Георги Марков, БНР
На 7 декември 2023 г. Владимир Митев даде интервю на предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио по повод своето изследване за румънската външна политика в геополитически контекст и България, публикувано от Българския дипломатически институт.
Владимир коментира, че в България има донякъде остаряла представа за Румъния – например не се осъзнава от всички, че румъно-унгарските отношения са много добри или че румънският суверанизъм има подкрепата на 25% от обществото. Той добави и че обстоятелствата в региона насърчават по-тясно взаимодействие между България и Румъния. Предизвикателството в отношенията обаче е да бъдат създадени условия народите на двете държави да дадат импулс на отношенията, да се опознаят, да изградят доверие и така да увеличат потенциала на отношенията. Това може да стане чрез подкрепата за т.нар. мостове на приятелството – хора и организации, които имат доверие на двете страни, и по природа динамизират връзките между тях.
За външната политика на Румъния в геополитически контекст и България ще говорим в следващите минути. Поводът вземаме от едноименния приложно изследователски проект на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. В проекта са включени две изследвания по темата – на експерта от Института по балканистика с Музей по тракология към Българската академия на науките, главен асистент доктор Анета Михайлова и на журналиста от румънската секция на Радио България Владимир Митев. Владимир вече е наш събеседник. Добър вечер.
Добър вечер.
Колега Митев, кое ви провокира да направите това изследване и бихте ли обяснили на нашите слушатели с какво се характеризира външната политика на Румъния? Една държава, чиито политически процеси вие следите много отдавна и доста отблизо?
Най-напред изследването е факт, защото Дипломатически институт си позволи да направи покана към външни автори.
А аз лично, виждайки тази покана, реших, че имам с какво да допринеса – най-вече, защото ми се струва, че нашите разбирания за Румъния в българското общество като цяло са малко остарели или някак си едностранчиви. Все така се акцентира на този евроатлантически елемент на Румъния, който, разбира се, присъства в голяма степен в нейната външна политика. Но Румъния е много по-сложна от това. Виждаме например, че в последно време отношенията с Унгария са доста добри. Виждаме суверанистката тенденция в Румъния. В момента може би около 25% от румънското общество е склонно да гласува за суверанистки партии. Тоест Румъния е много по-разнообразна, хетерогенна и не можем така да опростим до едно нещо и когато става въпрос до външната политика на Румъния.
Разбира се, аспектът на сигурността е важен за всяка страна, която и да е тя, и особено, когато е в НАТО. Но мисля, че част от приноса на това изследване, което направих, е, че се акцентира и на икономическата динамика като фактор. В Румъния има много, наистина много западноевропейски чуждестранни инвестиции и това позволява на страната да има много различни отвореност в различни посоки.
Къде обаче е мястото на България в румънската външна политика? Питам ви, защото доколкото съм запознат, вашето изследване проследява този въпрос. А пък и вие сам знаете, че в България много често обичаме да казваме, че „тук при нас е така, но вижте, при съседите в Румъния е еди как си“. В смисъл, че Румъния е положителен пример.
Мисля, че мястото на България в румънската външна политика, както и на Румъния в българската, нараства в последно време и тази тенденция ще продължи. Това беше провокирано, разбира се, донякъде и от войната в Украйна и предизвикателствата, които тя отправи да се свързваме повече в нашия регион. Виждаме, че премиерите на Румъния, България и Гърция имат много добро взаимодействие и постоянно се срещат, за да пришпорват напред инфраструктурни проекти и свързване между своите градове и пристанища.
Мисля, че Румъния показа през последните няколко години, че се интересува много от газовата връзка между Гърция и България, по която вече тече природен газ към Румъния и към Молдова. Показа интерес към това Дунав да бъде плавателен и България да подпомогне това Дунав да бъде плавателна река през цялата година. Тоест има една тенденция в румънската външна политика Букурещ да се помества както местен партньор на определени западноевропейски визии за региона. В случая с Дунава това е Дунавската стратегия и Австрия. В други случаи други партньорства. Но това е според мен: тенденцията като цяло е, че българо-румънските отношения ще се развиват позитивно и трябва да реагираме на това като народ и като граждани и да ги опознаем и ние по добре.
Вие в известна степен очертахте кои са сферите, в които към момента има установено сътрудничество, но в кои други сфери и двете държави могат да засилят сътрудничеството си? Имам предвид сфери, които попадат в областта на външната политика.
Виждаме, че на ниво експерти по сигурността и въобще в сферата на отбраната има взаимодействие, което е по линия на НАТО и т.н. Виждаме, че в икономически план търговията е доста развита между двете страни, но според мен това, което куца или може би може да бъде насърчено повече от правителствата, са връзките между народите, между самите граждани и между хората. Според мен оттам може да дойде всъщност позитивният импулс за промяна в тези отношения. Защото част от проблема е, че хората малко се познават или имат някакви стереотипи и предразсъдъци.
Нека да припомня, че румънска секция на Радио България съществува от малко повече от година и също така от малко повече от година БТА отворила кореспондентски пункт в Букурещ. Но преди това имаше по-ограничен информационен поток между двете страни и дълго време са останали живи едни стари разбирания за другия народ в Отвъд реката, които донякъде пречат. И мисля, че когато нараснат връзките между хората и умението им да създават приятелства, да го наречем така през границата, тогава потенциалът на българо-румънските отношения ще стане доста по-голям и съответно и политиците, и дипломатите, въобще всеки, който иска да развива тези отношения, ще имат по-големи възможности.
Аз пък бих добавил в това, което вие казахте за медиите, в това число и за Българското национално радио, част от което е Радио България, че и сайтът, който, доколкото зная, все още вие поддържате (Мостът на приятелството – бел.ред.) – също е специализиран по отношение на това да правите достъпни информациите за живота в Румъния и съответно всичко, което става в България, вие го предавате на румънската публика.
Да. В изследването споменавам точно това като добър пример, именно като знак, че държавите в крайна сметка осъзнават, че имат нужда да комуникират на някакво ниво към своите граждани и на другата страна, и на своите за другата държава. Осъзнава се явно, че тези отношения трябва да вървят напред и старите разбирания да бъдат обновявани и да се вижда актуалната картина. Но за да се случи това – пак цитирам изследването ми – има нужда от така наречените мостове на приятелството. Това са хора или организации, които имат доверието и на двете страни и са тези хора или организации. Според мен те донякъде възникват и стихийно, но в степента, в която съществуват или се появят, ако бъдат насърчени, могат да преобразят отношенията в нашия регион.
Така ще завършим. Благодаря ви. Журналистът Владимир Митев от румънската секция на Радио България беше една събеседник. С него коментирахме приложно изследователския проект на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи за външната политика на Румъния в геополитически контекст и България.
Снимка: Българският президент Румен Радев (вдясно) и румънският му колега подписват съвместна декларация за стратегическо партньорство между двете страни (източник: Румънското президентство)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
