31 май, 2023
Мария Чернат и Владимир Митев (снимка: Facebook)

Българският журналист не вижда конспирация зад протестите, а искрена емоция. Но той е и притеснен, че отвъд исканията за оставка на правителството, демонстрациите биха могли да бъдат насочени срещу интереса на хората от страна на същата олигархия, срещу която протестират

Мария Чернат

От 9 юли 2020 г. всяка вечер в София и в големите градове на България се провеждат протести срещу правителството и главния прокурор. Протестиращите искат „мафията вън от държавата“. За да разберем по-добре какво се случва в съседната страна, разговарях с българския журналист Владимир Митев чрез лайв стрийминг на румънски език, който може да бъде видян тук.

Тази статия бе публикувана на 13 юли 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”.

Добър ден! Днес ще разговаряме с българския журналист Владимир Митев за протестите в България. Знаят се малко неща за тях в Румъния. Ето защо реших да разговаряме с Владимир за случващото се, какви са причините за недоволството и защо хората са излезли на улицата. Владимир, кога започнаха протестите и кое събитие ги отключи?

Поздравявам зрителите на нашата страница във фейсбук на румънски език. Протестите в България се появиха както логично, така и донякъде изненадващо, защото дълго време са наблюдаваше апатия на българското общество. Отдавна беше очевидно недоволството, но присъствието на социалните протести бе понижено. Сега, изненадващо или не, десетки хиляди хора излязоха по улиците на София и на големите градове. Това се случи донякъде постепенно, с акумулирането на напрежението и донякъде заради събитията от миналата седмица в България.

Разбрах, че в сградата на президентството е било извършено претърсване. Какво по-точно се случи? Доколкото разбирам претърсването е извършено в кабинетите на приближени на президента, заради съмнения в корупция…

Случаите са сложни и изискват много контекст. За румънците може би ще е интересно, че в последно време се опитва да се извърши българска борба с корупцията. В същото време тече конфликт между държавните институции, между техните лидери. Очевидно има конфликт между президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев.

Събитието, за което говориш има предистория. Ще се опитам да я прегледа накратко.

Лидерът на една извънпарламентарна партия, която има влияние сред градската средна класа – подобна донякъде на румънския „Съюз „Спасете Румъния“ и наречена „Да, България“ се опита да достигне по море до плажа пред вилата на Ахмед Доган. Доган е почетният лидер на Движението за права и свободи. Неговата формация е изестна още като партията на етническите турци. Но тя е важна и защото, Делян Пеевски – наш олигарх с влияние във всички власти, включително в медийната и съдебната, е част от нея. Отдавна в обществото се подклаждат настроения против него или пък със същия знак, но в обратната посока. В публичния дискурс се смята, че Пеевски и Борисов, който е премиер, действат заедно или се координират.

На Христо Иванов не му беше позволено да стъпи на плажа. Блокираха го гардовете от Националната служба на Охрана. На следващия ден конфликтът между институциите се възобнови. Борисов и Радев се обвиниха взаимно кой защитава Ахмед Доган и кой трябва да даде решението за сваляне на охраната от плажа. Напрежението нарастна. И в този момент в четвъртък се проведе операцията на прокуратурата. Тази операция провокира чувствителността на онези, които защитават Радев в конфликта между институциите. Сега си спомням как по обяд или в следобеда в четвъртък вече се говореше за „държавен преврат“. Това бе тежко определение, дадено от привържениците на Радев. Предполагам, че операцията на прокуратурата, операция, която не бе свързана с корупция, а по-скоро с работата със секретни документи от служители на президент, провокира чувствителността на онези, които подкрепят Радев.

Логиката им вероятно е, че Радев представлява последната институция, която не е завладяна от властта, контролираща останалите институции. В следобеда на четвъртък вече имаше протестиращи пред президентството. В следващите дни протестите ескалираха. Десетки хиляди излязоха на улиците. Трябва да се отбележи, че те не са всички задължително фенове на Радев, но операцията на прокуратурата и действията на Христо Иванов провокира неудовлетворение сред хората на улицата.

Там се намират разнообразни групи от хора. Винаги, когато се случи нещо ново в нашите общества, мислим за конспирация. Кой стои зад тези протести? Не мога да кажа, че може да се намери конспирация тук. Мисля, че зад протестите стои искрена емоция. Но това, което оттук-нататък следва, би могло да бъде насочването на протестите в една или в друга посока, желана или не от различните групи недволни.

Нека поясним – Бойко Борисов, премиерът, е в конфликт с президента Радев. На чия страна са протестиращите?

Очевидно голямото искане на протестите е оставката на Борисов и на главния прокурор Гешев. Радев не е цел на демонстрантите. Той също поиска оставката на Борисов и на Гешев. Но картината е по-сложна, защото протестите са хетерогенни. На протеста има и доста хора, които не се асоциират с Радев.

Ролята на Радев в този момент е да представлява държавната институция, която може да канализира недоволството, за да не се изгуби напълно доверието в институциите в период, когато доверието в държавните институции по принцип не е високо.

Как би анализирал тези протести като ляв човек? Имат ли те програма или са просто избухване на гняв?

Мисля, че лявото по принцип носи голямата идея за промяна. В България и в другите страни от региона се създаде това, което политолозите наричат „стабилокрация“. За дълго време не се е променило много в българското общество – в политически план, в социален план, в икономически план. Разбира се, членовете на левите кръгове са на улицата в този момент.

Притеснява ме обаче нещо като човек, който би желал промяна. Правителството и прокуратурата, които са сега цел на протестите, предприеха стъпки срещу част от олигархията. Тези стъпки могат да бъдат критикувани, но те са и опит за корекция на някои от отклоненията на прехода. Бяха ударени някой олигарси. Сега тези протести имат искрена гражданска енергия, но олигарсите, които бяха ударени, сигурно ще се опитат да се завърнат в политическата игра. В този смисъл не съм задължително въодушевен от случващото се. Интересно е, че левите кръгове в София сформират ляво, антикапиталистическо пространство и сектор на протеста. Хората в това пространство разпределят листовки, които утвърждават пряката демокрация и гражданските събрания. Те се опитват да канализират енергията на хората. Тук виждам надежда. Промяната не е само да се стигне до оставки, а и да се промени нещо структурно. В други страни има възможности промяната да се случи и отдолу нагоре.

Благодаря ти, Владимир, можем отново да говорим скоро, за да видим как еволюират ситуацията. Надявам се да е станало по-ясно какво се случва в България. В Румъния често се интересуваме от далечните страни, но забравяме какво става в страните край нас. Благодаря, Владимир! Хубав ден!

Благодаря.

Снимка: Президентът Румен Радев се утвърждава в тези условия, защото представлява институцията, която може да канализира недоволството (източник: president.bg)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Leave a Reply

%d bloggers like this: