Интервю с румънски икономически журналист за различни аспекти на румънския модел на икономическо развитие: привличането на чуждестранни инвестиции, рестартирането на постоянните данъци, противоречието между чуждестранния и местния капитал, значението на Националния план за възстановяване и устойчивост, развитието на Букурещката фондова борса и регионалното икономическо сътрудничество с държавите от Централна Европа.
Интервюто е проведено на 30 март 2023 г.
Госпожо Мойсе, според последните статистически данни на Евростат БВП на глава от населението в Румъния е малко по-висок от този на Хърватия и близък до този на Унгария, Португалия и Испания. Какви са обясненията за това внезапно увеличение на румънския БВП и до каква степен това увеличение се усеща от цялото население? Румъния е една от страните с най-ниски бюджетни приходи като процент от БВП в Европейския съюз и в нея съществува неравенство между различните региони на страната…
Да, много интересен въпрос и сега си мисля, че едно от обясненията за това увеличение на брутния вътрешен продукт на Румъния е европейското финансиране. От присъединяването си към Европейския съюз – факт от 16 години – Румъния е усвоила 80 милиарда евро и е допринесла към европейския бюджет с 26 милиарда евро. А това означава допълнителни 53 милиарда евро, които са пари, влезли в Румъния, и това се вижда в румънския БВП.
Например през 2000 г. БВП на Румъния е бил около 37 милиарда долара (40 милиарда евро). Сега БВП на Румъния определено е много по-висок – 286 млрд. евро, и този скок стана възможен благодарение на европейските пари, благодарение на промените, които бяха направени в начина на регулиране на икономиката – някои области бяха дерегулирани, други – регулирани. Отвори се пазар за румънските продукти и не трябва да забравяме изключително важното въздействие на преките чуждестранни инвестиции, тъй като поради много високата инфлация, която Румъния преживя в посткомунистическия период, кредитирането, особено за малките и средните предприятия, беше почти забранено и поради това те не можеха да се развиват, за да подкрепят икономиката. Защото много добре знаем, че значението на малките и средните предприятия във всички европейски икономики, а и в света, е много голямо. Преките чуждестранни инвестиции също стимулираха развитието на румънската икономика, като се съсредоточиха върху онези области, които имаха както вътрешен, така и външен пазар.
Не на последно място трябва да се отбележи, че покупателната способност на румънците се е увеличила. Още веднъж искам да ви напомня колко ниски бяха заплатите в Румъния през 2000-те години преди присъединяването към Европейския съюз. Не е за вярване, но през 2000 г., когато бяхме милионери в леи, преди деноминацията, средната заплата беше, ако си спомням правилно, приблизително 2 130 000 леи. Това беше равностойността на 130 евро по онова време. Е, през миналата година средната нетна заплата, т.е. заплатата, която работещият румънец получава на ръка, е 880 евро, почти 4 400 леи.
Това постоянно увеличение на заплатите стимулира и инвестициите в Румъния. Налице са много инвестиции. За съжаление, това увеличение на покупателната способност не беше съпроводено с увеличаване на производството на потребителски стоки, които населението приема и потребява. По този начин сме свидетели на икономически проблем в Румъния, а именно голям дефицит по текущата сметка, причинен от вноса, който винаги е много по-голям от износа. Главно внос на потребителски стоки. Така че тази печалба може да повлияе и на общата уязвимост на румънската икономика.
Румъния може по някакъв начин да успее поне частично да балансира този дефицит по текущата сметка чрез повече чуждестранни инвестиции. До края на 2022 г. Румъния е привлякла чуждестранни инвестиции в размер на 110 млрд. евро, предимно от Западна Европа. Как Румъния е успяла да привлече толкова големи чуждестранни инвестиции и какви са предимствата и недостатъците на нейния модел на развитие, воден от чуждестранни инвестиции?
Не бих казал, че моделът на развитие на Румъния се основава на чуждестранни инвестиции, защото не мисля, че сме имали модел на развитие. Ако имахме модел на развитие, той трябваше да се основава на инвестиции в инфраструктурата и енергетиката. Известно е, че Румъния разполага с огромен енергиен потенциал, открит още в края на XIX в., когато Румъния е добивала нефт, и който е доста пренебрегван. В момента няма достатъчно значителни инвестиции в енергетиката.
Що се отнася до чуждестранните инвестиции в размер на 110 млрд. евро, имахме дискусия по-рано – това е, ако искате, перспективата на Националната банка на Румъния. В статистиката на Националната банка на Румъния се добавят не само преките чуждестранни инвестиции, тези в капитала на дружествата, но и вътрешногруповите заеми, парите, които чуждестранните дружества, вече съществуващи в Румъния, заемат от дружеството майка. Разбира се, тези заеми също оказват влияние върху инвестициите, те оказват влияние върху устойчивостта на съответните дружества. Например, те могат да преминат през труден период, особено в началото на инвестицията, когато нямат достатъчно печалба, когато не могат да покрият текущите си разходи, и тогава тези заеми са полезни. Само че тези пари трябва да бъдат върнати. Ако погледнем математически, в абсолютно изражение, ще видим, че в края на 2022 г. капиталът, инвестиран стриктно от чужденци в техните компании в Румъния, ще възлиза на 52 млрд. евро, т.е. някъде по средата.
Това са доста устойчиви и интересни инвестиции. Ако обаче се сравним с други държави от Централна и Източна Европа, с Унгария, с Полша, румънските инвестиции не са достатъчни. Не успяхме да привлечем много чуждестранни инвестиции, каквито румънската икономика заслужава, защото и тук има конкуренция. Затова бих казал, че за нашите страни преките чуждестранни инвестиции имат редица предимства, особено тези, направени от големи компании, които са имали силата да изградят нещо, да поемат индустрии или индустриални цели, да ги поддържат и развиват. На първо място ви давам примера с автомобилната индустрия, която е доста развита в Румъния и която се контролира, ако искате, от чуждестранни компании, които са инвестирали в Румъния. Тази индустрия представлява около 40-45 % от износа на Румъния. Така че тя ни помага изключително много, защото ако нямахме износ, вносът просто щеше да погълне текущата сметка на Румъния и в този контекст щяхме да имаме големи проблеми с поддържането на стабилна валута. На следващо място, преките чуждестранни инвестиции, особено големите, осигуриха увеличение на заплатите, инвеститорите успяха да повишат нивото на заплащане на служителите, те платиха навреме данъците в държавния бюджет, така че няма забавяне при предаването на задълженията към държавния бюджет от страна на чуждестранните компании, особено големите. Тук не говоря за малки компании, говоря за важните, които произвеждат много, които се броят, които са инвестирали много, за разлика от някои румънски компании, дори големи, които с течение на времето са имали проблеми и са имали големи неизплатени задължения към държавните компании.
Ще ви дам само един пример. Рафинерията Petromidia, когато беше приватизирана, имаше дългове към държавния бюджет в размер на 600 милиона долара. Petromidia, управлявана от инвеститори, вече не произвежда тези дългове. Така че според мен това е проблем, на който трябва да се погледне с яснота. Този за чуждестранните инвестиции. И те трябва да бъдат приети и, ако щете, подкрепени, защото не вредят. Проблемът, който стои пред всички държави, е да балансират добре своите разпоредби, така че да печелят от тези инвестиции, както печели Франция, както печели Великобритания или Германия.
От 2015 г. насам румънските правителства редовно нулират различни данъци, въвеждат намалени ставки на ДДС за храните, почти нулев данък за микропредприятията, освобождават някои ИТ категории от плащане на данъци. Какви са резултатите от тези активни данъчни политики? До каква степен те са полезни и дават възможности на обикновения човек?
Ситуацията наистина е доста интересна. Всички тези данъчни облекчения се появиха в навечерието на избори, така че имаха голям електорален импулс или политиците искаха да си осигурят електорален импулс. С изключение на данъчните облекчения, които получават хората от ИТ сектора, които са по-стари, те са отпреди няколко години. Те бяха въведени по времето, когато в Румъния нямаше единна ставка, а прогресивен данък, и ставката от 40 % се прилагаше над доста ниско ниво на доходите от заплати. И тогава сред ИТ-технологиите в Румъния – ние, както и България, имаме много добро училище по математика и информатика – се наблюдаваше тенденция на масово изтичане на млади хора от Румъния, които са специализирани в технологичната индустрия. И от желание да ги задържим тук се стигна до тази ситуация, в която те бяха освободени от данък върху доходите, за да се създаде предимство за тях да останат у дома. Това предимство със сигурност работи до известна степен. Но вероятно причината те да останат у дома е, че големите технологични компании дойдоха в Румъния и създадоха центрове тук, а не това данъчно предимство, което сега се превърна в известен проблем, защото сега служителите в ИТ сектора са най-добре платените. Те са дори по-добре платени от тези във финансовата сфера, които традиционно бяха шампионите по високи заплати в Румъния. И в обществото се задава въпросът дали това е справедливо, особено сега, когато хората усещат последиците от факта, че лихвите по банковите кредити се повишиха, че енергията стана много скъпа. И при тези обстоятелства идеята, че най-добре платената група професионалисти в Румъния е освободена от данъци, изглежда предизвикателна за хората, за обикновените служители, независимо дали са от сферата на информационните технологии, лекари, инженери или водопроводчици. Така че това е въпрос, който се обсъжда горещо в румънската общественост.
Но също така и по изборни причини въпросът за данъчните облекчения не спира до ИТ. Служителите в строителния бранш също бяха освободени не само от данък върху доходите, но и от социалноосигурителни вноски. Тук отново има проблем, защото това не е справедливо спрямо останалите служители в Румъния. Но, повтарям, това бяха въпроси, които бяха въведени с голям предизборен привкус, така да се каже.
По същество Румъния събира много малко, изключително малко пари от данъци. Бюджетът на Румъния има много малко приходи в сравнение с брутния вътрешен продукт. Някои казват, че това се дължи на единната данъчна ставка, други посочват данъчните предимства, предоставени на определени професионални касти, които изкривяват приходите. И така, някак си не е справедливо, казва икономическата логика, да не се облагат доходите на онази област, на онази професионална област, която има най-високи доходи. Това наистина е ненормално и според мен, и това е лично мнение, мисля, че оказва голям натиск върху единната ставка, върху запазването на единната ставка, защото моментът, в който наистина бихте могли да промените ситуацията и да преразгледате цялата тази данъчна политика по отношение на заплатите, би бил, когато се откажете от единната ставка.
Но тази единна ставка е отговорна и за увеличението на доходите и за увеличението на брутния вътрешен продукт. Тя осигури стабилност. Въпреки това не беше възможно да се наблюдава фискална стабилност като цяло в данъчното облагане в Румъния. Например, бяха въведени данъчни стимули за инвестиции в зелена енергия. В един момент те бяха оттеглени и имаше редица други данъчни промени. Погледнато отдалеч, румънското данъчно облагане изглеждаше непредсказуемо. Така че това беше проблем на имиджа на румънската икономика, който сигнализираше за непредсказуемост.
Преди години местният капитал в Румъния се оплакваше, че държавната помощ тече към чуждестранния капитал и че чуждестранният капитал в Румъния е по-силен от местния. Как се променя това равновесие с правителството на Чука, което обединява т.нар. стари партии, по-близки до националния капитал?
Разбира се, държавната помощ се усвоява по-лесно от силните компании. Тук имам предвид производителите на автомобили, които например през 2020 г. по време на пандемията успяха да получат по-лесно държавна помощ. Но тези пари те ще върнат. Но една румънска компания, BlueAir, румънска авиационна компания, също получи държавна помощ. И това дружество, което получи значителна държавна помощ, не успя да върне парите, фалира и изглежда, че по времето, когато е получило тези пари, е било доста известно – банката, която в крайна сметка му е отпуснала този заем с натежало сърце, е имала сериозни резерви относно способността на BlueAir да се възстанови. Така че тук нещата стават наистина сложни. Не мога да кажа защо ги дават на някого, а не ги дават на румънците. Вижте, аз ги дадох на румънците и тези пари вече ги няма. Парите могат да се използват от други компании, за да се запазят работните места. Така че, по същество, когато една държава отпуска помощ, тя със сигурност го прави и за въпросното дружество, но най-вече за хората, които са заети в това дружество, и за значението, което това дружество има за икономиката на страната. Така че, както казах, когато насочвате държавна помощ към автомобилната индустрия, когато знаете колко важна е автомобилната индустрия за румънската икономика, вие го правите, защото в крайна сметка, повтарям, ще си получите парите обратно. Така че тук има цяла дискусия.
Но по време на правителството, ръководено от министър-председателя Чука, по време на неговото правителство и дори преди това, видяхме, че те започнаха да създават проекти и програми за малките и средните предприятия, така че започнаха, ако искате, да се отварят към малките и средните предприятия в този сектор. От друга страна, много важната държавна помощ, която Румъния е получила, е за селското стопанство. Така че не може да се каже, че само чуждестранните компании са я получили, румънските земеделски производители също са я получили. Това беше сферата, която получи държавна помощ, и не трябва да забравяме, че държавната помощ е обект на наблюдение от страна на Европейската комисия. Така че тук трябва да има някои правила. Има цяла бюрокрация, нали, специално европейска бюрокрация за отпускане на държавни помощи.
Как Румъния се възползва от Националния план за възстановяване и устойчивост? До каква степен европейските пари подхранват голямото строителство на пътища и инфраструктура в момента? До каква степен това са съображения за сигурност, свързани с войната в Украйна?
Европейските пари се използват за инфраструктура и за пътища, но ако се вгледате по-внимателно в състава на Националния план за възстановяване и устойчивост, има пари за зелена енергия, много пари за цифровизация, за цифрова трансформация и мисля, че Румъния, както и България, ако погледнете малко тук, сме малко по-зле във всички анализи, по конкурентоспособност. Така че и ние трябва да се съсредоточим върху тези области. Разбира се, имаме нужда от инфраструктура, защото не успяхме да я въведем, но може би трябва да побързаме и да използваме пари и за развитие, за модернизация на нашите икономики според мен. Защото не се справяме достатъчно добре по отношение на иновациите, а иновации могат да се правят само със сериозни инвестиции в компаниите в Румъния и България. Тук имам предвид компаниите от здравния сектор, които са активни в областта на лекарствата и на информационните технологии като цяло.
Добре. Преди време Букурещката фондова борса успя да увеличи категорията си, привличайки повече международен капитал и сега достига капитализация от над 40 млрд. евро. Как развитието на фондовата борса се вписва в усилията на румънската държава за развитие на румънската икономика и капитализъм.
Смятам, че най-добрият показател за усилията, които румънската държава полага за развитието на капиталовия пазар (и тук го казвам с ирония), е листването на компанията стопанисваща ВЕЦ-овете в страната – Hidroelectrica, на фондовата борса – листване, което се отлагаше с години. Ако Hidroelectrica бъде листвана на фондовата борса, тя ще успее да стимулира активността на фондовия пазар в Румъния. За съжаление, това листване беше отложено и като цяло в Румъния фондовата борса беше възстановена твърде късно.
Да вземем Полша, с която със сигурност се сравняваме. Полша е една от страните от Централна и Източна Европа, които напуснаха комунизма по едно и също време, в един и същи блок с нас, с България, с Унгария, успя да се превърне в развита страна и защото възстанови фондовата борса, капиталовия пазар през 1991 г. А избраната централа беше в бившето седалище на Централния комитет. И това беше изключителен сигнал. Защо това беше важно? Защото тя листваше големите си компании на фондовата борса. Така че вече не ставаше въпрос за това държавата да ги поддържа. Не. Влязоха пари, започнаха да се появяват инвестиционни фондове. Първоначално не поляците инвестираха най-много пари там, а инвестиционни фондове, чуждестранни фондове. Влязоха пари, те смениха управлението, отвориха пазарите, наложиха регулации, нови начини на работа и като такива затвърдиха полските компании и полската икономика по такъв начин, че полските компании да инвестират в чужбина. Освен Petrom, нямаме компания, за която да се твърди, че инвестира в чужбина. Държавата не е обърнала достатъчно внимание на фондовата борса, съжалявам, че трябва да го кажа, но не е положила никакви усилия за развитието на капиталовия пазар.
Нека завършим отново с Полша. При неотдавнашното си посещение полският министър-председател Моравецки беше домакин на бизнес форум заедно с румънския президент Клаус Йоханис. Беше съобщено, че търговският обмен между двете страни е 11 млрд. евро до 2022 г. До каква степен сега е назрял моментът за по-голяма бизнес и търговска интеграция в региона на Централна и Югоизточна Европа?
Трудно е да се каже дали ще подобрим търговските си отношения. Този общ стокообмен от почти 11 млрд. евро за съжаление е в полза на Полша, тъй като сме изнесли само около 3,5 млрд. евро и сме внесли 7,5 млрд. евро. Така че Румъния има много, много работа за вършене, за да балансира този баланс. Румъния например няма инвестиции в Полша. Полша е 19-ият по големина инвеститор, но има повече от 1 500 компании, които работят тук, в Румъния, и са инвестирали около 330 млн. евро. Така че от тази гледна точка Полша е една крачка напред. Ако те говорят за икономическо сътрудничество, вероятно става дума за засилване на бизнеса им в региона.
Но мисля, че идеята тук е да се създаде триъгълник, както каза министър-председателят Моравецки. Той говореше за триъгълник на сътрудничество с украинците за следвоенно икономическо сътрудничество с Украйна. Тук предстои да видим как може да бъде постигнато това сътрудничество, но мисля, че в момента, всъщност, в действителност, Полша е в много по-добро положение. Смятам, че поляците, както и унгарците, както и чехите, са в голяма конкуренция за преместване на промишлеността от Азия – не само от Китай, но и от Азия като цяло, защото всички проблеми, които бяха с транспортните потоци, блокирането на транспортните потоци през последните години, доведоха до извода, че е по-добре да се правят инвестиции, да има промишленост тук, в Европа, наблизо. И Полша, Чехия и Унгария са много заинтересовани. Така че определено е време за партньорства, но нека да се поучим от тях, да видим какво правят и да влезем ние, и българите, в това състезание за привличане на европейски инвестиции в нашите страни.
Снимка: Букурещ е много динамичен град, благодарение на голямата концентрация на чуждестранен и национален капитал (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
