Изборният ден, в който румънците избират парламент, отразен на блога „Мостът на приятелството“
Блогът „Мостът на приятелството“ предава парламентарните избори от 11 декември на български и на румънски език.
22:00
Блогът “Мостът на приятелството” благодари на всички читатели, които споделиха своето време, за да следят чрез него изборите от 11 декември! След изборите животът продължава (и също си струва да бъде следван)!
21:50
Вотът от 11 декември превръща Социалдемократическата партия (СДП) в големия победител. Един от основните въпроси, които следва е дали битката с корупцията в Румъния ще направи крачки назад, както предупреждават опонентите на социалдемократите. От една страна депутати от СДП предприеха различни действия през предишния мандат на парламента, за да попречат в дейността на антикорупционната прокуратура. От друга страна DNA е поддържана от силни лобита в държавата и резки промени в дейността й би трябвало да са трудни.
Победата на СДП би могла да бъде интерпретирана и като отговор на Брекзита и на избирането на Тръмп в САЩ. В каква степен Румъния ще бъде променена от едно правителство на СДП? През следващите дни блогът “Мостът на приятелството” ще разговаря с различни хора с мнение в Букурещ, за да разбере по-добре какво следва в Румъния. След тези разговори на блога ще бъдат публикувани статии и инервюта.
21:12
В речта си на лидер на партията победител Ливиу Драгня заяви, че не иска конфликти, но всички партии трябва да уважат днешния вот. Той добави, че румънците са гласували против омразата и за единство.
Алина Горгиу (лидер на Националнолибералната партия): Това е вот, който уважаваме.
Никушор Дан (лидер на Съюз “Спасете Румъния”): “Това е победа на демокрацията. За първи път след революцията една различна партия влиза в парламента”
21:06
Изборният ден приключи. Ето и първите резултати от екзит половете!
Резултати от екзит пол на агенция SOCIOPOL за парламентарните избори през 2016 г.:
Социалдемократическа партия (PSD): 42,3%
Националнолиберална партия (PNL): 19,2%
Съюз “Спасете Румъния” (USR): 10,1%
Съюз на либералите и демократите (ALDE): 6%
Демократичен съюз на унгарците в Румъния (UDMR): 5,4%
Партия “Народно движение” (PMP): 5,2%
Партия “Нова Румъния” (PNR): 4,5%
Резултати от екзит пол на агенция IRES за парламентарните избори през 2016 г.:
Социалдемократическа партия (PSD): 45,8%
Националнолиберална партия (PNL): 20,8%
Съюз “Спасете Румъния” (USR): 9,2%
Съюз на либералите и демократите (ALDE): 6,3%
Демократичен съюз на унгарците в Румъния (UDMR): 6,7%
20:10
Румъния и България развиват икономическите отношения
След влизането в ЕС Румъния и България все повече развиват своите икономически и търговски отношения. През юни т.г. президентите Клаус Йоханис и Росен Плевнелиев констатираха, че за 10 години двустранният стокообмен е нараснал осем пъти, а българският износ към Румъния – седем пъти. Днес Букурещ е третият най-голям търговски партньор на София в ЕС след Германия и Италия.
По данни на българския НСИ за първите девет месеца на 2016 г. българският износ към Румъния е 3,061 млрд. лева (1,5 млрд. евро), докато вносът оттам е 2,535 млрд. лева (1,267 млрд. евро). Ако тенденцията се запази до края на годината стокообменът може да надхвърли нивото от миналата година – 3,679 млрд. евро.
През март 2016 г. в интервю за радио „Фокус“ бившият ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси към българското посолство в Букурещ заяви, че през 2015 г. се наблюдават обнадеждаващи тенденции в двустранната търговия. Например нараства износът на торовете от България за Румъния. Освен това в българския износ присъстват автомобили, трактори, мотоциклети, велосипеди…
Българските фирми, регистрирани в Румъния до края на 2015 г. са 2 124 – увеличение с 214 за миналата година. Техният общ първоначален капитал е около 100 млн. евро. Румънските фирми, които са регистрирани към същия момент в България са 2 544 с общ първоначален капитал около 280 млн. евро.
През 2015 г. за осма поредна година румънците са най-многобройни като количество туристи в България – почти един милион души. В същото време над 300 000 българи посещават ежегодно Румъния като туристи. Друг плюс в двустранните икономически отношения е усвояемостта от 95% на средствата по Програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния за периода 2007-2013 г.
Въпреки това има какво да се желае в двустранните икономически отношения. Двете страни са се споразумели по принцип да изградят още два моста над река Дунав, но засега липсват конкретни публични действия. „Мостът на дружбата“ между Русе и Гюргево често не може да понесе наплива от автомобили и тирове и очевидно има нужда от мерки за облекчаване на трафика и по-бързо преминаване през границата.
През ноември 2016 г. между България и Румъния бе открита двупосочна газова връзка при Русе-Гюргево. Тя е възприемана като стратегическа и от двете страни. Според българският министър на енергетиката в оставка Теменужка Петкова обаче природен газ ще може да тръгне по газопровода в пълен обем не по-рано от 2019 г. В рамките на парламентарен контрол тя заяви, че причината за забавянето е отсъствието на компресорна станция на румънска територия – обект, който ще бъде завършен през 2019 г. Румънските власти били заявили през Европейската комисия, че ще ускорят работата. Според Петкова в момента при криза България може да получи по междусистемната връзка с Румъния не повече от 4 млн. куб. м. природен газ дневно.
19:00
Избирателната активност достигна 36,90%. Гласували са над 6,7 млн. души. Най-голямата избирателна активност е в окръзите Олт (44,96%) и в Телеорман (44,34%). Изненадващо има голяма активност в окръг Харгита, където има по-голяма унгарска общност. Назад в гласуването остават северозападните и югозападните окръзи.
17:30
Румънците и чужденците
„Това беше най-странната кампания от 1990 г. насам. Липсваха напрежението, големите разкрития, драматичните акценти, директните сблъсъци между кандидатите. Заради това дебатите дори когато бяха по важни теми, бяха скучни“, писа вчера бившият главен редактор на România Liberă Дан Туртурика на сайта Digi 24. Това, което последва в статията му, е преглед на дискурсите, които представляват залога на изборите. Първият дискурс е свързан с борбата срещу корупцията и страховете, че ако социалдемократите формират правителство часовникът ще бъде върнат назад. Темата за борбата срещу корупцията и изборите вече бе дискутирана на тази страница днес.
Вторият дискурс според Туртурика е този на „завръщането на националистическия, на екстремисткия и на ксенофобския дискурс“. Авторът се бои, че с помощта на руснаците се води антизападна, антиглобалистка, антиимиграционна пропаганда в полза на „традиционните ценности“ – дискурси, които са добре познати и в България.
Това, което се губи в интерпретации за и против, е свързано с двойната употреба на понятието ценности. От една страна на местните избори през лятото на 2016 г. Националнолибералната партия обясни кратко траялата своя номинация на Мариан Мунтяну – днес лидер на националистическа партия, за кмет на Букурещ като отваряне към ценностите и към гражданското общество. Отново със споделени ценности, само че този път „западни“, същата партия поддържа Дачиан Чолош за премиер.
Конфликтът местно – глобално, свое – чуждо също си струва изследването. Румъния изненада много хора и дори себе си, когато избра етнически германец – Клаус Йоханис, за президент през ноември 2014 г. Една година по-късно еврокомисарят Дачиан Чолош, женен за французойка, стана премиер. Още шест месеца по-късно – и на местните избори съюза „Спасете Румъния“ на Никушор Дан имаше кандидатка за районен кмет на Букурещ в лицето на французойка – Клотилд Арманд. Тя е женена за румънец, завършила е Масачузетския технологичен институт и има опит в мениджмънта на частния сектор.
Какво показват румънците с подкрепата за тези политици – свобода на мисленето или липса на вяра в способността за самоуправление? Феноменът на чужденците в румънската политика си струва да бъде изследван внимателно. Лесните отговори не са правилни. Това, което задълбочава противоречията е, че по време на прехода Румъния предаде контрола върху най-важните сектори на икономиката на чуждестранния капитал. Банките, природните ресурси и дистрибуторите на енергия са контролирани днес от чужденци.
Стига се дотам, че едно западно НПО – Neuer Weg, се бори за спасяването на румънските гори с чуждестранния инвеститор Schweighoffer, считан за отговорен в най-голяма степен за обезлесяването на страната. И точно тук феноменът с чуждото влияние в Румъния си струва да се изследва по-подробно. Един от лидерите на съюза „Спасете Румъния“ – Михай Гоциу, се утвърждава обществено преди години като защитник на националния и на екологичния интерес по отношение на спорния проект за златна мина „Рошиа Монтана“. В своята книга „Аферата Рошиа Монтана“ той описва как проектът е показателен за сенчести сделки с участие на тайните служби. Същите сили сега обвиняват партията на Никушор Дан, че са храненици на Джордж Сорос. Кое е патриотизъм и кое служене на чужди интереси , е въпрос на гледна точка…
16:10
Българите в Румъния също имат кандидат за парламента
За българите от Румъния сред по-важните неща от гласуването ще бъде резултатът на българската кандидатка за депутат Петронела-Михаела Чокани. Тя е на 38 години и през последните години е работела в Съюза на българите в Банат, който е най-силната организация на българите в Румъния и се намира в Тимишоара. По принцип госпожа Чокани трябваше да бъде на второ място в листата на българите за изборите, но кончината на българския депутат Николае Миркович през септември 2016 г. тя бе изтеглена като лидер на списъка.
Миркович бе българския депутат от 2004 г. до 2016 г. Той бе генерал и университетски преподавател, което му даде шанс да привлече гласове от среди извън българската общност – като военни и студенти/преподаватели. Докато бе депутат, той стана секретар на долната камара на румънския парламент и по време на заседания заемаше място на президиума редом с председателя на парламента – факт, който бе интерпретиран като признание в средите на българите в Румъния. Госпожа Чокани няма такава разнообразна социална база, но по време на своята кампания тя проведе срещи с другите организации на българите в Румъния – например с тези в Букурещ и Търговище.
Според чл. 62 на румънската конституция „организациите на гражданите от националните малцинства, които нямат достатъчен брой гласове, за да бъдат представени в парламента, имат право на един депутатски мандат“. Условието, за да получат такъв е да получат на национално ниво „брой гласове равен на поне 5% от средния брой гласове необходим на национално ниво, за да бъде избран един депутат“. Това означава, че при норма от 73 000 гласа за избор на депутат кандидатът на българите за депутат в Румъния трябва да събере поне 3 650 гласа, за да може да влезе в парламента. През 2012 г. Миркович получи 10 155 гласа.
14:07
Избирателната активност е 20,41%. Гласували са над 3,7 милиона души. Както и в 12 часа най-много са пуснали бюлетина в окръзите Телеорман (24,88%) и Олт (24,78%). Като цяло се гласува повече в Южна Румъния, докато в западната част на страната активността е по-малка.
13:05
Надежди и тревоги за румънската икономика
Румъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.
Независимо от това, от 2015 г. насам Букурещ използва активно фискалната политика и намалява допълнително данъчната тежест, за да стимулира икономиката. От лятото на 2015 г. беше въведена преференциална ставка на ДДС за храните от 9%. От началото на 2016 г. ДДС бе намален на 20%, след като през пролетта на предната година бе 25%. В началото на 2017 г. ДДС ще бъде свален до 19%.
В рамките на предизборната кампания всички основни партии обещаха намаления на данъците или благосклонно отношение към бизнеса, от който се очаква да поведе страната към нови икономически върхове. Според прогноза на МВФ през 2016 г. икономическият ръст на Румъния ще бъде най-високият в ЕС – 5%. В същото време инфлацията ще бъде минус 1.5%, а безработицата ще спадне до 6.4% спрямо 6.8% през предходната година.
Всички тези статистики, пренесени в обществен план означават, че процесите от последните години и държавната политика водят до възникване на силна средна класа, съставена от жители на големите градове. Това са същите румънци, които вече по традиция посещават нашето северно Черноморие през лятото, карат ски в Банско през зимата или отиват в Гърция през ваканциите си, минавайки през България.
Като цяло те подкрепят борбата с корупцията. Много от тях протестират по обществено значими въпроси – например по екологични теми като нелегалния дърводобив, довел до мащабно обезлесяване на страната, или против корумпирани политици. Те чувстват, че движат страната напред и в икономически, и в обществен, а дори и в геополитически план.Именно тази средна класа е единственият електорат, който днес има значение в страната, пише румънският анализатор Чиприан Шюля.
Поглед към партийните програми за предстоящите на 11 декември 2016 г. парламентарни избори показва, че всички партии се стремят да угодят на средната класа с нейните про-пазарни разбирания за общественото устройство. Дори Социалдемократическата партия, която традиционно е презирана от образованите и заможни жители на градовете заради корумпираните си представители и живеещия в по-малки населени места електорат, се стреми да стане изразител на прослойката – победител в румънския преход.
„Следващата година Румъния ще има най-ниското ниво на фискалните приходи в своята история – само 25.4% от БВП“, заяви Йонуц Думитру, президент на Данъчния съвет (държавна институция, която дава мнение на властите при изготвянето на данъчната политика). „Всички партии обещават значителни намалявания на данъци и налози. Ще влезем в порочен кръг, от който не зная как ще излезем. Данъкоплатците желаят подобни намаления, но ако продължим до безкрайност с тях, със сигурност се приближаваме към закриване на държавата“, добави Думитру, цитиран от Hotnews.
Той подчертава, че паралелно със смъкването на данъци се вдигат заплати. И припомня как през 2015 г., когато удръжката за пенсионно осигуряване беше намалена, се отвори дупка в пенсионната система, която днес възлиза на 2.5% от БВП. В момента една трета от бюджета за пенсии се финансира със заеми.
Редица икономисти, включително представители на румънската централна банка предупреждават, че прилаганият икономически модел води до дефицити и може да застраши икономическата стабилност. Страховете са, че е възможно повторение от времената преди световната финансова криза от 2008 г., когато заплати и пенсии бяха вдигнати значително – и после държавата не можеше да ги изплаща. Тогава се наложи вземане на заеми от МВФ и други външни кредитори на обща стойност 25 млрд. евро.
Според румънския икономист Илие Шербанеску прибягването до фискални средства, за да се постигне растеж се дължи на факта, че румънската държава просто не притежава други средства за развитие, след като е предала контрола върху природните ресурси, индустрията и банките на чуждестранни компании. Нещо повече, намаляването на ДДС не променя вредния баланс между капитал и труд в създаването на БВП, който предопределя бедността и икономическата изостаналост на румънците и страната им.
Според анализи в пресата, над 60% от БВП в Румъния се падат на капитала и под 40% на труда. В Западна Европа пропорцията е обратна – 60-65% за труда и 30-35% за капитала. А във всички основни икономически сфери в Румъния собствениците са предимно чуждестранни, които изнасят огромната част от печалбата навън. За румънските служители и работници и за румънската държава остава малко или нищо.
Затова и цифрите за румънския икономически успех трябва да се възприемат по-критично. Според Агенция Франс прес независимо, че Румъния е лидер по икономически растеж в ЕС все още ¼ от нейните жители живеят в бедност. 3 млн. души са емигрирали в чужбина в търсене на по-добър стандарт. В Румъния има свободни работни места, но страната продължава да произвежда гастарбайтери.
Източник: Данъчен триумф на средната класа в Румъния
12:05
Избирателната активност е 12,19%. Над 2,2 млн. румънци са гласували. Най-голяма избирателна активност има в окръзите Телеорман (17,35%) и Олт (16,70%) – традиционни бази на социалдемократите. Най-ниска е избирателната активност в Трансилвания и Банат.
10:25
Програмите на основните партии във властовото уравнение
Основните партии в Румъния изглежда са съгласни по редица обществени въпроси – необходимостта от допълнително стимулиране на икономиката чрез сваляне на данъци, намаляването на бюрокрацията, служенето на средната класа, заделянето на повече средства за образование и здравеопазване и повишение на заплатите. Всяка от тях заложи на вдъхновяващо мото, под знамената на което да свика избирателите си. Но дори и лозунгите на партиите си приличат в желанието им да спасяват, преустройстват и събуждат вяра, каквато явно е в дефицит.
Социалдемократическата партия представи своята „икономическа програма“ под лозунга „Осмели се да повярваш в Румъния!“. В резюме тя обещава повече румънци да попаднат в средната класа, повдигане на стандарта на живот чрез по-ниски данъци и по-висока минимална и средна заплата. Социалдемократите, които понякога са обвинявани в комунизъм, всъщност смятат да въведат Национална програма за насърчаване на предприемачеството, да стимулират с по 200 000 леи стартъп проекти, така че броят фирми да расте с по 20% годишно. Отделно те виждат нужда от държавен инвестиционен фонд, който да развива инфраструктурата и да индустриализира повторно страната. Целта е в края на четиригодишния мандат румънския БВП да достигне 1014 млрд. леи (440 млрд. лв) – с почти 200 млрд. (87 млрд лв) повече от този в началото на управлението. Избирателите пък трябва да бъдат спечелени от минимална работна заплата 1750 леи (759 лв) и средна работна заплата 3950 леи (1712 лв).
Националнолибералната партия, която е консервативната формация в румънския парламент и е партньор на Европейската народна партия, заложи на мотото „Повторно национално изграждане“. То трябва да стъпи на три стълба: конкурентна икономика, образовано общество и интелигена администрация, които в съвкупността си да доведат страната до стандарт на живот, приближен до европейския. Освен това Националнолибералната партия поддържа и програмата на управлявалия от края на 2015 г. досега премиер-технократ Дачиан Чолош – Румъния 100. Румънските консерватори виждат пътя напред в по-ниските данъци – спадане на ДДС и на социалните осигуровки до 16% и в същото време в постепенното увеличаване на фискалните приходи от сегашните нива от 28% до 38-40% от БВП, включително чрез драстично намаляване на укриването на данъци. Сред мерките за стимулиране на икономиката са и създаването на Румънски фонд за развитие на града и селото, който трябва да има активи над 11 млрд. евро в края на четиригодишния мандат и на Румънска банка за развитие и инвестиции с начален капитал от 200 млн. евро.
Съюзът „Спасете Румъния“ на алтернативния политик Никушор Дан обяви на избирателите „Най-накрая имаш за кого (да гласуваш)“. Основен елемент от програмата на партията е безусловната подкрепа за борбата с корупцията, за честността и компетентността в политиката. Хората на Никушор Дан се ползват с по-голяма подкрепа сред по-младата част на средната класа – например сред програмисти, хора от неправителствения и корпоративния сектори или свързани с по-алтернативен начин на живот. Съответно и в програмата си съюзът „Спасете Румъния“ вижда Румъния като Силициевата долина на региона, като индустриален, транспортен и технологичен център. Друг елемент от визията на формацията е даването на 6% от БВП за образование и здравеопазване – искания, залегнали в основата на „Декларацията от Клуж“ – основен документ на румънското гражданско общество, приет през ноември 2014 г. по време на протести в трансилванския град. Екипът на Дан би желал и постепенно Румъния да премине от добив на ресурси към преработването им като значим отрасъл в икономиката.
Съюзът на либералите и демократите (ALDE) застана зад икономическа програма, озаглавена „Румъния – седмата икономическа сила в Европа“. Планът цели да идентифицира ресурсите на Румъния, те да бъдат използвани ефективно, да повиши икономическия потенциал и икономическите резултати в дългосрочен план. За целта според ALDE, която е либерална партия, трябва държавните инвестиции да надхвърлят 6% от БВП. В същото време държавният дълг трябва да остане под 40% при бюджетен дефицит под 3% от БВП. Либералната партия предвижда създаването на цели 500 000 нови работни места, привличане на чуждестранни инвестиции, създаване на нови фирми, вдигане на средната работна заплата до 3000 леи (1301 лв) и средна пенсия до 1500 леи (650 лв).
09:45
Лидерът на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня гласува в Турну Мъгуреле, акцентирайки пред камерите на многото обещания на социалдмекоратите, които ще превърнат страната в дом за целия народ
09:44
Технологията се среща с изборите
Технологизацията на изборите ще направи стъпка напред с вота от 11 декември. Избирателните секции в страната и в чужбина ще бъдат екипирани с поне един компютърен терминал, който ще може да сканира или приема ръчно идентификационните данни от документите на избирателите. Тези терминали ще бъдат свързани с Постоянната избирателна служба. Операторът на терминала в секцията ще сканира или ще въвежда ръчно ЕГН-то на гласуващия. След извършването на процедурата избирателят няма да може да гласува втори път на същите избори. Информацията, че за гласуващия ще достигне до Постоянната избирателна служба, която ще я публикува незабавно на сайта „Карта на избирателната активност“.
Също така след приключването на избирателния ден броенето на гласовете във всяка секция ще бъде заснето с таблет, който ще е свързан с информационната система. После видеото ще бъде изпратено в информационния хъб, за да се гарантира сигурността на вота.
От друга страна специално за 417-те секции в чужбина ще работи мобилното приложение ROdiasporă, която е създадена от GovITHub – правителствена програма, която обединява IT специалисти с цел да подобри информационната инфраструктура на държавните институции. Приложението ROdiasporă е достъпно безплатно за сваляне на адреса http://bitly.com/ROdiaspora, а повече подробности за проекта GovITHub и приноса му могат да се прочетат на сайта IThub.gov.ro.
На страницата на румънското правителство, посветена на приложението пише:
„Близо два милиона бюлетини са изпратени към избирателните секции на диаспората. Румънците вън от границите на страната ще могат да гласуват в продължение на приблизително 36 часа. Първите секции за гласуване се откриват в 20:00 румънско (и българско) време в Австралия и Нова Зеландия, а последните се затварят в 6 часа на западния бряг на Северна Америка..
Така че в неделя на 11 декември 2016 г. приложението ROdiasporă дава възможност на потребителите на мобилни устройства с операционна система Android да получат достъп до интерактивна карта, показваща 417 избирателните секции на Румъния в света и до списъка на Централното избирателно бюро с кандидати, които искат да представляват диаспората в Сената и Парламента. Приложението представя и документи и напътстващи документи от Министерството на външните работи относно теми като процеса на гласуване, законодателните измерения на изборите, фискалните въпроси, процесът на завръщане в родината на румънците и други важни съобщения, които са полезни за румънците вън от границите на страната.
В момента мобилното приложение ROdiasporă показва:
- Най-близките избирателни секции, независимо от местонахождението на потребителя върху земното кълбо;
- Мини-гид на румънски избирател в чужбина с отговори на най-често задаваните въпроси
- Информации за списъка от кандидати, които ще представляват диаспората в Сената и в Камарата на депутатите, представен от Централното избирателно бюро;
- Всички точки на официално присъствие на румънската държава на картата на света (посолство, консулства и т.н.);
- Препоръки за съществените информации от МВнР в подкрепа на румънската общност зад граница (Гид за завръщане в Румъния, Гид на румънския работник в чужбина, Фискален гид на румънеца в чужбина);
- Кратко проучване на общественото мнение за опита от ползването на приложението и за точността на представената от него информация във връзка с бъдещото подобряване на гео-локализацията на въпросите и темите, които интересуват потребителите.“
Очаква се след парламентарните избори от 11 декември приложението Rodiasporă да включи нови функции, които биха улеснили откриването на картата на света на румънските общности, както и биха дали информация за румънските организации, религиозни средища, институции, лекари или ресторанти с румънска кухня.
Проектът GovITHub работи от 3 октомври 2016 г. и е обединил 279 доброволци – програмисти, които работят дистанционно и са поддържани активно от общност от над 1 000 души, пише още на сайта на приложението. Принципите на тази IT общност са: отворен код, достъпност за мобилни устройства, възможност за ползване на облачни технологии, сигурност и защита на личното пространство.
09:20
След като гласува в северозападния град Залъу досегашният премиер Дачиан Чолош подчерта, че е важно днес румънците да гласуват и да има по-голяма избирателна активност. Според него днес е моментът, който гражданите могат да отправят най-силното послание към политиците.
09:10
“Гласувах за една просперираща и силна Румъния”, декларира лаконично президентът Клаус Йоханис в гимназия “Жан Моне” в Букурещ, където пусна гласа си. Няколко минути по-ранон в Клуба на пенсионерите в столицата лидерът на ALDE Калин Попеску-Търичану гласува и заяви: “Пожелавам си вотът на румънците да бъде в подкрепа на една Румъния, която намира отново достойнството си и своя национален интерес в името на благосъстоянието на всички”.
09:03
Борбата с корупцията и изборите
В седмицата преди изборите западните медии масово ги интерпретираха като вот по разделителните линии, които се наблюдават от 2004 г. насам – за и против борбата с корупцията, за и против западното или руското влияние в страната и т.н. Те гледаха с тревога на по-засиления дискурс против глобализацията, против западните корпорации, но в подкрепа на националния суверенитет и капитал. Подобно разбиране е популярно и в Румъния.
В парламента обаче не се очертава да влезе националистическа партия. Тревогите по-скоро са свързани с факта, че Социалдемократическата партия остава най-значимата и опитна партия в румънската политика като обществено влияние 27 години след началото на промените, независимо от проблемите, които нейните лидери имат с антикорупционната прокуратура DNA.
Алтернативни анализи показват, че политическата ситуация може да бъде видян по-сложно от простото разделение на политическите сили на честни прозападни и корумипрани антизападни. „Антикорупционните служби в Румъния напомнят на Секуратите“, пише в свой анализ сайтът Euractiv. Статията разказва как дори президентът Йоханис, който поддържа битката с корупцията се е страхувал от антикорупционната прокуратура DNA заради факта, че е купил и е получавал наеми от недвижим имот в Сибиу, който е придобил след като друг човек го е реституирал незаконно. Йоханис бе осъден в гражданско дело да върне собствеността, но срещу него не бяха повдигнати криминални обвинения.
Темата за корупцията и честността изиграха своята роля и в тази предизборна кампания, включително по време на Националния празник на Румъния – 1 декември. Тогава президентът Йоханис не покани на трибуната по време на празненствата „лидерите, имащи проблеми с правосъдието“ – като тези на Социалдемократическата партия (PSD) – Ливиу Драгня и Виктор Понта, и на Алианса на либералите и демократите (ALDE) – Калин Попеску-Търичану. От друга страна бившият премиер и президент на Сената Калин Попеску-Търичану не бе поканен в Двореца „Котрочени“ за националния празник, тъй като срещу него има наказателно производство. Само че бившият президент Траян Бъсеску, също преследван наказателно, бе поканен от Йоханис. Не е учудващо, че на 1 декември президентът Йоханис и премиерът Дачиан Чолош бяха освиркани при пристигането си за тържествата в района на Триумфалната арка от тълпа, сред която бяха и лидерите на PSD и ALDE.
От друга страна тази есен шефката на DNA Лаура Кьовеши бе обвинена, че е плагиатствала докторантската си теза. Националният съвет за атестация на титлите, дипломите и университетските сертификати обяви, че Кьовеши не е плагиатствала и че само 4% от нейната работа е копирана. Но поне една част от румънците имат впечатлението, че тя бе спасена от неприятни разкрития в името на „правовата държава“.
В статия за българския сайт „Барикада“ анализаторът Чиприан Шюля обяснява, че изборите от 11 декември затвърждават заместването на номиналната демокрация, където всички социални групи имат глас, с технокрация в името на средната класа на базата на ценностите на тази класа – честност и компетентност. Според мнението на Шюля това заместване ще се случи независимо кой спечели изборите. Това, което е важно е, че технокрацията води до ръст на „шовинизмите“ – т.е на дискурсите за превъзходство на едни социални групи над други. Другояче казано, ниските обществени слоеве биват допълнително маргинализирани, защото технокрацията и антикорупцията стават политически оръжия и доминиращ обществен дискурс – както сред средната класа, така и в прокуратурите и в тайните служби.
Една друга възможна интерпретация на изборите е, че в тях различните партии са се приближили по икономическите и фискални теми, борейки се за влияние в големите градове, където е все по-силната румънска средна класа. Фискалната политиката, която се прилага в Румъния от последните години разкрива тенденции, които ще продължат и след изборите. Ниските данъци и по-големите заплати са друга реализация на мечтите на средната класа, сред които е и борбата с корупцията.
08:16
Колко кандидати издържат теста за почтеност на гражданския сектор?
Румънските парламентарни избори провокираха различни неправителствени организации да създадат сайтове, които сравняват програмите на партиите, да обобщят различни полезни информации за избирателите и да оценят до каква степен кандидатите за депутати отговарят на критериите за почтеност и етика. Тези усилия се вписват в дискурса на антикорупцията и в концепцията за чист от клиентелизъм вот.
Движение „Гражданска Инициатива Румъния“ създаде пълен наръчник на избирателя за парламентарните избори на 11 декември 2016 г. Инициативата оцени 746-те кандидати с шансове да влязат в парламента (в избираеми позиции) – 220 кандидати на PSD, 188 на PNL, 104 на USR, 101 кандидати на ALDE, 96 на PMP и 37 на UDMR. Всеки от тях е оценен според различни видове рискове, свързани с: почтеността (проблеми с правосъдието, конфликт на интереси или други тежки престъпления), отношение към правовата държава (правни инициативи за ограничаване на съдебната власт или за декриминализиране на определени престъпления в полза на партиен интерес, гласувания в законодателни институции против исканията на прокуратурите за отнемане на имунитета на парламентаристите), партийно номадство (честа смяна на партиите, към които принадлежи политикът).
- 72 от 101-те избираеми кандидати на ALDE (формация с либерален етикет с лидер бившия премиер Калин Попеску-Търичану, която е съюзна на социалдемократите) са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, несъвместимост (заемане на повече от един постове едновременно), в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (71,3%)
- 65 кандидати от 96-мата избираеми от Партията „Народно движение“ (формация от лидерски тип, сформирана около лидера и бивш президент Траян Бъсеску) са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (67,7%)
- 115 кандидати от 220-те избираеми на PSD са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (52,2%)
- 16 кандидати от 37-те избираеми на UDMR (партията на унгарците в Румъния) са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (43,2%)
- 73 кандидати от 188-те избираеми на PNL (консервативна формация, която е обявила подкрепата си за управлявалия до момента премиер-технократ Дачиан Чолош) са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (38,8%)
- 11 кандидати от 104-мата избираеми на USR (Съюзът „Спасете Румъния“ на Никушор Дан) са в поне една от следните ситуации: осъдени или обвинени, в конфликт на интереси, сменили са две или повече партии, предприели са действия или са направили декларации срещу правовата държава (т.е. срещу антикорупционната прокуратура DNA) (10,6%)
07:58
Криза на доверието в румънския парламент
Само 10% от румънците вярват в своя парламент. Данните по-долу дават част от обяснението за липсата на доверие. Те свидетелстват, че последният мандат на парламента е бил белязан от неефективност, корупция и закрила на корумпираните и партийно номадство – явления, които предизвикват недоволство в обществото.
От всички 2 729 проектозакони, които са били внесени в парламента през последните 4 години, 68% са инициирани от сенатори и депутати, но само 14% от тях са успели да станат закони, според равносметката, направена от Института за публични политики. За сравнение 82% от законодателните инициативи на правителството са били приети.
От всички 588 сенатори и депутати, които са влезли в парламента през 2012 г. 507 са завършили пълния си мандат. Повечето от напусналите са имали проблеми с правосъдието или почтеността си: 13 избраници са били осъдени на последна инстанция, 16 са били арестувани или разпитвани, 6 са обявени за заемащи несъвместими постове или функции (другояче казано се намират в конфликт на интереси).
Миграцията между различните формации в парламента също достигна до рекордни нива в парламента от 2012-2016 г.: 223-ма сенатори и депутати не приключват мандата си в партията, в която бяха избрани. С други думи 38% от всички тях са „сменили цвета си“. „Шампиони“ са: Йон Шкяу (кандидат през 2012 г. от партията PPDD, станал независим, после свързан с PSD, PDL/PNL, днес отново кандидат от PNL), депутатката Диана Туша (кандидатка от партията PNL, станала независима, свързана после с групата PDL, която се слива с PNL, после независима и днес кандидатка от листите на PSD) и сенатор Чиприан Рогожан (кандидат от партията PDL, станал независим, после свързан с UNPR, после отново независим, днес кандидат от ALDE).
07:07, 11 декември 2016 г.
Изборите започнаха!
Изборният ден в Румъния започна в 7 сутринта и ще завърши в 21 часа днес.
Право на глас имат 18 297 431 румънски граждани, пише Nine o`Clock на английски език. Новият парламент ще има 326 депутати (членове на Камарата на депутатите), включително 16 депутати на етническите малцинства и 134 членове на Сената. Освен това, румънците в чужбина ще бъдат представени от 4 депутата и 2 сенатори. Всеки депутат от долната камара ще представлява по 73 000 граждани, докато всеки сенатор – по 168 000. За да влезе в парламента, всяка партия трябва да премине бариерата от 5% от всички гласове.
Особеното на тези избори е, че вместо 18 депутати от малцинствата ще има само 16. Централното избирателно бюро отхвърли листите на татарите и украинците заради нередности.
Освен стандартното гласуване, около 8 900 румънци ще гласуват по пощата в чужбина. Там са открити 124 секции повече спрямо президентските избори от 2014 г., когато намаленият брой секции ограничи вота на емигрантите. След затварянето на урните, те ще бъдат запечатвани, а процесът на броене ще бъде заснет на видео.
Броят на членовете на парламента ще спадне от 588 на 466. За тези места ще се борят 4 251 кандидати за Камарата на депутатите и 2 226 за Сената. Съществуват 43 избирателни района – 41 съответстват на окръзите, един е за Букурещ и един за диаспората (румънците зад граница).
Разходите за изборите са 227 млн. леи (98,5 млн. лв).
По време на избирателната кампания, която продължи един месец, имаше повече от 300 оплаквани за нередности на телефонен номер 112. 35 от тях са за криминални случаи. За да организира изборите румънското МВР е мобилизирало 45 000 души от своите редици.
Само 6 от кандидатите са сътрудничили с тайната полиция от времето на Чаушеску, заяви Националния съвет за изследване архивите на Секуритате. Институцията е изучила данни на 5164 кандидати от всичките приблизително 6 500.
10:15, 10 декември 2016 г.
Технологиите в помощ на наблюдателите и гражданите
Президентските избори от 11 декември в Румъния ще бъдат наблюдавани от 44-те неправителствени организации, които са получили разрешение от Постоянната изборна служба. Наблюдателите са допълнително мотивирани заради техническата възможност чрез интернет да изпращат лесно и бързо своите оплаквания към НПО-тата, които са ги акредитирали. В същото време гражданите имат възможност чрез лесна за употреба платформа да бъдат чути, когато имат сигнал за нередност в провеждането на изборите. Техническият инструмент, който ще ползват наблюдателите и гражданите, за да подават оплаквания се нарича „Наблюдение на вота“ и е проект на организацията Code For Romania (Пиши код за Румъния), реализиран в партньорство с Expert Forum, Geeks for Democracy, Funky Citizens, Observatorul Electoral, Centrul pentru Resurse Civice и Centrul pentru Studiul Democrației. Желанието на хората зад проекта „Наблюдение на вота“ е да насърчат хората да участват активно в изборния процес, за да имат честни избори в цялата страна.
Ето как Code for Romania сами се представят: „Ние сме неправителствена организация, която не е обвързана политически и е аполитична, и е създадена през 2016 г. Поставяме си за цел да създадем общност от професионалисти в IT сектора, които да създадат цифрови решения, разрешаващи проблемите на обществото. Мисията ни е да дадем на хората информация, средства и кураж да се включат в разрешаването на обществените проблеми. Проектите на Code for Romania се развиват на доброволчески основи и са във формат с отворен код.“
С помощта на автоматизираният софтуер на „Наблюдение на вота“ много от наблюдателите ще бъдат в директна връзка с „Честен вот“ – платформа за оплаквания във връзка с изборни нередности, създадена от НПО-то Expert Forum в сътрудничество с Funky Citizens и други неправителствени организации. В същото време решенията, които „Честен вот“ предписва, ще стигат до всички наблюдатели, отново чрез софтуера на „Наблюдение на вота“.
17:20, 9 декември 2016 г.
Парламентарните избори в Румъния 2016 г. – въпроси и отговори
Как са организирани изборите?
Изборите за двете камари на румънския парламент – тази на депутатите и Сената, започват в 7 сутринта на 11 декември 2016 г. и приключват в същия ден в 21 часа. Създадени са 43 избирателни района: 41 от тях съответстват на областите в Румъния, един е за Букурещ и един е за диаспората (румънците зад граница). Във всеки от тези избирателни райони конкуриращите се партии представят списъци от кандидати. Независимите кандидати са повяват в изборните листи на един единствен район. Имената на кандидатите от даден изборен район са поместени на бюлетините за вот, които са разпространени в съответния район. Особеност при гласуването е че, ако някой живее по постоянен или настоящ адрес в определен изборен район, а в деня на вота се намира в друг, той няма право да гласува там, тъй като такъв вот няма да е представителен за съответния окръг.
Как може да гласува човек, който не може да се придвижи до секцията?
Ако човек не може да се движи заради заболяване или увреждане, той пак може да гласува. Трябва да напише писмено заявление, да прикрепи към него копия на документите, с които се удостоверява здравното му състояние или увреждането и да помоли свой роднина, приятел, съсед или медицинския персонал, който си грижи за него, да ги отнесе до най-близката избирателна секция. Президентът на избирателното бюро ще одобри молбата и ще изпрати вкъщи при неподвижния човек специална урна, бюлетини и печат. Екипът, който пристигне на мястото трябва да бъде съставен от двама членове на бюрото на избирателната секция и да бъде съпроводен от служител на вътрешното министерство (полицай или жандармерист).
Как работи румънският парламент?
Двукамарният парламент има мандат от 4 години. Камарата на депутатите и Сенатът заседават отделно. Но може да има и общи заседания: за приемане на послания от президента, за одобряване на държавния бюджет и на бюджета за държавните социални осигуровки, за деклариране на обща или частична военна мобилизация, за обявяване на състояние на война, за назначаване на омбудсман, за назначаване според предложението на президента на директор на разузнавателна служби и т.н.
Законодателната инициатива може да дойде от правителството, депутатите, сенаторите или от не по-малко от 100 000 граждани с право на вот.
Каква е избирателната система?
Сенаторите и депутатите са избирани с избирателни списъци според пропопорционална система. Редът в списъците е фиксиран. Кандидатите достигат в парламента според позицията си в листата и според процента от гласове, който партията е получила на окръжно и национално ниво. Когато румънците гласуват, те гласуват за партия и нейния избирателен списък. Те не гласуват за човека, така както се случва в униноминалната система, приложена на парламентарните избори през 2012 г. Според нейната логика от всеки избирателен район се избира само по един представител.
Източник: http://alegeriparlamentare2016.ro/Pages/ghidulalegatorului
