Един ден във финландско училище

В рамките на един ден ученик от първи клас във финландско училище знае кога да дойде в школото, но не знае каква програма има, а в междучасията класната стая се заключва и всички са задължени да останат на двора и да играят, дори ако вали и е студено. Всичко това е възприемано като нещо напълно нормално

Сорана Станеску

Тази статия бе публикувана на сайта на румънското списание Decât o Revista на 3 октомври 2016 г. Репортажът е реализиран с подкрепата на Финландското министерство на външните работи.

Понеделник е. В края на дъждовния и хладен май. В 9 без 10 в канцеларията на общообразователното училище „Ресу“ в Хелзинки преподавателите се подготвят за часовете си. На две дълги сиви метални маси в средата на стаята стоят кани за кафе, табли и листи. Има и сладки с шоколад, донесени от вкъщи. На стените са окачени дъски с програмата, графици, които показват седмичните задачи, посещенията и заседанията за всеки ден. На едната страна на залата стоят четири елегантни фотьойла – два от тях от един вид, два от тях от друг. Има и масичка за кафе, която има вид на старовремска. Преподавателите ги използват, ако имат свободен час в своята дневна програма. В суетнята сутрин никой не обръща внимание на тези фотьойли.

Всички са облечени спортно. Това е нещо характерно за финландците. В учителската стая няма телевизор, радио или пушалня. Има само кухненски бокс с фризер, фурна,  микровълнова печка, мивка и машина за миене на съдове. Пространството до входа е истински гардероб. Преподавателите могат да си сменят обувките, ако искат, и го правят, когато вали много сняг през зимата.

Училището има 480 ученици от много националности и история от над 120 години. По време на Втората световна война, например, е било полева болница. От 2007 г. „Ресу“ предлага програма за международна диплома – както на финландски, така и на английски език. Програмата не се различава като съдържание или предмети от националната програма. Поставя по-голямо ударение върху развитието на уменията за разрешаване на проблеми чрез много индивидуални и групови проекти. Дипломата е международно призната.

Марика Ланкинен преподава биология и география от 16 години. 13 от тях прекарва в „Ресу“. Точно в 9 часа тя отключва с електронна карта стаята за час по география в VІІб клас. Класовете „а“ учат на финландски език, а „б“ – на английски език. Учениците нямат своя класна стая, а се движат от една зала в друга според часа си. Имат обаче шкафчета, в които си държат вещите. Отнема точно 2 минути всеки да се разположи на чина си, а Ланкинен да проектира на дъската с помощта на компютъра първата снимка, която е подготвила за часа. Отсъствията се отбелязват в електронен дневник, до който имат достъп родителите, за да разберат оценките. Последните могат да варират между 4 и 10. (Никой не обявява отсъствията в началото на часа, нито се прави проверка по номера на учениците, а преподавателят просто ги познава и така отбелязва кой отсъства, обяснява директорката на училището.)

Най-напред има фотография с лодка, пълна се бежанци. Ланкинен иска учениците да обяснят какво виждат и да се опитат да опишат съдбата на хората на снимката. „Лодка“, „без спасителни жилетки“, „наричат се бежанци“, се чува последователно в залата. „От коя страна?“, пита преподавателката и продължава да показва поредица от фотографии: една лодка, достигнала до брега, от която дете на 3-4 години се опитва да се покатери на скалите, група бежанци зад ограда от бодлива тел, двама мъже, които  смъкват ковчег на земята, две деца, останали сами, които носят куфар в калта и обиколилата целия свят снимка със сирийско момче, открито мъртво на плажа в Гърция миналата есен. Учениците са свободни да се движат в час, да говорят, когато искат и дори да повикат с глас на помощ Google Translate на техните iPhone-и 6, когато не намират как е на английски „бодлива тел“.

Говорят за нещата, които се виждат на фотографията. Ланкинен обаче ги пита и за по-малко забележимите неща: „Къде отиват?“, „Защо си тръгват?“, „Къде е майката на двете изоставени деца?“ В предишна лекция са дискутирали икономическото развитие на определени страни в Ориента, но сега е първият път, когато говорят за бежанци. Няма правилни или грешни отговори, а само жива дискусия за живота наоколо и нещата, които се случват, докато те са на училище.

Ланкинен приключва часа с няколко статистически данни за бежанците. Според Върховния комисар за закрила на бежанците на ООН през 2016 г. 60 млн. души  са били принудени да напуснат родните си места. Половината от тях са деца. „Но трябва да разберете, че те не идват във Финландия. Почти никой от тях не е достигнал до тук.“, казва тя и приключва часа по география с 20 ученици на 14 години, в който никой не е каран да знае столиците на африканските държави, не е бил принуден да показва на картата някакво езера в Швейцария и не е бил питан за икономиката на държавите, от които идват бежанците.

Преподавателката си взема раницата и бърза към следващия час. Преподава по 23 часа седмично на над 200 деца, групирани в класове от между 25 и 32 ученици. За разлика от Румъния, където преподавателската норма за учителите е 18 часа независимо от предмета им, във Финландия тя варира между 20 часа за чуждестранните езици, 21 часа за математика и 24 часа за физика. 24 часа седмично имат и т.нар. „класови учители“, които са преподаватели по общи науки. Те изнасят уроци от І до VІ клас интердисциплинарно по всички предмети, като в по-малка степен по физика, музика и чуждестранни езици.

Във финландската система задължителното образование трае 10 години и се получава в общообразователни училища. Учениците започват на 6 години с една подготвителна година, а после до VІ клас имат преподавател по общи науки. В VІІ, VІІІ и ІХ клас се учат предмети, по които преподавателите са различни. Съществуват и проекти, които засягат повече области и за които се получават повече оценки. Например за проект по етични дилеми, една от които би било правото на евтаназия, се правят есета по двойки, както и дебат в клас. Оценяването става в три дисциплини: биология, религия и образование за здравето. Тъй като учениците са членове на лутеранската църква, религията е задължителна. Другите могат да учат етика или своята собствена религия: православна, католическа или ислямска.

За проекта за евтаназия имат един месец време за работа. Тя по принцип се извършва в часовете, но ако не е приключила в тях, продължава вкъщи. „Ако учениците са ефективни и работят в час, не трябва да се трудят толкова много извън него“, разказва Еми Ропонен, която преподава история и гражданско образование в „Ресу“.

По същия начин действа и Марку Суоминен – един от тримата преподаватели по математика и физика в училището. Една седмица по-рано той е дал на осми клас преговор – да направят в рамките на шест часа 29 упражнения от три глави на учебника по геометрия. В понеделнишката утрин учениците работят в тишина, а Суоминен се разхожда сред тях и им помага с каквото е необходимо. Два пъти в седмицата в неговия час идва преподавател, който помага и работи с деца със специални образователни нужди (като дислекция или хиперактивни с дефицит на внимание) и въобще, с когото има нужда.

Всяка глава от учебника по математика завършва с текст, озаглавен „Защо е важна тази глава“, където има практически упражнения по теоретичните постановки. Книгата е голяма – 660 страници на английски език, отпечатана от издателството на Университета „Кеймбридж“. Преподавателите по математика са я избрали заедно и я използват в XIII и IX клас. Тя остава в учебната стая след приключването на часовете.

В девети клас учениците от „Ресу“ имат по 30-32 часа на седмица (в Румъния – 29), от които две-трети са избираеми. Възпитаниците на училището избират какво да учат от това, което училището предлага (например актьорско майсторство или ръчен труд). Не се предлагат часове за обучение по компютърна грамотност. Тези умения ученикът придобива сам, като използва цифрови средства за преподаване. Вместо това още от ІV клас започват избираемите програми. За големите ученици стаите се заключват по време на междучасието и когато е студено и не може да се остане в двора, те влизат в зали за футбол, билярд или тенис на маса.

В края на ІХ клас всички държат абсолвентски изпит, за да могат после да продължат още три години в гимназия или да завършат професионално образование. Това е повече тест, отколкото национален стандартен изпит. Само критериите за оценяване са еднакви за всички и са определени от Националния съвет за образованието (Finnish National Board of Education). Това е институция, подчинена на Министерството на образованието, която прилага националната политика в предуниверситетското образование. Въпросите на този тест се изготвят от всяко училище за неговите ученици.

Като цяло във финландското училище не се изискват домашни. Когато все пак бъдат дадени  през лятната ваканция от 11 седмици, те са например  четене на кратък текст (за децата от началните класове), проучване за историческа личност или лекция. Учениците имат много свобода и зависи от тях как ще я използват, казва Ропонен. „Например, ако им дам домашно, не проверявам всеки и те знаят това. Тяхна отговорност е да го направят. А отговорността я усвояват в началните класове.“

В І клас учениците имат 20 часа седмично. Програмата включва английски език, финландски език, математика, науки, ръчен труд, изкуства, музика, религия и спорт. „Но те не виждат програмата по този начин“, казва Ропонен. „Те знаят само в колко часа трябва да дойдат на училище и дали имат спорт, за да си носят екипа, или дали имат чужд език, защото тогава трябва да отидат на друго място. Съдържанието на часовете ден по ден е организирано от преподавателя.

Обедната почивка е 45 минути. Всички училища предлагат – още от 70-те години насам, безплатен обяд от първи клас до края на гимназията и безплатни учебници за първите девет класа. През последните два класа на средното си образование учениците трябва да ги купуват.

При нас в Румъния учениците получават всекидневно безплатно рогче и мляко. Топла храна би трябвало да бъде предложена от министерството за първи път тази есен в 50 училища в рамките на пилотен проект. Но подробностите още не са ясни. Безплатните учебници на румънските ученици могат да бъдат получени от тях в първите 10 класа, въпреки че Образователният закон от 2011 г. предвижда такива да има до края на гимназията. Проблемът с учебниците бе разрешен тази есен, в резултат на оплаквания от асоциациите на учениците.

Когато часовете свършат в по-голямата част от финландските училища учениците от първи клас остават до 16 часа в занималня, където рисуват, гледат филми или си играят, без да бъдат наблюдавани от преподавателите. За това родителите плащат по 80 евро на месец (за сравнение месечен абонамент за автобус в Хелзинки струва 52 евро).

Иначе в 13 часа, когато големите ученици вече са влезли в последния час или са се прибрали вкъщи, в двора на общообразователното училище „Ресу“ остават само момчета от първи клас. Всички носят светлоотразителни жилетки – знак, че са останали след училище. Някои момичета играят с баскетболна топка. Други – в спортно облекло, си почиват на земята около фигурата на анимационния герой Снупи, която се намира в двора. Навън е само 15 градуса по Целзий. Духа лек вятър, но гумата е топла. Финландските деца са калени. „Снупи“ на финландски се превежда като „Ресу“ и оттук идва името на училището.

Други деца играят шах по пейките. Няколко ученици търсят бръмбари и инспектират лехите с ягоди, които са засадили в часовете по биология предната седмица в големи дървени саксии. Децата вече са се отегчили от сините и оранжеви сфери, които съответстват на молекули и привличат вниманието веднага, когато се влезе в двора. Директорката се е консултирала с децата преди четири години и резултатът е налице – именно те дават идеята как да изглежда пространството за игра. Когато се приберат по домовете си – към 16 часа, дворът на училището става обществено място и остава отворен за всеки, който иска да го използва. Това е така, защото свободата и отговорността не са принципите, които управляват само финландското училище. На тях се базира цялото общество.

Източник: Decât o Revista

Прочети и на румънски език!

About Author