Владимир Митев
Димитър Димитров е изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България. В началото на 2024 г. се появиха информации за по-големи опашки на българските граници, както и за данъчни проверки в компании с австрийски собственици. “Мостът на приятелството” разговаря с Димитър Димитров за причините за тези по-големи опашки, до каква степен те имат връзка със споразумението за присъединяването към шенгенското пространство, как се отразяват засилените проверки на границата на небългарските транспортни превозвачи и каква е позицията му относно идеята за засилени проверки на българо-румънската граница, залегнала в споразумението относно Шенген между Австрия, България и Румъния от края на 2023 г.
Господин Димитров, от началото на 2024 г. има информации за нараснали опашки по границите на България, на които много тирове чакат дълго време. Какви проблеми срещат вашите членовете на вашата камара в този период в опита да пресекат границите на България?
Аз малко по отдалеч ще започна нещата, защото и вие казвате по-големи опашки.
Истината е, че тези опашки продължават години наред и за съжаление институциите с лека ръка ги подминаваха и се правеха, че не ги забелязват, въпреки че многократно сигнализирахме за проблема. Има промяна и с оглед изчакването от началото на годината, но тя не е в смисъл, че опашката е станала по-голяма или се удължило времето на изчакване. Промяната е по отношение на стоките, които се превозват за Австрия, без значение каква е националността на превозвача, който ги превозва.
Самите опашки вече станаха традиционни и са много сериозен проблем за превозвачите. Надявахме се да имаме едни положителни новини по отношение присъединяването към шенгенското пространство, защото това до голяма степен би премахнало тази граница, която съществува между България и Румъния. С вас сме говорили за този проблем не един или два пъти. Настояваме отдавна този проблем да се разреши, а вместо това се задълбочи.
Промяната от началото на годината е по отношение на камионите, натоварени със стока за Австрия. Възникна една конфликтна ситуация по тяхно отношение. Бяха задържани, подложени на много сериозен контрол и бяха вземани документите на тези камиони със стока за Австрия, докато няма допълнително разрешение за тяхното пропускане от Агенция „Митници“. Това е доста по-засилен контрол, който към днешна дата продължава.
Ние, естествено, веднага се обърнахме към Агенция „Митници“, към Министерство на финансите, защото, ако това е една мярка, с която българската държава показва позиция и размахва пръст, най-грубо казано, на австрийската държава, то считаме, че тя не е най-подходящата мярка. В конкретните случаи, в които задържаме на границата български превозвачи, които са натоварили стока за Австрия, ние до голяма степен вредим на тези превозвачи. Те имат срокове на доставки, имат уговорени неустойки, когато тази стока не бъде доставена навреме. И точно това предизвика нашата остра реакция и настояване за среща.
Проведохме среща с финансовия министър Асен Василев, на която ни бе обяснено, че тези проверки ще продължат, въпреки че временно бяха пуснати част от камионите. Разбрахме, че тези проверки ще продължат и ще продължат още дълго време дотогава, докогато австрийската държава не се откаже от по-засиления контрол, за който настояваше на границата между България и Румъния с оглед притесненията на Австрия за навлизане на мигранти на тяхна територия и как едва ли не българската държава като външна граница на Европейския съюз не пази границите на Шенген и на ЕС.
Знаете, че имаме зелена светлина по отношение на присъединяването ни по вода и по въздух. Ние настояхме на тази среща с финансовия министър да получим ясно, точно и конкретно потвърждение, че се работи от българската държава за получаване на дата за присъединяването ни и по суша. Защото не може две държави, каквито са България и Румъния, които отговарят на изискванията на Шенген от поне 12 години, да търпят вече не една или две, а значително повече години допълнителни условия, допълнителни критерии за присъединяване, защото някой някъде е измислил, че щял да реформира нещо, което не работело добре.
Много добре знаем, че се практикува изкуствено появяване на граничен контрол. Австрия беше една от държавите, които въведе граничен контрол с всичките си съседни държави по суша, което не им прави чест, защото този граничен контрол беше въведен някъде около два месеца преди да дадат зелената светлина за присъединяването ни по въздух и вода и се ползва като причина в момента да се тръби навсякъде как старите държави членки на Шенген са си върнали сухопътните граници, което въобще не е така.
Давам конкретен пример, на който съм очевидец. Между Унгария и Австрия се извършва така наречената избирателна проверка, тоест не се проверяват всички автомобили. Тази избирателна проверка се прави на базата на анализ на риска. Но никой не казва как се извършва този анализ на риска. Ние като организация забелязахме, че всичките автомобили, които бяха с турска регистрация не бяха спряни за каквато и да е проверка. Всичките автомобили с унгарска регистрация по същия начин преминаха без проверка. Същото важеше и за автомобилите с немска регистрация.Спирани за проверка са всички автомобили, които са от България и от Румъния, Сърбия. Не ставаше въпрос само за България и Румъния. На проверка бяха подложени трети държави за Шенген. Колите от тях бяха спирани и детайлно проверявани както се прави при един стандартен граничен контрол, какъвто има между България и Румъния.
Считам, че този двоен стандарт от страна на Австрия не следва да се толерира. България и Румъния трябва да търсят всички механизми за да оказват натиск над Австрия в добрия смисъл на думата. Включително нашите европейски партньори трябва да бъдат използвани, за да може час по скоро двете държави да станат пълноправни членове на Шенген. Те са пълноправни.
Членове ли сме на шенгенското пространство или не? Няма юридическа формула, според която някой е „половин член на Шенген“.
Така че в началото на годината това се появи като проблем по отношение на всички камиони, натоварени със стока за Австрия. Това продължава да е проблем и до ден днешен. Много от нашите партньори и асоциации от другите държави ни сигнализират за този проблем. Факт е, че с него се сблъскват всички превозвачи, които са натоварили стока за Австрия. Нещо, което получихме като информация от правителството е, че този контрол се налага във връзка с допълнителното споразумение, което австрийската държава е накарала да подпишат България и Румъния, че ще се извършва много стриктен, детайлен и стойностен контрол на този вид стоки.
Как точно този проблем, за който говорихте досега, се отразява на транспортни превозвачи от други страни от Европейския съюз, включително най-вече на нашите съседи от Румъния и Гърция, които се опитват също да пресекат българските граници?
Отразява се по следния начин: на голяма част от държавите от Европейския съюз не се отразява, защото техни камиони не работят по тези релации. Но знаете, че една съседна Турция разполага с доста голяма икономика и голяма част от стоките пътуват във всички точки на Европа. И си представете един румънски превозвач, който работи по тази релация, полски или сръбски. Сигурно има единични случаи, когато превозвачът е австрийски. Не мога да кажа, че са много. Страдат и българските превозвачи, защото тук няма разделение, както австрийците са направили по отношение на националността на превозното средство. Има разделение по отношение на този камион за къде отива, за къде е натоварил. По този начин този засилен контрол се отразява на абсолютно всички превозвачи.
Ние сме го обсъждали вътрешно това и сме посъветвали и нашите членове с оглед този засилен контрол да бъдат много внимателни, когато определят някакви срокове за доставка по отношение на стоки, които трябва да стигнат до Австрия. Добре е да си предвидят някой ден повече. Този престой струва допълнително възнаграждение за водача и допълнителни разходи. Превозвачите трябва да вземат всичките тези неща предвид и да бъдат по внимателни, когато взимат такива товари. Това важи за всички, които работят по тези по това направление. Пряко засегнати са не само българските превозвачи, но и абсолютно всички, които минават през България и возят стоки за Австрия.
Знаят се вече параметрите на това споразумение относно Шенген, което позволява на хора истоки от България и Румъния да преминават границите на Шенген без контрол, ако са по въздух и море. Какво означава това споразумение с Австрия за транспортните превозвачи по суша?
Както бих шеговито казал, това е 3% Шенген, защото това е процентът на стоките, които преминават между България и шенгенското пространство по въздух и по вода. Останалите 97% минават по суша. На практика това споразумение не означава нищо за транспортния сектор, защото ние ще продължаваме да стоим по границите и ще продължаваме да генерираме загуби. Дори те ще се увеличават с оглед на особеностите, за които коментирахме преди малко.
Нашият анализ показва, че за миналата година преките загуби за българските транспортни фирми, които пресичат българо-румънската граница са в размер на над 200 милиона евро. Това са загубите за възнагражденията на водачите, за амортизацията, за самия факт, че там седят едни камиони, които не могат да бъдат използвани. Оттам насетне загубите за икономиката са в размер на милиарди евро. По-бавният транспорт оскъпява стоките и прави българския превозвач неконкурентоспособен на европейския пазар.
Дори не коментирам, че условията на този граничен пункт за самите водачи са меко казано неотговарящи на 21-ви век. Шофьорите работят в обидни и изключително тежки условия. Голяма част от автомобилите продължават да седят по пътните платна, създават се предпоставки за пътни катастрофи – нещо, което е много сериозен проблем и за двете държави. Когато говорим за човешки живот, щетите са неоценими. Не говорим за щетите по отношение на околната среда, защото автомобили седят на едно място, има хладилници и работят агрегати, генерират се много въглеродни емисии.
От тази гледна точка това споразумение не означава почти нищо. И защо казвам почти нищо? По време на срещата с финансовия министър Асен Василев, за която споменах, повдигнахме един много конкретен въпрос във връзка с вноса на кадри от трети държави. Мисля, че и с вас също сме коментирали тази тема. Това е много сериозен проблем не само за Европа, но и въобще за целия свят – липсата на водачи в тежкотоварния автомобилен транспорт. И задавахме конкретните въпроси: наемайки водач от трета държава извън ЕС, членове ли сме на Шенген? Той ще получи ли право на шенгенска виза или няма да получи? Тоест ще имаме ли поне тази привилегия? Да не се окаже, че тази шенгенска виза ще важи на самолета, а няма да важи на границата?
Увериха ни, че от първи април България ще, както и Румъния, разбира се, ще имат право да издават шенгенски визи. Така че, ако можем да говорим за някаква полза по отношение на транспортните фирми, тя е само и единствено тази. Но слагайки на везната от другата страна, че ще се затрудни преминаването между българската и румънската граница, можем спокойно да кажем, че това е вреда. Присъединяването на България и Румъния към Шенген по този начин е вреда и е още един удар за транспортния сектор.
В контакт сме с колегите от другите асоциации. Работи се, за да получим ясна, точна и конкретна дата по отношение на присъединяването на двете държави по суша. Ситуацията сега е толкова тежка, че ние нямаме механизъм за това. Виждаме, че цяла Европа е в рецесия. Транспортните дружества са изключително притиснати в ъгъла. Ако сегашното състояние на нещата продължи още дълго време с тези допълнителни проверки, не искам да съм черноглед, но смятам, че много голяма част от транспортните фирми ще преустановят своята дейност. Да не говорим, че с тези чакания по границата голяма част от водачите смениха релацията или въобще спряха да извършват тази дейност. Представете си, когато стоите един-два дни на дадена граница, къде ви отива мотивацията и къде отива желанието ви за работа, при положение, че там условията са абсолютно нечовешки. Не е много по-различна ситуацията по отношение на турско-българската граница. Но за нея няма да коментирам, тъй като решението не е свързано с влизането ни в Шенген.
Част от това споразумение е засилването на контрола по българо-румънската граница. Какво точно ще значи това засилване на контрола? Кой ще бъде подложен на засилен контрол?
Точно в тази връзка заради засиления контрол са всичките проблеми, които срещаме по отношение на стоките, натоварени за Австрия. Ние сме поставили въпроса пред институциите. Аз също съм го поставял публично. Мисля, че ние трябва да покажем национална позиция и национално отговорно поведение и смятам, че не можем като две държави пълноправни членки на Европейския съюз и отговарящи на всички изисквания по отношение на Шенген, така смирено да приемаме едни неща, които постоянно ни се спускат, защото колкото повече ги изпълняваме, те утре ще си измислят и нови, и нови критерии. И смятам, че точно сега е моментът на високо, правителствено ниво, двете държави да седнат на масата и да преговарят. Те не трябва да засилват контрола. Ясно е, че не е момента да се премахне изцяло. Но може да работят в насока на неговото ограничаване, намаляване, премахване на част от контрола. Имаме конкретни предложения по отношение на премахване на кантарите, по отношение на намаляване на примерно снемането на товарителници от румънска страна, но това вече е разговор, който трябва да се води между българското и румънското правителство.
Снимка: (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
