Дору Драгомир: Промотираме българо-румънския бизнес в общ пакет

Президентът на Двустранната търговска камара България-Румъния даде това интервю за влиянието на кризата, породена от COVID-19, за борбата с нея, за визията на камарата за развитието на инфраструктурата и на двустранните икономически връзки между България и Румъния

Владимир Митев

Дору Драгомир е председател на Двустранната търговска камара България-Румъния, която има офиси в София и в Букурещ. Той е работил 20 години в частния сектор, преживявайки голямата инфлация от 1996 г. в Румъния и международната финансова криза, ударила Югоизточна Европа през 2008-2009 г.  Драгомир е завършил EMBA в Колежа Asesbuss & Michael J. Coles към университета Kennesaw State в Джорджия, САЩ през 2007 г. Той има и юридическо образование, получено в Румъния.

Търговската камара има над 40 членове от 25 различни икономически сектори в двете страни. Тя е една от двете двустранни камари, фокусирани специално върху българо-румънските икономически връзки.

Господин Драгомир, кризата, създадена от коронавируса доведе до промени в живота и в икономиката на нашите страни. Как тя повлия на членовете на Двустранната търговска камара България-Румъния и на икономическите отношения между Румъния и България?

Определено кризата с коронавируса оказа влияние на цялата икономика. Нашите членове действат и на двата пазара. Те не са усетили задължително проблем в своята двустранна дейност. Всяко от тези юридически лица – румънско или българско, се сблъска с проблемите на национално ниво според сектора, в който са активни.

Проблемите на членовете на камарата е появиха сред тези фирми, които не можеха да отворя офис в другата страна или да намерят партньори там по време на извънредното положение. Откриването на подходящи партньори бе по-трудна през първия месец и половина. Тези затруднения продължиха поне до 20 април, заради липсата на добра комуникация. В този първи период всичко блокира. Компаниите се опитаха да се насочат към нужните действия за своето оцеляване. Никой не мислеше за развитие, за връзки с други зони.

От друга страна, проблеми имаше с транспорта и търговията. Много от компаниите, които търгуваха двустранно, спряха тази търговия, защото беше трудно да се общува за известно време. Трудно беше да се прави онлайн търговия. Затова и имаше значителен спад в двустранния стокообмен.

От наша гледна точка, логистиката и транспорта функционираха добре в условията на извънредно положение. Можехме да преминем Дунава през 3-4 гранични пунктове. Нямаше забавяния на митницата. Но не се развиваха бизнесите. Както в Румъния, така и в България вътре в компаниите имаше блокаж, заради страховете за здравето. Трудно се работеше на национално ниво.

Ще бъдат ли възстановени загубите в оборотите на компаниите до края на годината?

Мисля, че двустранната търговия между България и Румъния ще намалее. Не бихме могли да очакваме пет милиарда евро стокообмен, какъвто беше той през 2019 г.

Не мисля, че загубите ще бъдат възстановени като суми. Но е ясно, че нещата са се подобили значително в сравнение с март и април. Ако България и Румъния влязат отново в карантина, може би ще имаме спад от 25% в сравнение с 2019 г. Последните статистически данни на Министерството на финансите в Румъния оценяват, че икономическия спад на Румъния в края на 2020 г. ще е 5-6% от БВП, което е по-добре от първоначалните очаквания от март, посочващи 9% от БВП. Надявам се наистина данните да са така добри. Не знам как са направени изчисленията.

Това, което знам е, че ако Румъния достигне до по-голям икономически спад от 9% от БВП, ще е нужен доста дълъг период, за да възстановим загубеното.

Двустранната търговска камара България-Румъния предприе различни действия, за да тушира негативните последствия за своите членове и за двустранните икономически отношения от кризата. Какво можете да ни кажете за тези дейност? Какво успяхте да направите и какво не успяхте?

Имахме период, в който и двата офиса в София и в Букурещ не функционираха, защото трябваше да видим какво се случва от здравна и хигиенна гледна точка. Щом големият страх на всички започна да отслабва, беше очевидно, че трябва да започнем да работим отново. Основният проблем не бе свързан с логистиката. Нямахме искания от членовете за подкрепа по отношение на транспорта на стока. Проблемът беше свързан с работната ръка.

В сравнение с 2014 г., когато броят румънски служители в България и български служители в Румъния бе около 100 души, през 2020 г. техният брой е значително по-голям. Невъзможността да се преминават границите създаде проблеми за бизнеса от двете страни на Дунава. През втория месец от извънредното положение в Румъния и в България инициирахме серия от предложения към двете правителства, чрез които поискахме бизнесмените, способни да докажат значителен икономически интерес в другата страна, да могат да преминават границата без да влизат в карантина за 14 дни. Обясних на двете правителства, че става въпрос за румънци и българия, които могат да докажат, че имат бизнес в другата страна, който трябва да надзирават, за румънци и българи, назначени с трудов договор в другата страна, за румънски и български граждани, които могат да докажат с договор, че имат търговски отношения с фирми от другата страна.

Това означава, че серия от искания и призиви бях отправени към Министерството на здравеопазването в България, към Министерството на икономиката в България и към българското посолство в Букурещ и към румънското посолство в София, румънското вътрешно министерство (което е компетентната институция за реакцията на корона вируса) и румънското министерство на икономиката. Имахме успех. Властите в двете страни разбраха нашата гледна точка.

Румъния позволи влизането в страната на бизнесмени, които могат да докажат търговски интерес в Румъния, от 18 май 2020 г. От 22 май 2020 г. бе позволен достъпът до България за бизнесмени без карантина. 

Когато имаш бизнес интерес, не можеш да губиш по 14 дни в другата страна и 14 дни на връщане в твоята. В България декларацията, която подписах при влизане в страната съдържаше почти напълно полетата за информация, подадени от нас на Министерството на здравеопазването.

Защо това либерализиране на мерките за бизнесмените не бе отразено медийно?

Най-вероятно вината е нашата. Не успяхме да отразим медийно нашият успех. Съобщихме го в нашите мрежи, в мрежите на регионалните търговски камари и между професионалните камари в България, както и сред компаниите, с които си сътрудничим. Признавам, че дори и аз не разбирам защо българската преса не реагира по никакъв начин на нашата инициатива. В Румъния пресата реагира много добре на нея.

Склонен съм да мисля, че стана така заради ангажираността на пресата със здравната криза. Румъния в момента е вторият търговски партньор на ЕС за България. Тоест, Румъния е важна страна за българския бизнес. Имаме много компании членки, допринасящи за тези 5 млрд. евро търговски стокообмен през 2019 г. 

Но разбирам Вашата гледна точка. Следващият път ще се опитаме да бъдем по-добри в комуникацията.

Какво променя тази криза – не само здравната, но и икономическата за двете страни за тяхната връзка? 

Мисля, че няколко неща се променят. Камарата мисля преди всичко за бизнеса. В краткосрочен план ще намалее стокообменът заради ограниченията. Твърде е възможно да има намален обем инвестиции от двете страни на Дунава. Тези намалени инвестиции ще се дължат на желанието на фирмите да намалят разходите си и да оцелеят. 

Много от производствата отбелязват значителен спад в продажбите си. Не става въпрос само за хотелите и ресторантите, а и за веригите от компании, които осигуряват услуги за тях. Малцина ще мислят за развитието на бизнеса и на инвестициите.

Нещо друго, което за съжаление ще видим скоро, е повишеното ниво на безработица спрямо миналата година. заедно с нарастването на безработицата, може би хората, възможните служители, ще бъдат малко по-готови да мислят за работа от другата страна на Дунава.

В края на 2018 г. организирахме събитие в Русенския универистет. Доведохме там 10 фирми от различни сектори от Букурещ – от строителство до информационни технологии. Те предложиха в Русе 40 работни места. Това бяха позиции за български граждани, които искат да се установят в Букурещ. За наша изненада имаше много малко хора, които се интересуваха от предложените работни места. Дойдоха само 300 души. Те ни посетиха по-скоро от любопитство, за да видят за какво става въпрос. Малцина продължиха разговорите с компаниите на това събитие.

Това нарастване на безработицата може да накара хората да се откажат от уседналостта си и да потърсят работа там, където тя съществува. Тук виждам възможност.

Втората голяма възможност в тази ситуация е, че западноевропейските и американските компании не могат да си позволят да са пленници на Азия, така че да могат да произвеждат. Това означава, че Румъния и България могат заедно (подчертавам заедно, а не поотделно) да са много добро решение за релокация на определени западни производство. Румъния и България са част от общия пазар и от европейската култура. Германските автомобилни компании имат значителен спад на оборотите си и започват да виждат в нашата зона потенциал за намиране на доставчици. Ние вярвам, че това е възможно. Започнахме да дискутираме с различни организации от двете страни, за да подготвим стратегия за привличането на инвестиции, на наши партньори, включително стратегия, подкрепена на правителствено ниво от двете страни, която да помогне на потенциалните инвеститори от тези производства.

Това българо-румънско сътрудничество е стара наша мечта. Винаги сме се стремели да открием български и румънски компании с допълващи се услуги, които да могат да направят съвместни пакети от услуги и да ги предлагат на трети страни. Тук има голям потенциал.

Какво успяхте да постигнете като връзки между компаниите от Румъния и от България? Знам, че сте реализирали някои проекти…

Нашата история съдържа много неща, с които можем да се похвалим. Най-важното нещо е да увеличим зоната, в която българите и румънците започват да са информирани едни за други. До 2010 г. основната търговска зона между България и Румъния бе представлявана от трансграничните региони. От 2010 г.  нещата започнаха да се променят. Положихме усилия да рекламираме румънския пазар на цялата територия на България и да промотираме българския пазар в Румъния.

По-конкретно това бе направена с проект, реализиран съвместно с Изпълнителната агенция за насърчаване на дребния и на средния бизнес в София, благодарение на която обиколихме основните градове в България. Представихме на основните производители в тези градове кои румънски фирми са подобни на техните. Така се събра голям брой малки и средни компании, които започнаха да се интересуват от партньори в Румъния, тъй като имаха вече информация за доставчици и потенциални клиенти. Създаде се динамика в двустранните икономически отношения.

Има и друг проект, който е близък на сърцето ми, защото съчета бизнеса със сферата на традициите и на културата.Заедно с Министерството на туризма и румънското посолство направихме пътуващо изложение в седем градове в България, където представихме румънските традиции и култура, към които добавихме и бизнес сферата.

В момента Двустранната търговска камара и Румъния вече са добре известни в основните градове в България. А Румъния заедно с нашите партньори – останалите двустранни и регионални камари, проведе серия от събития в зоната, в която България е само име на картата за румънците: Клуж Напока, Яш. Тези градове са отдалечени от границата с България. Брашов е по-наблизо, но също е отдалечен от гледна точка на информацията.. Хората там не знаят нищо за бизнеса и компаниите в България.

Към тези събития трябва да добавим нарастването на румънския туризъм в България. Той води до по-добро опознаване на България сред румънците. Те виждат, че българската храна е също толкова добра, колкото румънската, че българското вино също е толкова добро. Така румънците започват да се интересуват от българските продукти. 

В същото време се опитваме в границите на възможното да допринесем за развитието на бизнеса и за бизнес образованитео. Преди две години в рамките на европейски проект създадохме мобилно приложение за образование на предприемачите. Както Южна Румъния, така и Северна България има голям брой потребители на мобилни телефони, които искат да са предприемачи, но им липсва подобно образование. Направихме подробно изследване, продължило шест месеца. Резултатите бяха, че тези хора биха искали да се развиват сами, но не знаят как да го направят и нямат нужните инструменти. От друга страна не всички могат да ползват компютъра. Така че се направи приложение, което може да се свали от всеки потребители на операционната система Android. В приложението има базови информации за всеки предприемач: как се прави бюджет, как се прави прогноза, как се изчислява рискът и т.н.

Така по тези общи въпроси от предприемачеството умовете на хората могат да се отворят. Не включихме юридическа информация в приложенитео, защото Румъния и България имат различни законодателни особености. Но където и да се намиат хората, мениджърските казуси и знания са еднакви.

Втората платформа, която създадохме, е за занаятчиите в Румъния и в България. Където и да се намираме в нашите страни, има местни производители и занаятчии, които не могат да си продават изработките, защото не знаят къде да отидат, където има търсене. Чрез тази платформа създадохме пазар, където занаятчиите могат да предложат стоки, а клиентите да купят директно от производителя. Елиминирахме посредниците в двете категории.

В контекста на пандемията подготвяме платформа, чрез която експертите в различни области могат да преподават чрез видео курсове. Този проект започна в периода на извънредното положение. Чрез свързването към това приложение може да се предават информации между отделин хора. Сега платформата е в тестови период. Вече са се регистрирали експерти от различни области – спорт, музика, маркетинг, бизнес, чужди езици. Надяваме се, че ще бъде готова за пускане през август. В момента се превежда на английски, на румънски и на български език.

Мислим, че много хора ще имат проблеми с работното си място. Ще минат през труден период. Затова платформата ще е полезна. Например, румънски актьор не може да работи, защото театрите са затворени. Той се регистрира като учител по пиано.

До края на годината достъпът до платформата ще е безплатен както за преподавателите, така и за обучаващите се.

Има недостатъчна степен на развитие на инфраструктурата между Румъния и България. Какво прави камарата, за да разреши този проблем? Каква е вашата визия по този въпрос?

Можем само да правим предложения и да изразяваме гледната точка на бизнеса пред двете правителства. Партньори сме на две от важните организации в Румъния – Румънските бизнес лидери и Коалицията за развитие на Румъния. Двете организации имат за цел да промотират идеята за национална стратегия за развитие. Срещнахме голяма отвореност у двете организации в областта на инфраструктурата и транспорта. Румънските експерти в тази област смятат, че е по-добре да мислим за инфраструктурата на регионално ниво, а не на национално ниво.

Румъния и България са вратата за влизане в България от Турция и евразийското пространство. Те са част от зоната на Черно море. През територията им преминават пет от европейските коридори TEN-T. Един от тези коридори дава голяма предимство от гледна точка на намаляването на разходите – Дунавът.

По цялото течение на Дунава има 350 моста. Между България и Румъния иа сао 2 моста, независимо, че дължината на Дунава между двете държави е една пета от цялото му течение. Тук имаме проблем. На политическо ниво често се казва: “Дунавът обединява Румъния и България”. Всъщност той ни държи изолирани. Ето защо хората от двете страни на реката не говорят езика на съседите си. Това е едно от малкото пространства в Европа, където хората по границата не се разбират.

Във Видин има влашка общност – хора, които говорят румънски език, но в зоната на Оряхово и Бекет има много малко хора, които знаят езика на съседите си. Има проблем свързан с начина, по който двете страни виждат транспорта по Дунава. Румънците се оплакват, че българите не са съгласни да драгират Дунава. Българският бряг е средно с два метра по-висок от румънския бряг, което води ежегодно до наводнения в Румъния. Най-простото решение е да се изгради водноелектрическа централа, която да регулира нивото на водата.

Има и други проблеми, по които не стигаме до съгласие.

Какво пречи да се разберем по въпросите на инфраструктурата?

Една от нещата, които пречат на по-добро сътрудничество между Румъния и България е, че властите в двете страни осъзнават интереса си от сътрудничество по различно време. Когато българската страна стигне до тази идея, Румъния не се интересува. Когато румънската страна еволюира до нея, България няма интерес.

Вторият проблем е липсата на доверие. Тя идва от историческото развитие и от нашето балканско минало. Знаем за отрицателните преживявания в тях. На базата на подобни примери се създават легенди, водещи до намалено доверие…

Неотдавна имахме случай на разбирателство: за третия мост над Дунав при Свищов-Зимнич…

За него се говори от 2-3 години. Местните власти там го искат, но инвестициите трябва да дойдат през правителството. Както казах вече, двете страни имат други приоритети. Според мене този мост няма смисъл, докато не е изградена инфраструктурата от двете страни на реката.

Мостът “Видин-Калафат” е великолепен. Но за да се стигне до него от София отнема 3-4 часа. Труден е достъпът и откъм Дробета-Турну Северин и Крайова. Трябва да мислим и икономически за тези проекти. Има ли смисъл да се направи мост при Свищов-Зимнич, за да минават ежедневно 100 машини по него? Моят отговор е положителен, но ако построим паралелно още 10 моста по цялата дължина на общата граница. Но ако трябва да изберем един-единствен мост…

Ако направим по-малък мост, той ще е от значение за двете общности….

Извършва ли се в момента каквато и да е работа по проекта за мост при Свищов-Зимнич?

Доколкото знам, не.

Има ли разбирателство той да бъде построен?

Доколкото знам не.

Това бе просто един проект. Обсъди се на правителствено ниво. Българската страна бе много заинтересована от изграждането му там. Румънската страна не бе така заинтересована, но проведе дискусии. По-точно казано, румънската страна бе заинтересована, но нямаше средства.

От икономическа и логистична гледна точка, този мост няма много смисъл. Тойо е много близо до моста при Русе-Гюргево. “Мостът на дружбата” трудно се справя със съществуващия трафик. Нормално би било, както казва Коалицията за развитие на Румъния и както показват плановете отпреди 2009 г., да има мост при Никопол-Турну Мъгуреле. Щом има мост там, ще може лесно да се свърже с магистралата, която се изгражда в момента между София и Плевен. А през Турну Мъгуреле ще може да стигне до скоростния път Питещ – Крайова. От логистична гледна точка има смисъл да се направи такъв мост, защото ще намали разстоянието между Букурещ и София – двата големи икономически центъра.

Ако към този мост се свърже и проектът за хидроцентрала, ще може да се осигури проектно финансиране от Брюксел, и ще има много добавена стойност.

Прави всичко възможно, за да подкрепим развитието на инфраструктурата. За трета поредна година сме партньори на Националната конференция по транспортна инфраструктура в България – най-голямото събитие в тази област. Водим участници от Румъния всяка година. Ежегодно откриваме партньори в двете страни за поне десет инфраструктурни проекта. И изразяваме нашите позиции пред властите.

Какво се вижда на хоризонта за камарата от гледна точка на дейностите за борба с кризата, създадена от коронавируса?

Очевидно онлайн пространството започва да бъде много важно за икономиката. От друга страна над 80% от българо-румънските икономически отношения са търговия, а не инвестиции. Логично е да предположим, че повечето от тази търговия ще се прави онлайн.

Има цяла поредица от проекти, които планираме, за да развием онлайн зоната. Един от членовете на камарата е eMag, който е основният играч на двата онлайн пазара. Надяваме се, че до края на годината ще осъществим серия от технически решения, които да подкрепят работата и бизнеса онлайн.

Мислим и за релокацията на производствата от Азия към Румъния и България. Предприемаме серия от стъпки, за да промотираме предимствата на нашите страни. Едно от основните партньорства, които имаме е с най-голямата търговска организация в Индия. Опитваме се да организираме посещение на делегация от индийски бизнесмени в България и в Румъния.

Мислим регионално, когато говорим за Румъния и България. Всяка страна има своите предимства. Но от гледна точка на инвеститорите и двете държави са в “Източна Европа”. Те не правят разлика между спецификите на всяка от страните.

България има данъчни предимства. Румъния има по-голям пазар от България. Да мислиш за двете в пакет, означава да можеш да транспортираш стока от едната страна в другата.

Търсим решение – българо-румънски “мини-Шенген”. То е далечно. Но трябва да  намерим някакво подобно решение.

Какво пречи на реализацията на това решение?

Основният проблем идва от европейското законодателство. ЕС не ни позволява да имаме регионални митнически решения. Или си част от Шенген, или не си. Не искам да мислим за българо-румънската специална връзка точно със структурата на шенгенското пространство. Интересува ни да се опитаме да развием повече ефективност в транспорта на хора и стоки, в преминаването на границата. България бе преминавана транзитно до 2020 г. от 4 милиона румънци годишно. Те всички са шанс за развитието на инфраструктурата. Спират по пътищата, за да пазаруват, за да посетят различни туристически обекти. Интересува ни и туризма. 

Преди шест години предложих на двете министерства на транспорта да намалят сумите за преминаване на моста при Русе-Гюргево. Не е възможно бизнесмен, който иска да преминава моста по 1-2 на ден, да плаща толкова, колкото плаща турист, преминаващ два пъти годишно. Сегашните цени не са изгодни и за жителите на Русе и Гюргево.

Какъв отговор получихте?

Направих това предложение през 2014 г. за първи път. Тогава бях на една маса с представители от двете министерства. Още се обсъждат нашите предложения. Но сме инатлии и ще успеем.

Надявам се, че към нас ще се присъединят другите търговски камари – националните, регионалните, двустранните, както и организации, подкрепящи бизнеса. Между тези структури няма много съгласуване в този момент.

Тази идея за българо-румънски мини-Шенген бе представена и от блога “Мостът на приятелството”. Какво би значело подобно решение – че визите за едната страна ще важат и за другата, че ще има взаимен достъп до базите данни на полицията…

Когато говорим за визи, не можем да решим проблема чрез европейското законодателство. Мислим за това решение най-вече чрез призмата на третите страни и като решение за гражданите на двете страни – Румъния и България. Интересува ни специално какво ще става с двустранния бизнес. Реалността е, че двете гранични полиции вече имат достъп до шенгенската информационна система (ШИС). Нито Румъния, нито България не са членове на това пространство. Но има достъп до ШИС. Сега според нас трябва да се подкрепи бизнес средата на границата. Надяваме се да бъде намерено решение за предприемачите по-скоро. След тях ще мислим и за туристите. Не е в нашата компетентност да влезем в зоната на европейските механизми. Но можем и искаме като глас на бизнес общността от двете страни да бъде защитен интереса на бизнеса. Искаме да направим възможното от юридическа гледна точка. След като е уважено законодателството, ще предложим решения. 

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!