Началото на румънската нова вълна

Тъй като съм от Крайова, в средата на декември миналата година присъствах на конференцията на Тудор Джурджу във фоайето на Националния театър в града. В един момент режисьорът на игралния филм “De ce eu?” (Защо аз?) заяви, че румънското кино през първото посткомунистическо десетилетие (и последното на ХХ век) е възвишено, но с големи дефицити. Той имаше предвид, че режисьорите и продуцентите правят филми с националистически фантазии, каквито са ранните филми на Серджу Николаеску от този период, или с неправдоподобни/безкрайни теми/сценарии. По това време наградите на филмовите фестивали заобикалят местното кино, но времената не са добри и за културата на север от Дунав като цяло: намираме се в началото на прехода и жизненият стандарт пада, инфлацията расте, а киносалоните, построени преди 1989 г., се затварят един след друг, още повече че броят на зрителите намалява от година на година. Тъй като повечето румънци вече мислят за това какво ще им донесе утрешният ден и дали ще имат достатъчно пари за ежедневните си разходи, посещението на кино е последното нещо, за което някой би помислил. Изчезването на киносалоните е най-остро в малките градове с по-малко от сто хиляди жители, което се вижда от статистиката – дори в Уикипедия може да се види как филм като Terminus Paradis на режисьора Лучиан Пинтилие (най-изтъкнатият румънски режисьор от 90-те години) през 1998 г. е имал по-малко от двадесет хиляди зрители в румънските киносалони. Както се случва в цялата размирна история, дори негативните етапи стигат до своя край.

Годината е 2001 г. и режисьор като Кристи Пую пуска филма “Стоката и парите”. Изведнъж пейзажът на румънското кино започва да се променя и филмите, които излизат след този момент, вече не са обсебени от националистическото минало или от досадно женомразките комедии (признавам, че тези комедии все още се появяват) и дори започват да печелят важни награди. Като “Смъртта на г-н Лазареску”, режисиран от същия Кристи Пую и награден на фестивала в Кан през 2006 г. Това, което филмовите критици ще нарекат новата румънска вълна, ще доминира в румънското кино през 2000-те години, а “Стоката и парите” е отправната точка. Новата румънска вълна означава реалистичен стил, с тесни кадри като кухните на работническите апартаменти и образа на общество, изпълнено със социални сътресения, т.е. бедност и неравенство. Което се вижда и в този първи пълнометражен филм на Кристи Пую, в който семейството на един от главните герои, Овидиу, изигран от Александру Пападопол, продава стоки от първа необходимост като олио, сок и чупа чупс (вид близалки, които са свършили и Овар, както го нарича приятелят му Вали, трябва да купи още от Букурещ), и този несигурен живот принуждава Овидиу да пътува до столицата, за да носи торба с лекарства, по поръчка на съмнителен човек. Съмнителният човек изглежда е добре поставен в икономическата стълбица, тъй като кара чуждестранен автомобил, което не е често срещана гледка в началото на 2000-те години, когато най-разпространеният модел автомобил, който може да се види в град като Констанца, е Дачия 1310. Този на пръв поглед важен човек на име Иванов, изигран от Ръзван Василеску (а Ръзван Василеску е много заплашителен в антагонистични роли, особено в роли от подземния свят, но в коя роля Ръзван Василеску не би бил заплашителен?), предлага на Овидиу чанта с шест кутии лекарства, които той трябва да транспортира за четири часа до определен адрес в Букурещ.

Овидиу няма да отиде сам, а към него ще се присъединят Вали – в ролята Драгош Букур – и неговата партньорка Бети (първата роля на Йоана Флора). И той наистина ще има нужда от приятеля си Вали, тъй като микробусът им ще бъде нападнат и следен през голяма част от пътя от пътуващите в червен джип. По този повод Овидиу и Вали водят философска дискусия за това как такива нападения и престъпления като това да бъдеш нападнат и предното стъкло на микробуса ти да бъде разбито от две момчета с бейзболни бухалки, обикновено не могат да се случат в бедна страна като Румъния, най-много да се случат в Щатите; но Вали смята, че такива нападения не се случват и там, още повече че го е чул от приятел, така че сигурно е вярно.

Филмът е road movie, вероятно първият румънски филм от този тип, което означава, че можем да видим как са изглеждали националните пътища преди две десетилетия. През 2001 г. магистралата Букурещ-Констанца все още не е завършена, така че нашите герои ще карат през неасфалтирани участъци и ще подкупват пътната полиция, за да не проверява микробуса им. Така че филмът на Кристи Пую не се колебае да покаже суровата реалност на едно общество, което все още не е било част от Европейския съюз. Усещаме инфлацията от онова време, когато бутилка олио се купува с дебела пачка банкноти. Точно както зрителят може да види и дупчените квартални пътища в голяма столица като Букурещ. Пристигайки на адреса и доставяйки пакетите, които не знаят какво съдържат, Овидиу и Вали ще открият, че са попаднали в положението на муле за човек, когото са смятали за местен бизнесмен, но който се оказва опасен и влиятелен престъпник. На Ръзван Василеску дори не му се налага да играе престъпник, за да бъде заплашителен на екрана – неговият вкаменен глас, изпитателен поглед и самоувереност са достатъчни, за да сплашат всекиго, дори ако Разван Василеску ви попита колко струва една кутия боб. В други роли виждаме Луминица Георгиу като майката на Овидиу – жена, която също върши мъжка работа, за да се бори да поддържа малкия семеен бизнес. Нейното бледо лице и неуверен глас ни показват колко много е деградирал статутът на жените по време на капиталистическия преход, тъй като те са принудени да разширяват задачите си и да работят ден и нощ до изтощение. В същото време неблагодарни синове като Овар-Овидиу искат да отворят свой собствен бизнес, вършейки работа на съмнителни мъже, за които не знаят нищо. Малкият семеен бизнес е още една реалност от румънския преход, която сега изглежда като древна история.

Ако искате да видите как е започнала новата румънска вълна, как е изглеждала актьорската игра на Александру Пападопол в младежките му години и защо Ръзван Василеску е толкова заплашителен в толкова много роли, но и как е изглеждало румънското общество по времето, когато не е имало молове, нито високоскоростен интернет, а румънската чалга (манеле) се е развивала едновременно с рап и хип-хоп музиката (както ни разказа Адриан Шкиоп), “Стоката и парите” е филм, който не бива да пропускате.

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.

About Author