Любов и секуритате, секс в комунизма

Александру Йонашку

Награден за режисура в секцията ”Un certain regard” на фестивала в Кан през 2022 г., “Метроном” е дебютът на Александру Белк в света на филмите с продължителност над един час, известни още като игрални филми. Александру Белк казва, че е направил филма както за младите хора, родени след 2000 г., наричани още зуумъри, така и за тези, които са живели преди 1989 г. и имат носталгичен поглед към младостта си – и филмът му ги “разтърсва много силно”. Така да се каже, филм, който противоречи на начина, по който любовта е била представяна в киното преди 1990 г., но също така показва на хората от последните поколения, че каквото и да си правил в онези дни, дори и да си бил влюбен, има вероятност всичко да бъде спряно от комунистическата държавна сигурност. Както обикновено се случва, когато се занимаваме с продължителни епохи от миналото, не можем да бъдем сигурни дали културните продукции могат да променят определени възгледи за тези минали епохи.

Трябва да кажа, че сюжетът на филма е привлекателен със своята простота – съученици от гимназията се срещат в дома на свой колега, за да слушат музика, излъчвана по “Свободна Европа”, но партито им е нарушено от тайната полиция. Причината? Един от тях изпраща писмо до “Свободна Европа”, но не само за музикални посвещения, а и за да разгласи факта, че става все по-трудно да се намерят книги и музика в социалистическа Румъния, особено след като партийната пропаганда “бавно разпростира пипалата си върху живота ни”. 

Като оставим настрана дискусиите за достоверността на подобни събития (антикомунистическите привърженици биха могли да изтъкнат факта, че през 1972 г., когато се развива действието на филма, те биха могли да кажат, че през тази година тезите от юли 1971 г. все още не са усетили пълния си ефект, което ще се случи през следващото десетилетие), ми се струва очевидно, че всяко възстановяване на миналото се извършва от гледна точка на настоящето. От тази гледна точка е иронично, че Александър Белк не забелязва, че филмът му е идеологически ориентиран като “Гимназистите” от 80-те години на миналия век, за който той казва, че се основава на ”погрешни” препратки и има много ”неистини”. Красноречив пример за това е сцената, в която Ана, въпреки че научава, че нейният приятел Сорин е този, който е изпратил писмо до Секуритате, започва сексуален акт с него  – това, което може да се счита за категорията “секс в комунизма”, една от странните сензационни приемствености във филмите с антикомунистическа насоченост. Поради цензурата и консерватизма на обществото преди 1989 г. как се прави секс в комунизма се превръща в актуален въпрос за редица режисьори, които се опитват да представят периода с неговите променени знаци и от гледна точка на сексуалността на различните социални категории. Режисьорите се интересуват от наболелия въпрос как са правили секс секретарките, студентите или работниците. А  в “Метроном” можем да разберем как са правили секс гимназистите преди матурата. Интерес към темата и в литературата, вижте първия том на “Ослепително” на Мирча Картареску.

Филмът е и частично възкресяване на фигурата на Корнел Кириак и ролята му на популяризатор на западната музика в социалистическа Румъния в края на 60-те години на миналия век. “Метроном” е филм за възможността за оцеляване на любовта в контекста на затвореното общество. Принуден да потърси убежище на Запад, Корнел Кириак остава като човекът, който чрез предаването си, наречено също Metronom (откъдето идва и заглавието на филма), запознава местната публика с групи като The Beatles и The Doors, както се вижда в сцената, в която младежи слушат Light My Fire. Разликата между филми от този тип и игралния филм на Александру Белк е в естетиката на интериора и можем да видим как изглежда типичен дом в голям град от този период (всъщност най-големия, тъй като действието на повечето румънски филми се развива в Букурещ). Виждаме как е бил декориран един комунистически дом, подредбата на мебелите и вече забравени декорации като дрънкулки или огромни апартаментни библиотеки – друг забравен вече елемент от апартамента. Но също и абажури, тежки стари радиоапарати, черно-бели телевизори. И да не забравяме ротационния стационарен телефон – технология от миналия век, която сега е на път да се превърне в музеен експонат. 

Александру Белк може да открие, че макар да иска да промени разказа за живота в комунизма, да разтърси носталгичните поколения, развитието на нашата масова култура и манталитет върви в друга посока. Освен широко разпространената носталгия сред поколенията, живели най-много в предишното общество, което е разбираемо предвид социалните размествания на прехода, ако погледнем общо на зараждащата се култура на новите поколения след 2000 г., можем да наблюдаваме един любопитен пейзаж: появата на леви издателства като Dezarticulat, издателство, което е далеч от елитарността, характерна за нашия културен дискурс, литературни произведения, които адаптират образа на комунистическата индустриализация за любителите на зумба (вж. “Gioco di mano” на Раду Деметриадес), и почти всички румънци, които се интересуват от култура, ценят филмите отпреди 1990 г. И млади, и стари с удоволствие гледат сериал “Бригада Разни”, както и всички комедии от този период, заснети в градска среда, и всички казват, че нито един днешен комедиен актьор или актриса никога няма да се изравни с тези от миналото. Новите филми с антикомунистическа насоченост като че ли не навлизат много в народната памет, което означава, че лесно се забравят след появата им в кината. Можете да срещнете хора, които отхвърлят на едро четири десетилетия авторитарен социализъм, но оценяват новогодишните програми, заснети по обществената телевизия по онова време, на принципа, че комунистическият хумор няма вулгарност. Така се случва, че виждаме реалността на един противоречив антикомунизъм.

Рецензията ми не е само критична и трябва да кажа, че оценявам актьорската игра на Мара Бугарин, нейното сдържано изпълнение пасва като ръкавица на сценичния минимализъм на Александър Белк, докато Мара Викол е на противоположната страна – експанзивна и готова да съчетае ученето със забавлението, както трябва да правят всички зрелостници. Роксана (героинята на Мара Викол) не знае какво може да последва, ако вмъкнеш политически алюзии при писането за Свободна Европа, дилемата на Ана е дали да подпише документа за сътрудничество със секуритета, за което я подтиква секурситът, изигран от Влад Иванов. А Влад Иванов е може би най-добрият актьор, специализиран в отрицателни роли, от времето на Георге Диника. Тук той съчетава в един персонаж добрия и лошия секурист, когато се занимава с младежи. Метроном е първият румънски филм, който критикува миналия режим чрез минимализма на интериора, стаите на апартамента, които издават емоциите и моралните въпроси на женския персонаж. Но интериор, който може да бъде и място на свободата.

Снимка: Любовната двойка от “Метроном” (източник: IMDB)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author