09:03, 11 декември 2016 г.
В седмицата преди изборите западните медии масово ги интерпретираха като вот по разделителните линии, които се наблюдават от 2004 г. насам – за и против борбата с корупцията, за и против западното или руското влияние в страната и т.н. Те гледаха с тревога на по-засиления дискурс против глобализацията, против западните корпорации, но в подкрепа на националния суверенитет и капитал. Подобно разбиране е популярно и в Румъния.
В парламента обаче не се очертава да влезе националистическа партия. Тревогите по-скоро са свързани с факта, че Социалдемократическата партия остава най-значимата и опитна партия в румънската политика като обществено влияние 27 години след началото на промените, независимо от проблемите, които нейните лидери имат с антикорупционната прокуратура DNA.
Алтернативни анализи показват, че политическата ситуация може да бъде видян по-сложно от простото разделение на политическите сили на честни прозападни и корумипрани антизападни. „Антикорупционните служби в Румъния напомнят на Секуратите“, пише в свой анализ сайтът Euractiv. Статията разказва как дори президентът Йоханис, който поддържа битката с корупцията се е страхувал от антикорупционната прокуратура DNA заради факта, че е купил и е получавал наеми от недвижим имот в Сибиу, който е придобил след като друг човек го е реституирал незаконно. Йоханис бе осъден в гражданско дело да върне собствеността, но срещу него не бяха повдигнати криминални обвинения.
Темата за корупцията и честността изиграха своята роля и в тази предизборна кампания, включително по време на Националния празник на Румъния – 1 декември. Тогава президентът Йоханис не покани на трибуната по време на празненствата „лидерите, имащи проблеми с правосъдието“ – като тези на Социалдемократическата партия (PSD) – Ливиу Драгня и Виктор Понта, и на Алианса на либералите и демократите (ALDE) – Калин Попеску-Търичану. От друга страна бившият премиер и президент на Сената Калин Попеску-Търичану не бе поканен в Двореца „Котрочени“ за националния празник, тъй като срещу него има наказателно производство. Само че бившият президент Траян Бъсеску, също преследван наказателно, бе поканен от Йоханис. Не е учудващо, че на 1 декември президентът Йоханис и премиерът Дачиан Чолош бяха освиркани при пристигането си за тържествата в района на Триумфалната арка от тълпа, сред която бяха и лидерите на PSD и ALDE.
От друга страна тази есен шефката на DNA Лаура Кьовеши бе обвинена, че е плагиатствала докторантската си теза. Националният съвет за атестация на титлите, дипломите и университетските сертификати обяви, че Кьовеши не е плагиатствала и че само 4% от нейната работа е копирана. Но поне една част от румънците имат впечатлението, че тя бе спасена от неприятни разкрития в името на „правовата държава“.
В статия за българския сайт „Барикада“ анализаторът Чиприан Шюля обяснява, че изборите от 11 декември затвърждават заместването на номиналната демокрация, където всички социални групи имат глас, с технокрация в името на средната класа на базата на ценностите на тази класа – честност и компетентност. Според мнението на Шюля това заместване ще се случи независимо кой спечели изборите. Това, което е важно е, че технокрацията води до ръст на „шовинизмите“ – т.е на дискурсите за превъзходство на едни социални групи над други. Другояче казано, ниските обществени слоеве биват допълнително маргинализирани, защото технокрацията и антикорупцията стават политически оръжия и доминиращ обществен дискурс – както сред средната класа, така и в прокуратурите и в тайните служби.
Една друга възможна интерпретация на изборите е, че в тях различните партии са се приближили по икономическите и фискални теми, борейки се за влияние в големите градове, където е все по-силната румънска средна класа. Фискалната политиката, която се прилага в Румъния от последните години разкрива тенденции, които ще продължат и след изборите. Ниските данъци и по-големите заплати са друга реализация на мечтите на средната класа, сред които е и борбата с корупцията.
Прочети и на румънски език!
