Повече от 80% от членовете на ЕП осъдиха австрийското вето срещу Румъния и България по отношение на Шенген

Владимир Митев

Разван Николеску е бивш румънски министър на енергетиката и настоящ президент на Асоциацията за чиста енергия и климатични промени. Неговата неправителствена организация е автор на петиция с искане за допускане на Румъния и България в Шенгенското пространство, чиито тезиси бяха подкрепени от над 80% от членовете на ЕП на 12 юли 2023 г. Владимир Митев го попита какво променя петицията за процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, какво да очакваме в близко бъдеще по отношение на Шенгенското досие и каква е правилната формула на българо-румънско взаимодействие, за да могат да се присъединят с успех.

Видео интервюто със субтитри на български език може да бъде видяно тук:

Поздравявам ви за успеха на вашата петиция, която доведе до резолюция на Европейския парламент, с която се оказва силен политически натиск върху Австрия да отмени ветото си върху присъединяването на България и Румъния към Шенген. 

Г-н Николеску, Вие сте добре познат в Румъния, а може би дори и извън нея. Но ако някои хора не Ви познават, какво трябва да знаят за Вас като автор на тази петиция, довела до резолюцията?

Кариерата ми е свързана основно със секторите на енергетиката и климата. Работил съм както в публичния, така и в частния сектор. Най-дългата ми работа в частния сектор беше да бъда партньор в Делойт Централна Европа, като координирах практиките в областта на енергетиката и устойчивото развитие в Централна и Източна Европа. В публичния сектор заемах различни длъжности на национално и европейско равнище. Бях член на румънското правителство, министър, отговарящ за енергетиката. Бях член на постоянното представителство на Румъния в ЕС. На европейско ниво бях председател на Европейската агенция, която се занимава с енергийните регулации. Така че съм посветил част от кариерата си на Европейския съюз.

Как се роди идеята за тази петиция? По принцип играете по европейските правила на играта, за да постигнете промяна на ниво ЕС. Така че как се появи тази идея и какви бяха праговете за нейното осъществяване?

Познавам европейските правила и процедури, тъй като съм голям привърженик на европейския проект, искам европейските правила и договори да се прилагат по тяхната буква и дух през цялото време.

Румънците и българите имат право да бъдат част от Шенгенската зона. Тя е добра за тях. Добре е и за Европа. Вероятно не е много добра за Путин, но със сигурност е положителна за Европа и за двете ни страни и граждани. Има право – и това право трябваше да бъде признато.
След 12 години ние като членове на гражданското общество – защото преди три години основах неправителствена организация, занимаваща се с енергийния преход и с борбата срещу изменението на климата – казахме, че трябва да направим нещо. защото това отлагане е свързано и с екологични щети. Има много камиони, коли, които чакат на граничния контрол между Румъния и България, между България и Гърция, между Унгария и Румъния. А ние сме в разгара на борбата с много голямата климатична криза. Миналата седмица беше най-горещата седмица в историята, а ние генерираме замърсяване за нищо. Трябва да спрем това. Трябва да признаем правото на румънците и българите да бъдат в Шенген.

Както петицията, така и резолюцията на Европейския парламент казват, че Австрия по принцип не е искрена в зачитането на правата и на други държави-членки или граждани на други държави-членки. Европейската комисия е призована както да съди Австрия за отказа ѝ да приеме България и Румъния, така и да направи изчисления за вредите, които България и Румъния са понесли в резултат на това, че са останали извън Шенгенското пространство от 2011 г. насам. Каква промяна ще внесе тази резолюция на Европейския парламент по въпроса за Шенген и присъединяването на България и Румъния?

Мисля, че за първи път една европейска институция, и тук става дума за най-демократичната европейска институция – Европейския парламент, казва нещата по много пряк и директен начин. За първи път те казват: „Хора, тук има дискриминация. Има нарушение на договорите на ЕС. Трябва да помислим, че румънците и българите трябва да бъдат компенсирани“. Езикът е много твърд. И мисля, че беше време да видим такъв език. Много се радвам, че най-демократичната институция на Европейския съюз казва нещата по много директен начин, защото след 12 години, извинявайте за израза, но трябва да пресечем глупостите.

Видяхме, че в Румъния медиите широко отразиха и публикуваха материали за тази резолюция. Но също така забелязахме, че в румънската политика има известно разделение, ако не се лъжа, с това правителство на Чолаку и опозицията. И видяхме, че Чолош – един от лидерите на опозицията, помоли Чолаку, ако правилно разбирам, ако е необходимо, да поиска помощ по въпросите на ЕС. И така, какви са реакциите в Румъния на тази резолюция и какво ще последва в румънската политика?

Ние сме част от гражданското общество. Инициативата ни беше подкрепена от почти всички политически партии. Петицията беше подкрепена от граждани от всички 2027 държави-членки на ЕС. Така че петицията беше подкрепена не само от румънци, но и от други граждани на ЕС. Като се има предвид това, не се интересувам много от политическите спорове на национално равнище. Според мен трябва да видим повече ефективност и ефикасност и по-малко политически борби.

Повече от 80 % от членовете на Европейския парламент подкрепиха петицията. Така че това беше масово гласуване в подкрепа. В подкрепа на резолюцията гласуваха седем членове на Европейския парламент от Австрия. Огромна подкрепа. И според мен това е много важен сигнал.

Въпреки че става дума за румънска петиция, всъщност страдат две държави: България и Румъния. Имаше различни дискусии, особено след последното гласуване през декември относно присъединяването към Шенген, свързани с това. Известно време се говореше за т.нар. отделяне на България и Румъния, за усещането, че България може да се забави в решаването на въпросите, свързани с Шенген. Но също така много се говореше и за сътрудничество между двете страни. В момента какъв според вас е правилният подход между двете държави? Дали отделянето все още се счита за валидна възможност в Румъния или трябва да се засили сътрудничеството?

Ако трябва да бъда честен, според мен това е фалшива тема. В нашата петиция споменахме и България. Петицията е за Румъния, защото сме румънска неправителствена организация, но споменахме и България, а резолюцията на Европейския парламент се отнася както за Румъния, така и за България. Вярно е, че се свързах с някои членове на Европейския парламент от България с любезната молба да подкрепят петицията. Те обаче обещаха и не дойдоха на изслушването. Това е реалността. Не бях доволен от това, но то е факт.

Вярно е също така, че в последната фаза на процеса, по време на изготвянето на резолюцията, българите бяха по-активни. Това е много добре. Но първоначално те не проявяваха интерес. Същото се отнася и за българския посланик в Букурещ. Редовно се срещах с посланиците на ЕС, като обсъждахме това досие. Беше невъзможно да се срещна с българския посланик, въпреки че няколко пъти поисках среща.

Що се отнася до координацията между страните.  От собствения си опит мога да кажа, че не познавам органите какво правят и дали се координират. Но от гледна точка на гражданското общество, въз основа на собствения ми опит, мисля, че има какво да се подобри по отношение на ефективността на сътрудничеството на двете страни. Това е факт. Тогава и двете държави заслужават да бъдат членове на Шенген за двете държави. Добре е да се обединим от гледна точка на регионалната стабилност, от гледна точка на икономическото въздействие, от всички гледни точки.

Вярно е също така, че тук трябва да бъдем много предпазливи по отношение на правилата и договорите. Ако прочетем разпоредбите на член 4, параграф 2 от Договора за присъединяване на Румъния и България към ЕС, би трябвало да имаме едно решение за Румъния и едно решение за България. Така е съставен договорът. Това не означава, че не можем да се присъединим или не трябва да се присъединим заедно, а според мен трябва да се присъединим заедно. Но въз основа на духа и буквата на договора следва да имаме две отделни решения.

В момента в България има много добро правителство. Познавам някои членове на кабинета, много професионални и честни хора. Наистина се надявам, че страните ще се присъединят заедно и най-важното е да се присъединят възможно най-бързо. Ако България се присъедини преди Румъния, както може да направи страната в случай на еврозоната, ще бъда щастлив, а не разстроен, защото повече стабилност и повече Европа в България е по-добре и за Румъния. Ние не се състезаваме. Ние сме заедно. И това, което е хубаво, ако е нещо добро за теб и ако напредваш по-добре в България, има положително въздействие и върху Румъния и обратното.
Трябва да се поучим малко от поведението на Швеция и Финландия при присъединяването им към НАТО. Знаете ли, трябва да се подкрепяме взаимно и да работим по-добре, отколкото работим. Трябва да бъдем прагматични и да обръщаме повече внимание на ефективността, която може да създаде по-добър живот за нашите граждани.

През декември 2022 г. беше подновена идеята за българо-румънски мини Шенген, защото все още не знаем какъв ще бъде крайният резултат от опитите ни да се присъединим към същинския Шенген. Възможно е скоро да не влезем в зоната. Така че какво е мнението ви за подобна идея за премахване на граничния контрол между нашите две държави?

Това е идея, която идва от частния сектор, от бизнес сектора. И аз съм работил в бизнес сектора. Подкрепям бизнес сектора и съм за този подход, защото той ще намали замърсяването, ще намали прахосването на пари в транспортния сектор и ще стимулира туризма между държавите.
Подкрепям, но се надявам, че двете държави ще се обединят и няма нужда да създаваме как се наричат кръговете в Европейския съюз. Трябва да се обединим, да работим по-добре заедно. Да се подкрепяме взаимно повече, отколкото го правим в момента, защото това е печелившо и за двете страни.

Какви са очакванията Ви през тази година  по отношение на присъединяването към големия Шенген?

Моето очакване е, че трябва да се присъединим още утре. Чакаме вече 12 години и това е твърде много. Дали ще се случи, или не, ще видим. За мен е ясно, че руснаците не искат да видят повече Европа в региона. И знам, че има някои държави, които повдигнаха безсмислени въпроси. В случая с Австрия наистина изобщо не ги разбирам. Говорят за миграция. в същото време има 600 унгарски гранични полицаи, които пият кока кола и губят време и ресурси на границата с Румъния, вместо да охраняват границата със Сърбия. Не ги разбирам. Много е трудно да се предвиди. Те имат ръководство с много голямо его. Те играят по много антиевропейски начин.
Трудно е да се прогнозира. Подготвям се за случай, че не се присъединим, и имаме план.
Имаме солиден план и се подготвяме за най-лошото, за да постигнем резултатите, които искаме да видим. Не изключваме и възможността да излезем по улиците на Брюксел или Виена и да кажем, че трябва да спазват договорите.

Можете ли да кажете накратко какъв е планът?

Ще го разкривам стъпка по стъпка. Нямам интерес от публичност по този въпрос. Много ме интересува ефективността. Но след приемането на резолюцията мога да ви кажа, че следващата стъпка е присъединяването на Румъния и България да бъде върнато в дневния ред на Съвета, в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, тъй като гласуването, което се състоя на 8 декември, беше незаконно. Те не спазиха процедурата. Те не взеха под внимание вредите за околната среда. Първата от следващите ни стъпки в плана е въпросът да бъде върнат в дневния ред.

Разполагаме с много силен екип в организацията, както и с много добър правен екип с много добра европейска правна подготовка. Аз също помагам на румънските колеги. В момента има петиция от България, която ще се обсъжда в Европейския парламент и ние допринесохме малко за съдържанието на петицията. Тя е инициирана от България, но, разбира се, ще обхване и двете държави. Не бива да се отказваме от надеждата си и от действията си. Щастлив съм, че имаше български граждани, които подкрепиха нашата инициатива. И възнамерявам да остана близо до тях и да работя възможно най-тясно с тях.

Снимка: Екипът на румънската петиция за Шенген, която бе подкрепена от Европейския парламент (източник: Ръзван Николеску)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author