Владимир Митев
Европейската стратегическа автономия е концепция за развитие на ЕС като суверенен субект, която бе провокирана от управлението на Доналд Тръмп в САЩ (2017-2021 г.), обяснява Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика – София. Експертката вижда как европейската стратегическа автономия вече се е превърнала от теоретична концепция в конкретни пакети от политики. Тяхното развитие бе катализирано от войната в Украйна, добави Чернева.
Какво означава „раждане на геополитическа Европа“, израз използван от ръководителя на европейската външнополитическа служба Жозеп Борел? Този израз показва, че европейците търсят нов начин да мислят за себе си – чрез развитие на отбраната си и чрез поставяне на акцент на сигурността в международните си отношения, а не само чрез утвърждаване на демокрацията и „ценностите“. Амбициите на ЕС оттук-нататък ще са свързани с енергийната сигурност, със заплахата от нови миграционни вълни и т.н., твърди Чернева.
Тя не смята, че разделението между западната и източната част на ЕС е актуално в сегашните условия. Нито спрямо Русия, нито спрямо енергийната сигурност, нито по отношение на финансовите политики разделението не е между Изток и Запад. Според Чернева съпротивата на суверанистите в Западна Европа е по-силна от съпротивата на тези в Източна Европа, така че и в това отношение разделението Запад-Изток не е чисто.
Прочетете предишните части от интервюто на блога „Мостът на приятелството“ с Весела Чернева тук:
Европейският съюз развиваше една концепция, която се нарича Европейска стратегическа автономия. Преди войната в Украйна тази концепция всъщност се базираше на сътрудничество с Русия в икономическата област и в сферата на сигурността. Какво се променя в Европейския съюз в последната година, откакто започна тази война?
Да. Европейската стратегическа автономия е една концепция, по която и ние в Европейския съвет за външна политика сме работили през последните години. В нея преди всичко ставаше дума за това как ЕС може да бъде суверенен субект, който да взима решения за своята сигурност самостоятелно. Тази концепция стартира в резултат на избора на Тръмп за президент, тъй като беше ясно, че нито в НАТО американската администрация на Тръмп може да е партньор, нито може или иска да е партньор по отношение на търговията с Европа. Стана ясно, че Европа трябва да има собствени средства, стратегия и инструменти, за да се справя със сигурността си, включително с миграцията, с търговски спорове и така нататък. Трябва да развие своя система от санкции. Може би именно в тази сфера на санкциите виждаме, че ЕС е напреднал доста. Видяхме сега по отношение на Русия, но и по отношение на други страни, че този инструмент на да кажем мека сила или мека отбрана все повече се използва. Същевременно отношенията със Съединените щати качествено се подобриха след идването на Байдън. Но за Европа продължава търговското равнопоставеност да бъде задача номер едно. В момента това са и разговорите, които водят европейските лидери във Вашингтон, но също и един от големите акценти на започналото сега шведско председателство, тоест Европейската стратегическа автономия се превърна от една по-скоро теоретична концепция в няколко пакета от политики, които имат съвсем конкретно измерение. Тяхното развитие до голяма степен беше катализирано, разбира се, от войната в Украйна.
Жозеп Борел, който е представителят на ЕС за външната политика и сигурността, използва една фраза „раждането на геополитическа Европа“. през последната година. Можем ли да кажем каква е посоката или каква е стратегията, която ще доведе до „раждането на геополитическа Европа“? Кои са съюзниците на Европейския съюз в този момент? Какви политики ще доведат до това събуждане или поява на „геополитическа Европа“ т.е. на някаква геополитическа сила в света наравно с другите?
Според мен този израз има всъщност значение и по отношение на нашето собствено виждане за нас. Тоест как и как Европейският съюз сам вижда себе си и до каква степен възприема себе си като геополитически актьор. Много години подред Европейският съюз и особено централноевропейците, германците и други смятаха, че е достатъчно Европа да бъде икономически гигант, да бъде стабилен, силен общ пазар и иновативна икономика, да има голямо влияние в света през икономическите си политики, през задаването на икономически и технологични стандарти без обаче да трябва да инвестира в сигурност, използвайки по-скоро евроатлантическия инструментариум за гарантиране на своята сигурност. И всъщност раждането на геополитическа Европа според мен означава, че Европа все повече започва да мисли за себе си и като играч в сферата на сигурността. Тоест тук ще видим според мен въоръжаване на европейските армии, по-голяма координация с НАТО, по-голяма координация между държавите членки, но също така означава и да се опираме на отношенията си с трети страни именно през призмата на сигурността повече, отколкото през призмата на, да кажем човешки права или на усилията да демократизираме на останалия свят. Тоест, Европа ще се опитва да, разбира се, да променя света около себе си, така че той да бъде по-добър за виреене на Европейския съюз. Но ще прави това първо от гледната точка на своята сигурност и след това на всички останали детерминанти за това. Геополитически и ЕС означава, включително да се гледа на разширяването на ЕС през геополитическа призма. Затова беше даден статут на страна кандидат на Босна и Херцеговина преди няколко седмици да се гледа на страните от Източното партньорство през геополитическата призма. Затова беше даден статут на страни кандидатки на Украйна и Молдова и така нататък. Трябва да видим оттук нататък какви ще са амбициите на Европейския съюз в геополитически план. Те, разбира се, са свързани с енергийната сигурност и със заплахите от нови миграционни вълни и така нататък. Но според мен наистина преди всичко наблюдаваме промяна в мисленето на европейците и европейските лидери.
Европейският съюз е белязан от едно противоречие между западната и източната част на Европейския съюз и виждаме през годините продължителни усилия на западноевропейските държави да променят някои баланси в източната част на Европейския съюз, например чрез борбата с корупцията или чрез зелената сделка и съответно съпротивата на местните сили в тези страни, особено в Полша и Унгария. Но всъщност има такава съпротива и в Румъния, и в България. Какво очаквате да се случва в това отношение между западната и източната част на Европейския съюз през времето, което предстои тази година?
Може би трябва да поговорим за кое точно разделение става дума, Защото в политически план например или по отношение на Русия не бих казал, че разделението е Изток-Запад. Има страни в Източна Европа, които са по силно антируски настроени от други. Има също такива в Западна Европа по отношение на енергетиката на енергийната сигурност също разделението не е Изток-Запад. По отношение на д кажем фискалните политики и ЕС да може да взима заеми на световните пазари, за да стимулира своя собствен растеж. Също разделението не е Изток-Запад. Може би малко да ми кажете кое точно имате предвид.
Имам предвид, че има опити за модернизация. Минават под този слоган минават на страните от нашата част на света на Европа чрез например борба с корупцията чрез модернизация на енергийната сфера. И тези опити са донякъде окуражавани именно от Европейската комисия или от Западна Европа. Те са част от европейски проекти и програми за развитие и в същото време виждаме точно това, за което говорихме – една съпротива на суверенистите, която е по всички тези линии, то е пак въпрос за противоречие между технопопулизъм и суверанисти.
Да. Суверенисти има и в Западна Европа. И тяхната съпротива срещу европеизирането на различни сфери и на различни политики е дори по силна, отколкото отколкото в източната част на Европейския съюз. Искам да кажа, че това не е чисто разделение, що се отнася до модернизацията – Полша и Чехия вероятно ще спрат да бъдат страни-получатели на фондове в следващите две до три години. Те ще се превърнат в нетни донори на Европейския съюз, за разлика от страни като Португалия и Кипър и така нататък. Тоест това пак не е чисто разделение. Аз бих казала, че освен общото ни наследство от преди 30 години, което е сравнимо, но не е идентично, към момента вече много трудно можем да говорим за разделението изток запад в в рамките на Европейския съюз.
Снимка: Голяма част от източния с на ЕС (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
