Владимир Митев
От февруари 2022 г. Радко Влайков е българският посланик в Румъния. роден на 29 април 1956 г. в София. Преди това в периода август 2016 г. – декември 2020 г. той е посланик в Сърбия. Бил е посланик за специални поръчения в българското Министерство на външните работи (май 2021 г. – февруари 2022 г.) и говорител на същото министерство (март 1994 – юли 2001 г.). Говори английски, немски, чешки и руски език.
Посланик Радко Влайков даде интервю на Радио България относно редица актуални въпроси в българо-румънските отношения: повдигането на техния ранг до стратегическо партньорство, развитието на инфраструктурните въпроси, сътрудничеството за присъединяване към шенгенското пространство и идеите за мини-Шенген, актуалното състояние на българските общности в Румъния, въпроса за реципрочно отваряне на културни центрове и за отваряне на туристическо-информационен център на България в Румъния и други. Блогът “Мостът на приятелството” публикува цялото интервю, което може да бъде видяно и чуто в съкратен вариант тук. Разговорът с Н.Пр. посланик Влайков бе проведен в края на март 2023 г., когато все още не се знаеше кога точно ще заработи ферибота Гюргево-Русе. През април 2023 г. бе обявено, че той ще заработи след един месец.
Господин Посланник, Благодаря ви, че приехте поканата за това интервю. Нека да започнем първо с един генерален поглед върху състоянието на българо-румънските отношения в момента. По време на приема за националния празник на България в Букурещ в началото на март 2023 г. Вие споменахте, че двата народа са се преоткрили. Какво е сегашното състояние на българо-румънските отношения във всички важни аспекти, свързани с политика, икономика, култура, отбрана и т.н.?
Ще започна с този израз, който аз употребих и който вие цитирахте за преоткриването на двата народа. Аз съм убеден, че нещо се случи през последните 25-30 години след началото на промените в България и в Румъния. В основата на това преоткриване беше промяната в манталитета на всеки един от народите ни. Ние се върнахме към нашите европейски корени в манталитета. Предполагам хората си дават ясна сметка, че през промените, които настъпиха и в България, в Румъния, в 20-ти век, през последните 20-30 години, са свързани в много голяма степен с промяна на манталитета, на начина на мислене, на така реалното откриване и изповядване на европейските ценности. Тази промяна сближи двата народа. Ние вече не гледаме с предубеждение един на друг и гледаме това, което ни свързва. Говоря за отношенията между обикновените хора.
Естествено е, че когато обикновените хора имат желание и нужда от повече контакти, политиците откликват. През последните години ние започнахме да се преоткриваме вече и като държави, и като потенциал за развитие на нашето сътрудничество. Отношенията след промените в България и в Румъния и особено след влизането на двете държави в Европейския съюз на първи януари 2007 г. винаги са били добри, но никога не са били достатъчно интензивни, за да се използва техния потенциал, който може да бъде в интерес на хората от двете страни. Смятам, че през последните години това вече се осъзнава и започва да се работи в тази насока.
Политическите отношения, за които ме попитахте, са на много добро ниво. Разбира се, през последните години е имало периоди на спад и периоди на по-активен политически диалог, което е зависело и от вътрешнополитическата обстановка в България и Румъния през годините, които понякога са се разминавали във времето. Едната страна в ситуацията е била по-стабилна, а от другата страна е имало големи колебания. Но когато говорим за тези политически отношения, мисля, че вече на всички е ясно, че политическият диалог между България и Румъния, независимо от това кой конкретно е на власт, зависи от осъзнатата борба на политиците за добрите отношения между България и Румъния.
Тук не мога да не спомена отличните контакти, които съществуват между президентите на двете страни – Клаус Йоханис и Румен Радев. Техният активен контакт и тяхната загриженост за неизползваните досега възможности между България и Румъния допринесоха напоследък тези отношения да се отбелязват като наистина много добри и положителни.
Що се отнася до икономическите отношения, ние сме много удовлетворени от нивото на развитие на тези отношения. Стокообменът между двете страни непрекъснато нараства. През изминалата година по различни статистически данни стокообмена е бил над 8-8,5 милиарда евро. Румъния е категорично втория по големина външнотърговски партньор на България, а България е между трето и четвърто място във външнотърговските партньори на Румъния. А сега изключително сериозни сигнали за хората, които разбират от икономика, може да направят много сериозни изводи от тези цифри. Разбира се, това е прекрасна база за продължаване напред. Тези отлични икономически резултати са постигнати в условия на проблеми в транспортната свързаност между двете страни – при наличие на само два моста и на два сухопътни гранични контролно-пропусквателни пункта. Това е много добър резултат. Но отново казвам това е чудесна база да се върви напред. Другите отношения, за които ме питате са в областта на културата, в областта на отношенията между университети и между общини. Те се развиват наистина според активността на отделните участници. Моят стремеж като посланик е да работим заедно с екипа на посолството в Букурещ за повече такива преки контакти, които да допринесат за отношенията между хората.
В средата на март президентите на двете страни подписаха декларация за стратегическо партньорство. Какво съдържание ще изпълни тази декларация? Какви проекти и инициативи следват така, че тя да заживее свой живот в практиката?
На 15-ти март при официално посещение на президента на Румъния Клаус Йоханис в София, президентите на България и Румъния подписаха съвместната политическа декларация за стратегическо партньорство. Първо, няколко думи за значението на този документ. България се нареди в групата страни, на които Румъния отдава най-доброто значение в отношенията си: Съединените щати, Франция, Испания, Италия, Полша, Унгария, Турция, Япония и още няколко страни. Сами разбирате, че изброяването на тези държави показва, че България заема едно много достойно място в бъдещите намерения на нашите съседи. Румъния, разбира се, заема много сериозно място сред нашите стратегически партньори и геополитически приоритети.
За мен е важно да се знае, че тази декларация стъпва върху Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния от 1992 г. Миналата година от двете страни отбелязахме със съвместни инициативи и концерт в София и Букурещ съвместна изложба и така нататък серия от инициативи основно по линия на Министерство на външните работи. Но освен този договор, ние отбелязахме съвместно в рамките на тези инициативи 15 години от влизането на България в Европейския съюз.
Така че сегашната декларация за стратегическо партньорство стъпва на една здрава основа. Този фундамент от 30 години е давал определена рамка. Сега ние надграждаме тази рамка. Много важно е да се отбележи, че няколко фактора доведоха до това между президентите на двете страни да бъде постигнато принципно съгласие за тази декларация за стратегическо партньорство. След това Министерство на външните работи се договориха за окончателния текст, който беше подписан от двамата президенти. Бих казал, че декларацията и въобще установеното стратегическо партньорство между България и Румъния в известен смисъл преодоляване изоставането от миналото в развитието на този огромен потенциал в различни области като транспортната и инфраструктурната свързаност. Това стратегическо партньорство не само отчита, но и дава нова насока за увеличаване на този път на тези чудесни резултати, за които говорим в областта на стокообмена между двете страни. Непрекъснато се увеличава отговорността на България и на Румъния, не само за съвместните отношения, но и за взаимодействието между тях в рамките на НАТО и на Европейския съюз. Тази отговорност е споделена и от двете страни.
Въпросът е в това, че войната в Украйна подейства в известен смисъл като катализатор на тези отношения и на разбирането за тази отговорност. Особено важно е нашето сътрудничество в Черноморския регион и особено на източния фланг на НАТО. Двете страни категорично не само споделят тази обща отговорност, но и се договарят за предприемане на конкретни действия.
Бих искал да подчертая също така, че в политическата декларация за стратегическо партньорство, освен общите насоки за развитие на отношенията за дълъг период от време напред, са залегнали категоричните намерения на двете държави да работят по някои въпроси, които бих казал с краткосрочен характер. Единият от тези въпроси е свързан с Шенген. Двете държави потвърдиха и като декларация и в изявленията на двамата президенте или друг вид декларации на политици от двете страни общото желание е да продължат да координират, за да постигнат и съвместната приоритетна цел, свързана с пълноправното членство в Шенген, като двете държави изхождат от разбирането, че трябва да бъде признат нашия постоянен принос и на България, и на Румъния, и гарантиране на сигурността на външните граници на Европейския съюз.
Както е известно, от повече от 11 години и България, и Румъния са изпълнили техническите критерии за членство в Шенген. И двете държави споделяме известно несъгласие и разочарование от факта, че освен техническите критерии се прилагат политически критерии, които забавяха досега членството ни в Шенген. Но за мен е важно и заявеното от президентите и съдържащото се в декларацията желание България и Румъния заедно да продължат да отстояват членството си в Шенген. Това е една много важна сфера на нашето сътрудничество с краткосрочен характер на фона на стратегическото измерение на операцията на въпроса за подписване на две споразумения, които на практика са готови и двете.
Става въпрос за проекта Fast Danube, който дава възможност за осигуряване на целогодишно корабоплаване по реката и за изграждането на нов железопътен пътнически мост в района на Русе-Гюргево. Мога да подчертая, че и двата документа очакваме да се подпишат в рамките на следващите месеци и те наистина ще бъдат нов импулс в сътрудничеството между двете страни и развитие на практика на нашата обща философия, че Дунав не трябва да ни разделя. Трябва да ни свързва така че в този смисъл е много важно и отбелязаните в декларацията намерения за изграждане на по-нататъшни полета за изграждане на по-нататъшната транспортна и инфраструктурна свързаност между двете държави. Бих могъл да отбележа също, че моментът, в който възникна не само за нашите две страни, но и за целия свят от една година насам, е свързан с войната в Украйна, ни изправи, без да искам да използвам това клише, но явно го правя, пред нови предизвикателства. В декларацията е поставено отделено много сериозно внимание на общото разбиране на България и на Румъния по отношение на войната в Украйна.
Двете страни осъждат агресивната война на Русия срещу Украйна и оценката, която се дава, че това е едно от най-сериозните нарушения на принципите на международното право. България и Румъния ще продължат напред в своята силна и пълна подкрепа за независимостта и суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Тук има и едно уточнение, включително териториалните води, както и нейното право на самоотбрана срещу операция. Това са важни послания, тъй като България и Румъния още веднъж потвърждават ангажимента си не само да подкрепят Украйна и нейния народ, но и да съдействат да се създават такива предпоставки в рамките на международни организации, така че подобни агресии да бъдат невъзможни в бъдеще. Важен елемент от декларацията е военно политическият диалог на всички равнища и засиленото двустранното сътрудничество в областта на отбраната. Практически цялата декларация е пропита освен с намерения чисто политически и с акцент върху практическата стойност на подобно сътрудничество. Но както споменах вече в областта на отбраната и сигурността е много важно намеренията на двете страни. Декларираната готовност за сътрудничество в областта на вътрешните работи на предотвратяване и противодействие на трансграничната престъпност, съвместните усилия за улесняване на трансграничният трафик, подобряване на капацитета за реагиране при извънредни ситуации и така нататък.
Двете страни ясно и категорично заявяват, че ще продължат да работят заедно, за да имаме един силен и устойчив Европейски съюз. Маркирани са намеренията на двете страни и желанието им за работа за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тук отново подобно на Шенген, е отбелязано намерението от двете страни да се консултират, да се подкрепят взаимно, да си сътрудничат в този процес изобщо. Изброени са механизми на сътрудничество, които прилягат и на двете много близки съседки, партньорски и съюзнически държави. Естествено, много дълъг е списъкът на тъканта на направленията на сътрудничество в тази стратегическа рамка. Но това, което аз искам категорично да подчертая, че ние приветстваме този документ и го разглеждаме като една нова фаза на нашите отношения за дълъг период от време.
Споменахте, че България и Румъния ще си сътрудничат по-интензивно в областта на отбраната и сигурността, включително в контекста на войната в Украйна. Какво е сегашното ниво на сътрудничество в тези области и какво повече се предвижда да се прави, след като тази декларация вече е подписана?
И по линия на двустранното сътрудничество и в рамките на НАТО сътрудничество в областта на отбраната и на сигурността между България и Румъния непрекъснато се разширява с нови форми. Това е участието на български военнослужещи на ръководни функции в структурите на НАТО, които се изграждат в Румъния. Трябва да се увеличи броят на съвместните учения, включително в Черно море, различни инициативи, свързани с различните аспекти на сигурността в Черно море. Двете страни трябва активно работят да дадат своя принос и да поемат своята отговорност на източния фланг на НАТО. Това е изключително важно и точно тази декларация позволява да поемат своята отговорност. Тя има това практическо измерение, което споменах – много по-конкретно сътрудничество, много повече участие в съвместни учения, в изграждане и модернизиране на армиите на двете държави. Това са въпроси, които наистина имат стратегически характер, както за всяка една от държавите, така и в аспекта на нашето сътрудничество.
Друга тема, която засегнахме, е, че предстои подписване на споразумение за нов мост при Русе, Гюргево и Fast Danube. Очакваше се още от миналото лято да заработи ферибот между Русе и Гюргево, а също така подписването на това споразумение за моста при Русе-Гюргево се очакваше, доколкото помня още миналата есен, че би могло да се случи. Каква е причината за забавянето на тези инициативи?
Що се отнася до фериботът между Русе и Гюргево, той е съществувал в миналото. Преустановена е неговата дейност през 2007 година и преди около 5 години двете държави възобновиха намеренията си да заработи този ферибот. След доста разговори стигнахме до общото разбиране, че трябва да се подпише ново споразумение. Двете държави имаха различен подход. Българското разбиране беше, че този ферибот просто трябва да възстанови дейността си, тъй като от българска страна съществуваше и още съществува инфраструктурата, съответно има капацитет, подходящ за фериботните кораби. Докато от румънска страна такава вече не съществуваше, поради което ние приехме предложението на нашите румънски партньори. И миналата година на 29 април 2022 година се подписа споразумение за фериботна връзка между Русе и Гюргево.
Мога да кажа, че една от причините да се бърза с това споразумение е непрекъснатата необходимост от основни ремонти, които се правят от българска или от румънска страна на съществуващия сега мост между Русе и Гюргево. Фериботната връзка би могла да поеме част от изключително нарасналия трафик на тирове. Около една четвърт от средният брой тирове, които минават през този мост, могат да бъдат поети от този ферибот, така че интересът и на двете страни е този ферибот да заработи. Бих могъл да кажа, че аз лично отидох на три инспекции в Русе. Но от българска страна отново казвам инфраструктурата съществува и при нас е въпрос наистина на монтиране на компютрите и започване на реална работа. От румънска страна се осъществявава строителна дейност на самата сграда на кораб. Започнали драгиране на подхода за корабите, но забавянето не бих могъл да кажа на какво точно се дължи. Това, което на мене ми е казвало на място, са роблеми, свързани с осигуряването на електричество на пункта. Необходимостта от нови кабели така или иначе заменяме обаче това забавяне вече е твърде дълго, тъй като трите пъти, в които аз ходих, това беше миналото лято през май, юни и септември и трите пъти получавах уверение от румънската страна, че в рамките на месец и половина фериботът ще заработи. Този период отмина и ние сега очакваме нашите румънски партньори да проявят разбиране, че летния сезон наближава и че за десетките и стотици хиляди румънски и български туристи, които ползват моста, се създава една допълнителна пречка, която може да бъде предварително избегната.
Попитахте ме за причините за забавянето на споразумението за новия мост на Дунав в секунда и на проекта. Аз бих искал да изразя огромно удовлетворение, че ние стигнахме до политическо съгласие, защото това е изключително голяма стъпка в нашите отношения. И ако говорим за това, че декларацията за стратегическо партньорство ще влезе в историята на съвременните отношения между България и Румъния, по същия начин в момента на подписване на споразумението за нов мост, то също ще влезе в историята между България и Румъния. Аз се надявам това да стане в рамките на тази година. Има разминаване много често между ясно изразената политическа воля на двамата президенти, премиери и министри и по-бюрократичния подход на експертите. За съжаление сме свидетели конкретно по този случай на едно такова разминаване, което забавя целия процес и създава впечатление, което и вие, журналистите очевидно го имате, след като ме питате за забавяне. Надявам се, че това нещо ще бъде преодоляно. Разбира се, от огромно значение е и в двете страни да има правителства, които са готови да подпишат тези споразумения. Но отново подчертавам за мен постигането на принципно споразумение за такъв мост, което бе постигнато на 26 септември 2022 година в Букурещ на срещата на позиция премиерите на двете страни и министрите на транспорта Сорин Гриндяну и Христо Алексиев. За мен тази договорка е пробив в нашата съвременна отношения.
Друга тема, която се разглежда и вие в стратегическото споразумение и вие я също споменахте, е сътрудничеството за присъединяването към шенгенското пространство. Какво повече могат да направят двете държави заедно, така че да преодолеят бариерата и да се присъединят към Шенген? Как гледате на обявените декларации на някои общини в Северна България, призоваващи към премахване на граничния контрол между България и Румъния, тоест на някаква форма на мини-Шенген между България и Румъния?
Мисля, че споменах в началото за много активно сътрудничество по линия на Шенген между Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, на България и на Холандия. И тези три министерства на всяка една от страните имат отношение към темата Шенген. Мога да ви уверя, че има много сериозна координация в нашите усилия, която координация е насочена към решаването на конкретните проблеми, свързани с позицията на Австрия и конкретно в случая с България и с Нидерландия. Но това е работа не само свързана с отношенията ни с Австрия, но отношенията и с други държави членки на Европейския съюз. Търсят се общи подходи, обменя се информация и всяка една от двете страни, говоря от името на България, всяка една от двете страни при всяка една среща лобира за себе си и за двете страни. Ще дам като пример посещението на австрийския канцлер в края на януари в България и обиколката, която той направи на границата с Турция. Тогава президентът Румен Радев категорично говореше за България и за Румъния да бъдат приети в Шенген. Неотдавна тук имаше също така посещение на председателя на Европейския съвет. Тогава президентът Клаус Йоханис също спомена желанието да бъдат приети и Румъния, и България. Така че това са едни много важни политически жестове и политически послания, които показват на нашите партньори, че ние сме единни, че ние искаме да работим заедно, че между нас няма конкуренция коя страна да е първа. Наш общ интерес от двете страни.
Нека си представим една хипотеза, че една от двете страни, без значение коя стане член на Шенгенското пространство преди другата, нека да си представим тогава необходимостта от изграждане на шенгенска граница по река Дунав. Това би затруднило изключително много свързаността между двете страни. Аз дълбоко вярвам, че усилията, които се полагат и от Румъния, и от България, ще доведат до това в рамките на тази година този въпрос окончателно решен. Естествено, това зависи както от нашето престараване, така и от волята на отделни държави-членки като цялода се утвърди тази пролет на украинската конституция и на другите държави членки.
Наистина би било несправедливо, ако този подход към България и Румъния продължи. Ние показахме изключителна лоялност в опазването на външните граници, включително спрямо украинските бежанци и бежанците, които идват от Близкия Изток. Да напомня, че България даде и конкретни човешки жертви. Няколко полицая загубиха живота си в опазване на границите на Европейския съюз. Ако това не бъде оценено, значи наистина има проблем със солидарността в Европейския съюз.
Отпуснати са нови средства за охрана на границата, което е нещо благоприятно, разбира се, момент, но е необходимо да се оценят и тези искрени усилия и на България, и Румъния, свързани и с човешка жертва, с натоварване на граничните полицаи и на другите полицаи, които пресичат мигрантските потоци. Нека да отбележа един факт, който е много показателен. След голямото усилие, което полагат българското Министерство на вътрешните работи и българската полиция за спиране на мигрантския поток и залавяне на организаторите на мигрантските потоци потоци имаме много актуални данни. Има участие на представители на над 18 държави в този нелегален трафик. Да се отправят обвинения само към България, би било наистина несериозно, при положение, че от от тези 18 държави повече от половината са от Европейския съюз, граждани на Европейския съюз. И сега, разбира се, не трябва да свързваме отделни престъпни отделни действия и техните носители с конкретните държави. Но нека да се замислим и на този факт, че не може само България да бъде обвинявана. България в момента би трябвало да бъде поощрявана за своите усилия да спре тази организирана престъпност, която не е или не е българска тя е международна престъпна дейност. И в това отношение нашите полицаи правят изключително много. Искам да отбележа категорично отличното сътрудничество, което имаме в областта на вътрешните работи между България и Румъния, включително и по такива теми, свързани с мигрантските потоци и осъществяването на различни съвместни операции, свързани с организираната престъпност и оформянето, предотвратяване и прекъсване. Така че това са все фактори според мен, които показват ефективността на съвместните действия, които много скоро се надявам в рамките на тази година да доведат до приемането ни в Шенген.
Имах и още един въпрос. До каква степен тази идея за премахване на граничния контрол между България и Румъния има своята валидност или и дискутирана и може да допринесе, когато става въпрос за голямата цел присъединяване към Шенген?
Пропуснах тази част от въпроса. Вижте, аз наистина оценявам много високо порива на хората и от двете страни да имат една безпроблемна свързаност. Това е нещо, което наистина би трябвало да се разбере от политиците в България и Румъния в рамките на нашия Европейски съюз. Всички тези инициативи, идеи и решения на конкретни общински съвети като цяло звучат и изглеждат много добре. Въпросът е по какъв начин те могат да бъдат приложени на практика без да застрашават изпълнението на голямата цел, а именно приемането на двете държави като пълноправен член на Шенген. От практическа гледна точка подобни идеи са доста трудни за реализиране, защото винаги са възниквали някакви проблеми, но при наличие на добра воля би могло да се стигне до тяхното изпълнение. В момента според мен този въпрос не е предмет на така изразеното категорично желание на България и Румъния в рамките на тази година до края на тази година да бъде решен общия въпрос за членството на двете страни. Междувременно да почваме с инициативи и действия за локален да го наречем Шенген – това споразумение не е на дневен ред. На дневен ред е да продължат и да бъдат доведени до успешен край всички тези действия в България и в Румъния, и във взаимоотношения, които изброих дотук.
Вие имате много посещения по места в Румъния. Мога да посоча посещения и срещи с общински съвети и местни власти в дунавските градове, с университети и търговски камари. Какви са резултатите от вашите посещения, които се провеждат в цялата страна?
Много дълъг е списъкът на всички големи градове, които посетих с ясното намерение да активизираме или да установим конкретни отношения на партньорство с български общини и области. Общото впечатление, което аз имам, е, че между България и Румъния на ниво на местните власти и досега са се развивали добри отношения и отношения, които в известен смисъл са изпреварвали цялостното ниво на двустранните отношения. Всички тези срещи, които проведох, наистина показват общото разбиране, че подобен тип партньорство е полезно за бизнеса. Полезно е за туризма. Полезно е за реализиране на общи проекти, финансирани от Европейския съюз. Мога да изведа отделно посещенията, които имах в дунавските общини. В тези седем дунавски общини от румънска страна, в която бях придружаван от кметовете и областните управители от българска страна. Мога да кажа, че в тези седем общини, особено в част от тях, наистина отношенията по места са изпреварили като цяло двустранните отношения на национално ниво. Но в същото време и от двете страни има категорично разбиране за необходимостта от нови мостове от ферибот примерно, какъвто е случаят с Олтеница и Тутракан.
От 20 години се работи за ферибот между Олтеница и Тутракан. Такъв няма. Аргументите на кметовете и общинските съветници и от двата града са повече от ясни, че един такъв ферибот не само ще създаде свързаност между двете населени места, но пътят от турската граница до Букурещ се съкращава с 128 километра. Това е много сериозно число.
В Силистра-Кълъраш има може би най-доброто партньорство, но нереализирано докрай предвид на липсата на свързаност между тях. Двата ферибота там не са достатъчни да улесняват комуникацията. Те нямат ефекта, котйо би имал един нов мост. Говорихме с кметовете и с хората в Силистра и в Кълъраш колко много възможности има, ако бъде изграден мост. Първо за бизнеса. Второ, колко много работни места биха се използвали и от двете страни, защото в единият град има производства, които имат нужда от хора или специалисти от другия град и обратното. Има и конкретни примери, но не бих искал да удължаваме това интервю.
Общата оценка от тези срещи на дунавските общини, е, че е нужна свързаност. Това желание бе изразявано навсякъде. Русе и Гюргево чакат с голямо желание изграждането на втори мост. При Видин-Калафат има добре решен случай със съществуващия мост. Там се търси нова организация на контролно пропускателния пункт, така че при влизането в другата страна да намалеят задръстванията. Бих искал да подчертая, че информацията и личните ми впечатления са, че трафикът на моста Видин-Калафат и затрудненията, които съществуват, са по-тежки от тези, които са в Русе-Гюргево, където русенци и гюргевчани считат ситуацията за много тежка. Така че, говорейки за тези дунавски общини, мога да напомня и Свищов, Зимнич, Турну Мъгуреле, Никопол, Оряхово, Бекет. Навсякъде, където бяха хората, искат да бъдат свързани и искат да бъдат свързани, защото виждат от това конкретната практическа полза за бизнеса, за работната ръка. Имам намерението и това беше целта на посещението на всичките тези общини да се направи една обща среща на ръководствата на дунавските общини от България и Румъния под егидата на двамата президенти с максимално високопоставено участие от изпълнителната власт, на която всички тези въпроси да бъдат дискутирани. Може да се предприемат и някои инициативи от Европейската комисия.
Мисля, че не е някаква някаква тайна, че кметовете на Силистра Кълъраш имат намерение, но не очаквайте бързо развитие и действия от двете правителства, да се обърнем към Европейската комисия за съдействие за изграждане на нов мост. Разбира се, това е много амбициозно намерение, но заслужава пълна подкрепа като инициатива и желание да се направи всичко възможно, за да се ускори това изграждане на нов мост. Какви са впечатленията ми от големите градове в Румъния? Вие споменахте посещението ми в университета в Клуж-Напока, аз бих добавил и визитите ми в Тимишоара, Сибиу. Онзи ден бях в Яш. Навсякъде в тези градове има присъствие на български фирми и в същото време има желание от местното ръководство на града на окръга от по активно присъствие на българския бизнес. Но въпросът е свързан с конкретни инвестиции и с туризъм. Съществуват много, много възможности, които е въпрос на желание и на енергия да могат да се реализират и да се свържат най-подходящите в сферата на бизнеса фирми в сферата на бизнеса, на организации и студенти в сферата на академичния обмен или да се намерят партньори на конкретни общини. Трябва да има една много директна свързаност по тази линия и това е нашата амбиция.
На последното преброяване в Румъния 6 000 души са се обявили за етнически българи. Как оценявате състоянието на българското малцинство в Румъния и в каква степен има интерес към курсове и преподаване на български език по места и в големите градове?
Аз се възхищавам на тези 6 000 души представители на историческата общност в Румъния, тъй като бихме могли да говорим за българи, които са от около 300 години тук, българи, които са над 150 години и българи, които са от 10-15 години, тази съвременна да наречем диаспора. Но говорейки за исторически общности, аз наистина положих много усилия през тази една година, откакто съм тук. Бях четири пъти в Банат, което мисля, че прецени какво означава. Бях във всички населени места с компактно българско население тук в Югоизточна Румъния. И правя от сърце тези неща, защото тези хора заслужават огромно уважение. Заслужават уважение с това, че през вековете не са изгубили връзката с България. Запазили са езика, разбира се, архаичен, с малко особености, но един български език. Запазили са носиите на своите баби и прабаби, запазили са песните, запазили са танците и нашият фолклор. Запазили са в сърцето си България. Е, как тези хора да не би да се среща човек често с тях, да не ги посещава, да не изразява своята подкрепа?
Говорейки за историческата общност, мога да подчертая, че румънската държава има едно изключително добре развито законодателство по отношение на националните малцинства и е една добра политика, изцяло отговаряща на най-високите международни стандарти. Нашето национално малцинство има свой народен представител на Камарата на депутатите депутат Георги Наков, който и почетен консул в Тимишоара. Това, което аз тука установих, като дойдох и което отскоро заработихме в тази насока, е намерението на Съюза на банатските българи и по конкретно на Георги Наков да се работи за по-голямо сплотяване на общността, тъй като тази част от Банат и тази част, която са от Източна Румъния традиционно имат сериозни различия. Това, което се направи през втората половина на миналата година и което вече се установява като една трайна практика, е субсидията, която се получава от румънската държава в лицето на Съюза на банатските българи да бъде разпределяна сред всички. И тук приветствам господин Наков че много добре осъзнава този факт, че тази субсидия не е за една отделна организация, а за всички. Така че това, което прави Съюза на банатските българи – да се сключват договори за реализирането на конкретни проекти от другите организации, но и да се финансират тези проекти, за мен е най-верният път към единството на българите.
Мога да ви разкажа, че през март, когато беше Тодоровден в Търговище – това е традиционен празник на българската общност в румънския град Търговище, там се бяха събрали българи от цяла Румъния точно благодарение на тези инициативи да се подпомагат материално инициативите на българите и различните празници. Изключително бях впечатлен от този Тодоровден в Търговище, от това как хората от различни краища на Румъния са заедно, как заедно танцуват. Имаше една прекрасна общо хоро, което беше еманация на целия празник. Всеки показваше своите обичаи и танцуваше просто една такава неповторима атмосфера. Питате ме за впечатленията ми от българското малцинство. Българското малцинство се нужда от това възможностите, които дава румънската държава да бъдат възможности за всички. А това е свързано най вече с финансиране. В този аспект смятам да повтарям отново, че възприетата политика от Съюза на банатските българи и конкретно от Георги Наков като депутат на малцинството е похвална – да може субсидията да бъде разпределена между всички и заедно да се възползват от нея.
Относно изучаването на български език – да, по места има такива желания. Разбира се, много трудно е да се организират различен тип курсове. Но разсъждаваме и работим и за това. Интересното е, че има хора, които знаят малко български, но искат да го научат по-добре. Има места, където се учи български език в училищата, но там децата имат желание и родителите имат желание децата им да учат. Много важен момент, който трябва да се разбере по отношение на българския език и развивам тази теза пред нашите румънски партньори е, че в момента при този изключително засилен икономически обмен между България и Румъния, който ще нараства, има изключително много нужда от български специалисти. Тук има няколко сайта българи, където на всеки няколко дни има обява с текст “Търся млад специалист с български и румънски”. Тоест изучаването на български език не е вече само необходимост за малцинството да съхранява връзката с България, което се прави по най-хубавия начин. Изучаването на български език би било професия за някои румънци. И в това отношение са и нашите усилия, свързани с откриване на български лекторати и изучаване на български език в училищата, но най-вече залагане в един дългосрочен аспект на български преподаватели.
Това, което говорите, се вписва и във вашата идея за преоткриването, тъй като има все повече смисъл да се преоткриват българи и румънци. И в този смисъл мисля да ви задам последния въпрос от нашето интервю. Подписа се вече декларация за стратегическо партньорство, отече при откриване между българи и румънци, но се забелязва, че България и Румъния нямат разменени културни центрове, докато имат такава практика за разменени културни центрове на реципрочна база с много държави в Европа. В какъв точно момент може да се очаква да има смисъл от това преоткриване, което тече, да бъде подплатено и с такава практика – да има културни центрове румънски в София, български в Букурещ?
Ще бъда максимално откровен. Дневният ред на посолството засега този въпрос не се разглежда и това не са конкретните цели, които си поставяме. По-скоро за мен е важно това, което се направи по линия на откриването на пресклуба на БТА в БУкурещ, тъй като допринася изключително много за обмяната на информация и особено за по адекватна информация за България и дейността, която развива при откриването на нашата редакция, също е един много позитивен пример за тази насоченост за тази информираност. Бих казал, че нашите усилия по-скоро биха били насочени към информационни центрове и това, което този пресклуб съществува, би могло да бъде след време, свързано със създаването на един туристически информационен център. В момента в самия Букурещ има нужда от много повече информация за възможностите за туризъм. Що се отнася до културни центрове, те имат малко по-друга функция и според мен тази функция се изпълнява непрекъснато от обмяната на театри, на състави, на изпълнители, които посещават малцинството. Затова подчертавам, че не е някак си на дневен ред точно културният център в класическия смисъл.
Но необходимостта от повече информация особено подчертавам, туристическата е изключително важна, и се надявам, че ще успеем в рамките още на тази година да организираме България да изпрати специален дипломат в нашето посолство, който да отговаря изцяло за туризма. Това ще бъде наистина много, много ценно. Искам да отбележа за туризма, когато говорим, че така както българските туристи в Румъния са на първо място, така разбира се, и румънските туристи в България са на първо място или за последните месеци са между първо и второ място, като бройката им се увеличават непрекъснато. Туризмът ще бъде един изключителен акцент. Туризмът има два аспекта. От една страна, това преоткриване, за което говори между българи и румънци стана благодарение на туризма. И обратното – туризмът се развива в резултат на това преоткриване. Аз изключително много залагам на това. Ето сега за Великден нашата информация, че повече предварителните резервации за румънски туристи в България нараснаха с над 30% в сравнение с миналата година. А миналата година беше в края на пандемията Великден и тогава данните от предните години бяха, че има много съществено увеличение на приходите от очаквания. Така че туризма е нещо, което лично според мен има огромно значение. И като говорим за центрове, един туристически информационен център би изиграл много по адекватна роля от гледна точка на желанията на хората. Културният обмен там се осъществява съвсем добре.
Мога да ви кажа като пример бях в неделя вечер на едно за мене лично много емоционално събитие беше премиерата на операта „Трубадур“ в операта в Яш, който е втория по големина град на Румъния. Прекрасно опера като сграда като постановка на изключително високо ниво на артистите на хора на балета. И тази премиера гост беше младата българска оперна звезда Анна Мария Спатарис. Ето един изключителен пример за културна дипломация. Това, което Анна-Мария направи тази вечер с това, беше нейн дебют между другото на сцена, но изпълнението, което тя направи, сценичното й поведение, това беше нещо великолепно. Цялото време там се говореше и се пишеше в местните медии за българката Ана-Мария. Ето такъв тип неща нямат нужда от една формална бюрократична сграда в центъра на Букурещ. Тези неща не трябва да се правят на място. Аз се надявам и около 24 май да има някакво по-сериозно присъствие и българското, но в рамките на тази година планираме и някои други събития, които ще бъдат важни. Много активно са и театри, опери. Мога да дам пример – на 10 март 2023 г. в Русе беше премиерата на една румънска пиеса, изпълнявана от артисти от Русенския театър. Сценографията й е румънска, режисурата й е молдовска. Тази пиеса, нейното представяне в Русе е също един от примерите. Дадох аналогичния пример с Ана-Мария Спатарис. Такъв културен обмен тече непрекъснато и изложби, и представления и това все повече и повече се засилва. Разберете ролята на туризма. Туризмът отвори България и Румъния един към друг България от една към друга.
Снимка: Българският президент Румен Радев и румънският му колега Клаус Йоханис подписват съвместната декларация за стратегическо партньорство в София, 15 март 2023 г. (източник: Facebook, Klaus Iohannis)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
