Мамалига мания

Релу Котобан

Началото на есента. Една прекрасна октомврийска събота, изпълнена с цветовете и ароматите на сухата есен. На централния площад в малкото селце Нова Черна, между кметството и културния център, гъмжи от хора. Мъже и жени, деца от всички възрасти, българи и румънци, нещо като Вавилонска кула, пренесена в XXI век. Приятелска, топла атмосфера, овкусена от апетитната миризма на многобройните сергии с мамалига. Звездата на един особено интересен и уникален за Европа международен фестивал беше царевицата и следователно царевичното брашно. Мамалигата е традиционно ястие, което е на около триста години на територията на Балканите.

Атмосферата беше атмосфера на голям празник. Имаше много хора в народни носии, улични търговци и игри, характерни за панаир или по-съвременен фестивал, каруци, теглени от коне, които радваха децата, сладкиши, весел шум и много музика. Имаше българска народна музика – групи на пенсионери, групи на млади любители – с една дума пазителите на народната традиция на старинната българска музика. Всички те се качваха на красивата сцена, украсена със специфичните символи (царевица, гърне с царевично брашно, есенни цветя, тикви и много други етнографски елементи) на фестивала. Пред тях беше пълно със зрители, седнали на красиво разположени столове в парковата зона с цветя и декоративни дървета, които красяха площада на дома на културата в Нова Черна. За първи път на фестивала пристигна художественият ансамбъл от ученици на окръжния съвет на Кълъраш – “Бараган”, от Румъния. Те зарадваха публиката с румънски народни песни и игри при откриването на фестивала.

Фестивалът имаше два аспекта – гастрономически и фолклорен.  

Кметове от няколко български села, читалища, училища, детски градини, частни лица изложиха гастрономически щандове, които примамваха с миризмата, вкуса и апетитния вид на различни ястия на основата на царевица. Имаше голямо разнообразие от продукти, които представляваха лична интерпретация на темата на Фестивала на мамалигата в Нова Черна, като се започне от екипа на MasterChef, воден от шеф Ивайло, който приготви вкусна торта на основата на царевица. След това се появи традиционният български щанд с мамалига на семейството на свещеник Михаил Михайлов. Имаше и местни щандове с кнедли, сладкиши, риба, сирене със заквасена сметана, пуканки и много други вкусни ястия, които се подправят с мамалига. 

Журналисти, политици, хора на културата се радваха на фестивала и на приятната атмосфера. Разменяха се мнения, дегустираха се и се правят кулинарни класации. Това не беше състезание, а международно представяне на уникалния вкус на една храна, интерпретирана и претворена по гастрономически начин – МАМАЛИГАТА.

Имаше много участници в събитието. Детска градина с деца под ръководството на дама в народна носия се учеше да приготвя традиционното ястие. Сигурни сме, че чрез тези прекрасни деца традицията няма да бъде загубена.

Релу Котобан от Кирноджи тази година допринесе за стойността на фестивала, като привлече политици от окръг Кълъраш и Кирноджи. Дойде и споменатият вече ансамбъл за народно творчество „Бараган“. Имаше щанд с царевични питки на туристическа агенция от Букурещ – Star Holidays (за първи път туристическа промоция на едно красиво място в България), друг щанд на кметството на Кирноджи и щанд, достоен за книгите за рекорди, този на музея в Кирноджи, управляван от Релу Котобан, където бяха приготвени и предлагани безплатно на участниците три казана с рибена чорба (около 140 литра чорба) и три други казана с мамалига.

Организаторите връчиха грамоти, награди и сувенири на участниците във фестивала. Запознахме се с две смесени семейства – млади румънски съпрузи и млади българки, които живеят в Силистренски окръг, а техните деца са най-доброто доказателство за приятелството между двата съседни и приятелски настроени български и румънски народа.

Поздравления за организаторите! Това беше малък фестивал (един ден) с голямо сърце, с над 500 участници. Ще се видим на 25-ото издание и на още много други. Успех на всички.

Този репортаж е написан за българо-румънския блог „Мост на приятелството“ от писателят и директор на Етнографския и краеведски музей в Кирноджи Релу Котобан.

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author