Конкуренцията се завърна в румънската политика

Размразяването на политиката протича в тежки социални условия за стотици хиляди румънци, които предизвикват неудовлетоврение. Лидерските подстсрекавания срещу противниците целят да избегнат опасността от завръщане на популизма в момент, когато правителството се базира на Европейската комисия и на бизнеса, за да отговори на кризата, създадена от COVID-19

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 7 май 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”.

Ледовете в румънската политика се топят в контекста на приближаващата дата 15 май 2020 г., когато извънредното положение ще бъде заменено със състояние на бдителност. Доказателствата са много. Началото бе поставено в края на април 2020 г. с повторното разглеждане на въпроса за автономията на румънсите унгарци (секуи). Казусът провокира много дискусии и самодоволни изказания. Отново се заговори в обичайните рамки на румънската политика – разделението дясно/ляво, Йоханис и Орбан срещу Социалдемократическата партия.

Само че нещата са по-сложни. Това се вижда в контекста на последното решение на Конституционния съд, което анулира глобите за нарушаване на военните заповеди за мерки по сигурността в условият на пандемия, които имат обща стойност 600 млн. леи (120 млн. Евро). Осъждането на Румъния в Европейския съд по правата на човека по делото за неспазване на правата на Лаура Кьовеши показа също, че политиката се възражда или поне че отново е жива инжектирането на противоречия и капитализацията на изборно внимание чрез реторика. Но защо ситуацията е по-сложна?

Начело на Социалдемократическата партия вече не е Ливиу Драгня, който посвети трите свои години на политическия връх в партията за борба с технократските структури – тайните служби и антикорупционната прокуратура DNA. Още в началото на годината се обсъждаше, че между Драгня и сегашния социалдемократически лидер – Марчел Чолаку, има разлика и тя може да бъде видяна и в „разбирателството“ от февруари между Чолаку и Лудовик Орбан, за което писа в. „Адевърул“ – да стигнат с общи усилия до предсрочни избори. Но не може ли разбирателствата да са повече и с повече на брой участници?

През есента идват местните и парламентарните изобри. Националнолибералната партия иска да спечели, но е водена от президента Клаус Йоханис – етнически немец, и премиера Лудовик Орбан, който е полуунгарец. И ето, като по поръчка Социалдемократическата партия злоупотребява с парламентарното си влияние, като позволява проектът за унгарска автономия да достигне до Сената, и Румъния е спасена след намесата на двамата големи румънски патриоти – Йоханис и Орбан…

Твърди се, че Драгня – представителят на популизма в Румъния, още има влияние в Социалдемократическата партия и в Конституционния съд. Освен това и управляващата Националнолиберална партия и опозиционната Социалдемократическа партия се ритат по кокалчетата в парламента – всяка от тях се представя като предана на народа, предлага популярни мерки, но често се оказва, че противникът я блокира. Румънската политика отдавна се характеризира от двуполюсност и това я прави жива. Но нещата са дори по-смесени, защото Националнолибералата партия също има своите популистки представитлеи, привърженици на Тръмп, консерватори от направлението на евангелистите, което е изборната база на американския президент в Щатите. Как да рарзбираме тогава политическата игра в Румъния, при положение, че технократските и популстиките течения са представени във всяка от двете големи партии?

Близо 1 милион румънци се намират в техническа безработица, т.е. не ходят на работа, заради невъзможност на предприятието им да функционира. Над 300 000 са уволнени. Тези, които работят, се справят, защото имат сигурен доход. Други обаче се чувстват в много несигурна ситуация, дезориентиране са и се тревожат за бъдещето. Народното недоволство може да избухне, ако държавата и политиците не се отнесат с уважение и не подкрепят гражданите. В този смисъл решението на Конституционни съд за анулирането на глобите за периода на извънредното положение спасява румънците, особено онези от провинцията, защото няма да трябва да плащат съвкупно 120 млн. Евро. Министърът на финансите Флорин Къця не изглежда да има нещо против. Той заяви, че никога не е разчитал на тези средства за бюджета и че ролята на глобите не е била да осигури постъпления, а да предотврати заплахи за здравето.

Правителстовото на Нациноалнолибералната парти няма друг избор освен да покаже емпатия с народа, ако иска да продължи да управлевя след местните и парламентарните избори наесен. В този смисъл трябва да се разбира и изразеното намерение на министъра на труда Виолета Александру да бъдат увеличени пенсиите от септември, така както парламентът по предвиди по инициатива на социалдемократите още през 2019 г.

Проблемът на Националнолибералната партия е, че тя е считана от мнозина в Румъния за прекалено вярна на едрия капитал и откъсната от уязвимата част на населението. Решенията и тълкуванията на Конститиуционния съд от тези седмица се отнасяха директно за Йоханис и постановиха, че той си надхвърлил правомощията, когато е подписал декрета за извънредно положение. На свой ред Йоханис използва решението на Европейския съд за правата на човека по случая Лаура Кьовеши, за да заяви: „Конституционният съд има задължение да прегледа не само решението си относно уволнението на госпожа Кьовеши, а и всички решения, взети на базата на обрикновени изяваления, били те и политически“.

Целта на всички тези обвинения и критични бележки – по-рано между Йоханис и Чолаку относно автономията на унгарците, а сега между Йохаинис и Конституционния съд е да се очертаят отново фронтовете в румънската политика след размразяванетоо й. Изкушаващо е да видим правдата само в едната от страните и възроптаем срещу другото, но едно пряко или косвено последствие на това начинание е именно да насочи недоволствието на румънците в посока, която де на позволи раждането на нови политически течения.

Може би ще е полезно да погледнем и към света. Кризата, създадена от COVID-19 показа уязвимостта на Доналд Тръмп, който управлява в усовията на тежка здравна криза в Щатите. Думите не могат да помогнат срещу коронавируса. Чувства се, че популистите в Европа и в света губят в тези условия, защото ситуацията изисква експертиза, технократство, а политиката – тяхната област, е замръзнала в много страни. Дори Болсонаро вероятно се насочва надолу от политическия връх, след като министърът на правосъдието Серджиу Моро подаде оставква през април и го обвини, че се месеи в разследване срещу членове на президентската партия.

От друга страна Великобритания излезе от ЕС, а в еврозоната отново се появи разделелнието между център и периферия. Румъния е част от периферията на ЕС, но икономиката й е много свързана с центъра, а политическите и икономическите върхове отразяват тези връзки. При тези вътрешни и външни дадености борбата между технократския сектор и популисткото течение би могла да се възобнови, в случай, че размразяването на политиката се изпълзне от контрол.

Румънското правителство възприе по-амбизиоцна програма за намеса в икономиката и за подкрепа за хората от българското. Проблемът е откъде ще дойдат парите. Данъчните приходи за март 2020 г. са с 25% по-ниски от тези за март 2019 г. И ето че се вижда които са основните съюзници на Националнолибералната партия. Европейската комисия одобри 1 милиард евро да бъдат използвани за четири мерки на подкрепа за бизнеса и за гражданите в техническа безработица. От друга страна над 2000 компании направиха дарения за медицинско оброудване. В кампанията са участвали досега и 31 000 физически лица.

В Румъния по принцип бизнесът и НПО сектора, които имат най-изявени технократски тенденции, играят важна роля. Това се вижда ви в условията на борба с коронавируса. Технократският подход обаче има своите ограничения. И там където елитите не мога да завладеят сърцата на хората, трябва да се управляват недоволствата им.

Размразяването на румънската политика ще продължи още, но духът на конфронтация, който е така характерен за нея, няма да осигури социална стабилност в условията на епидемията. Какво може да обедини румънските политици и народ освен обща заплаха? Икономическата и социална криза, провокирана от коронавируса, прави необходими общите усилия за и с участието на народа. Докато решенията на кризата създават чувство на отчуждение и апатия в гражданите, опасността от завръщане на популизма ще остане. Така може да бъде разбрано повторното задвижване на румънския политически живот.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!