Вече онлайн: изследването за румънската външна политика и българо-румънските отношения, отпечатано от БДИ

Владимир Митев

На 3 ноември 2023 г. в Българския дипломатически институт (БДИ) бяха представени резултатите от приложно-изследователския проект под егидата на БДИ на тема “Външната политика на Румъния в геополитически контекст и България”. Книгата обединява две изследвания по същата тема – на гл.ас.д-р Анета Михайлова, която е специалист по Румъния в Института по Балканистика с център по Тракология на Българската академия на науките, и на Владимир Митев, редактор в румънската секция на Радио България, кореспондент на Радио Румъния за България и създател на българо-румънския блог “Мостът на приятелството”.

Изследването на Анета Михайлова се фокусира върху силния евроатлантически елемент в румънската външна политика. Разглежда стратегическото значение на Република Молдова за Румъния, румънската политика по отношение на Украйна и българо-румънските отношения. То обръща внимание и на румънските амбиции в енергийната сфера и на проблема с блокираното присъединяване към шенгенското пространство. Сред препоръките на Анета Михайлова към българската дипломация е по-тясно координиране с Румъния на политиките в Югоизточна Европа и по отношение на енергийната диверсификация.

Владимир Митев поставя румънската външна политика в контекста на икономическите и обществените противоречия, които й влияят – напрежението между икономическата динамика ( повечето чуждестранни инвестиции идват от Западна Европа), и акцентирането на сигурността, засилило се след началото на войната в Украйна; противоречието между суверанисти и еврофили, както и между национален и интернационален капитал (корпорации). По отношение на променящия се контекст Владимир посочва няколко важни тенденции в региона или източници на риск от румънска гледна точка – например тясното сближаване между Полша и Украйна може да доведе до оформянето на силен евроатлантически славянски блок в източната част на Европа. От друга страна, възходът на Китай може да доведе до ситуация, в която САЩ оставя отношенията с Русия на европейците, докато Щатите се фокусират върху Източна Азия. А това не изглежда да е желано от част от елитите по сигурността в Букурещ. Що се отнася до румънската политика към Балканите, тя е водена от желанието на румънските елити да са евроатлантически стълб в региона, да развиват икономически отношения и да подкрепят румъноговорящите малцинства. 

Владимир развива тезата, че гражданите на двете страни би трябвало да бъдат насърчени или поне да не им се пречи да развиват отношения помежду си, така че да нараснат взаимното опознаване, доверието и потенциала в двустранните връзки. Това може да стане с помощта на хора и организации, които играят ролята на “мостове на приятелството”, т.е. имат доверието на „двата бряга“, в ситуация, в която е ясно, че елитите на всяка държава “ще останат на своя бряг” и няма да жертват националните си интереси, за да отговорят на исканията на другата страна. Въпреки това нуждата от мостове на приятелството е належаща, защото без човешка, организационна и медийна инфраструктура синхронизацията на двете страни и на народите им по пътя на приобщаването към ЕС ще е забавена.

Владимир лансира още едно понятие, което според него може да е полезно за развитието на отношения между хора от страни, които са в едни и същи интеграционни блокове и не се вижда как могат да наложат със сила едно или друго действие против волята на своя партньор – динамична идентичност. Динамичната идентичност е решение на проблема със статичната идентичност, която възниква в обществата на периферията в резултат на социални и индивидуални катаклизми или под натиска на могъщи хегемонистични сили, паразитиращи върху нея и водещи до поляризация. В случая с българо-румънските и регионалните отношения в Централна и Югоизточна Европа динамична идентичност означава да преодоляваме националноцентричното си мислене и да разширяваме своето пространство, като опознаваме все по-добре динамичен елемент – например нашите съседи, и се развиваме в диалог с тях. Нашата стратегическа дълбочина би трбявало да са нашите съседи в региона.

Според Владимир Митев възможностите за хегемонистичен подход в българо-румънските и регионалните отношения ще са все по-ограничени. Но това не е лоша новина, защото отваря пространство за нормално междучовешко общуване, приятелство и сътрудничество. Парадоксално или не хората – обикновените хора, са тези, които могат да развият своя действеност и осъзнато или неосъзнато да реализират автентичната външна политика на своята страна, в ситуация, в която технократите и суверанистите се интересуват най-вече от проксита в нашия регион в битката им едни с други. Но за да заработи динамичната идентичност и мостовете на приятелството е нужно да умеем да се отучваме от опит, който ни пречи да се имаме автентичен досег и опит от отношения с народите отвъд границите на нашата държава. Колкото повече съумеем да забравим или предефинираме опита, който ни обрича на статична идентичност, толкова повече ще сме част от света, оставайки българи – и това ще увеличи потенциала както на нашето общество, така и на обществата, които са част от нашата динамична идентичност.

Цялото изследване може да бъде свалено и прочетено тук:

Снимка: (източник: Български дипломатически институт)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author