Владимир Митев
Мариан Цуцуи е историк на румънското и балканското кино, изследовател в Института по история на изкуството „Джордж Опреску“ на Румънската академия и професор по кино в университета „Хиперион“. Като обикновен гражданин той се съгласи да разговаря с „Моста на приятелството“ за състоянието на румънското общество днес, за властта на големите пари в него, за социалната промяна и значението на пресата в нея. Това интервю е първата част от по-дълъг разговор, който ще бъде публикуван от “Моста на приятелството”.
Г-н Цуцуй, благодаря Ви, че приехте тази дискусия. Знаете, че Румъния навлиза в година на супер избори и много хора наблюдават и се опитват да разберат какво се случва. Дискутира се възхода на суверанизма, който е голям проблем за част от Европейския съюз. Но Румъния има много лица и винаги се променя, а аз се опитвам да уловя събитията в Румъния чрез нашата дискусия. Така че може би да започнем така. Вие сте свидетел на прехода и на последните 30-40 години от живота в Румъния. Какво се е променило през този период? Какво е останало същото? Какво очаквате да се развие през годината на изборите?
Честно казано, не съм гласувал от около 25 години. Не защото не се интересувам от политическите събития, от политическия живот като цяло, а защото нямам надежди от нито една политическа партия. Просто често съм имал чувството, че по време на избори е твърде пренаселено по изборните секции и няма смисъл да си губя времето, тъй като гласът ми има твърде малко значение. Честно казано, както и в други страни, виждам, че политическите партии са разочаровали и винаги ще разочароват. Може би преувеличавам, но ми се струва, че е по-зле от всякога, в смисъл че гледам членовете, ръководствата на партиите и виждам спад в качеството на хората във всички аспекти. И очаквам да се случи това, което се случи в Италия, България или други страни – партиите, които имат определена традиция, да речем, като в Румъния, PNL (Националнолибералната партия) и PSD (Социалдемократическата партия), да отстъпят и хората ще бъдат привлечени от нови партии, като AUR (Алиансът за обединението на румънците) или USR (Съюзът “Спасете Румъния”). Но USR вече показаха своите граници и понякога ръководството им е дори по-лошо от това на старите партии.
Какво се промени след 1989 г.? Да, имаме повече политическа свобода, имаме многопартийна политика. Ясно е, че поне аз лично живея по-добре. Но ми е трудно да се поставя в положението на един пенсионер, който може би живее по-трудно и вероятно има причини да отхвърли комунизма. На по-възрастните хора им е трудно да се приспособят и да приемат несигурността на утрешния ден и трудностите, които имат сега.
Ако живеете по-добре, защо не гласувате и защо сте разочарован?
Ако се замисля за всяка една област от живота на румънците, виждам, че има известно разочарование в абсолютно всички области и че може би Румъния никога не е била страна с демократични традиции и големи постижения. Дори забелязвам, че Румъния е разочароваща във всички области. Може би единствената област, в която Румъния е в приемливо положение, е киното – това, с което се занимавам. Иначе – армията е компрометирана, църквата, образованието, промишлеността, политиката, всичко е на ръба на пропастта. Наистина живеем по-добре, но не виждам много добри перспективи. Всъщност сме свидетели на това напускане на страната от младите хора, от тези, които могат да променят нещо и които в момента са основната производителна сила, ако говорим по марксистки. Ето защо се оказахме с много пенсионери. В предишните десетилетия партиите искаха да намалят броя на безработните, като извадят рано от работа много хора. От друга страна, много от тях емигрираха. Говори се за загуба на свежа кръв. Напуснаха 3-4 милиона румънци. Последиците от това ще се видят в бъдеще. А броят на старите хора, тези, които вече трябва да получават пенсия, е спирачка, което прави данъците високи, за да се плащат тези пенсии. Румъния не е и благоприятна среда за инвестиции, може би поради прекомерното данъчно облагане. Тя не е добра и за младите хора, които отново дават част от заплатата си за проекти, които не са реализирани от много години. В Румъния цените на горивата са по-високи, въпреки че разполагаме със собствени запаси от газ и нефт, и се казваше, че данъците върху бензина са по-високи, за да се строят магистрали, но всъщност Румъния е построила най-малко километри магистрали в Европейския съюз и тези пари просто са били пропилени. От друга страна, разбирам, че много хора са много разочаровани, защото не виждат ясна перспектива за бъдещето. Не знам дали трябва да кажа още нещо или да се позова на 1989 г…
Първо, аз все още съм от партията на тези, които не гласуват в България. И основният ми аргумент е, че е твърде видимо как големите пари купуват политиците. Така например в Русе един от водещите кандидати за кмет беше адвокат на влиятелен бизнесмен, занимаващ се с куриерски услуги. Но спечели друг кандидат, зад когото стояха още по-влиятелни бизнесмени.
Моята теза е, че ако нямате бизнес, не знаете за кого да гласувате. Струва ми се, че българската политика в момента е сведена до избор или някакво временно балансиране между всички видове пари, които съществуват в обществото. Може би и аз мисля в марксистки термини, но ми се струва много очевидно, че тези, които имат икономическо влияние, се възпроизвеждат в политическата власт. А аз, без да имам бизнес, бидейки наемен работник, не гласувам и по този начин претендирам, че съм „разгневен“ или „разочарован“ интелектуалец. Ние нямаме партии на интелектуалните работници или на държавните служители. Нямаме партия, която специално да насърчава отношенията с Румъния или със страните от региона. Нашите партии са аморфни по много въпроси и взаимно заменяеми.
Искам обаче да задам този важен въпрос. Как мислите, откъде може да дойде промяната в това общество, което се основава на големите пари? Искам да кажа, че например в Румъния и България парите доминират. И къде може да се намери този център, власт или ресурси, които да доведат до промяна, до положителна социална еволюция? Може би трябва да определим какво означава промяна в общество, в което парите са навсякъде и доминират.
О, боже, това ме кара да спра да се надявам, че отнякъде в определени финансови кръгове може да дойде промяна. Мисля, че някъде много приличаме на Русия. Не знам, може би в Румъния наистина има институции. Румъния и България имат демократични институции, но те не работят както трябва и може би промяната е дошла отнякъде другаде малко принудително и ние не сме били наистина узрели, зрели за истинска демокрация.
Дори и сега, дори и един от последните политици от Съюза “Спасете Румъния” заяви, че когато е бил в правителството, е бил под влиянието на тайните служби, че правителството е било под решаващото влияние на тайните служби. Струва ми се, че е огромна грешка това, което е направил този политик. Защо? Ако това е вярно, то е ужасно. Означава, че той признава, че някога е бил, как да кажа, бутан, бил е марионетка. И твърди, че сега, видите ли, Боже, той е някъде в опозиция и вече не зависи от тайните служби. Но това не го прави напълно свободен от отговорност, той все още е гадняр.
И ако това не е вярно, отново е ужасно да се търси това оправдание и да се обвиняват другите в това. И във всеки случай подобни обвинения са извънредно сериозни за човек, който би искал да гласува. Струва ми се, че ако Румъния и България не се сринат, това няма да е защото има по-малко корупция, отколкото си мислим или чуваме. Нито пък поради външен натиск от страна на големите сили. В момента смятам, че например в румънското правителство е възможно, не казвам, че е сигурно, да има агенти на няколко външни сили. Няма нужда от шпиони, а само от тези агенти на няколко сили, които не само изпращат секретна информация, но дори вземат решения в интерес на другите. Фактът, че това правителство все пак до известна степен отговаря на нуждите на румънската държава, се дължи на наличието на баланс. Едни се борят за американските интереси, други – за унгарските, трети – за германските. И се създава равновесие, а донякъде това кара Румъния да продължи да съществува, но не и да просперира…
От друга страна, говорейки за корупция, смятам, че румънската държава наистина е станала доста корумпирана и дори повече, отколкото през 90-те години, се забелязва, че тази корупция става широко разпространена въпреки победите на правосъдната система, разгласявани от пресата, и арестите на бивши министри. Има хора като мен, които работят в области, в които не можеш да крадеш, не можеш да бъдеш наистина купен. И тогава тази страна, за добро или за лошо, работи, работи. Ето как виждам нещата.
Откъде може да дойде промяната в това корумпирано общество?
Какво да кажа, изглежда, че потомците на крадци не крадат. За разлика от повечето наши деца синовете на новозабогатели румънци със сиви биографии имат достъп до най-добрите училища, завършили са обучение в Оксфорд или Кеймбридж. Така че тези деца ще бъдат различен тип хора. Те ще бъдат дори по-добри от нашите деца…
Има и друго нещо. Например, вече не ме интересува, а се надявам, че и много румънци не се интересуват, че големите спекуланти, големите корумпирани са хванати и вкарани в затвора. Бих се радвал, ако бъдат възстановени повече от откраднатите пари или от парите, които са изчезнали поради укриване на данъци.
Ако по-голямата част от нещата, по-голямата част от компаниите или капиталите принадлежат на чуждестранни банки и чуждестранни граждани, това означава, че Румъния се е превърнала, да кажем, в един вид държава-общежитие (като Палестина или бантустаните в Южна Африка), където всички работим за други. А излишъкът отива някъде в чужбина и се харчи другаде. Шефовете са чужденци. Но и румънските шефове, ако печелят много пари, вече прекарват отпуските си или имат резиденции на Лазурния бряг или където и да било. Така че в един момент вече не ме интересува да знам коя мрежа от магазини принадлежи на Елена Удря или на чуждестранна компания, защото Елена Удря и чужденците харчат парите си в Париж или някъде другаде в чужбина. Така че старата идея на румънските либерали за румънската буржоазия често става смешна.
Промяната ще бъде друго поколение, да речем, което ще има повече скрупули… Парите на крадците ще се окажат в ръцете на харчещите. Така че синовете на тези хора няма да имат в себе си толкова много негодност и енергия да крадат и волно или неволно ще станат по-добри. От друга страна, има натиск от страна на Европейския съюз. Той има механизъм за саморегулиране до известна степен. Например, европейските фондове са по-трудно достъпни и по-трудно се крадат.
Членството на Румъния и България в Европейския съюз ги прави все по-подобни на западните държави, което на теория означава по-малко корупция с течение на времето. Това не означава, че на Запад няма корупция, нека преодолеем тази наивност. Но засега, как да кажа, този период на преход, този див капитализъм, да кажем, отново използвам термини, които може би са остарели, направи Румъния и България шампиони в тази област на корупцията и, ако мога така да се изразя, последни в много отношения, на дъното на Европейския съюз.
Много добре разбирам всичко, което казвате. Говорейки за големите пари, не мога да избегна факта, че в нашите страни има преса, която се нарича независима, което вероятно означава, че тя може самостоятелно да избира от кого да зависи.
Неотдавна имахме случай, при който хазартната индустрия се намеси в редакционната политика на вестник Libertatea и някои големи имена от румънската преса бяха уволнени от вестника. Няколко души от независимата преса, т.е. отделени от големите пари или политически интереси, се опитват да предложат нещо ново или да бъдат на страната на промяната. Хората в тази област винаги се оплакват, че големите партии имат субсидии, които използват, за да получат влияние в пресата. Имаме и примери, като например с PNL или PSD, които спонсорират определени телевизии с огромни суми и т.н.
Предполагам, че румънското общество търси промяна, която по някакъв начин означава появата и овластяването на поколения или хора, които сами по себе си са по-малко корумпирани, може би по-честни, може би по-съвестни. Но как може да се съобщи за тази промяна, ако медиите са превзети от партиите и големите пари? Откъде може да дойде тази наистина независима преса? Склонни ли сте да давате пари на медии, които смятате за честни или които според вас вършат добра работа? И как пресата би могла да се еманципира от хегемонните влияния в обществото, особено в Румъния?
Аз самият съм работил в пресата преди около 20 години. Работих в телевизия Realitatea, в телевизия România de Mâine. Работих в радиото, в първата независима радиостанция Unifan Radio, която стана UniPlus Radio, в ProCinema. Но в момента сътруднича само на филмови списания. Така че очевидно имам представа за това, което се случва. Например забелязвам, от една страна, намаляването на нивото на пресата, изчезването на хартиените вестници. А тези, които са останали, са достигнали ужасно ниво.
Например, гледах чуждестранни новини, които се превеждат с Google, без да се коригират, както наскоро открих дори в Euronews Румъния. Понякога външните новини се слагат само за да запълнят страницата. Остава просто половин новина или изказването е недовършено. Защо? Това е един порочен кръг. Ако не предоставяте качество, няма да ви четат.
От друга страна, хората, поне в Румъния, все още имат илюзията, че могат да четат пресата безплатно в интернет. Забелязал съм, че на Запад или сериозни вестници не могат да се четат безплатно. В нашата страна това все още не се е наложило, въпреки че има опити. Така че в нашия случай по своята същност сред новините и коментарите е вмъкната твърде много реклама. Вмъкват се и платени съобщения. Нямаме проучвания, а само спекулативни коментари, а много от статиите за външната политика са небрежно преведени и без посочване на автора. Вече нямаме кореспонденти на пресата, въпреки че навсякъде има румънски студенти, които биха могли да изпращат статии за случващото се, особено в околните държави.
Най-лошото в Румъния е, че пресата в крайна сметка е платена пряко и непряко от партиите. И този съюз, който сега съществува между левицата и десницата, Социалдемократическата партия и Националнолибералната партия, на практика дава основание на тази хегемония да твърди, че всичко е прекрасно. Преди, когато на власт беше или PSD, или PNL, другите, които бяха в опозиция, разкриваха делата на първите. Сега всичко е братско, всичко е прекрасно. Вече почти няма новини, които да са неудобни за двете партии.
От друга страна, забелязах, че в Румъния всъщност съществува една доста грозна традиция. Например наскоро прочетох, че в междувоенния период крал Карол II е имал любовни проблеми и е напуснал трона за известно време, а след това се е върнал на него. В крайна сметка той се оженил за жена, която не била приемлива за короната. След това Карл II по време на войната наложил лична диктатура и дори платил на чуждестранната преса, за да изглежда добре. Това се случи и наскоро. Вероятно е било направено и по времето на Чаушеску и е ужасно. Напоследък цифрите, които румънското председателство е платило в чужбина, почти не бяха публикувани. Така че на пресата в страната, но дори и на чуждестранната преса щеше да бъде платено, за да не показва някои неща или да подчертае, видите ли – Боже, някои положителни аспекти на Румъния.
Смятате ли, че може да бъде по-различно, по-добре, когато става въпрос за днешната преса?
Струва ми се, че по-лошо от това не може да има. Така че стигнахме до пропаст. Струва ми се, че от този момент нататък можем да се развиваме само към по-добро.
Мисля си например, че друга тенденция е някои видове местни издания да изчезнат или тези местни издания да станат част от чуждестранни издания. И тогава, да речем, вместо румънски или български вестник, всъщност ще имаме местна версия на вестник, да речем британски вестник, The Times of Sofia, The Times of Bucharest. И при тези условия един такъв вестник със собственици извън страната би трябвало да се опита да получи парите просто от читателите след време, а първоначално ще работи на загуба. Този вестник не бива да бъде толкова въвлечен в политическия живот в Румъния и България, за да се опитва да бъде независим вестник. Очевидно е, че тук има някои, как да кажа, ясни законодателни проблеми. Имам предвид лобирането.
Какво е реклама? В Румъния има някои абсолютно абсурдни неща. Например кметствата рекламират каквото имат да рекламират и дори дават пари на футболни отбори. На стадиони и други места се появяват големи билбордове, които са напълно безполезни. Искам да кажа, че това са прахосани пари. Как да го кажа, това са пари, които маскират ужасни сделки. Виждам реклама на град Сибиу на един стадион. Кметството на Сибиу никога няма да спечели нищо от човек от Букурещ и дори да симпатизирам на кметството на Сибиу, то не може да спечели от мен и аз няма да получа нищо от него. Тя не е толкова прекрасна, че да ме накара да продам всичко, което имам в Букурещ, и да се преместя в Сибиу. Така че рекламирането на кметства или окръжни съвети, или всякакви държавни институции е просто прахосване на пари. А това са много пари. Надявам се, че тези неща ще бъдат регулирани възможно най-скоро. Все пак чрез законодателството те са станали толкова лоши. Честно казано, ужасявам се, когато виждам кметове, които използват парите на данъкоплатците, за да поставят табели като „Кметството на Попещ Леордени ви желае добър път“ на излизане или „Добре дошли в Адунация Копачени“ за нашите пари!
Така че ние сме в по-лошо положение, отколкото по времето на Чаушеску. След това се появи култът към личността, прекомерната публичност само за един човек. Големият американски писател Сол Белоу дойде в Букурещ през 1980 г., за да посети тъща си, която беше в болница. В автобиографичния си роман „Зимата на декември“ той описва как през онази зима билбордовете на Чаушеску са се конкурирали с Дядо Коледа.
Сега е още по-лошо. Виждам Джиджи Бекали по всеки канал. Горкият Чаушеску не е имал толкова много канали! От друга страна, спомням си как бившият кмет на Букурещ Траян Бъсеску харчеше пари за билбордове, на които пишеше „Тук са вашите пари“. Защо, вместо да ремонтира още няколко километра път, той се хвалеше с нашите пари? Преди Бъсеску е имало култура на императора, с него започва култът към сатрапите или местните барони. Не мога да забравя билбордовете на моста “Грант”, на които пишеше „Започнато от Бъсеску и завършено от Опреску“. А сега дори забелязвам неща в общините. Кметовете просто се хвалят с парите си пред местните жители.
Какви други отклонения от властта на големите пари сте забелязали?
Това е един барон от Сучава – Флутур, който изписа със стадо овце „Да живее PDL!“ И сега Флутур, брат му и братовчед му имат хотели в северната част на страната, четиризвездни хотели, и изглежда, че през ръцете им отново минава голям поток от пари. Вероятно е свързан с контрабандата от Украйна, защото към нас нахлуват много украински продукти, за които вече не се плащат данъци (вижте шоколада и картофите). Бог да ме прости, но Украйна е корумпирана държава, в която се случват неща, които не се случват в Румъния. И наистина се страхувам, че ако това братско сътрудничество с Украйна продължи, ще се стигне до отвличания, разстрели на бизнесмени, изнудване, рекет и други явления, които в Румъния ги нямаше. И така, как да го кажа? Въпросът за големите пари, за големите суми пари е изключително актуален.
Все още не виждам изход оттук, не знам. Съжалявам. Не мога да видя решение. Надявам се, че по някакъв начин нещата ще се развият към по-добро, но тъй като пресата е минимална, стана по-лошо от това, не мисля, че може да стане, а пресата е необходима.
Вероятно знаете това. Ние винаги се сравняваме с българите. Кой е последен и така нататък. И това е много трудно. Когато видях, че Gazeta Sporturilor се контролира от един богат български герой, който иска да превърне спортния вестник в някаква форма на залагане на реклама, се ужасих. Но честно казано, трябва да признаем, че в Румъния тези агенции за залагания проникнаха благодарение на една препоръка на Европейския съюз. Защото в миналото, допреди около 15 години, в Румъния имаше един монопол за залагания – Агенция Lotopronosport, държавната лотария. А сега тези компании навлязоха и е трудно да ги спреш, защото теоретично сега можеш да залагаш онлайн и парите отиват извън страната.
От друга страна, в Букурещ поне е пълно с казина. Дори централата на Съюза на писателите е казино. Разбирам, че Съюзът на писателите получава пари за награди на писатели от наемането на централата. Хубава сграда в центъра за това казино. А от друга страна, част от румънския туризъм се представлява от онези израелски или арабски граждани, които идват само за уикендите. Те изобщо не разглеждат красивите места в Румъния, а идват в Румъния само заради казината. Може би искат и да прекарат една гореща нощ с румънска проститутка, защото в техните страни казина и проституция не съществуват или почти не съществуват. Така че трябва да приема, че тази форма на туризъм и тази форма на печелене на пари съществува.
Ако минавате през малки градове в Румъния, веднага ще забележите аптека, църква и игрална зала. В градовете със 100 000 жители няма книжарници или библиотеки! Това са трите институции: игрална зала, църквата и аптеката. Възможно е да има и банка. В този град има тези четири съвременни институции. Иначе начинът на живот не е много по-различен от този през Средновековието, но в провинцията имаме тези модерни институции. Това е румънското село. А, появи се още една институция, бившият Културен център, където навремето са показвали филми или, ами, културни мероприятия, или където някой е можел да дойде на екскурзия, сега са се превърнали в Сватбена зала. Ето какво предлага Румъния и особено румънското село.
Снимка: Мариан Цуцуй (източник: Мариан Цуцуй)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
