центъра за сътрудничество с експерти и неправителствени организации от региона.
Здравейте на всички, които ни слушат по нашите канали, Трансгранични разговори и Мостът на приятелството. Днес провеждаме интервю с Кристиан Гица, който е експерт по комуникации от Евроатлантическия център за устойчивост в Букурещ. Това е сравнително новосъздадена организация. И тя е част от тази тенденция на Румъния да създава много организации за експертиза в областта на международните отношения, сигурността и т.н. Така че ще обсъдим една конференция, която се проведе наскоро, и за някои важни въпроси в нашия регион от гледна точка на устойчивостта. На първо място, Кристиан, бихте ли ни представили организацията, от която сте част?
Разбира се, за мен е удоволствие да го направя. И така, Евроатлантическият център за устойчивост е създаден през май 2021 г. Това е междуведомствен център за научни изследвания, анализи и експертиза, който се опитва да обхване всички области, които са от значение за Европейския съюз и за страните от НАТО по отношение на стълбовете на устойчивостта. В рамките на нашата организация сме определили няколко общности по интереси, които се занимават с обществената устойчивост, с устойчивостта на транспортната инфраструктура, например с новата тенденция на нововъзникващите и евентуално разрушителни технологии, комуникационните екосистеми и т.н. А нашата цел е да създадем в Букурещ платформа за диалог между правителствените организации, между академичните среди, между неправителствените организации и частния сектор. Защото, ако последните кризи ни показаха нещо, то е, че подходът на цялото правителство не е достатъчен. Те ни показаха, че в академичните среди и в частния сектор има ресурси от експертен опит и дори материални ресурси, които са от съществено значение, за да можем да преодолеем кризите.
Неотдавна в Букурещ се проведе много голяма конференция, на която вашата организация беше домакин. Какво се случи на тази конференция? Какви бяха заключенията и какви бяха измеренията на конференцията?
Това беше една от най-големите конференции, организирани по въпроса за устойчивостта, със сигурност в Румъния, но според нас и в цялото евроатлантическо пространство. Това беше Евроатлантическият форум за устойчивост, който се проведе между 15 и 16 ноември в Двореца на парламента. Имахме близо 70 лектори в 12 панела и доста над 1000 участници, като се има предвид хората, които участваха в събитието като лектори, като публика, като организатори. Така че това беше много, много голямо събитие. Обхванахме 12 области на интерес. Дезинформацията и пропагандата бяха на преден план в мислите ни, защото видяхме, че това са, ако искате, хоризонтални заплахи, този вид враждебни дейности са налице, независимо от кризата. Обсъдихме как те се отразяват от гледна точка на обществената устойчивост, как дезинформацията може да атакува по пукнатините в обществото. Разговаряхме за това как дезинформацията влияе например върху енергийната сфера, върху бедствията, как дезинформацията може да повлияе на кризисните сценарии по отношение на природните бедствия и т.н. Така че имаше 12 панела, посветени на конкретни теми.
Нека се опитаме да разгледаме някои конкретни случаи, в които нашата устойчивост на предизвикателства е поставена под въпрос в нашия регион. В момента имаме много сериозна енергийна криза в Молдова, Република Молдова и Украйна. Какво могат да направят държавите от нашия регион, за да подкрепят устойчивостта на тези съседи?
Нашите страни участват активно в укрепването на устойчивостта на съседите ни. Това е един от проблемите, едно от възможните решения, които набелязахме не само по време на този форум, но и откакто активно участваме в размислите за устойчивостта по всички тези стълбове, е, че сътрудничеството е аспект, който е абсолютно ключов. Това се наблюдава и по отношение на енергийната криза. Без силната подкрепа на всички участници в региона енергийната криза би била много по-сериозна и би имала много по-сериозни последици за целия регион. Фактът, че Румъния може да действа като платформа за подкрепа на Република Молдова по отношение на доставките на електроенергия, от която тя понякога се нуждае, е изключително важен фактор. Така че регионалното сътрудничество е от ключово значение, за да се преодолее тази пропаст, която съществува в краткосрочен план по отношение на доставките на енергия. В средносрочен и дългосрочен план трябва да мислим стратегически за това къде искаме да се превърнем като икономики. Идеята за зеления преход, към която се приближихме по време на нашия формуляр, е една от най-обещаващите области, която обещава мирна, чиста и изобилна енергия. Но трябва да отделим много ресурси, за да стигнем до това място.
Имате статия за това, че България и Румъния имаха изпитание по отношение на устойчивостта свързана с цените на енергията, особено на ресурси като дизелово гориво и др. Бихте ли ни разказали малко повече за това?
Това беше един от най-ранните ни опити да видим как се разиграва сценарий за дезинформация в страните от региона. И взехме за пример Румъния и България по отношение на две много специфични кризи. Едната беше свързана с цената на горивата, а другата – с наличието на слънчогледово олио. И заключенията бяха, че през пролетта на 2022 г. изглежда е имало целенасочени атаки, целящи да създадат в много специфични области изкуствена криза на доставките. За щастие, имаше ресурси, особено в частния сектор, които да покрият търсенето. Така че ние успяхме като общества да преодолеем тези кризи, просто защото в частния сектор имаше достатъчно ресурси по отношение на предлагането, за да се покрие изкуственото търсене. Интересно е да се види, че около месец след публикуването на тази статия във Франция се случи много подобна криза. Така че всичко, което разберем тук за този регион, може да се приложи и другаде. Сценариите, които се изпробват в този регион, могат да бъдат приложени и другаде. А опитът и решенията, които намираме тук, са приложими в цялата евроатлантическа зона. Това е един от основните изводи, които направихме.
Добре. искам да ви предизвикам малко, защото обикновено устойчивостта се разбира като някакъв вид сила по отношение на – това, което идва отвън от Запада в нашите страни като заплаха…
… Позволете ми да кажа, че устойчивостта е просто способността на една система да абсорбира шок и да запази основните си функции, а след това да се възстанови, за да се подобри. Така че тя не се отнася единствено до действия от страна на враждебни участници. Например, на форума имахме важен панел, посветен на изменението на климата и как то е изпитание за устойчивостта на нашите общества. Така че в никакъв случай устойчивостта не е нещо, което просто е способно да устои на враждебна атака. Ние обхващаме много по-широка област.
Вашата организация също е написала в сайтовете си изявление, че иска да насърчи повече неправителствени сили да се занимават с международни отношения. Мислили ли сте за това какъв би могъл да бъде конкретният вариант на тази идея по отношение на България и Румъния? Кои биха могли да бъдат тези двигатели на промяната в българо-румънските отношения или в регионалните отношения на нашите страни?
Ние не мислим за отделни личности или отделни организации. В момента сме правителствена агенция. Действаме под шапката на румънското Министерство на външните работи, така че сме правителствен орган. Но в нашето ДНК, ако щете, е да търсим партньорства с неправителствените организации, с академичните среди, с бизнес средите, както казах в самото начало. Така че ние сме, ако щете, в пресечната точка между всички тези области и се опитваме да ги обединим, за да предоставим конкретни резултати и конкретни проекти за анализ и изследвания. Ние не се опитваме да определяме носители на промяна, за да подкрепяме един или друг политически орган. В никакъв случай, не правим това, ако за това питахте. Опитваме се да насърчим подход, обхващащ цялото общество, защото вярваме, че устойчивостта е екипно усилие и всеки трябва да има дял в него и всеки има място в това усилие.
В заключение: прави впечатление, че напоследък в Румъния, в румънското общество, нараства броят на експертните центрове, неправителствените организации, които се занимават с международни отношения и др. Бихте ли ни разказали повече за тази тенденция от ваша гледна точка, защото вашата организация също е част от нея? Какво е обяснението за това разрастване на експертните организации като гъби? Наблюдават ли се вече някои ефекти от него и т.н.?
Мисля, че това е обща тенденция и е свързана с постоянното развитие на тази област. И това е нещо, което се случва не само в Румъния или България. Мисля, че това е нещо, което наблюдаваме в цяла Централна и Източна Европа, и на нашия форум имаше много експерти, които идват от тази дъга от държави, от Прибалтика до България. И това е свързано с развитието ни като държави, като общества и с нарастващото осъзнаване, че не сме сами в този свят. И че сътрудничеството е съществена част от това, което правим като държави и общества. Съвсем естествено е тези общества да се опитат да развият уменията, опита и да подкрепят учените, експертите, които могат да се ориентират в тази област. Смятам, че е полезно, смятам, че е изключително важно тази област да има свои собствени експерти и да има какво да каже, което да е последователно и разбираемо за останалия свят, за да представим нашите аргументи. И ако има нещо друго, събитията в Украйна, които изненадаха по-голямата част от света, бяха потвърждение на това, за което страните от Централна и Източна Европа предупреждаваха през последното десетилетие. И мисля, че сега светът осъзнава необходимостта да се вслушва в тези експертни мнения по начин, който може би не е бил използван в миналото.
Имате ли послание към регионалните експерти или организации, които евентуално искат да се свържат с вас и да си сътрудничат с вас? Какво можете да им предложите като възможности?
Абсолютно. Форумът беше отличен начин за нас да демонстрираме определено ниво на зрялост и това беше началната стъпка по пътя ни към интернационализация. Това беше призивът, който беше отправен по време на форума. Евроатлантическият център за устойчивост е отворен за сътрудничество с участници и с партньорски организации от цялото евроатлантическо пространство. Ние смятаме, че устойчивостта е от съществено значение. Смятаме, че е важно да се изгради мрежа от експерти, които имат добри местни познания, които след това могат да бъдат приложени в цялото евроатлантическо пространство и от простия обмен на информация до възможността да се създадат методологии, приложими в цялото пространство, сътрудничеството между институциите е от съществено значение за благосъстоянието на нашите страни.
Снимка: Кристиан Гица (източник: YouTube)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
