Кодру Врабие: В Молдова има промяна, въпреки поляризацията на обществото

Владимир Митев

Кодру Врабие е активист на гражданското общество, обучител и консултант по въпросите на доброто управление, прозрачността, отчетността и почтеността в публичния сектор. Той е допринесъл за множество мерки за реформи в областта на правосъдието и публичната администрация. Врабие има диплома по правни и политически науки (Румъния, България, САЩ) и магистърска степен по публична администрация, както и магистърска степен по европейски въпроси (Румъния, Нидерландия, Испания). От 1998 г. работи за различни организации на гражданското общество в Румъния. През 2010 г. Врабев започва да работи за програмата „Лидери за справедливост“ в Румъния, която от 2017 г. е репликирана в Молдова.

Вижте съдържанието на третата част на подкаста с Кодру Врабие:

00:00 Доколко успешна е съдебната реформа в Република Молдова, която включва и атестиране на магистратите?

08:27 Република Молдова като държава без ясен център, но за сметка на това със силна поляризация. Как може да се постигне промяна в едно толкова поляризирано общество, включително в геополитически план?

09:53 Значението на Полша в Молдова е намаляло през последните години

12:38 Промяната в Молдова и молдовската идентичност

14:32 Промените, които са настъпили в Република Молдова и са били усетени от молдовския народ

20:36 Тези промени са свързани и с предизборната кампания на Мая Санду, която беше всеобхватна, с послания към рускоговорящите, българоговорящите, гагаузите

23:20 Какво би означавал един републикански президент в Белия дом след президентските избори през 2024 г. за промените на Мая Санду?

Вие имате голям опит с Република Молдова. Като се има предвид, че от години обучавате млади съдебни лидери там и че правителството и президентът на Молдова от известно време насърчават съдебните реформи в страната, свързани с някакъв вид атестиране на съдиите и членовете на съдебната власт (атестация), ми беше интересно: каква е Вашата гледна точка за резултатите от тези реформи и участието на младото поколение юристи в страната?

Хм. Нямам добро мнение за това, което се случва с правосъдната реформа в Молдова. Но мисля, че трябва да направим крачка назад и да помислим в следната посока. Това, което предлагат президентът на Молдова Мая Санду и бившият министър-председател Наталия Гаврилица, а сега и министър-председателят Реджеп, е съдебна реформа, която всъщност е заместител на две други политически цели, а тези две политически цели всъщност са т.нар. деолигархизация на страната и т.нар. дерусификация на страната. Позволете ми да обясня това малко.

Мая Санду и нейната партия дойдоха на власт преди около три години. Това беше направено на няколко етапа, но няма да навлизам в подробности. Това, което те по същество си поставиха за цел, беше да отърват Молдова от олигархичното влияние на хора като Плахотнюк и Платон и множество други имена (като Илан Шор и Ренато Усатий), а също и да се отърват от руското влияние, което беше илюстрирано от Додон (и Воронин или Чебан). Молдовският електорат е повярвал на тази идея. Сега, как да операционализирате, ако вие сте Мая Санду и другите хора около нея в тази политическа партия и спечелите изборите, как да операционализирате двете концепции?

Ами, предлагате реформа на правосъдието, която очевидно ще помогне за създаването на независима съдебна система в Молдова, с всички необходими ресурси, за да издава решения, които действително ще отстранят всички тези олигарси и всички тези агенти на Русия от общественото пространство. Може би дори ще ги вкара в затвора. Но идеята е те да бъдат изхвърлени от публичното пространство. Това е интересна идея. Нещо, което можем да приветстваме. Звучи като легитимна и валидна цел.

Сега, начинът, по който са решили да го направят, е да създадат система за проверка на съдиите и прокурорите, която е вдъхновена от случилото се в Албания и Украйна. И те я приложиха. И сега сме две години по-късно. И не виждаме никакви конкретни резултати.

Първоначално процесът на проверка беше замислен така, че да се вземе предвид фактът, че молдовската Агенция за интегритет (ANI) беше много слаба и нямаше капацитет да проверява интегритета на съдиите и прокурорите, а също и че молдовските данъчни власти бяха много слаби и нямаха капацитет да проверяват имуществото. Особено необоснованото богатство на някои съдии и прокурори в Молдова. Затова те създадоха този изключителен инструмент, наречен Комисия за проверка. Съществува и комисия за предварителна проверка, но няма да навлизам във всички подробности. И тази комисия трябва да проверява почтеността и натрупаното богатство на съдиите и прокурорите.

Две години по-късно те не са успели да проверят повече от, не знам, около 50 души. Това са тези, които са решили да се кандидатират за Върховния съвет на магистратите и Върховния съвет на прокурорите (Проверките за Върховния съд ще започнат скоро).

А междувременно те не са пренесли нито една от добрите си практики нито в Агенцията за интегритет, нито в данъчната администрация. Така че мисля, че от тази гледна точка наблюдаваме години на съдебна реформа в Молдова, която успя да обърка много хора, но всъщност не доведе до конкретни резултати. И вероятно затова, когато погледнете какво се случва днес в съдебната система в Молдова, виждате, че има много смут, много напрежение, много конфликти. И, разбира се, това е много полезно за политиците от опозицията да се възползват и да твърдят, че Мая Санду се е провалила в реформата си, но също така и да дадат на някои хора в съдебната система достатъчно муниции, така да се каже, да твърдят, че това е неуспешна реформа и че нещата трябва да се върнат там, откъдето са тръгнали. Виждате ли смисъл в моя анализ, в цялата тази картина, в целия този пейзаж за Молдова.

Има смисъл. Но имам чувството, че Молдова е много труден случай, когато някой иска да направи промяна. И исках да ви попитам и за това. Може би в Европейския съюз по някакъв начин има някакъв център, по-утвърден център в обществото. А винаги, когато общувам с молдовци или чета за Молдова, имам чувството, че съществува тази много силна поляризация между Запада и Изтока, румънците и руснаците, технократите и популистите или олигарсите. Трудно ми е да намеря центъра в Молдова, а имам чувството, че в България и Румъния е някак по-лесно, по-възможно да се установи къде е центърът. Затова имам въпрос по този въпрос. На първо място, общият въпрос, как се прави промяна в едно толкова поляризирано общество, включително и в геополитически план? А от друга страна, също ми е интересно, защото, ако си спомняте, някъде около 2017 или 2018 г. в друго наше интервю говорихме за Молдова. И тогава споменахте, че Полша е предприела много по-смели стъпки от Румъния по това време спрямо Молдова. И аз също исках да Ви попитам, какво е значението на Полша и Румъния сега за реформите в Молдова?

Преди няколко години, преди почти десет години, Полша имаше много по-голямо влияние в Кишинев, защото Полша беше своеобразен плацдарм за полските интереси в Украйна, минаващи през Молдова. И за Полша отстраняването на руското влияние в Молдова беше също толкова важно, колкото и отстраняването на руското влияние в Украйна. През последните около пет години Полша не е толкова видима в Молдова по две конкретни причини. Първо, защото Полша трябваше да защитава някои от своите съдебни реформи по отношение на Брюксел (Европейския съюз) и по-специално на Европейския съд в Люксембург. И второ, защото в Молдова се появиха много повече международни участници, които имат за цел да гарантират, че Молдова ще остане ангажирана с европейската перспектива и няма да попадне в ръцете на Русия.

Така че сега в Кишинев има много силно присъствие на институции като Световната банка, ОИСР, ОССЕ, ПРООН и всякакви международни фондове и фондации. Всички те обединяват интересите си със сегашното правителство и сегашния президент на Република Молдова, опитвайки се да запазят Молдова като част от европейския Запад. И така, това е до голяма степен историята на полското влияние.

Но да се върнем на въпроса: как Молдова се справя с промените? Точно така, молдовското общество е много по-поляризирано и като че ли няма и център. Важно е да се замислим каква е молдовската идентичност по отношение на държавата, която се нарича Република Молдова от около 30 години, след разпадането на Съветския съюз. Когато Мая Санду и нейното правителство дойдоха в Кишинев, не мисля, че някой в Молдова имаше 20-годишен план за своето бъдеще. Просто защото хората в Молдова не се чувстваха наистина уверени, че Република Молдова, държавата, ще съществува през следващите 20 години. Това е въпрос на идентичност, свързан с държавността.

Сега това, което се промени през последните две-три години, е, че изведнъж Молдова има програма, която е свързана с присъединяването към Европейския съюз. И тази програма е много ясно формулирана. Не само много ясно формулирана, но и основана на редица промени, които молдовският народ усеща. Така да се каже, със собствените си сетива, на собствената си кожа. И ще дам няколко примера. Украинските бежанци миналата година, а също и тази година. Но най-вече най-важният момент във времето е миналата година. Мисля, че през Молдова са преминали около милион и половина бежанци. А по-късно те преминават през Румъния, България и така нататък на запад. Молдовският народ изведнъж се оказа в тази ситуация, в която не само беше помолен да помогне, но и осъзна, че от икономическа гледна точка всъщност може да помогне. Това повиши чувството им за самоуважение. Защото изведнъж осъзнаха, че вече не са само най-бедната страна в Европа. А че са най-бедната страна в Европа, която все още може да си позволи да помогне на един милион бежанци.

Това е много важна промяна в общественото възприемане на самочувствието на молдовския народ. Преди това имаше пандемия. Начинът, по който Молдова се справи с пандемията, с усилията за ваксиниране, даде, особено на молдовския елит и особено в големите молдовски градове, като Кишинев, Бcлци, Унгени или не знам Тираспол – даде им усещането, че изведнъж тази държава, която те смятаха за слаба и неспособна да направи каквото и да било, е способна да се справи с кампания за ваксиниране. Това значително повиши чувството им на доверие в публичните институции. 

И ако се върнем още по-назад, преди пандемията Молдова успя само за около година и половина, може би две, да устои на икономическия шок от икономическите санкции срещу Русия. Имам предвид бойкота, който по някакъв начин беше продиктуван срещу Русия след нахлуването им в Крим, когато Молдова трябваше да прекъсне всички икономически връзки с Руската федерация и да пренасочи целия си износ, предимно на зеленчуци и плодове, вино и, не знам, ръчно изработени мебели, от Русия към Европейския съюз. И те успяха да направят това за много кратък период от време, около година и половина или две.

Така че, когато поставим всички тези събития едно до друго в хронологията, виждаме, че молдовският народ през последните 5 или 7 години е успял да преструктурира икономиката си, когато е бил изправен пред икономически санкции срещу Русия. След това се справиха с пандемията, с кампанията за ваксиниране (не много успешна, но по-успешна, отколкото някой в Молдова би предвидил) и след това се справиха с потока от украински бежанци. Тези три събития, взети заедно, са наистина трансформиращи за идеята за държавност на Молдова и молдовската нация.

И това по някакъв начин е свързано с начина, по който Мая Санду и нейната партия проведоха предизборните си кампании. За първи път предизборните послания към рускоезичното малцинство и украинскоезичното малцинство, както и към българоезичното малцинство и гагаузкото малцинство, изведнъж станаха всеобхватни. И след тази приобщаваща предизборна кампания те проведоха приобщаващо ваксиниране, при което хората не се чувстваха дискриминирани. След това напливът на бежанци – и отново хората не почувстваха дискриминация, напротив, почувстваха голяма солидарност. Що се отнася до украинците, които не говореха румънски, за един рускоговорящ молдовец беше лесно да превежда, а след това за един румъноговорящ молдовец да придружава украинските бежанци в Румъния и да им помага с документите. Така че мисля, че това е впечатляващ момент във времето.

Ако се върнем на въпроса, първоначалната поляризация, която все още е налице в молдовското общество, също получи отдушник в посока на солидарността и сега хората се обединяват в една много ясна, канализирана политическа посока, която е присъединяването към Европейския съюз. И аз чувствам, че в молдовското общество има много ясно изразено мнозинство в подкрепа на този конкретен проект. Но ще трябва да видим какво ще се случи на следващите избори. Ако не се лъжа, местните избори ще се проведат на 5 ноември.

Е, чудесно е, че Молдова преживява промени, но ние сме в регион, в който сме много цинични по отношение на това дали промяната е наистина възможна. И искам да ви попитам или да ви предизвикам по този начин: какво ще се случи, за да се промени или да се опита да се промени Мая Санду, ако след изборите през 2024 г. в Белия дом дойде президент републиканец?

Аз не знам. Не съм сигурен, че Съединените щати оказват такова влияние върху молдовската политика. Разбирам, че те имат интерес да контролират движението на руската 14-та армия, която е разположена в Приднестровието. Разбирам, че американците имат интерес да държат руските олигарси и агенти възможно най-далеч от молдовското правителство. Но не мисля, че демократите и републиканците в САЩ имат различен дневен ред, когато става въпрос за Молдова. Мисля, че те се доближават до едни и същи политически цели. Дори ако някой може да си представи, че един президент републиканец може да бъде марионетка в ръцете на Путин. Не виждам американците да се оттеглят от Молдова в полза на Русия, тъй като Брюксел, Европейският съюз, а също и Световната банка също са потопени в страната. Американците не биха могли да се оттеглят, освен ако не искат да си навлекат гнева и на Европейския съюз, и на Световната банка. А аз не мисля, че американската икономика е в състояние да си позволи това.

Така че, накратко, отговорът ми е, че не знам. Но по-дългият отговор е, че не знам дали Съединените щати биха искали да изиграят тази карта в Молдова.

Снимка: (източник: Мостът на приятелството)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author