Гюргево и Русе могат да се превърнат в творческа сила в бъдеще

Alexandru-Grig Vulpe, Tranzit2030

Живеещият в Гюргево антрополог Александру-Григ Вулпе (tranzit2030.eu) разговаря с Михай Митрика, директор на Международния фестивал на анимационния филм Animest, за първата спирка на филмовия керван Animest в Гюргево. От 9 до 11 юни 2023 г. публиката на Гюргево се очаква на фестивала с програма от филми, работилници и киноконцерти, специално създадена за цялото семейство. Входът за всички събития на фестивала е безплатен.

Михай, моля, разкажете ни как си спомняте Гюргево и хората тук по време на гимназиалните си години и какъв е бил пътят Ви към областта на анимацията, киното и творческите индустрии!

По време на гимназиалните ми години Гюргево за мен означаваше пространството пред театъра, където се събирахме да слушаме музика, предимно аудиокасети с метал, взети от Русе на панаира. Гюргево означаваше също училищния двор и парка „Алеи“, както и квартала, където се събирахме да играем футбол и отново да слушаме музика. Това беше времето на по-малките двойни касетофони, които позволяваха да ги вземеш навсякъде със себе си, като използваш батерии. Спомням си и класическите конфликти между депешарите и рокерите.

Но това бяха сензационни първопроходни години в Гюргево във всяко едно отношение. Музика, кино, графити. Не мога да забравя как с някои от колегите ми изписвахме имената на рок групите по блоковете, което беше революционно в онези времена. Говорим за периода 1990-1993 г. Имах късмет и с някои готини съученици от поколението.

В кинематографично отношение израснах с двете културни “крепости” – Cinema București и Lumina, където ходехме на кино всяка седмица. По телевизията в гимназията бяхме поколението на „Туин Пийкс“ (Да живее Линч!), но също и на „Досиетата Х“ (Да живеят Мълдър и Скъли!). След гимназията хората се насочваха към ASE (Академия за икономически изследвания в Букурещ), която следвах и аз, във Факултета по мениджмънт, въпреки че тогава имаше голяма конкуренция, 9 или нещо подобно души за това място. Без да съм непременно привлечен от тази област, но научавайки супер интересни неща, например различните системи на управление в различните страни, се насочих към публичния/културния мениджмънт. Навлязох в света на киното с кино „Елвира Попеску“ на Френския институт в Букурещ, където помагах за организирането на събития, а през 2003 г. се присъединих към екипа на TIFF – Трансилванския международен филмов фестивал в Клуж.

Разкажете за историята на Animest. Как възникна идеята за фестивала, кои бяха най-важните предизвикателства по време на развитието му и защо отне толкова време да го пренесете в Гюргево?

Идеята за фестивала се появи през 2005 г., когато в разговори с приятели от творческата сфера на киното и илюстрацията открих, че има хора, които правят анимационни филми в Румъния. Но вече нямат къде да ги показват. По онова време в Румъния имаше TIFF (Международният филмов фестивал “Трасилвания”) в Клуж и фестивалът DAKINO в Букурещ. Иначе филмовите събития, които все още се случваха по онова време, се организираха от културни институти: Британски съвет, Френски институт, Чешки център.

Така че заедно с друг човек родом от Гюргево, който вече беше активен в културните среди, Лауренциу Брътан, добър приятел, се опитахме да предложим тази платформа на хората, които тогава правеха анимация. Но първо искахме да покажем, че има и други жанрове анимационни филми, не само тези на Дисни и Пиксар, които се гледаха в кината по онова време. 

Първото издание се състоя през 2006 г., когато получихме първото си финансиране, и отзвукът на публиката беше фантастичен. За първото издание имахме три пълни киносалона. Предизвикателствата винаги са свързани с финансирането, защото системата в Румъния не позволява да получиш дългосрочно финансиране, за да можеш да направиш стратегия. Трябва да кандидатстваш година след година, така че разработваш стратегии от издание на издание, в зависимост от конкурсите, които печелиш. 

В Гюргево се опитваме да организираме не непременно Animest, а киносъбитие от 2015 г., знаейки, че градът, в който съм израснал, вече няма функциониращо кино. Сега звездите се подредиха и ето, че ще имаме тридневен фестивал.

Тазгодишното издание на Animest Giurgiu ще бъде пилотно, за да видим как ще реагират хората, след като толкова дълго време в града няма кино и навикът да се ходи на кино е изгубен. Знам, че Букурещ е наблизо и мнозина предпочитат пътуването до търговския център, но мисля, че в Гюргево има, особено сред гимназистите, хора, които искат да видят различни филми. 

Затова се опитваме да изкараме хората от домовете им и да създадем постоянна общност в града за такива събития.

Както знаете, имаме доста хора от Гюргево с опит в творческите индустрии (театър, кино, архитектура, дизайн, социални науки), но те са напуснали града и все още не са имали възможност да допринесат с нещо обратно. През последните години обаче започна да се появява вълна от инициативи в областта на гражданското общество, културата и околната среда. От тази гледна точка как виждате развитието на града и еврорегиона Гюргево-Русе в средносрочен план, да речем през 2030 г.? Какво бихте искали да се случи?

Да, точно така. Мисля, че хората започнаха да осъзнават, че Букурещ се задъхва от културни събития, много от които са излишни, и смятам, че в бъдеще творците от различни културни области ще се обърнат към местата, от които идват, за да осъществят там иновативни проекти. 

Връзката с Русе е супер атрактивна, тъй като градът в България вероятно е много по-оживен от гледна точка на културното разнообразие и има по-голямо население. Сътрудничеството с артистичната общност или събитията в Русе биха били фантастични в много отношения. В гимназията, когато идваха приятели от градове в северната част на страната или от западната, им казвахме, че отвъд Дунав е другата част на града и посочвахме Русе. Всъщност Гюргево беше по-скоро по-малък квартал на Русе. Убеден съм, че двата „квартала“ могат да се превърнат в творческа сила в близко бъдеще. Просто трябва тези общности да се обединят и да съберат и държавите.

До 2030 г. бих искал да видя алтернативно пространство в Гюргево, където седмица след седмица културните събития, колкото се може по-разнообразни от творческа гледна точка, да стават редовно явление, като по този начин се стимулират младите гимназисти в града. Да бъде онзи „творчески център“, където те да прекарват времето си по интелигентен начин. 

Фестивалът Animest+ Гюргево се открива в петък, 9 юни 2023 г., с прожекция на филми на открито на еспланадата на театър „Тудор Виану“ и продължава през уикенда с анимационни работилници за деца в Атенеума „Николае Бълънеску“, прожекции на открито и оригинален кино-концерт в изпълнение на триото „Себастиан Бурнечи“.

Събитие във Facebook: https://www.facebook.com/events/960069665131294 

Партньори: Окръжен съвет Гюргево, кметство Гюргево, театър „Тудор Виану“, Tranzit 2030

Медийни партньори: Jurnal Giurgiuvean, Save Cinema Giurgiu, Friendshipbridge.eu

https://www.plus.animest.ro/giurgiu

Снимка: Михай Митрика (източник: Animest Giurgiu)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author