
Ирина Недева, БНР
На 3 януари 2024 г. в предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио Ирина Недева интервюира Владимир Митев относно неговия нов журналистически проект, посветен на румънското общество в годината, в която Румъния има всички възможни избори, за спецификата на румънския суверанизъм и отношението на страната към Украйна, за фалшивите новини, свързани с невярното представяне в българските медии на новините от румънската преса за споразумението между Австрия, България и Румъния относно приемането на България и Румъния в шенгенското пространство по въздух и вода. Владимир коментира накратко и перспективите пред българско-румънските политически отношения през 2024 г.
В рамките на разговора беше излъчено и интервюто на “Мостът на приятелството” с Разван Николеску, което публикувахме на 1 януари 2024 г.
2024 г. се очертава като интересна за Румъния. Това ще е изборна година след управление с ротация на премиери, което българските медии използват като база за сравнение за това, което предстои в управленската формула и в България. И, разбира се, неизбежният контекст: България и Румъния в Шенген с обещан въздушен и морски достъп от март 2024 г. Но кога ще получат и сухопътен достъп? Това ще е темата сега за разговора ми с колегата Владимир Митев от Радио България, който същевременно с това е и създател на блога „Мост на приятелството“ с проникновени анализи на румънската и българската политическа сцена. Добър ден!
Добър ден.
Първо, Владо. Нека да започнем оттук. Какво предстои във вашата работа? Защото започвате един нов проект, фокусиран върху Румъния, който ще се радвам да представяме и в Хоризонт до обед. Каква е идеята ви?
Да, благодаря ви, че питате. Трябва да кажа, че в Румъния предстои една изборна година, в която румънците ще имат всички възможни избори, тоест четирите вида: местни, парламентарни, президентски и европейски. И това като че ли е един добър повод да се разглежда въобще развитието на румънското общество, да се водят разговори с обикновени хора, но и да се очертае една картина какво се променя и какво може да се промени в Румъния. И да, наистина Българското национално радио ще получи някои от материалите, които ще правя в рамките на тази инициатива.
Добре. Сега да преминем към макрополитическата картина. Румъния е в изборна година. Какви са очакванията? Темата, пак ще кажа, става интересна и доколкото вече правим сравнения в модела на ротацията заради тези сходни процеси в северната ни съседка.
Мисля, че румънското общество е много интересно, включително, защото в него има много различни местни и международни интереси. Ние сме свикнали като че ли в България да го виждаме по-скоро като силно евроатлантическо. Но то има и значими западноевропейски инвестиции, т.е. много хора имат директен досег с европейските пари. И когато Румъния избира в каква посока да върви, сигурно имат значение тези различни партньорства, които са развити от различни части на румънското общество. Вероятно специален интерес ще събуди т.нар. суверанизъм: как ще се прояви в Румъния. Може би не всеки знае това, но струва ми се, че суверанизъм е френски политологически термин, който общо взето е свързан с национализма, но става въпрос за национализъм в европейски контекст. В Румъния суверанизмът има в момента може би към 25 или дори малко повече процента одобрение в обществото. И много хора от прозападните елити на Румъния се тревожат, че може би тази тенденция ще се засили, особено ако Доналд Тръмп или някой друг републиканец спечели изборите в САЩ.
Това според вас означава ли промяна на твърдата подкрепа за Украйна и завой към Москва – ако тези суверанистки тенденции на изолация от общоевропейската картина, търсене на собствен път, затваряне в рамките на националните граници надделеят?
Първо, едва ли сувереннистките партии ще спечелят мнозинство на изборите. Тоест, ако се стигне да управляват те ще са в коалиция с някого. Да, румънските суверанисти наистина имат антиукраинско звучене и послания. Но все пак трябва да имаме предвид, че румънското общество и най-вече елитите са добре свързани с евроатлантическите структури. Съществува очевиден интерес Румъния да участва във възстановяването на Украйна. Освен това един от проблемите за румънските патриоти беше, че дълго време румънският език в Украйна, беше считан за молдовски. Но това се разреши неотдавна. Така че аз бих казал, че Румъния има сложно разбиране за Украйна. Може би донякъде може да вижда Украйна и като конкурент. Но предполагам, че евроатлантическият интерес ще надделее.
Тоест, ако можем да направим така грубо обобщение, румънският национализъм не включва завой към Москва, за разлика от прокламираните като такъв български национализъм?
Аз мисля, че Румъния просто се подготвя за различни сценарии, както всяка от нашите страни в нашия регион. И трябва да имаме предвид, че в САЩ има признаци, че се засилват републиканците, което значи някаква промяна. И предполагам, че нашите страни също се подготвят за евентуална такава промяна, ако се случи.
Тоест пак виждаме зависимост от образно казано външния фактор, колкото и да е дървен този израз – както и у нас.
Сега да поговорим малко за Румъния и Шенген. Аз искам да се върна към онази въпросна публикация в румънския вестник „Адевърул“, която доведе буря от реакции в България, включително реакция на правителството. То се похвали. След това пък тази похвала беше попарена от изказването на австрийския вътрешен министър. Накрая вече се стигна до публикуването и позициите на Брюксел и споразумението в подробности.
На мен обаче ми е много любопитно дали, Владо, успяхте да проверите има ли споменаване на 2025 г. като възможна за влизане в сухопътен Шенген. В българските планове румънската публикация бе представяна с подобна информация. Имаше го и изречението, че преговорите за сухопътния Шенген могат да откачат Румъния от България. Или това беше някакъв вид измислица на българските медии и преводачи?
Да. Струва ми се, че напоследък фалшивите новини – може би малко крайно казано, но все пак фалшивите новини, неточните информации между България и Румъния и най-вече между медиите в двете страни зачестяват. Бих предложил на всеки от нашите слушатели, ако иска да провери, да напише в търсачката на „Адевърул“ „Шенген“ и „2025“-та, за да види колко статии излизат. Има една статия, която е от началото на декември, но нищо след Коледа. Това, което беше цитирано като информация беше точно след Коледа. Това е някаква година, която незнайно откъде се е появила в българските медии. Някой творчески може би е решил да я добави. Що се отнася до разкачането на България и Румъния, което така притеснява част от нашата държава или елити, постоянно чувам румънски външнополитически анализатори или експерти да уверяват, че това не е възможно. Логиката, която чувам е, че например, ако това стане, Румъния трябва да осигури една много голяма граница с България, което изисква финансови ресурси. И освен това, доколкото разбирам, може би самите наши западни партньори нямат такъв интерес да ни разделят. Може да има някакви настроения в румънското общество за подобно разкачане, но мисля, че е ясно, че трудно би се получило. И едва ли румънските елити наистина искат това в момента.
Какво всъщност показва вашият анализ на постигнатото споразумение за България и Румъния, което беше оповестено в последните часове на 2023 г. в Брюксел? Говоря за петте условия на Австрия.
Моят анализ е, че виждаме в документа тези австрийски условия, които в началото на декември бяха неприемливи както за президента Радев, така и за премиера Николай Денков. В крайна сметка бе обявено, че това споразумение е „победа“. Но тези условия са вътре в него, което вероятно поражда някои въпроси. Може да има различни недоволства в нашето общество към договорката, но аз лично не разбирам логиката на това да се засилва граничния контрол между България и Румъния. Според мен идеята на Европейския съюз е постепенно границите да се размиват и да отпадат, а не да се засилват.
Анализи подобни на вашия появяват ли се в Румъния?
Бих предложил всъщност да чуем един такъв анализ, едно интервю, което направих с Разван Николеску. Може би вие ще го представяте малко повече. Мога да кажа, че това е човек, който има определено отношение към Шенгенския въпрос и е един от водещите говорители в Румъния, когато се разглежда този въпрос.
Да, аз наистина благодаря на Владимир Митев за възможността да излъчим интервюто, което той направи с Разван Николеску за споразумението между Австрия, Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство. И да допълня визитната картичка на Разван Николеску. Той е бивш румънски министър на енергетиката и настоящ председател на Асоциацията за чиста енергия и климатични промени. Основаната от него неправителствена организация е автор на петиция, призоваваща за приемането на Румъния и България в Шенген, чиито тезиси бяха подкрепени от над 80% от членовете на Европейския парламент през юли миналата година, като по този начин петицията се превърна в резолюция на Европейския съюз, осъждаща Австрия.
През октомври 2023 г. Николеску обяви, че неговата организация е завела дело срещу Австрия в Съда на Европейския съюз – неговата неправителствена организация иска от съда отмяна на решението на Съвета на Европейския съюз от 8 декември 2022 г., с което България и Румъния останаха извън шенгенското пространство и иска Австрия да изпълни задълженията на Европейския съюз в областта на околната среда. Това е много интересно. Понастоящем Николеску е член на Европейския съвет за външна политика, а нашият колега Владимир Митев, който остава на линия за да обобщим чутото, разговаря с Разван Николеску в първите часове на 2024 г., малко след като беше оповестено въпросното споразумение между Австрия, Румъния и България за присъединяване на двете ни страни към Шенгенското пространство.
Владимир Митев: Господин Николеску, имаме споразумение за присъединяване към Шенген за България и Румъния между двете страни и Австрия. Европейската комисия също го подкрепя, както бе обявено на 30 декември 2023 г. Какъв е вашият коментар по същество за това, което виждате в документа?
Разван Николеску: Това е стъпка напред по отношение на решението, взето от Съвета чрез писмена процедура. Ако беше само решението, щях да съм доволен. Много съм разочарован от съвместната декларация на България, Румъния и Австрия, която е приложение към решението. Не съм доволен, защото има пет нови условия, които не са част от критериите за Шенген.
Освен това съществува и шесто условие за достъп до сухопътните граници, а именно намаляване на миграцията към Австрия. Това няма нищо общо нито с Румъния, нито с България. Ние не сме съседна държава на Австрия. Австрия има съвсем други съседи, така че не можем да бъдем отговорни за миграцията, идваща от другаде – от Сърбия, от Унгария, от Хърватия, от Словения, от Италия.
От моя гледна точка това е много странно.
Виждаме, че нашите правителства в България и Румъния представят това решение или споразумение като победа. В същото време виждаме, че австрийските условия, които бяха обявени в началото на декември 2023 г., са изцяло включени в този документ. Така че всъщност това, което споменахте по-рано, в друго интервю пред мен, че нашите страни имат законни права, без никакви условия, да влизат в Шенгенското пространство, сега се трансформира.
Доколко това решение е победа, както беше обявено, и доколко е нещо друго?
Не обичам да коментирам политически изказвания от двете страни. Това, което мога да ви кажа, е, че правителството на Австрия се държи по напълно антиевропейски начин. И от 8 декември 2022 г. е очевидно, че то действа срещу основните принципи на ЕС.
Бяхме помолени да осъществим повече проверки между Румъния и България. Това е напълно антиевропейско.
Защо се нуждаем от повече проверки между България и Румъния? Кой ще плати за това? И каква е причината за това?
Защо, ако румънците искат да отидат и да се насладят на българското Черноморие през следващата година, трябва да има повече граничен контрол за тях? Аз не разбирам това. По същата причина защо българите, които искат да посетят красивите румънски Карпати или красивите манастири в Буковина, трябва да имат повече проверки? Не разбирам това.
Това е чисто и просто популизъм. Това е свързано с вътрешнополитическия австрийски дневен ред и е напълно антиевропейско. Нашата роля като гражданско общество е да посочим това и да го заявим много ясно.
Как смятате, че тази строго охранявана граница между България и Румъния ще повлияе на движението на хора и стоки между двете страни?
Това със сигурност няма да има положително въздействие. И отново е напълно антиевропейско. И не разбирам защо това беше въведено.
Разбирам, когато казват: “Добре, момчета, българи и румънци, ако във вашата страна влизат нелегални имигранти и ако те се озоват във Виена, трябва да ги приемете обратно”. Това е вярно и приемливо. Но в Европа трябва да създадем повече солидарност, трябва да създадем повече доверие. Всъщност те искат от нас да поставим повече пречки между румънците и българите. Според мен това е напълно неприемливо.
Какви са шансовете България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство по суша?
Много е трудно да се каже, защото отново е свързано с пет нови критерия. От хърватите не е поискано да направят това. Така че това е напълно неправилно. Това е дискриминация.
Но нека приемем, че това е в наши ръце и че не е критерий, на който не можем да отговорим. Така че това не е невъзможно. Но аз съм по-загрижен за шестия критерий, който гласи: “Е, ако отговаряте на петте критерия, тогава можете да се присъедините, ако миграцията в Австрия намалее значително”. Но това не е в нашите ръце.
Какво можем да направим, за да намалим миграцията към Австрия? Какво можем да направим, ако те не искат да защитят страната си и ако няма добра защита другаде?
Например, както казах, в Словения, Хърватия, Италия, Унгария или Сърбия. Това не е в нашите ръце. Това е нещо, което не е под наш контрол. И затова това е напълно неправилно.
И, честно казано, очаквах повече от Европейската комисия. Очаквах от нея да действа като пазител на принципите на ЕС. Те са пазители на Договора за ЕС. И очаквах от тях да бъдат по-активни в санкционирането на всяко отклонение от правилата, договорите и стандартите на ЕС.
През 2023 г. Вашата неправителствена организация предяви иск срещу Австрия пред Съда на Европейския съюз в Люксембург за липса на солидарност от страна на Виена, за предполагаема злоупотреба с добра воля и с принципа на солидарност в ЕС, както и за неприемане на България и Румъния в Шенген. Какво е състоянието на това съдебно дело в момента? Докъде сте стигнали?
Имаме два съдебни иска. Единият иск е свързан с въздействието върху околната среда, тъй като камионите, които чакат на границата между Гърция и България, между България и Румъния и между Румъния и Унгария, причиняват замърсяване. Те са генерирали емисии на CO2. Така че това е искът, който имаме в съда на ЕС по първото дело, и сме във второто дело във връзка с решението, взето на 8 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя резултата от него.
Нашите действия не са само за Румъния и България, а за целия ЕС. ЕС не може да оцелее с поведение като това на австрийските лидери по отношение на присъединяването на Румъния и България.
Не можете да злоупотребявате. Не можете да действате по дискриминационен начин. Така че е наше право да бъдем част от Шенгенското пространство. Губим пари, защото не сме част от Шенгенското пространство. Губим между 0,8 и 2 % от нашия БВП годишно. И гърците също губят пари.
Така че не само Румъния и България са засегнати. Засегнати са и гърците. Защото на теория те са част от Шенгенското пространство само със сухопътни граници. В действителност те могат да бъдат част от Шенгенското пространство със сухопътни граници само ако България и Румъния се присъединят към него.
Така че ситуацията е такава, а нашите действия, както казах, са проевропейски. Опитахме се да защитим Европа. Опитахме се да унищожим злоупотребите с правото на вето, които биха могли да бъдат толкова вредни за бъдещето на нашия велик Съюз.
Е, накрая, има някои твърдения, че ако някой е скептичен към това споразумение, може би… насърчава руската пропаганда. Какво мислите за това? Легитимно ли е да се критикува настоящото споразумение?
Руската пропаганда е силно застъпена в нашите страни. Това е факт. Не се съмнявам в това.
Но и не сме полудели. Искам да кажа, че е наше право като граждани да коментираме. Всеки има право да коментира. Аз правя нашите коментари с душата си и не мога да кажа, че черното е черно, а бялото е бяло. За мен истината има значение.
Ирина Недева: Румънският експерт Разван Николеску пред колегата Владимир Митев от радио България и „Мостът на приятелството“. Връщам се към разговора с Владимир с един последен въпрос какво да очакваме по отношение на отношенията България-Румъния през 2024 г. – без изменение, с ускорено развитие или с някакъв поврат?
Аз мисля, че както румънската посланичка в София, така и българският посланик в Букурещ наистина се опитват да активизират на политическо ниво тези отношения. И доколкото ми е известно, през март ще бъде отбелязана първата годишнина от декларацията за стратегическо партньорство между двете страни. Струва ми се, че ще бъдат търсени различни жестове и различни инициативи, така че тези отношения да се подобряват. И може би ще се търсят начини самите народи да виждат като естествено сътрудничеството си едни с други.
Интензификация на отношенията между двете съседни държави България и Румъния. Благодаря на Владимир Митев, колегата от румънската секция на Радио България, който е и автор на блога „Мост на приятелството“ с проникновени анализи на политическата и икономическата ситуация на Балканите. Владимир започва новата 2024 г. с един нов проект, фокусиран върху Румъния, който ще се радвам да представяме и в предаването “Хоризонт до обед”.
Снимка: (източник: Cross-border Talks)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.