Малгожата Кулбачевска-Фигат: Българите чакат промяната да дойде отвън

Трансгранична разговор за впечатленията на журналистката Малгожата Кулбачевска-Фигат от посещението ѝ в България. Дискусия за стагнацията и промяната, културното и геополитическото място на България, туристическите й забележителности, полско-българските отношения и др. Малгожата вижда неизползван потенциал в българската действителност, но също така смята, че тя наистина е страна в периферията на ЕС.

Интервюто може да бъде слушано тук със субтитри на български език:

Г-жо Кулбачевска, през март прекарахте една седмица в България. Какво е общото Ви впечатление от страната и хората, с които се срещнахте?

Първото ми общо впечатление е, че страната ви има огромен потенциал, който все още не е открит и не се използва по подходящ и положителен начин. Прекарах част от времето си като типичен турист – разглеждане на забележителности, разглеждане на исторически сгради в България, във Велико Търново, в Русе. И имам чувството, че тези места можеха да бъдат посетени от хиляди хора, десетки хиляди, а може би и повече. И те биха могли да бъдат, наистина биха могли да бъдат гордо представени на широката общественост навсякъде в Европа и да предизвикат много по-голям интерес, отколкото днес.

Мисля, че туристическият потенциал на България все още не е напълно открит, не е напълно популяризиран. И мисля, че е голяма загуба за вашата страна, че популяризирането на тази историческа история на България, на историческото наследство, не е достатъчно голямо. 

Второ, за мен беше много болезнено да наблюдавам следите от неуспешния или, ако предпочитате, застинал преход – периода между социализма и капитализма в историята на България. Беше наистина болезнено да видя например железопътни гари, които са много големи, но приемат само няколко влака на ден, да видя изоставени промишлени сгради или да видя села с празни къщи. Имаше много места, които биха могли да бъдат красиви и добре поддържани, но вместо това са изоставени. Всички тези неща ме накараха да се замисля, че България би могла да бъде едно хубаво място за живеене. Но вместо това там се е случило нещо лошо. Или може би все още се случва. Това не позволява на нацията да разгърне потенциала, който има.

Вие бяхте в България седмица преди парламентарните ни избори, петите избори за последните две години. Как гледате на тази политическа криза, която засяга страната в момента?

Да, да разбера какво се случва във вашата политика беше втората причина да дойда в България. И бях донякъде изненадана да чуя, дори от хората, които интервюирах там, включително журналисти, включително социални активисти, че дори самите българи не разбират какво всъщност се случва. Както разбрах, много от вас смятат, че политическите игри, в които могат да участват, гласувайки, са просто фасада. А зад нея се крият други властови игри, чиито реални резултати не са достъпни за широката общественост. 

Имаше и още нещо, което усетих от повечето разговори, които проведох с българи. Независимо от възрастта им или от това дали разговаряхме в Шумен, Русе или София, повечето ми събеседници казваха, че тези избори няма да променят нищо. Че истинският пробив, ако има такъв, може да дойде едва след още половин година политическа криза и че вашето общество е толкова безнадеждно разделено, че политическата безизходица може да продължи дълго време, което ще има негативни последици за международния имидж на България и за самата способност на България да търси съюзи, да търси сътрудничество със съседите си.

Другото, което научих, е, че в българското общество и между българските граждани има много големи различия. Искам да кажа, че когато дойдете в София, можете дори да забравите за миг, че се намирате в Източна или Югоизточна Европа. Отивате в кафенета, отивате в клубове, които биха могли да съществуват някъде на Запад, във Варшава или където и да било другаде. Но след това, когато напуснете София, виждате изоставени села или градове, които наистина чакат да бъдат обновени, като Русе. И осъзнавате, че  хора извън София живеят в съвсем различен свят от средната класа или по-заможната класа в столицата. И така, това е въпросът, който веднага ми идва на ум: ако в българското общество има няколко свята, как тогава тези различни социални групи, различни социални класи, ако щете, биха могли да водят диалог за страната, за нуждите на страната и как могат да изработят обща визия за България? 

Друг много тъжен извод, който си направих след това посещение, е, че очевидно няма много хора, които да се интересуват от бъдещето на страната. Ако политическата криза продължава със седмици, месеци, години, това неминуемо ме кара да мисля, че очевидно за цялата политическа класа индивидуалните интереси или отделните бизнеси са по-важни от прогреса, от еманципацията на собствения народ и че вместо това всички за загубени в битки за определени бизнеси. И в крайна сметка всички са блокирани в криза без изход или в очакване на спасител, на събитие, случващо се отвън, което да наложи различна траектория на промяна вътре в страната.

Като вземате под внимание това, което казвате, и това, което наблюдавате в България. как бихте описали културната или геополитическата позиция на България в света. Какъв е регионът или каква е групата държави, към които бихте причислили България? И кои са сходните нации, в които сте били?

Бих казал, че България е кръстопът в много отношения. България е място, където все още имаш чувството, че не си напуснал Европа, но си се доближил много близо до Близкия изток или до турския свят. Така че тя все още не е Изток, както предпочитате, но е доста далеч от Европейския съюз, от това, което популярно смятате за Западна Европа. Но това не е нещо лошо. От моя гледна точка това всъщност е още една пропусната възможност за България. Една страна, която се намира на такова място, би могла да бъде прекрасен мост между световете, между културите, между народите. А доколкото ми е известно, отношенията между България и Турция са доста положителни. Има обмен.

Така че България отново би могла да играе много по-важна геополитическа роля, възползвайки се от позицията си на границата на Европейския съюз и на вратата към източния свят. Попитахте ме от кой геополитически блок е част България и това е доста труден въпрос, защото е свързан с предишния ви въпрос за българската политика и кризата в българската политика. Е, в моята страна, когато и да се говори за България, зад нея винаги стои сянката на Русия. Обикновено те са преплетени в популярния дискурс. И мисля, че това е така не само защото, макар в българското общество да има огромно чувство към Русия и макар в България да можете да откриете улици на генералите Гурко, Скобелев и други, което би било немислимо, според мен, в повечето европейски страни днес. Там срещнах и хора, които бяха много скептични по отношение на ролята на Русия в българската история и които определено искаха да затворят тази част от историята, докато България беше ориентирана на Изток и искаше да върви напред заедно със Западния блок. Между другото, това е още една причина българското общество да е толкова разделено.

Но ако се върнем на въпроса ви за блока, от който България е част, мисля, че трябва да правим разлика между тези културни и исторически наследства и геополитическите и геополитическите партньорства, които България има. България е част от НАТО. Това има своите последствия. Неотдавна България потърси стратегическо партньорство с Румъния, друга натовска и евроатлантически ориентирана държава. Смятам, че това също ще има последствия. Така че историческото наследство е едно нещо. Народните настроения са едно. А геополитическото ви положение, участието ви в организации, в международни организации, е друго. В края на краищата България все още е член на Европейския съюз. България е член на НАТО. И дори ако някои от моите събеседници в България ми казаха, че някой може да въведе темата за излизане на България от ЕС във вашия политически дискурс, аз наистина не вярвам, че вие просто ще направите обратен завой по отношение на участието си в организациите.

Вие пътувахте до няколко града в Северна България и дори до Софийска област. Какви са впечатленията Ви от България като турист?

Ами, на първо място, не видях коя е най-популярната туристическа дестинация в България. Имам предвид, че все още не съм пътувал до Черноморското крайбрежие. Надявам се да го направя следващия път, когато посетя страната ви. Но, както казах, бях толкова впечатлен от планинските пейзажи, които трябваше да прекося, когато пътувах от София на север. А също така бях впечатлен от историческото наследство, до което успях да се докосна в България. Посещението във Велико Търново ще остане в паметта ми за дълго време. Както и посещението на Рилския манастир, което беше истинско приключение, както при прекосяването на планините, така и след това при посещението на самото място. 

Както казах в началото, историята на България може да бъде завладяваща. Българското архитектурно наследство може да бъде наистина интересно за хората от Западна Европа и от други страни. А това, върху което трябва да се работи, е туристическата инфраструктура, за да се посрещат гости от чужбина за пътувания, защото пътуването през България с влак е преживяване, което наистина те кара да се запиташ колко успешен е бил преходът от социализъм към капитализъм. Честно казано, железниците не оставят най-доброто впечатление и има много работа, много строителни и ремонтни дейности само по тях. Освен това, ако искаш да приемаш повече гости, трябва да изградиш друга инфраструктура, като хотели, като, не знам, курорти, готови да приемат повече гости. Мисля, че имате потенциал. Ако мога да кажа, че за хората, които се интересуват от история, за хората, които се интересуват от архитектура, има много дестинации в България, които мисля, че могат да бъдат открити.

Е, вие бяхте в северната част на България, която е по-слабо развит район. Така че съм сигурен, че ако отидете в Южна България, може да откриете много хотели и инфраструктура, дори по-добри железопътни линии.

Радвам се да чуя това. Много се радвам да го чуя.

Позволете ми да ви попитам за още нещо. Имахме дълъг период на стабилност, да кажем, при премиера Борисов, а преди две години, дори малко повече сега, той беше отстранен и тогава се появи нова партия, която се казваше „Непрекъсната промяна“. Затова исках да ви попитам за българите и промяната. Какви са впечатленията на хората, с които сте разговаряли, за тяхната удовлетвореност от живота? Какво разбират те под промяна и какво правят, за да превърнат тази промяна в реалност?

Добре. Честно казано, повечето от хората, с които говорих, не смятат, че промяната може да се случи в близко бъдеще. Промяна, разбирана като промяна към по-добро, като подобрение на живота им, като повишаване на жизнения стандарт, като ремонт на старата инфраструктура или като политика, която да внесе повече прозрачност в българския политически живот. Повечето от тези, които попитах за перспективата за промяна, тогава отговориха, че промяната може да дойде по някакъв начин отвън, че това е най-добрият шанс за България да има вдъхновена отвън промяна. Не чрез намеса в изборите – по същество те твърдяха, че българите, които са способни да променят българската действителност, са онези българи, които имат някакъв опит от чужбина – или са работили в чужбина, или са учили в чужбина, или и двете. Повечето от хората, с които разговарях, по принцип казваха, че за да имаш мотивация да се бориш срещу системата, да я промениш, а не просто да се опитваш да се адаптираш към реалностите, трябва да направиш сравнение с това, което някои наричаха европейски стандарт или, както казваха други, просто с начина, по който други народи и други държави организират своя обществен живот. Така че във въздуха не се усещаше промяна. 

По-скоро имаше усещане за застой, може би усещане за пропуснати възможности. Може би имаше усещане, мисъл, че България е твърде малка и твърде слабо влиятелна, за да предизвика промяна отвътре. Не казвам, че всички, с които разговарях, бяха песимистично настроени, както би могло да изглежда. Говорих и с хора, които вярваха, че работата им на местно ниво може да доведе след това до осезаеми резултати на общобългарско ниво. И, което е интересно, тези хора или бяха ангажирани с Демократична България, или имаха положително мнение за партията „Непрекъсната промяна“. Така че изглежда, че тези, които наистина искат промяна, реконструкция, различна организация на обществения живот, наистина са на страната на тази организация Промяна продължава. 

Чух едно важно нещо от един активист в Русе, който ми каза, че българите нямат култура на протест, каквато имаме в Полша. Че за тях е по-вероятно да се приспособят или да се опитат да оцелеят, отколкото открито да предизвикат системата. И вместо дух на промяна или вяра, че промяната е възможна, аз основно усещах този дух на приспособяване или очакване какво ще се случи по-нататък.

Срещнахте се с няколко души, които са имали взаимодействие с Полша, независимо дали са знаели полски или са имали роднини, които са учили в Полша, и т.н. Какъв е сегашният характер на полско-българските отношения, доколкото ви е известно? И до каква степен Полша допринася за социалните промени в България?

На първо място, бих искала повече хора в Полша да знаят каква е България и да знаят повече, отколкото, както казах, да свързват България с Русия, което за съжаление е много силен стереотип. В полските медии все още се появяват много публикации в пресата за България, които са склонни да търсят руско влияние в България или връзки на висши български политици с Русия. Макар че тези връзки, разбира се, могат да бъдат разследвани, другите посоки и други възможни взаимодействия на България с други държави не са толкова интересни или много хора дори не знаят за тях. Това е все едно България да е в Европейския съюз, но все още да не сме повярвали напълно, че това се е случило, че те са тук заедно със Запада, а не заедно с Русия, Беларус и други.

И както попитахте, как Полша допринася за социалните промени в България? За съжаление, не мисля, че Полша допринася толкова много, дори и да има проекти в Полша. Има политически проект на Инициативата „Три морета“, който включва и България, и има интерес в Полша да се изградят основно мостове към Балканите и Полша. Полша иска там да бъде страната, която по някакъв начин да улеснява контактите между балканските страни и Европейския съюз, разбиран като център, така че центърът на Европейския съюз. Но честно казано, не съм сигурен, че имате нужда от тази междинна визия на Полша. 

Бих се радвал да видя нещо повече. По-скоро бих се радвал да видя повече обмен между хората, повече поляци да идват в България и обратно или повече търговия между страните. Има и друг проблем. Вече го споменах отчасти, но бих могъл да доразвия малко факта, че не знаем много за това. Ние не знаем много за България. Има един стереотип за България, който е налице сред поляците, а именно, че страната е много бедна, което, за съжаление, не е просто стереотип, а другият е, че имате красиви плажове на Черно море, което също не е така, което, разбира се, не е просто стереотип. Но не мисля, че тези две твърдения формират пълна картина на България. Така че, на първо място, бих искала да има повече културен обмен между двете страни. Да има повече взаимно опознаване в двете страни. А след това мисля, че бихме могли да изградим интересни връзки и на търговско и политическо ниво.

Снимка: Квартал на Велико Търново (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author