Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев
Малгожата Кулбачевска-Фигат интервюира Владимир Митев в трансгранична p2p дискусия за присъединяването на България и Румъния към т.нар. въздушен Шенген на 31 март 2024 г. и за актуалността на идеята за премахване на граничния контрол между Гърция, България и Румъния. Владимир коментира групите или икономическите и социалните интереси, които подкрепят или са против идеята за премахване на граничния контрол. Той разгледа отношението на висши български и румънски политици и на Европейската комисия към идеята. Разглежда и ролята на хората като субекти на международните отношения в региона – роля, която премахването на граничния контрол може да засили.
Добре дошли в специалното издание на „Трансгранични разговори“, в което с моя колега и съосновател на „Трансгранични разговори“ Владимир Митев ще обсъдим въпроса за влизането на България и Румъния в частичното Шенгенско пространство, Шенген, както се представя в медиите, както и проекта за мини Шенген или премахването на граничния контрол между България, Румъния и Гърция. Само преди няколко дни и България, и Румъния бяха приети в Шенгенското пространство по този ограничен начин, т.е. хората, пътуващи със самолет от България и Румъния към страните от Шенгенското пространство, вече не се проверяват, като същото се случва и от другата страна. Но все още има контрол по сухопътните граници.
Въпросът за неучастието на България и Румъния в пълна степен в шенгенското пространство стана доста спорен преди няколко месеца, когато Австрия предложи списък с условия, при които България и Румъния биха могли да напреднат по пътя си към пълното Шенгенско пространство. Ние сме публикували доста материали по този въпрос в „Трансгранични разговори“, а Владимир, който подкрепя международното сътрудничество и сближаването на хората, също е публикувал много в личния си блог, който се нарича „Мост на приятелството“. Днес ще обсъдим какво ще се промени след присъединяването към Шенген и бъдещето на проекта „мини Шенген“ или отварянето на границите между трите балкански държави.
Владимир, добър вечер. Първият ми въпрос е каква беше Вашата лична реакция или реакцията на други българи и български политици, след като първите самолети кацнаха в България и пътниците можеха да слязат, без да бъдат проверявани. И може би бих могла да разширя този въпрос с Румъния, друга страна, с която сте много близък. Какви бяха реакциите в Румъния?
Виждам, че хората, които пътуват със самолет, със сигурност изпитват известна радост. Познавам няколко мои приятели, които ще летят през самия април, и те са развълнувани от факта, че ще могат да пътуват без граничен контрол в Шенгенското пространство. Мисля, че особено българите не усещат с главата си, а с телата си. Те трябва да се упражнят да преминават границите, без да бъдат проверявани. И колкото по-често го правят, толкова повече ще усещат промяната.
От друга страна, и българите, и румънците са наясно, че повечето стоки, които преминават през границите, минават през сухопътни граници. В случая на България 97 % от цялата търговия с Шенгенското пространство е през сухопътни граници. Така че присъединяването към Шенген по въздух и по море не променя много по отношение на потока от стоки. Може би градските елити, хората, които редовно пътуват до Брюксел или други места в Европа, ще се почувстват приети на равна нога с останалите членове на Шенген. Но по-голямата част от българската икономика продължава да функционира както преди. В случая с Румъния не знам точните цифри. Мисля, че морската търговия в Румъния по Шенген би трябвало да е малко по-голяма, тъй като Констанца е значимо морско пристанище.
Наясно съм, че в Румъния има и голямо недоволство от липсата на достъп до сухопътните граници, както сред обикновените хора, така и сред елита. Мога да цитирам например бившия министър на енергетиката Разван Николеску, който е свързан и с Европейския съвет за външна политика. И хората от транспортния бранш, автомобилните превозвачи – транспортните компании, които използват камиони за превоз на стоки, имат още много битки за водене. По принцип съществува мнението, че румънците и българите са получили разрешение да влязат в Шенген, когато са се присъединили към Европейския съюз и са изпълнили техническите условия. Това се случи през 2011 г. А след това не са били допускати само по политически причини. Факт е, че в продължение на около 13 години те бяха изключени от Шенгенското пространство. Някои хора виждат в това знак, че не са в достатъчна степен европейци, а това се използва и от суверенистичните сили в двете държави, които атакуват проевропейските сили.
Така че тези, които играят ролята на проевропейски сили, са склонни да виждат пълната страна на чашата. Те виждат, че България и Румъния се придвижват към Шенгенското пространство и могат да издават шенгенски визи. Те акцентират, че двете страни се приближават към други европейски държави. Но, от друга страна, има и начин като се гледа на случващото се, да се вижда празната страна на чашата. И това е подходът на суверенистите.
Както казахте, Шенген не решава много проблеми. Разбира се, хората, които пътуват, ще бъдат много щастливи, че вече не им се налага да се редят на опашки. И мисля, че това важи не само за градския елит, но и за обикновените румънци, които пътуват за работа от Тимишоара, Клуж или други летища. Но все пак, както отбелязахте, повечето стоки се превозват по суша и камионите все още ще се редят на опашки на граничните пунктове. Дори не споменах третия въпрос – проблемът с Гърция, южната съседка на България, която все още е изключена по суша от повечето шенгенски партньори, тъй като България не е в Шенгенското пространство. Преди известно време съобщихме в “Трансгранични дискусии” за съвместната инициатива с участието на политици от трите държави за премахване на контрола по сухопътните граници между тях. Бих искал да ви попитам какво се случи оттогава? Дали декларацията беше само пример за хубави виждания и пожелания, или се случи нещо повече по този въпрос?
От една страна, нямаше никакво движение, защото държавните елити на високо равнище, като бившия български министър-председател Николай Денков и румънския еврокомисар Адина Влае, отхвърлиха и критикуваха тази идея. Така че изглежда, че държавните лидери и в двете страни не са свикнали да мислят за двете страни или за двете страни заедно с Гърция като за блок. Те мислят национално-центрично.
Но забелязах и нещо положително, в смисъл, че тази идея трябваше да бъде отхвърлена на все по-високо ниво. На всеки етап от развитието ѝ имаше отхвърляне, идващо от все по-високо ниво политици или хора. Това според мен означава, че тази идея има някаква подкрепа в определени кръгове в региона. Ако тя нямаше такава подкрепа, подкрепа, която не е толкова видима, но която съществува, нямаше да има нужда български министър-председател или румънски еврокомисар да критикуват тази идея. Те просто щяха да я пренебрегнат. Фактът, че им се налага да говорят, означава, че може да им се наложи и да защитават нещо, да се противопоставят на нещо, което може да се разраства. Това е само моя хипотеза, разбира се.
Бих казал, че от една страна, от правна или политическа гледна точка може да няма голямо движение. Видях, че българският министър-председател Денков заяви в началото на февруари, че осъществяването на тази идея би било незаконно. Не знам на какво се основава неговото тълкуване на законността, защото например Европейската комисия се въздържа да заеме ясна позиция за или против тази идея, включително по правни причини. Разбирам, че това може да е правно сложно, но не виждам никакво правно основание да има публично тълкуване на това предложение.
От друга страна, имахме румънския еврокомисар Адина Валян, която критикува идеята в смисъл, че ако границата бъде премахната, това ще окаже голям натиск върху румънско-унгарската граница. Може би като високопоставен политик тя знае някои цифри, които ние не знаем. Може би съм наивен, но бих казал, че винаги е по-добре да има по-малко граници. Сега има натиск върху румънско-българската граница, върху българо-гръцката граница. В бъдеще, ако се реализира подобна идея, ще има натиск върху по-малко граници. Поне за мен аргументът на Валян не е най-добрият или най-силният аргумент срещу тази идея.
Виждам, че в България, например, част от бизнес средите също се изказаха против тази идея. Те твърдят, че няма да се реши нищо, ако се премахне контролът на румънско-българската граница. Аз също не съм убеден, че тяхното разбиране е толкова убедително, защото премахването на граничния контрол би насърчило значително всякакъв вид движение. Например българо-румънският бизнес от всякакъв вид със сигурност би спечелил, ако няма граничен контрол или ако няма контрол на българо-румънската граница.
Бих казал, че има различни реакции на това. Най-важното е, че духът на идеята, според мен, остава валиден. И именно заради това споразумение с Австрия се стигна до включването на България и Румъния в Шенген, което според мен е аномалия. Искам да кажа, че Европейският съюз, както аз го разбирам, въплъщава идеята за премахване на границите, отваряне към съседите, създаване на трансгранични общности и т.н. Но един от елементите на споразумението с Австрия е, че българо-румънският граничен контрол ще бъде засилен. Така че в момента вероятно има правна пречка в тази клауза от споразумението, според която ще има засилен контрол на румънско-българската граница. Но според мен това не може да бъде така, не може да продължи вечно или за дълго време. Това не е стандартна европейска практика. И мисля, че именно затова тази идея за премахване на граничния контрол е все още жива. И смятам, че като призрак тя някак витае във въздуха. Има различни гръцки туристически компании, различни хора от неправителствения сектор в България и Румъния, университетски преподаватели, експерти по външна политика и т.н., хора, които намират смисъл в тази идея, и мисля, че духът ѝ сега движи нещата напред.
Нека да разгледаме по-отблизо хората, които подкрепят идеята за мини Шенген или премахването на граничния контрол. Специално споменахте, че в бизнес средите има хора, които са за това, и хора, които са против. Бихте ли могли да бъдете по-конкретен и да ни кажете кои сектори от българската бизнес общност не подкрепят тази идея и кои я подкрепят? Защото изглежда логично, че отварянето на границите ще доведе до повече контакти, повече обмен, а това би трябвало да е добре за бизнеса. Така че защо някой би бил против тази идея?
Първо, нека кажа, че транспортните фирми и Камарата на автомобилните превозвачи в превозвачи подкрепят идеята за мини Шенген още от решението през декември 2022 г., че България и Румъния няма да бъдат приети в Шенген. Първоначално Националният съюз на автомобилните превозвачи в Румъния също подкрепи тази идея. Но те преосмислиха позицията си, тъй като техните членове имаха проблеми на българо-румънската граница и заради тях оттеглиха подкрепата си в знак на протест.
Но от друга страна, както казах, има някои организации, които не подкрепят мини-Шенген или премахването на граничния контрол. Пример за това е Българо-румънската търговска камара със седалище в Русе. Нейните членове са предимно от индустриалния сектор. Не знам какви са истинските им аргументи, но те казват, че проблемите няма да бъдат решени, ако тази граница просто бъде премахната. (Румънско-българската търговска камара имаше предишна позиция, че ако България и Румъния премахнат контрола по сухопътните граници, те могат да бъдат изолирани от Шенгенското пространство и да останат в периферията, но след 31 март 2024 г. и България, и Румъния са членове на Шенгенското пространство, така че сега вече аргументът за изолацията изглежда не работи, въпросът е по-скоро дали премахването на граничния контрол е правно възможно, особено когато в края на 2023 г. България и Румъния се договориха с Австрия да засилят, а не да премахнат контрола на румънско-българската граница – бел. ред.) Може би има различни видове бизнеси и различни видове визии, бих казал, дори за развитието на нашия регион. Може би един по-внимателен поглед върху това какви бизнеси и какви сили подкрепят тази идея и какви сили я отхвърлят, би показал и кои визии се борят за нашия регион.
Мога също така да кажа, че не само бизнесът, но и неправителственият сектор, по един или друг начин, или някои хора от неправителствения сектор, както в България, така и в Румъния, изглежда много подкрепят тази идея. Всъщност тя беше предложена за първи път от един политолог, който е свързан с ПРООН в Румъния, през 2011 г. в неговия блог. Спомням си, че някои хора, също от неправителствения сектор, популяризираха тази идея. И мисля, че една от първите статии, написани за нея, беше в България през 2014 г. Казвам това, защото се случи така, че аз съм авторът, който цитира румънски експерт от неправителствения сектор. И след 2019 г. виждам все повече и повече хора, привлечени от тази идея. Мога да спомена например един френскоговорящ политолог от университета в Клуж-Напока, който е известен с твърдението, че ако България и Румъния си сътрудничат по-тясно, като например в тази инициатива за премахване на граничния контрол, той смята, че те ще се приближат до центъра на вземане на решения и власт в Европейския съюз, вместо да се изолират. И ще се справят по-добре, ако работят заедно, отколкото ако се опитват да достигнат центъра поотделно.
Мога да дам пример и с един шотландец, който живее в България и е стратег на една от големите неправителствени организации за социални услуги. И той казва, че тази идея може да доведе до самоопределение на България и Румъния. Тя би им позволила да разчитат малко повече на собствените си ресурси. Интересно е, че тези хора, които имат много добри контакти със Запада, подкрепят тази идея. Така че това не е антизападна идея, както си мислят някои хора.
Познавам и един ляв румънски политик, комунистически политик, който подкрепя тази идея по други причини. Той вижда в тази идея един вид протест срещу европейските елити. Така че за мен е нещо много странно как една концепция, която е еднаква за всички хора, се възприема по много различни начини и се тълкува по много различни начини. И фактът, че толкова много различни хора, хора с различен профил, я подкрепят, е много интересен. Те са привлечени от една и съща идея, въпреки че са много различни.
Да, можете да придадете всякакъв смисъл и съдържание на идеята за премахване на граничния контрол и създаване на два или три народа – три, ако включите гърците. Както споменахте обаче, политическите елити, поне в Румъния и България, изглеждат много по-заинтересовани от перспективата за по-нататъшни преговори за пълна интеграция в Шенген, отколкото от съвместна работа в рамките на регионална инициатива. И в този момент трябва да ви попитам: доколко е реалистично Румъния и/или България да се присъединят изцяло към Шенген в близко бъдеще?
Румънският министър-председател Марчел Чолаку заяви, че разполага със стратегия или план, който ще доведе до пълното присъединяване на Румъния към Шенген, включително към сухопътните граници, до края на годината. Но повечето хора, с които разговарям, както в Румъния, така и в България, са скептични, че това е възможно. В края на миналата година беше добър момент за приемане на държави в Шенген. Но сега ЕС се ангажира все повече с други сложни въпроси. Например видяхме как протестът на земеделските стопани в Европейския съюз доведе до това, че Европейската комисия се съгласи да предефинира политиката си в областта на изменението на климата, или подходите на зеления преход или справедливия преход. Виждаме как Европейският съюз иска от своите членове да приемат определени реформи на институциите му, за да може да интегрира нови членове. Така че има много важни въпроси, включително такива, свързани с Украйна или други държави, които трябва да бъдат интегрирани и да станат част от структурите на ЕС. И, разбира се, има и обичайните екзистенциални проблеми, пред които е изправен Европейският съюз с възхода на суверенистите в много страни.
Така че не мисля, че има голям шанс да бъдем приети за пътуване без граничен контрол по сухопътните граници през тази година. Трябва да разгледаме и международния контекст, защото в края на тази година в САЩ ще има избори. Хората, с които разговарям, се опасяват, че въпросът за пълното приемане в Шенгенското пространство през сухопътните граници вероятно ще се отложи още повече. Така че това може да отнеме известно време. И в този смисъл, ако не се стигне до приемане до края на годината, отново има вероятност може би идеята за премахване на граничния контрол да бъде обсъждана повече. Трябва да наблюдаваме това развитие на нещата, защото, както казах, тази идея може да не бъде осъществена веднага, но духът ѝ е да се даде възможност на хората и мисля, че това овластяване насърчава интересите на региона.
Това е нещо ново. И, разбира се, когато има нещо ново, в периферията винаги има нежелание. Може би сред много от външнополитическите елити има страх, че от това отваряне към съседите може да излезе нещо лошо. Въпреки това духът на тази идея остава жив. Бих казал, малко по марксистки, че ако се изпълнят субективните и обективните условия, мисля, че идеята може да стане реалност.
Десет години след като за първи път застъпихте идеята за мини Шенген, е много оптимистично да чуем тези думи от Вас. И мисля, че в последната част на нашия разговор бих могъл да Ви задам още един въпрос, свързан с тези субективни аспекти. Премахването на граничния контрол е технически акт, политически акт. Но то отваря пространство за взаимно разбиране, за взаимно опознаване, не само за правене на бизнес, но и за откриване на съседа, за откриване на културата на съседа, за откриване на хората, които живеят от другата страна на границата, може би за обяснение на общата история. Между България и Румъния няма толкова много трудни исторически моменти. Но във всеки случай отварянето на границата открива нови възможности. И исках да ви задам последния въпрос. Любопитни ли са румънците и българите едни към други? Има ли желание за свободно движение между предприятията, защото така те ще спечелят пари. Съществува ли и тази тенденция сред хората, които просто искат да премахнат границата, защото искат да разговарят с тези от другата страна на реката?
Мисля, че общата тенденция е към повече откритост и повече взаимодействие между българи и румънци. В момента държавните елити със сигурност се опитват да насърчават това по-добро познаване, по-голям интерес един към друг чрез медиите, чрез съвместни събития, а румънците са може би нацията, която пътува най-много в нашия регион. Така че румънците са били на много места в България, особено на морето или в планинския курорт Банско. От години те пътуват и до Гърция през България.
Според мен сред румънците има такъв естествен интерес да опознаят региона. Но не съм сигурен, че възникват много контакти с българите, когато румънците идват тук, защото понякога има езикова бариера. Но мисля, че може би това ще изчезва все повече и повече. Знам, че на морето например много от служителите в български ресторанти или хотели, знаят румънски. Също така вярвам, че румънците откриват България чрез храната и са много доволни от нея. Чувал съм много добри мнения по тези теми и може би румънците, както и българите, обичат да усещат с телата си, ако мога така да се изразя. И ако нещо е открито в този смисъл, то може да остане като преживяване.
От друга страна, когато говорим за българи, знам, че има традиция българи да ходят на различни пътувания в Румъния. И редовно виждам в социалните мрежи, например, хора, които откриват солниците в Румъния или отиват в Синая, Брашов и други туристически места в Румъния. Бих казал, че хората от Русе, в частност, са запознати с туристическите места в Букурещ и околностите му или дори по-далеч. Може би хората от Силистра също са наясно с това какво има около тях от другата страна на границата.
Така че мисля, че има условия за повече взаимодействие. Това, което трябва да се случи, е да се премахнат бариерите, за да могат хората просто да се опознаят взаимно. Мисля, че наистина практикуването на тези връзки ще ни научи как да ги осъществяваме по по-добър и по-ефективен начин и да имаме по-големи открития или изводи от тях.
Трябва да има не само материална, но и човешка инфраструктура. Сега съществува проблемът, че има само два моста на река Дунав между България и Румъния. Обсъжда се въпросът за още мостове и е направено предпроектно проучване за трети мост, също при Русе-Гюргево. Работата по тези инфраструктурни връзки обаче напредва бавно. А виждам, че трябва да има и повече връзки на човешко ниво, да кажем между организации или междуличностни връзки. Трябва да има хора, които да действат като мостове на приятелството между народите, които да се ползват с доверието на двете страни. И колкото повече такива връзки между хората се появят в това пространство, мисля, че толкова повече енергия ще се предава между народите в нашия регион.
Владимир, Вие със сигурност сте един от тези хора, които пренасят енергия през границите. Всъщност сега обсъждаме въпрос, който е особено близък до Вас. И много Ви благодаря, че сте тук с мен днес, за да коментирате Шенген и много други въпроси, свързани с Шенген, и да изпратите моите най-добри пожелания от Полша на румънците и българите. С това завършва този разговор. Много ви благодаря, че сте тук, и не забравяйте да се абонирате за Трансгранични разговори, за да не пропускате нито едно от новите ни съдържания, които пускаме в YouTube, SoundCloud, Spotify и всички други наши социални медии. Благодарим ви и ви желаем приятен ден.
Снимка: Румънско-унгарската граница (източник: Raimond Spekking, CC BY-SA 4.0 DEED)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
