Юлия Рошу: Нападенията срещу независимостта на пресата са нападения срещу демокрацията

Владимир Митев, Българско национално радио, 23 октомври 2023 г.

Владимир Митев интервюира заместник-главния редактор на вестник Libertatea Юлия Рошу за предаването за журналистика и медии “Мрежата” на културната програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Разговорът се проведе няколко седмици след като Кателин Цепелин – главен редактор на Gazeta Sporturilor, спортна медия, която също като Libertatea е контролирана от тръста Ringier, беше принуден да подаде оставка.

Какви закони, правила и процедури съществуват за защита на редакционната независимост на румънската преса? Колко често възникват случаи, в които свободата на журналистите е ограничена? Как се чувстват колегите от Libertatea и Gazeta Sporturilor, след като главният редактор на GSP Каталин Цепелин беше принуден да напусне?

Госпожо Рошу, говорим няколко седмици след като главният редактор на Gazeta Sporturilor Каталин Цепелин бе принуден да напусне, тъй като отказа да предаде на ръководството на компанията някои материали, свързани с индустрията за залагания. Какви разпоредби, какви процедури, какви правила са въведени, за да се гарантира независимостта и редакционната свобода на журналистите в Румъния?

Всъщност, на първо място, трябва да се отбележи, че Gazeta Sporturilor в Румъния е част от спортното подразделение на Ringier, което се нарича Ringier Sports Media Group и има швейцарско-българско ръководство (Sportal Media Group е българското дружество – бел.ред.). 

Редакторската намеса, за която нашите редакции отправиха обвинение към мениджмънта, идва от ръководителите на това спортно подразделение. То на свой ред описа нашите обвинения като фалшиви в прессъобщение.

Въпреки това всякаква намеса в редакционната дейност, независимо дали е от политически, икономически, търговски характер или идва от страна на собствениците, е забранена от румънското законодателство. Тя е забранена и въз основа на съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, а освен това и на законодателство, прието неотдавна от Европейската комисия. В случая с журналистите от Libertatea и Gazeta Sporturilor този вид търговска или каквато и да е друга редакционна намеса е забранена дори от правилата на нашата собствена пресгрупа, тръста Ringier, заложени в Кодекса за поведение и в тази Редакционна декларация за мисията, където е посочено, че, цитирам: „Нашите журналисти не правят компромиси спрямо влиянието на отделни лица, компании и власти“. 

Така че очевидно има няколко закона, които обхващат и гарантират редакционната независимост, и журналистите в двете редакции са се противопоставили предимно на опитите за промяна на редакционното съдържание в полза на фирмите за залагания. Или в полза на други фирми, с които компанията има договори за реклама. Журналистиката в обществен интерес не може да бъде подчинена на икономически и политически интереси или власт. И това се казва в европейското законодателство.

Можете ли да кажете колко или колко често се случват такива случаи в румънските медии?

Мисля, че има различни случаи, в зависимост от техния предмет, така да се каже. Ако говорим за съдебни дела от типа SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation, те са доста чести в Румъния, почти на дневен ред, и целта им е по-скоро да накарат журналистите да се цензурират. Защото често журналистите, в резултат на статиите, които пишат – тук имаме предвид разследвания, проучвания, но не само, дори и новини – впоследствие могат да бъдат и дори биват изправени пред съда. Те могат да се окажат в съдебни дела, които са дълги, скъпи и изтощителни, което наистина може да доведе до автоцензура.

Напоследък сме свидетели и на случаи, в които полицията или други държавни структури се намесват в работата на журналистите или в резултат на работата на журналистите. Още по-хубаво е, че имахме случаи, в които DIICOT (Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма – бел.прев.) нахлу в редакция в Браила и обвини журналист в детска порнография, само защото журналистът е написал остра статия срещу началника на полицията в Браила. Впоследствие делото му беше прекратено, а обвинението беше отхвърлено от съда. Имахме случаи, в които журналисти от румънското обществено радио бяха дисциплинарно уволнени от институцията, в която работеха, защото публично обвиниха радиото в политизиране на редакционното му съдържание. Известен е и случаят с разследващата журналистка Емилия Шеркан, която обвини полицията, че я компрометира с нейни интимни снимки, които са изтекли от полицията в медиите, след като тя публикува разследване, в което разкри, че тогавашният министър-председател Николае Чука е плагиатствал докторската си дисертация. След Революцията има и е имало случаи, в които журналисти са били сплашвани или са претърпели насилие от страна на работодателите си. 

Може би по онова време не е имало толкова много или прозрачни дискусии за тези неща и затова за нас беше важно да говорим открито за случилото се в Gazeta Sporturilor и да го представим на общественото внимание.

Как се чувстват журналистите от Libertatea и Gazeta Sporturilor сега, няколко седмици след като главният редактор на Gazeta Sporturilor трябваше да напусне?

Разбирате, че ситуацията в момента е доста трудна за всички нас. Но въпреки годината, която беше тъжна за Libertatea по няколко причини, включително загубата на двама колеги (смъртта на Юлия Марин и Михня Василиу, бел. ред.), двата екипа продължиха работата си с професионализъм и показаха, че работят заедно и работят толкова добре, колкото досега. Виждаме, че тъкмо докато от едната страна се извършваше отстраняването на главния редактор Четин Цепелин, друг колега  Gazeta Sporturilor бе заминала за Канада, за да разбере и разкрие какво се е случило в случая със Симона Халеп. Разследване, което иначе не би било възможно без редакционна свобода, не би било възможно, ако журналистите създаваха само това съдържание, което облагодетелства хазартните компании. Нямаше да е възможно, ако журналистите пишеха само текстове, с които искаха да превърнат собствените си читатели в хазартни играч. Виждаме, че това е вероятно да се случи, и това е нашият легитимен страх. 

И мисля, че за нас като журналисти е важно да уважаваме редакционната си независимост, независимо дали става дума за журналисти от Gazeta Sporturilor или за други журналисти от Libertatea от други редакции в Румъния. Защото на първо място ние служим на обществения интерес.

А обществеността трябва да знае, че нападението срещу пресата е нападение срещу демокрацията и срещу правото ѝ да бъде информирана правилно и честно. И за това се борим, за това работим всеки ден и това е нашата цел – да защитаваме това право, на първо място, и да направим много ясна разграничителна линия между това, което е реклама – договорите за реклама са нормални във всеки тръст, във всяка компания, но те никога не трябва да се намесват в редакционната дейност; точно както никой извън редакцията няма право да вижда написана статия, независимо дали е новина или разследване. Никой извън редакцията не трябва да вижда статията, преди да бъде публикувана. И това е принцип, на който много държим.

Снимка: Каталин Цепелин (източник: Каталин Цепелин)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author