Йордан Божилов: Документът за стратегическо партньорство  с Румъния трябва да бъде последван от реални и мащабни действия

Йордан Божилов e Председател на Софийския форум за сигурност . Той е дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни експертни и ръководни длъжности. В периода 2005-2009  ръководи международната дейност на министерството, а в периода  2010-2013  е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната. За няколко месеца през 2022 г. Йордан Божилов бе заместник-министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков.

Господин Божилов днес в София е румънският президент Клаус Йоханис и бе обявена декларация за стратегическо партньорство между България и Румъния. Какво е съдържанието на това стратегическо партньорство. То навреме ли идва, закъсняло ли е или пък може би е прибързано?

Изключително съм удовлетворен от посещението на Клаус Йоханис в България. Такова посещение не е имало от 2016 г. То демонстрира нивото на отношенията, които трябва да имаме между България и Румъния. И двете страни имаме сходни цели, приоритети, еднакви ценности. Вървим по един и същ път на евроатлантическа интеграция. И колкото повече задълбочаваме нашите отношения във всички сфери, толкова по-добре. Това важи особено сега – в условията на кризата в нашия регион, където двете страни могат да си партнират изключително добре.

Какво по-конкретно може да бъде сътрудничеството в сигурността? В какво може да се изразява?

Най-големият въпрос не само за региона и за Европа, но и за световния мир, за световната система за сигурност е войната в Украйна. Тази война се води буквално на нашите граници. Ние трябва да засилим сътрудничеството в няколко направления. Първо, повишаване на способностите на българската и румънската армии. Това може да стане, включително чрез съвместно придобиване на въоръжение и техника, чрез засилване на сътрудничеството в обучението, чрез повече съвместни учения. В същото време ние трябва да дадем възможност натовски страни чрез разполагане на свои сили и средства на териториите на България и Румъния да предават своя опит. Това вече се случва. Имаме разположени и на българска, и на румънска територия войски на наши съюзни държави. Но всичко това, за което говоря, трябва да даде резултат в едно по-ярко присъствие на НАТО на източния фланг. Така  НАТО ще гарантира сигурността на всяка една държава, както е по договора от Вашингтон.

Означава ли това споразумение, че стратегическата значимост на България на източния фланг на НАТО нараства?

Всяко действие, насочено към повишаване на нашия отбранителен капацитет, към повече НАТО на наша територия, е в интерес на нашата страна и на нашите съюзници. От тази гледна точка България може да играе наистина много сериозна роля на източния фланг. Ние не трябва да създаваме впечатление за някакво двусмислие или за някаква колебливост в нашата политика. Политиката на Румъния е доста по-последователна. Там няма спорове как трябва да се постигне по-голяма сигурност в региона и мир в Украйна. Бих искал да видя по-голяма решителност и у българските политици.

Ние си спомняме 2016 година, когато беше посещението на Йоханис в България и когато стана въпрос за това как да се повиши сигурността в Черноморския регион. Тогава се обсъждаше въпроса за флотилия на НАТО в Черноморския регион. Именно тогава България, в лицето на българския премиер много грубо отказа такова сътрудничество, въпреки че преди това бяха договорени много от етапите. Мисля, че това накърни двустранните отношения. Но със сегашното посещение се надявам, че въпросите, които са били повдигнати тогава, са решени.

Ако позволите – само няколко седмици след този отказ на Борисов през 2016 година в Турция имаше преврат и станаха едни големи промени в турската външнополитическа ориентация. Самата страна стана по-двусмислена. В този смисъл дали България не става по-важна, включително в контекста, в който Турция в момента е медиатор между Запада и Изтока и има една може би двусмисленост в своята политика?

Турция е лоялен член на НАТО. Досега не сме видяли никакви насоки или политики, които да поставят под съмнение турското членство в НАТО и турския принос за НАТО. Да, всяка една страна в НАТО има и свои интереси и принципи. Виждаме, че Турция се опитва да ги поставя по различен начин. Ние можем да сме съгласни или да не сме съгласни с това. Но така или иначе трябва да се отчитат и особеностите на отделните страни. Именно в този контекст и особено в контекста на Черноморския регион, ние не трябва да имаме никаква колебливост, най вече в основните политики.

Румъния доста по-ярко стои в Черноморския регион на фона на България. И тук ние трябва доста да поработим. Преди известно време в рамките на НАТО се създаде една неформална група за работа по Черно море, за обмен на информация, позиции и т.н. В тази група се включват Румъния, Турция и Полша. Представете си, България я няма. Може да се направи анализ защо. Защото много от българските министри на отбраната в предишни правителства не са обръщали достатъчно внимание върху региона или са проявявали колебливост в политиките си.

Очаквате ли с днешното посещение на Клаус Йоханис и този анонс за стратегическо партньорство да се случат промените, за които вие призовавате в момента?

Категорично очаквам. Това е най-естественото нещо България и Румъния да работят заедно във всички сфери. Много са важни икономиката, търговията и свързаността. Много е важно да се постигне съгласие и по транспортните коридори. Но въпросите за сигурността, въпросите за Шенген, това са наши общи теми. 

Впрочем, казвайки това, аз бих апелирал да се мисли и за развитие на отношенията във всички направления не само на ниво президентство. Ние трябва да имаме много добра, буквално ежедневна комуникация на ниво министерства. Ние можем да вземем опита на различни държави, които изпращат свои експерти в министерства на други държави. Имаме военни експерти примерно от Франция, които работят във Великобритания и обратно. Към тези неща трябва да се стремим. Това ще закрепи отношенията. Софийски форум за сигурност работи с няколко неправителствени организации в Румъния, включително и по темите на сигурността, включително и в това да разработваме проекти на стратегия на НАТО за Черноморския регион, включително и за убеждаване на общественото мнение в различни европейски държави, че България и Румъния трябва да станат част от Шенген. На всички нива трябва да имаме много добра комуникация.
До каква степен относителното непознаване между българи и румънци и може би липса на доверие на някои нива в обществата или дори в държавните елити е пречка, когато става въпрос за такова стратегическо партньорство?

Все още битуват някои стереотипи, които ние трябва да ги преодолеем и това става с ясна политическа воля. При други държави, които са имали проблеми в миналото, нивото на доверие днес е такова, че представители на една държава работят рамо до рамо в един кабинет с представители на друга държава в Министерството на отбраната на друга държава. И ние трябва да да направим това. Нужни са политическа воля и реални действия. Това ще промени кардинално, според мен отношенията. 

Друго нещо, което мога да дам за пример – в Европейския съюз и в НАТО ние говорим за съвместно придобиване на въоръжение и техника от няколко страни. Тоест те се обединяват, за да може по-ефективно да се използват средствата. Това нещо ние в годините не можахме да постигнем между България и Румъния. Защо? Въпрос на много дълбок анализ. Но така или иначе известното недоверие, че могат да се реализират такива проекти спира по-задълбочено сътрудничество. При всички положения ние имаме изключително добро сътрудничество на най-различни нива. Наши колеги са постоянно в Румъния, румънски колеги в България. Но може още да се направи. Трябва политическа воля.

А мислите ли, че освен сътрудничество на ниво експерти и сигурност е нужно между българи и румънци да се насърчава едно взаимодействие на ниво народи, културни организации, университетски среди и така нататък?

Вижте, аз мисля, че това сътрудничество, както казвате, на ниво народи и хора, общности, ще дойде. Да не говорим, че ние имаме сътрудничество на ниво университети. Например, имаме обмен по програми Еразъм, имаме сътрудничества между неправителствени организации. Аз съм почти всеки месец в Румъния. Румънски колеги идват в България. Ние имаме постоянен диалог. Стига да има ясна политическа визия накъде трябва да вървят нещата, те ще се случват. А според мен те трябва да вървят към изключително задълбочаване на отношенията. Това ще рефлектира и върху гражданското общество. Но тук държавата по-скоро може да бъде създава условия или да насърчава, но не и да е водеща.

Как си обяснявате, че в ситуация, в която България има известна политическа криза, липса на трайно мнозинство в парламента или на нормално правителство се стига до стратегическо партньорство?

Няма лошо в това. Отново ще се върна към тезата, че тези неща закъсняха, за съжаление, включително и поради наша вина. Припомням ситуацията от 2016 г., когато наши политици създадоха условия да бъде унижен президентът на Румъния. А това наистина е нещо много тежко. И другото нещо, особено валидно за сферата на сигурността и отбраната. Това, което е важно ние да имаме ясни приоритети, ясни цели, ясни и споделени оценки за ситуацията, споделени виждания какво трябва да се направи. Ние за съжаление имаме все още една доста колеблива политика. Но отново ще подчертая –  това посещение е изключително знаково. И ако ние положим повече усилия за реални стъпки – не само да подпишем едно споразумение, един документ, който наистина е добър, но да се направят реални действия, това вече ще бъде много сериозна крачка към развитието и задълбочаването на отношенията.

Снмика: Румънският президент Клаус Йоханис слуша румънския химн в София (източник: скрийншот, YouTube, Digi24)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author