Музикален капан - Мостът на приятелството

Рецензия за филма “Romina, VTM”

Румънската чалга (манеле), която беше злепоставена преди две десетилетия, се завръща с пълна сила, тъй като е преоткрита от новите поколения след прехода, родените в края на 90-те и началото на 2000 г. Това е демографска група, която е много по-известна като “zoomers”. Незапознати с драматичните сюжети за миньори, инфлация, икономически срив или със съмнителни мелодии като Влахия или нещо ултра-неизвестно като групата Fan-D, днешните zoomers получават манеле отпреди 10-15 години и повече чрез мрежата на денс-поп сцената и музиканти като Smiley и Alex Velea. Още по-добре, когато се има предвид, че манелистката музика отпреди почти две десетилетия не само възпроизвеждаше капиталистическото неравенство, но и нормализираше патриархалните отношения. Хубавото на този музикален жанр беше, че много румънски интелектуалци отпреди две десетилетия и след това изглеждаха много раздразнени от съществуването на manele – от антикомунистически настроени консерватори до все по-странни националисти, а когато привилегировани консерватори се дразнят, това означава, че си направил нещо интересно и си уловил някои системни проблеми. Тези интелектуалци, толкова наперени и загрижени за съдбата на западната цивилизация или на литературния румънски език, се опитваха да ни накарат да разберем, че манелето насърчава загубата на култура и подкопава шансовете ни да станем западни, да се присъединим към Европейския съюз и изобщо заради манелето никой вече не чете Платон, Аристотел, Достоевски или “Последният човек”. Две десетилетия по-късно нов вид манеле, достигнало до ушите на зуумърите, се е превърнало в жанр, наречен трап, т.е. жанр с много по-суров език и социално представяне, с текстове за периферията, отчуждението, но и за употребата на наркотици (на които политиците отговарят в стила на радикалната десница в САЩ, като затягат наказанията) и за насилието, свързано с бедността. В музикално отношение трап означава електронна музика плюс хип-хоп или рап, а в нашия случай добавя към сместа и социалните образи на жанра, за който говорим – манеле.

Както и при манелето в миналото, филмът Romina, VTM предизвика смесица от гняв и страх, този път от част от пресата. Напоследък “титаните на ума” (подигравателно название за тежката категория румънски интелектуалци, които играят държавотворна и хегемонистка роля в румънското общество – бел.прев.) са заети с нещо по-нишово, например защо жените получават Нобеловата награда за литература, но и с добре познатите и предсказуеми фрази за застрашената западна цивилизация. А медиите пишат за новини за битки с пуканки и бели дансинг по време на прожекциите на филма. Оттук идва и страхът, че леките комедии влияят негативно на младите хора или трапът ги опиянява. За разлика от миналото, тази морална паника беше краткотрайна, като първите рецензии за филма раздухаха шумотевицата, предизвикана от по-малко реакционната, но също толкова сензационна преса. Човек би си помислил, че моралната паника има респектиращи традиции в нашето интелектуално-медийно пространство, като се започне от румънската чалга отпреди две десетилетия и се стигне до комедии, които засягат периферията и нейната музика, и всичко това, за да се предизвика определен консенсус, да речем пълното усвояване на капитализма. За тези, които се интересуват да научат повече за това как се дефинира моралната паника и как тя действа, могат да прегледат класическото изследване на социолога Стенли Коен от 1972 г. Folk Devils and Moral Panic.

Като оставим настрана социалната история, бих казала, че един от недостатъците, които имам по отношение на “Romina, VTM”, е, че в него изобщо не се забелязва критика на насилието, породено от неравенството между половете. Това се вижда например в сцената, в която Ромина, натряскана с шотове, е в тоалетната на клуба и се изправя срещу Джино, бившето си гадже, за което е писала текстове. Неравенството на силите е очевидно, но режисьорът Пол-Ръзван Маковей иска да настоява на образа на силната жена в процес на еманципация, т.е. на главната героиня, изиграна от Никол Чери. Статистическите данни за насилието над жени обаче показват много по-мрачна картина, в която е можело да се развие тази сцена, особено когато отново става дума за неравнопоставеност на половете. По подобен начин обективирането на жените присъства и в този филм и не виждам никакъв опит за подкопаване на това обективиране извън изобразяването на женски персонаж, който се опитва да спаси семейния ресторант. От друга страна, румънските комедии не са напреднали много в социалната критика и не са отишли отвъд нивото на автобусния хумор, така че Romina, VTM не разчупва калъпа в тази категория. Може да се каже, че за разлика от т.нар. румънска нова вълна, нашата пълнометражна комедия не само е останала на етапа на възпроизвеждане на местния манталитет, но и не е излязла от навика да предлага на публиката леко идеализиран образ на румънското общество. След “Дивертис” повечето продукции в сферата на комедията не се осмеляват да подкопаят социалните отношения или дори да покажат, че съществуват социални проблеми като бедността или начина, по който се третират определени групи хора, а само ни казват, че нещата наистина стоят така и ние можем само да им се присмиваме. Може би, за да разберат как работи социалната критика, сценаристите и режисьорите, които мислят да правят комедии, биха могли да се вдъхновят от прозата на Суифт, от еко-хорър като “Жаби” (1972) или от поредицата “South Park”.

На противоположния полюс ми хареса, че филмът не следва формулата от парцали до богатство – Ромина иска да пее с Валентин, турист от Букурещ, който е дошъл на почивка в Костинещ, за да спаси семейния ресторант. Но не липсват и части от холивудската рецепта, като главният герой пристига в последния момент (от Букурещ в Костинещ), за да спаси ресторанта на момичето, в което се е влюбил. Действието е доста ясно: Валентин пристига в Костинещ с братовчед си, за да се забавлява през лятото и да изкара малко пари, свирейки на китара на улицата. В процеса на работа научаваме, че крайбрежието не е толкова провинциално, колкото си мислим, и че Костинещ е просто провинция в сравнение с Мамая, където се намира истинският център на музикалната индустрия трап/манеле. Научаваме също така, че промоутърите на музиканти като Джино (чиито текстове са написани от Ромина) са един вид бизнесмени-мафиоти и собственици на клубове. По този повод бихме могли да се замислим върху шегата на Василе Ерну, че манелистите са истинските либертарианци, които живеят само от работата си, т.е. от музиката и концертите. За разлика от тези, които работят за държавата, но искат минимален статут; присъствието на бизнесмени, финансиращи изпълнителите, обаче сякаш повече напомня на репликите на един политически потенат в “The Act of Killing”, документалния филм на Джошуа Опенхаймер от 2012 г. за антикомунистическите кланета в Индонезия през 1965-66 г.: този чиновник изказва мнение, че в Индонезия комунизмът никога няма да бъде приет, по простата причина, че там има толкова много гангстери, а това е добре. “Гангстер” е английска дума, която означава “свободни хора”, гангстерът иска свобода да прави неща, дори и да са неправилни, казва същият служител. С цялата подкрепа на някои бизнесмени от Мамая, Джино ще бъде уволнен и ще се окаже в таблоидно риалити шоу, откъдето идва и сатирата на филма към таблоидните риалити предавания.

Искам да отбележа и навика на тези млади хора във филма – Ромина, по-малкият ѝ брат Валентин и братовчед му Джино – да присъстват в социалните мрежи и да стават разпознаваеми артисти предимно в Instagram или TikTok. Валентин сякаш не осъзнава силата на социалните мрежи да го превърнат в звезда, но останалите герои искат последователи в Instagram и възприемат идеята да бъдеш звезда с много фенове като неразделна от присъствието в социалните мрежи. Всъщност перспективата да имаш работа, при това осемчасова, не говори много на тези обсебени от образите в социалните медии зуумъри. Обикновената работа е мех за тези герои, които вярват, че можеш да печелиш пари и да станеш известен/известна едновременно, ако имаш присъствие в социалните медии и фенове. Ромина дори казва, че винаги може да си намери работа като сервитьорка в туристически район като Костинещ, така че обикновената работа вече не определя социалния имидж за тези хора. Това би могло да означава, че обикновените работни места, познати от времето на социалната държава през миналия век, са се сринали (във всеки случай идеята за социален статус чрез заетост изглежда все повече изостава с отдалечаването ни от ХХ век) и поколението Z вече не предлага дори илюзията за социална мобилност. Още по-добре, че някои университети предлагат курсове по инфлуенсърство, което е доста полезен курс, когато не искате да се запишете на нещо толкова скучно като румънски език с кирилица.

Що се отнася до актьорските изпълнения, нека кажем, че те не са точно на ниво “Оскар”, но трябва да се отбележи, че Никол Чери има изразителност, която не е твърде разнообразна, но показва способност да реагира на околната среда и да “прочете” другите герои: от мимиката на Валентин се забелязва, че той няма опит в музикалната индустрия. Бих могъл да кажа също, че Romina, VTM дава точното време, в което е румънският капан, третира хората от Букурещ като други провинциалисти, които гравитират около курорта Мамая, могат да се видят и сцени, близки до мюзикъла, но последната дума трябва да принадлежи на Рареш Мариш (Валентин): “Да не изпитваме омраза към манеле, когато слушаме албанска музика и Малума. Опитвам се да кажа на хората, че е нормално да свириш и манеле, дори и да си комерсиален изпълнител. Нормално е да правиш това, което искаш.”

Снимка: Стоп кадър от филма Romina VTM (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.