

Авторът й – историкът Спаска Шуманова, прави особено ценен принос за разбирането на двустранните отношения през втората половина на ХХ век
Владимир Митев
В българо-румънското пространство рядко се публикуват задълбочени изследвания на двустранните отношения. Явен е недостигът на специалистите, които съчетават любопитство към съседите и към отношенията с него с професионализъм и системност в проучванията. Именно тази празнина на нивото на експертизата запълва историкът Спаска Шуманова със своята новоизлязла книга “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”.
Книгата е книжно издание на нейното докторантско изследване във Великотърновския университет, което тя защитава успешно на 4 октомври 2019 г. Сред рецензентите са двамата съвременни български изследователи на българо-румънските исторически връзки – проф. д-р Илияна Марчева и доц. д-р Благовест Нягулов. Поглед към използваните източници показва, че авторът е имал достъп до архивите в двете държави, до спомени на съвременници на този период, до множество исторически изследвания на различни езици и т.н. По този начин изследването на Спаска Шуманова се превръща в изключително актуално и добре информирано проучване за отношенията между България и Румъния в социалистическия период.
Трудът е разделен в три глави с последващо заключение. Първата глава се отнася за периода на народните демокрации (1944-1948 г.), втората за времето на преход от сталинизма към развитие по специфичен път (1949-1970 г.), третата се спира на зрелия период от социалистическото развитие на двете държави, когато начело са съответно Тодор Живков и Николае Чаушеску (1971-1989 г.).
През цялото време развитието на двустранните политически отношения е поставяно в международния контекст на съответния период. Изложението проследява редица дискусии по проекти на сътрудничество (повечето, от които не се реализират или отнема десетилетия да се задвижат), политически противоречия, разбираме мотивите и логиката на линията на всяко от страните, по въпроси, които остават актуални до днес. Особено любопитни са някои бележки под линия, които разкриват например историята на идеята за първи мост над Дунава между България и Румъния, която води началото си от 1878 г. но се реализира едва през 1954 г.; интересите относно изграждането на водноелектрическа централа при Никопол-Турну Мъгуреле или другаде, дискусиите около доуточняване на границата в Добруджа в края на 40-те години, отношенията между двамата големи и техните водещи приближени след като се разгръщат различията между Румъния и България по отношение на външнополитическото им позициониране в Източния блок. Авторката изследва споровете около опазването на културно-историческите паметници, историята на сградите, използвани днес за посолства на двете страни, екологичното замърсяване на Русе през 80-те години като проблем в междудържавните отношения и други актуални въпроси.
В своето заключение тя обобщава, че след Втората световна война се налага практиката да се търсят решения на двустранните въпроси чрез по-сериозното ангажиране не само на лидерите, но и на ниво двустранни комисии. Там, където правните и икономическите аргументи не успяват да доведат до споразумение, влизат в сила политиците. Но в различни случаи политическото съгласие остава химера.
Спаска Шуманова е експерт в Централния държавен архив в София. Тя е завършила история в Софийския университет. Следвайки собствен път на развитие и след като става доктор по история, тя се превръща в експерт, който има много с какво да допринесе за разбирането на българо-румънските отношения от Втората световна война до днес.
Блогът “Мостът на приятелството” кани читателите си да закупят книгата от сайта на дистрибутора й – “Български книжици”! Блогът е готов и да предостави място за реакции на книгата от общността на историците или редовите читатели в двете страни, които могат да пишат своето мнение във формуляра за контакт! Скоро блогът ще качи в секция е-книги резюмето на книгата на български език!
Снимка: Домът на народа е олицетворение на монументалния архитектурен гений от епохата на Николае Чаушеску (източник: Pixabay, CC0)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!