Юлиан Мареш: Корупцията процъфтя по време на мандатите на Йоханис

Владимир Митев

Юлиан Мареш е независим журналист и председател на Асоциацията за подкрепа на развитието на Балканите, с над 20-годишна кариера в областта на международните отношения, банковото дело и публичната администрация, понастоящем докторант в Букурещкия университет. 

“Мостът на приятелството” се обърна към него в контекста на собствения си редакционен проект, посветен на разбирането на румънското общество през изборната 2024 година. В рамките на този проект ще дискутираме с няколко събеседника, които имат разбиране за политическите и социалните събития в Румъния. 

Имахте президент Йоханис от германски произход и може би по времето на Йоханис връзките със Западна Европа се засилиха повече. Румъния има както еврофилски, така и евроатлантически компонент. Еврофилите са по-ориентирани към Западна Европа. 

Да, да, да.

Кой ще бъде кандидатът на тази част от румънското общество?

Много е трудно да се каже. Ако навлезем в сферата на спекулациите, винаги се е казвало, че постовете на президент и премиер в Румъния са били договорени между Европа и Америка.

Трудно ми е да преценя дали Йоханис като президент е играл повече на американската или на европейската карта. Мисля, че той се опита да играе и на двете. А кой ще дойде на негово място? Не знам, онзи ден четох един предварителен анализ. И в него се казва, че единственият истински кандидат за президент е Мирча Джоана. Останалите нито имат необходимата подготовка, нито се възприемат от електората като подходящи за президентския пост. Дори и в момента малцина да са обявили намерението си да се кандидатират за президент. Вероятно, ако се стигне до сблъсък между Мирча Джоана и някой друг, Социалдемократическата партия ще успее чрез избирателния апарат по места да наложи Джеоане за президент, защото не мисля, че някой друг ще успее да привлече достатъчно гласове.

Съществува и легенда, че Чолаку е искал да стане президент.

Малко вероятно. Много малко вероятно. Ако си спомняте, Чолаку не искаше да бъде министър-председател.

Добре. Ако погледнем по-общо на картата, поне може би от моята българска гледна точка, има хипотеза, че Русия става все по-силна напоследък, включително спрямо Украйна, започна да има военни успехи и например това проукраинско българско правителство изглежда няма много силна подкрепа в българското общество според някои проучвания. Очаквате ли Русия да промени някакви баланси в региона през следващата година, например да видим възход на русофилските политически течения в региона? Или ще бъде по-скоро обратното, тъй като ЕС също настъпва към Република Молдова и Украйна, например?

Ще отговоря по следния начин. На първо място, от Русия наистина може да се очаква да опита нещо подобно. Защото Русия има традиции в политическото си влияние в нашите страни. Тя е заинтересована да действа. Руснаците са добри в това. Следващата година е моментът, в който те могат да се намесят, и аз очаквам да се намесят. Дали ще успеят, или не, е съвсем друг въпрос. Мога да отговоря за Румъния. В Румъния единственият изразител или единствената политическа партия, която играе в ръцете на Русия, е AUR (Съюзът за обединението на румънците – основната суверанистка партия в румънската политическа система – бел.прев.). Ако AUR има постоянна преднина на изборите през следващата година, да, тогава имаме проблем. Ако не – не.

Но може би си струва да се обсъди едно нещо. Как точно румънското общество или румънските елити са се придвижили към AUR, защото не само хората се придвижват, а вероятно и някои от елитите подкрепят AUR. 

Не съм съгласен с това, което казвате, защото единствените, които са мигрирали към AUR, са били опортюнисти.

Но не подкрепя ли румънската държава до известна степен AUR?

Трудно е да се каже. Коя е румънската държава в момента? Трудно е да се каже. Моето мнение е, че румънската държава е разделена по отношение на центровете на властта, формални центрове и неформални центрове на властта. Ако допуснем, поне в името на хипотезата, че румънската държава има някаква връзка с AUR, тогава бих казал, че да, възможно AUR да е била създадена и подкрепена, за да се разрасне, само за да се повтори сценарият с Partidul România Mare (PRM) на Вадим Тудор. Това е партия, която е била подкрепена от румънската държава просто за да има сплашване и да се сплаши електоратът да гласува повече за PSD, отколкото за PRM през 2000-те години, когато сблъсъкът на президетските избори беше Илиеску срещу Вадим Тудор. И сега ситуацията е същата. PSD срещу AUR. Ето защо казвам, че единствената опасност, която може да се предвиди, е тази от съюз между PSD и AUR. Това ще бъде най-големият проблем.

Но когато казвате, че румънската държава е разделена, как определяте вътрешния разлом.

Трудно е да се каже. Това е многополюсен свят. От една страна, президентската администрация е полюсът на властта в Румъния. Има парламент, който е друг полюс на властта в Румъния. Има православна църква, която е друг полюс на властта. Има армия, която е друг полюс на властта, и това са тези, които са в полезрението. Да, има и други, които не се виждат. Тайните служби, масонството, подземният свят. И така нататък. Светът на бизнеса.

Добре, но дали този разрив е по-скоро вътрешнополитически или е свързан с международни разриви?

Съществуват вътрешни разделения, които са свързани с международни разделения.

Ако през 2024 г. Румъния ще бъде подложена на изпитание и трябва да проведе избори, това означава, че може да има промяна към по-добро, нали? Може да се избере нещо ново, вариант, може би неочакван, или да се изпробва нещо неочаквано? До каква степен може да се появи неочакван кандидат за президент или нова политическа опция?

Ако погледнете историята на изборите в Румъния през последните 30 години, няма големи промени или драматични изменения. Моето мнение е, че винаги е печелил предвидимият вариант. Който е имал най-голяма вероятност реално да спечели, е печелил. И почти всеки път волята на народа, волята на мнозинството е била правилна. Това означава, че народът е избирал мъдро. Когато трябваше да избира между Илиеску и Вадим Тудор, единият от които беше екстремист, румънският народ избра Илиеску. Когато трябваше да избира между Бъсеску и Адриан Настасе, той избра Бъсеску, защото последният обеща промяна.

Дали между Джоана и Бъсеску Бъсеску беше по-добър?

Все пак Бъсеску беше по-добър и хората го възприемаха като такъв. Така че винаги, както се казва, балансът се е накланял към доброто. 

Много добре си спомням изборите през 2014 г., когато имаше безпрецедентна мобилизация както в Румъния, така и в диаспората, и Йоханис излезе начело. Тази мобилизация означаваше нещо.

Кой беше контракандидатът (Виктор Понта от PSD, бел. ред.)?

Да, но Йоханис вече е много дискредитиран, а рейтингът му е много нисък.

Точно така. Определено да. Защото се оказа, че едното е надеждата на Йоханис, а другото е реалността на Йоханис.

Как оценявате приноса на Йоханис през тези 10 години от двата му мандата?

Президент, който можеше да направи много повече, отколкото направи.

И защо не го е направил?

Удобство. Защото той всъщност не е поел мандат за страната. Той е поел мандат за себе си. И за силите, които го издигнаха на поста.

Да, точно това имах предвид. Дали хората, които стоят зад него, включително и в международен план, просто не са имали нищо по-сложно като идея за Румъния от “свършеното” от него?

Може би е имало договорка. Искам да кажа, че Румъния е получила президент, който е окей на външен вид, говори свободно английски, отнася се добре при срещи с други държавни лидери и т.н. Но като част от тази сделка, споразумението беше да не се намесва вътрешно по определени въпроси. Знаете много добре, че например корупцията процъфтя по време на двата мандата на Йоханис.

По времето на Йоханис властта на антикорупционната прокуратура бе силно отслабена, а Лаура Кьовеши получи наказателно обвинение.

Зъбите на DNA бяха извадени зъбите. Същото се случи и с офиса на главния прокурор – той е мъртъв. DIICOT (прокуратурата за организираната престъпност и тероризма) е мъртъв. Корупцията престана да бъде заплаха за националната сигурност, защото я премахнаха от стратегическите документи. Затова казвам, че става дума за някакъв вид договореност. Това беше сделка.

Добре, значи на президентските избори през 2024 г. ще се яви някой друг освен Йоханис. Каква ще бъде промяната по отношение на Йоханис?

Няма да има промяна. В момента Румъния се движи в определени координати. Резултатите са добри, всички са доволни, ако поне се погледне на повърхността. Да, и тогава вероятно вариантът ще бъде този на приемствеността. Искам да кажа, че който и да дойде след Йоханис, да речем, че дойде Джоана или да речем, че дойде някой друг, ще направи абсолютно същото, какво правеше президентът преди него.

Снимка: Клаус Йоханис (източник: Европейската народна партия, Wikipedia)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author