Николета Атанасова, Българското национално радио, 20 октомври 2023 г.
Владимир Митев, журналист от Румънската секция на БНР, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ по какво си приличат и различават румънските и българските медии, както и случилото се с главния редактор на „Gazeta Sporturilor“ Каталин Цепелин.
Благодаря, че приехте да коментираме румънските медии и въобще начина, по който те функционират, по какво си приличат с българските и по какво не. Но преди, преди да влезем в тази част на разговора ни, моля дайте малко повече контекст за конкретния случай, провокирал разговора ни.
Да. В различни посоки трябва да бъде контекстът.
Най-напред може би част от нашите слушатели са имали възможност да гледат филма „Колектив“. Той бе номиниран за Оскар и е документален филм, който показва наред с други неща успехите на румънската разследваща журналистика. В този филм медията, която прави големи разкрития за нарушения, свързани с болници, дезинфектанти, довели до смъртни случаи, е Gazeta Sporturilor. Същият вестник сега е в центъра на нашето внимание.
Казвам това, защото колегите от Libertatea и Gazeta Sporturilor, които са в една сграда, в една медийна група, имат самочувствие, че правят наистина журналистика, имат разследващи екипи. Libertatea е вестникът с най-голям тираж в Румъния. И тези хора имат усещането, че не могат да правят компромиси с това, което вършат като труд.
От друга страна, в Румъния, както и у нас, настъпват хазартните компании. Те са голям рекламодател. И покрай това се завърта самия казус, че от бившия вече главен редактор Каталин Цепелин е било поискано да предостави статии, свързани с хазартния бизнес на мениджмънта, който в случая с Gazeta Sporturilor е швейцарско-български, тъй като българската компания Sportal има отношение също към Gazeta Sporturilor. Той отказал да предостави тази информация, защото явно е смятал, че тя ще по някакъв начин ще достигне може би до хазартните компании или ще бъде модифицирана и на тази база възниква този конфликт. От самия мениджмънт казват, че твърденията на редакцията и на журналистите са неверни. На свой ред журналистите, редакцията и бившият главния редактор твърдят, че имало опит за намеса в тяхната дейност.
Ами това е накратко. Ringier – компанията майка, са казали, че разделянето на търговската и редакционната дейност за самите тях е проблем. Не знам точно какво са влагали в това. Но вие като журналист мислите ли, че е проблем да бъдат изисквани статии, преди те да бъдат публикувани? Тоест дали правилно са реагирали колегите ни там, като са отказали да предоставят материалите си предварително?
Аз съм склонен да заема тяхната позиция на базата на това, което знам. Разбира се, аз нямам цялата информация, но така ми се струва, че журналистите знаят какво правят и в една медия е нормално журналистите да имат важния контрол върху редакционната политика. Вероятно са знаели какво ще се случи, ако допуснат да сверяват, така да се каже, някои свои публикации с мениджмънта. Може би има някакви неща, които са се натрупали в годините. Всъщност самият редакционен директор на Libertatea Каталин Толонтан спомена, че е имало и преди такива казуси в работата им. Така че има много подробности и много контекст, които трябва да отчитаме, когато се преценяват тези решения. Но аз мисля, че журналистите знаят какво правят. Те го правят всеки ден и са наясно с нещата.
Добре чухме преди малко от Юлия Рошу, че и там, както и в България, има натиск върху върху журналистите. Ясно е, че има икономически, политически и всякакви обвързаности, които пък рефлектират върху начина, по който те работят. По това явно те си приличат с българските медии. А по какво се различават?
Да, наистина има общи проблеми. Включително самите румънски медии посочват големия проблем, че партийното финансиране, субсидиите за партиите достигат до медиите т.е. че се купува влияние. По този начин и много медии престават да бъдат критични към партиите, които под някаква форма ги финансират. Но има според мен има и някои различия.
Например, че в Румъния има по-развита разследваща журналистика. Просто прави впечатление, че има като че ли в самото общество има търсене и желание да се подкрепят журналисти и медии, които развиват такава журналистика. Един пример е Recorder. Това е медия, която може би в бъдеще бихме могли да разгледаме дори по-подробно с вашите слушатели. Тази медия прави доста сериозни разследвания. Не изглежда да има някой, който да има протекции пред нея. И в същото време тя е финансирана от самите си читатели и по този начин се гарантира вероятно и нейната по-голяма независимост.
Това е интересно. Запомнете какво искате да кажете. Просто тук не мога да не се намеся. В България също имаше опити за разследваща журналистика, не един и два, но никой от тези журналисти в момента няма национален ефир, нека така да го кажем. Всички те са изтласкани в ъгъла. А явно не е така в Румъния. Обществото ги поддържа. Как ще се справят с натиска? Защото няма политик, на когото да му харесва да го разследват. Това е ясно, нали? Въпросът е кой пази журналистите там?
Моето усещане е, че наистина има по-голяма обществена подкрепа. Журналистиката не е считана в такава степен за обидна професия, както ми се струва, че често е у нас. И като че ли няма чак толкова силно разделение у нас, където ми се струва, че медиите са много разделени и поляризирани. Грубо казано, кой е със Сорос, кой е с Русия. Самите журналисти си лепим едни такива етикети и се гледаме един на друг на нож.
Струва ми се, че в Румъния има повече хора като в пресата, които са някак универсално приети и уважавани. Надскачат границите на една или друга групичка и може би това също дава самочувствие. Мисля, че когато човек работи като професионалист и вижда, че прави нещата по добър начин и вижда ги подкрепата на обществото за труда си, предполагам, че не може да няма по голямо самочувствие и да иска дори повече.
Преди малко говорихме с Николай Тулечки в студиото за различните задни врати, през които се прокрадват често успешните опити в българското общество да има разделение в него по всякакви мнения, включително чрез промотирането на най-очевидни глупости. На този феномен е посветено проучването на Николай Тулечки и Ралица Ковачева, които наричат булшит дрънкането на глупости и то по сериозни теми, каквито са в момента войните, на които ставаме свидетели. Имам предвид тази в Украйна и тази в Газа. Как журналистите, знаейки, че има сили, нека така ги наречем най-общо, въпреки че доста конспиративно звучи, които имат желание да разделят обществото, как журналистите би трябвало според вас да защитят името си така че това общество да ги уважава и да им вярва?
Според мен трудът е първото нещо. Той трябва да бъде колкото се може по прецизен и може би честен. Мисля, че ако журналистите са честни с читателите си, ако са да дават ясно какви са границите на тяхното знание и в същото време имат и кураж да поставят неудобни въпроси или въобще да се занимават с трудни теми, това не може да не спечели доверие и ми се струва, че доверието е основния проблем за много журналисти в нашия регион.
Разбирам, че влизаме в някаква спекулативна пързалка в момента. Но така или иначе има журналисти в България, които честно поставяха неудобни въпроси, и чиито гласове в момента почти никъде не се чуват. И това е парадоксът и в обществото. Журналистическата общност в България, не застана на тяхна страна. А пък виждаме съвсем друго в Румъния, въпреки SLAPP делата, принуждаващи журналистите да се авто цензурират и да се чувстват притиснати в ъгъла и така нататък. Знаем как изпратиха главния редактор на това румънско издание с аплодисменти. Цялата редакция излезе и застана зад него. Това тук го няма. За този паралел се опитвам да говоря.
Да, на мен ми прави впечатление, че в Румъния просто медиите имат голямо значение, поне тези, които са някак си общоприети и уважавани. Понякога правя кореспонденции за Радио Румъния. Имам случаи, в които някой човек, мой познат от Румъния, чува това, което говоря и ми се обажда като някаква форма на реакция, желание да общува. И оставам с впечатление, че наистина медиите в Румъния имат много голямо влияние върху обществото. Просто те имат публика. Не съм сигурен до каква степен нашите медии имат така ангажирана, отдадена, лоялна публика. Мисля, че нашето общество, самите хора, ползвателите на медиите, често са стресирани, често имат малко време, малко енергия, за да правят всичко, което имат напред като задачи. И това също е някакъв елемент от цялата работа. Някак си ми се струва, че румънските граждани може би се чувстват по-сигурни и по-способни да избират.
Това бе интересно. Ще продължим с вас и нататък разговорите ми за румънските медии. Засега много благодаря. Владимир Митев, наш гост и колега от румънската секция на Българското национално радио. Още веднъж благодаря ви!
Снимка: Владимир Митев (източник: Българското национално радио)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
