Руксандра Ламбру: Насърчавам истински заинтересованите от България румънци да преодолеят предразсъдъците си

В това интервю специалистката по южнославянски езици от Букурещкия университет Руксандра Ламбру говори за своя опит като чуждестранен преподавател в България и за академичните и човешки връзки между румънци и българи

Владимир Митев

Доктор Руксандра Ламбру е университетски преподавател в катедра „Руска и славянска филология” във Факултета за чуждестранни езици и литератури на Букурещкия университет. Между 2010 и 2017 година е била лектор по румънски език във Великотърновския университет. Владее сръбски, хърватски, български и македонски език. Интересува се от лингвистика, славяно-румънска палеография, епиграфия, южнославянски езици. Като специалист по славянска палеография е сътрудничила в много проекти на Института за изкуство „Джордже Опреску”, на Националния художествен университет и на Института за история „Николае Йорга”.

Госпожо Ламбру, в средата на май 2018 г. Букурещкият университет организира за първи път празник на българската култура като част от Седмицата на славянските култури, която също се проведе за първи път. Как бе приет празникът от преподавателите, студентите и присъстващите гости? Можем ли да очакваме тази инициатива да стане традиция?

Да, това бе първо по рода си събитие в много отношения. Катедрата по руска и славянска филология организира тази пролет (14-18 май 2018 г.) Седмица на славянските култури. Събитието бе замислено като „свежо” представяне на славянските страни и култури в смисъл, че бе осъществено от и за младите. Студентите бяха главните действащи лица през тази седмица. Преподавателите, разбира се, ги напътстваха , поддържаха ги, но темите, образите, артистичните елементи от него бяха избрани, подготвени, представени изцяло от студентите. През тези 4 дни имаше специални събития, посветени последователно на България, Хърватия, Чешката република, Полша, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна. Русия не бе част от това събитие, тъй като по-рано бе проведена специална седмица, посветена само на руската култура.

Гостите бяха многобройни: посланици и други дипломатически представители, депутати на славянските малцинства, високопоставени държавни служители от Министерството на образованието, Министерството на културата, представители на университета. Имаше и друга категория гости, дошли от славянските страни: български режисьор, писателка от Сърбия, фолклорен ансамбъл от София, музеограф с пътуваща изложба от Велико Търново и т.н.

Почти всички събития и гости трябва да бъдат споменати, защото бяха забележителни и завладяващи. Реакциите бяха позитивни от страна на всички – гости и организатори. Убедена съм, че инициативата ще се повтори.

Вие преподавате румънски език в чужбина, но сте и специалист по старобългарски език (който в Румъния се нарича старославянски или славонски). Освен това сте лицензиран преводач от сръбски и хърватски език. Говорите и други езици от бивша Югославия, както и съвременен български език. Как избрахте да специализирате в областта на славянските изследвания? Какво Ви накара да се занимавате така задълбочено с езиците и културите на славянските народи от Балканите?

Имах късмета да ми преподават изключителни преподаватели, които ми предадоха любовта към слвянските изследвания. Благодарна съм на всички, особено на покойните професори Г. Михаила, М. Миту, Дан Хория Мазилу, които бяха модел за мен при обучението ми и най-вече в преподаването. Любовта ми към южнославянските езици дойде от желанието да се доближа до „непознатите красоти”, до културата и езика на нашите съседи, за които знаем толкова малко неща. Исках да мога да чета литература в оригинал на колкото се може повече езици. Мисля, че само така се достига до сърцето на един народ.

Вие преподавате румънски език в два от най-важните университети в България – Софийския университет и Великотърновския университет. Какви впечатления имате по отношение на интереса и равнището в овладяването на румънския език и култура в тези висши учебни заведения? Какви проблеми сте имали като професор в София и Велико Търново? Какви инициативи, реакции и успехи на Вашите студенти Ви дават усещане за удовлетворение от работата в България?

Вашият въпрос ме радва. Дава ми възможност да кажа колко признателна съм за тези етапи от моя професионален път. Както в София, така и във Велико Търново бях впечатлена от студентите, изучаващи румънски език. Те идваха на лекции с желание да учат езика. Имаха силна вътрешна мотивация и бяха решени не само да приключат това свое обучение, но и да го използват в професията си. Докато преподавах румънски език, работех много добре със студенти българи. Благодаря им за всичко, на което ме научиха чрез любопитството си, и за желанието им да опознаят по-добре румънската култура. Специално обръщам внимание на българите, които преподават румънски език в София и Велико Търново. Те са на високо ниво и като преподаватели, и като хора.

Сред успехите на моите студенти бих споменала започването на докторантура от един от завършилите, специализацията в преподаването на румънски език от дипломиран магистър, друг дипломиран магистър стана специалист в превода от и на румънски език. Голямата част от завършилите румънска филология или балканистика започнаха работа в области или на постове, където познаването на румънски език е предимство – фирми, сътрудничащи си с румънски партньори; сайтове и колцентрове, където са нужни познавачи на румънския; хотели или ресторанти, където идват туристи от Румъния.

Какво е нивото на двустранното сътрудничество между университетите в Румъния, където се учи българистика, и в България, където се изучава румънски език? До каква степен съществуващите връзки са достатъчни, за да се достигне до по-добро опознаване и сътрудничество между университетските кадри в двете страни?

Нивото на сътрудничеството варира от институция до институция. Като цяло сътрудничеството е много добро. Има подписани двустранни договори, чрез които може да се прави обмен на студенти и преподаватели по програмата „Еразъм”. Румънският език се изучава в университетите в София и Велико Търново, където всяка година постъпват нови студенти. Българският език се изучава в Букурещкия университет с прием веднъж на две години и в Крайова като лекторат (факултативен предмет). Румънските студенти участват в летни курсове, организирани от София и Велико Търново, а българските посещават летните курсове в Алба Юлия, Крайова и Констанца. За съжаление Букурещкият университет (Филологическият факултет) предлага само две места за България. Те са запазени за Софийския университет, може би защото там се изучава филология. Що се отнася до университетските кадри, те участват активно в конференциите, организирани от университетите или институциите на академиите в двете страни. Това са добри възможности за срещи и обмяна на идеи. Що се отнася до мен, тази година бях в София през май, за да изнеса две лекции в рамките на програмата „Еразъм плюс”. В началото на юни участвах с разработка на конференцията „Език, култура, комуникация”, организирана от Факултета за съвременни езици във Велико Търново. Ако трябва да отговоря накратко на Вашия въпрос – мисля, че има близки връзки между университетите, между студентите и преподавателските кадри в двете страни, но винаги може да бъде и по-добре.

Освен научните и преподавателските измерения на Вашата дейност в България със сигурност сте имали и много човешки контакти и впечатления от българите. Какво научихте за нас и за нашата страна, докато живеехте в България?

Наистина, научих много за българите и за културата им. Не знаех доста неща за старата история на България. Бях приятно изненадана от богатствата, запазени в музеите, и от археологическите обекти в страната Ви. Посетих много интересни музеи, крепости и манастири.

Със своята работа в България и сега в Румъния сте мост между нашите народи. Какво правите, за да насърчите българските студенти и докторанти, за да изградят собствени мостове към румънците?

Малко е претенциозно да се каже, че съм мост. По-скоро правя мостове, когато това е по силите ми. Бях преподавател по румънси език в София и във Велико Търново. Популяризирах румънския език, литература, румънската култура многократно. Организирах румънски културни вечери, прожекции на филми, участвах в срещи с писатели, организирала съм екскурзии до Букурещ с тях или съм им била гид. След като се върнах обратно в Букурещкия университет, поддържам връзки с университетите в България. Ментор съм за български студенти и докторанти, които идват в Букурещкия университет чрез програмата „Еразъм”. Насърчавам младите българи да продължат контакта си с румънския език, с румънското пространство, независимо какво работят след завършването си… Една бивша студентка живее сега в Лас Вегас. Останахме свързани чрез социалните мрежи. Забелязах с удоволствие, че сред снимките с палми, диви купони и слънчеви плажове тя публикува и цитати от Панаит Истрати – любимия й автор. Не съм културен сноб и се радвам дори на такива „малки неща”, водещи началото си от разговор или семинар, който наистина е бил важен за някого.

До каква степен поддържате румънците, които са любопитни за връзки с България?

Ако изключим академичните среди, мога да кажа, че почти винаги се боря, за да срина определени предразсъдъци. Не ме питайте кои са те… Дефектът на румънците е, че намират дефекти във всички други народи! Като оставим шегата настрана, карам истински заинтересованите от България да прочетат поне малко за историята, за архитектурата, за средновековното изкуство и не на последно място да прочетат „Естествен роман” от Георги Господинов и „Стъклената река” на Емил Андреев, преведени през последните години на румънски език.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!