Владимир Митев
Дору Драгомир е председател на Двустранната търговска камара България-Румъния, която има офиси в София и в Букурещ. Той е работил 20 години в частния сектор, преживявайки голямата инфлация от 1996 г. в Румъния и международната финансова криза, ударила Югоизточна Европа през 2008-2009 г. Драгомир е завършил EMBA в Колежа Asesbuss & Michael J. Coles към университета Kennesaw State в Джорджия, САЩ през 2007 г. Той има и юридическо образование, получено в Румъния.
Търговската камара има над 40 членове от 25 различни икономически сектори в двете страни. Тя е една от двете двустранни камари, фокусирани специално върху българо-румънските икономически връзки.
Господин Драгомир, разговаряме след конференцията, посветена на присъединяването към Шенген и състоянието на бизнеса в България и Румъния. Какво е мнението на бизнеса – защо инфраструктурните проекти между двете страни се развиват толкова бавно?
Можем да кажем “бавно”, ако имаме разбирането, че искаме да всичко готово да е готово утре. Знаем, че от гледна точка на властите има процедури, които трябва да се спазят. Има някакви правила и стандарти, на които компаниите по тези инфраструктурни проекти трябва да отговарят. Според мен най-големият проблем е, че ние дълго се забавихме със стартирането на тези проекти. Те трябваше да започнат преди 20 години или 30 години. Но знаем каква беше ситуацията преди в България, в Румъния, и между Румъния и България.
Не сме доволни, че властите задвижват работите едва сега. Но Вие също чухте днес от представители на Министерство на транспорта, че най-накрая България стартира да работи по проекта на магистрала между Русе и Велико Търново. Това е много важно не само за българите, но и за румънцит, за бизнеса, за туристите от Румъния. По наши информации всяка година около 4 милиона румънци пътуват между Гюргево и Кулата (границата на Гърция).
Дори и ако проектите напредват бавно, за нас е важно да видим, че нещо се случва сега. Властите са задвижват. Чува се нашият глас, когато говорим за инфраструктура. Решено е да започнат големите проекти. Същото е с вторият мост над Дунав между Русе и Гюргево. Той ще облекчи движението на стоки. Дори и да стават бавно нещата, се радваме, че се случват.
Само в регулациите ли е проблема с този бавен ход на проектите? Или има спънки на на политическо ниво, по отношение на доверието или културните различия между двете държави?
Според мен най-големите проблеми идват от регулациите и от процедурите. Не виждам проблем с доверието между Румъния и България. Има други проблеми. Може би има трудности, свързани с държавните власти, с бюджетите. Когато става въпрос за инфраструктура, говорим за големи пари. Но не по всяко време тези бюджетни средства могат да бъдат предоставени, така че да започват проектите.
Тази седмица бе публикуван за обществено обсъждане проектозакон за Българската народна банка в условията на членство в еврозоната. Вземам повод от това, за да Ви попитам как присъединяването на България към еврозоната, евентуално, когато това се случи примерно през 2025 година, ще се отрази на икономиката в региона и на връзките с Румъния на ниво икономика?
Ще се отрази нормално на макроикономическо ниво. Използването на еврото в България ще е от полза за Румъния, защото ще балансира малко повече търговията между Румъния и България. Очакваме след въвеждането на еврото в България да имаме повече експорт от Румъния в България и да се намали малко експортът от България до Румъния.
В други отношения не мисля, че ще има големи разлики, защото по принцип компаниите от Румъния работят повече 70% със стоки до и от Европейския съюз. Значи нямат проблем да работят с евро. От тази гледна точка трябва да са готови да работят и с българските компании с евра.
Снимка: Дору Драгомир (източник: Дору Драгомир)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
