Димитър Димитров: Нашите юристи ни казват, че България и Румъния имат пълно право да премахнат граничния контрол помежду си

Интервю с изпълнителния директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България относно идеята за българо-румънски мини-Шенген, подкрепена от Камарата

Владимир Митев

Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България разговаря с “Моста на приятелството” какви ползи би донесла реализацията на българо-румънско мини-шенгенско пространство, каква са правните основания и процедури за въвеждането му, какви са отношенията на камарата по този въпрос с българските и европейски политици и инситтуции.

На 13 декември 2022 г. Камарата на автомобилните превозвачи в България поиска премахване на граничния контрол между България и Румъния, след като ден по рано румънският Съюз на автомобилните превозвачи поиска същото. Генералният секретар на румънската организация – Раду Динеску, вече даде интервю на блога “Мостът на приятелството” по този въпрос.

Господин Димитров, вашата организация поиска премахване на граничния контрол между България и Румъния. Какво губят членовете на вашата организация от наличието на този контрол и какво печелят, ако го няма?

Ако трябва да бъда искрен, ние години наред настояваме за облекчаване на трафика на границата между България и Румъния, като мерките не са свързани само с влизане в Шенген. Създаването на мини-Шенген е само част от мерките, които са по много направления. В момента се концентрира един изключително голям голям брой проверки на този граничен пункт. Преобладаващата част от този контрол е напълно ненужна.

Попитахте ме за загубите на превозвачите. Една част от тях са измерими, но една част от тях не са измерими. Ние спокойно можем да кажем, че загубата на един превозвач на ден за това, че му престояват камиона и шофьора на границата са минимум 200 евро. Някои колеги дори казват 200 евро нетно, което е около 240 евро и е съвсем съвсем реалистична стойност по това направление. Ние можем да оценим тези щети.

Неоценимите щети са, че имаме едни водачи на камиони, които работят абсолютно неприемливи условия на труд, нямат най елементарни хигиенно-санитарни условия на граничния пункт. Изчакването на автомобилите на пътното платно, както се случва от страна на България и от страна на Румъния, създава голяма предпоставка за настъпване на пътнотранспортни произшествия, за съжаление част от тях с фатален край. Не беше отдавна случаят на Русе. Имахме случай на Лесово с подобна опашка. Дали ще е Видин, РУсе или друг граничен пункт, където камионите се редят на крайно дясното пътно платно, е абсолютно недопустимо.

По отношение на Шенген, където буквално за мен беше подигравка това, което се случи, защото те на практика казаха: “Вие за нас сте никои, без значение дали отговаряте на изискванията или не отговаряте на изискванията. Ние ще си приемаме който и когато пожелае.”

Сигнал към България и Румъния даде приемането на Хърватия. Не казвам, че те не отговарят на изискванията и че не следва да бъдат приети, но тяхното присъединяване към Европейския съюз е на един по късен етап, както всички добре знаем. България и Румъния не за първи път са спирани да се присъединят към Шенген. И тук вече се появява и един друг фактор: отговаряйки на всички изисквания, отговаряйки на европейските ценности и отговаряйки на формалните изисквания, към Нидерландия, която винаги беше винаги против изведнъж се присъединява и Австрия, която първоначално ни подкрепяше. Изведнъж спира да ни подкрепя. Какво се е променило, какво се е случило?

Изведнъж от сигурни страни станахме несигурни за тях ли? Беше обявен един абсолютно нелогичен маршрут на мигрантите от австрийска страна: как са преминавали през България, но преди това влизали едва ли не през Италия. Просто когато не си желан на едно място, очевидно не си желан и търсиш варианти за разрешаване на проблема.

Много по-добре от мене знаете, че тази идея за отворена граница или премахването на границата между България и Румъния не е нещо ново. Тя е обсъждана много назад във времето, може би преди повече от 10 години. Поправете ме, ако греша!

От около 2011-та се появява за първи път в интернет пространството и е формулирана от румънец.

Точно точно така е и може би вече моментът е назрял – като нови прохождащи членове все още може би имащи основание да не бъдем присъединени към Шенген в момента. Аз не виждам и някакви обективни причини, поради които ние не да не сме вече членове на Шенген. През последните години от страна не само на Шенген, но и на целия Европейски съюз има целенасочено отношение специално към автомобилния транспорт, което го изразиха в пакет Мобилност. Това са безумни юридически текстове, които видяхме по време на корона вируса не работят. Към момента голяма част от държавите се чудят как въобще да ги приложат тези текстове. Но видиш ли, понеже водачите били белите роби, ние ще ги задължим да се прибират по адресна регистрация. Добре де, ако е така, защо вкарваме в следващия момент, че не било задължително по техния адрес, можело и при седалището на фирмата от немските фирми ще ги прибират в Германия. Ама българските видиш ли само и единствено в България, щото това са български водачи. А немците ако с български водачи, ще ги прибират в тяхната база.

Подобно лицемерие виждаме и по отношение на Шенген. Вие сте в европейското семейство. Ние сега ще отваряме немски магазини и хранителни в България. Нали знаете там колко бързо стават процедурите? Една камара бизнеси навлезе и в Румъния, и в България. В момента виждаме така призиви да се бойкотира този бизнес и австрийски, и холандския. Отворихме си пазарите в следващия момент, когато те трябва да го направят, това нещо да можем специално за транспорта да дадем едни по конкурентни условия, да може да се минава свободно тези граници, изведнъж шофьорите можело да бъдат да продължат да бъдат бели роби. Но иначе, когато става въпрос за пакет Мобилност и протекционистични мерки спрямо превозвачи от Източна Европа, видиш ли, ние сме най големите робовладелци според тях.

Добре, имате ли представа кой може да реализира това премахване на граничния конторл? На българско и румънско ниво ли трябва да стане или на европейско ниво? Каква е процедурата? Какви са правните основания за това?

Ако трябва да бъдем искрен, консултациите, които направихме и с нашите юристи, с които работим и с държавни служители, с които така или иначе имаме отношение по отношение на превозите показват, че това споразумение трябва да бъде между България и Румъния. Помолили сме да се проведе и тъй като имаше едно съмнение дали чисто на европейско ниво заради това, че сме държави членки на Европейския съюз, не е необходимо допълнително разрешение от Европейската комисия, за да може това нещо да да се случи. Надявам се до дни да имаме становище от нашите адвокати на тази тема. Ние вече сме запознали институциите с това наше предложение, искрата за което беше запалена от румънските колеги. Не съм сигурен, че в условията на служебно правителство България може да направи и следва да прави тази стъпка, но при едно евентуално редовно правителство смятам, че това ще бъде със сигурност едно от първите неща, с които ние ще го запознаем.

Какви реакции получавате от българските, от европейските политици, например от евродепутатите, които са от България?

Ако трябва да бъда искрен по отношение на евродепутати, които са български членове на Европейския парламент, имаме срещата на 19 декември 2022 г. с една част от тях. Запознали сме ги с нашето предложение. Така че очакваме да чуваме тяхното становище по по тази тема. Как да кажа, имам чувството, че все още е едно малко иронично отношението към идеята. С усмивка, като нещо недотам сериозно. Въпреки че нашето желание с конкретни случаи и предложения си е напълно и съвсем сериозно. Когато не си желан на едно място, очевидно не си желан и не те искат, просто не ходиш. И така си правиш нещата, че да си облекчиш проблемите без да си допуснат в голямата общност.

Когато дойде моментът, в който те ще ни потърсят ние да се присъединим, ние ще имаме възможността вземем това решение. Сега въпросът тук е и доколко действията на румънската и българската страна ще бъдат синхронизирани. Това е друго наше притеснение. В Румъния доколкото знам има мнение, че кандидатурата на България и Румъния трябва да се разделят, тоест Румъния да бъде гласувана отделно, тъй като така щяло да има по големи шансове за присъединяването на Букурещ. Така че при всички положения на междуправителствено ниво има един много сериозен разговор в тази посока. Между България и Румъния трябва да се уточнят именно всичките тези неща, но това не може да се случи с едно правителство, което има хоризонт два-три месеца, тъй като аз не смятам, че в рамките на два-три месеца могат да се предприемат необходимите необходимите стъпки за това за това нещо. Но още отсега ние трябва да говорим на тази тема. Трябва да се дискутира тази тема. В общественото пространство трябва да се обсъдят плюсовете и минусите, защото неминуемо със сигурност има и такива, за да може. Да се вземе едно мотивирано решение, за което обществото да е подготвено. А политиците просто да нямат избор и да го приемат приоритетно.

Според Вашата собствена оценка какви са плюсовете и минусите на тази идея за мини Шенген между България и Румъния?

Като плюсове получаваме почти всички плюсове на Шенгенското пространство по отношение на тази граница, да не кажа абсолютно всички: премахваме тежкотоварните автомобили, които в момента чакат с дни между България и Румъния, правим живота на българските, румънските и на всички превозвачи и водачи, които карат по тази дестинация, значително по- лек – такъв, какъвто трябва да бъде. Свободното движение на хора също е немалко облекчение. Така че плюсовете са безспорни? Не мога да кажа, че ще имаме всички плюсове на Шенгенското пространство, защото то покрива значителна територия, а не само тази на България и Румъния.

Като минуси трябва да изтъкнем факта, че може би това ще ни отдалечи с една крачка от приемането ни в Шенген, ако по този начин се изтълкува вече не само от австрийци, от нидерландци, но и от други държави. Това виждаме ние като евентуален риск, но в крайна сметка ние в момента така или иначе таим едни надеждите, които все се оказва, че няма да се реализират и за пореден път биваме отхвърлени от Шенген. Така че смятам, че рискът е умерен и си заслужава.

Добре и да приключим с това. България и Румъния поотделно ли имат повече шансове за Шенген или в едно интензивно сътрудничество?

Ясно е, че притеснението на част от тези държави са въпросните мигранти. Неслучайно имаме поговорката “Разделяй и владей”. Дълги години така се е владял света и продължава най вероятно на определени места по този начин да се ръководи. Така че при всички положения, ако тази идея набере сила, както в момента се случва, ще има много опити България и Румъния да бъдат разединени. Точно това каза, че на правителствено ниво трябва да се вземе решение, което да се следва. И двете държави за мен трябва да продължат заедно, защото приемайки едната, а не другата отново се постига “целта” по отношение на лицемерие, разделение и т. Ние в крайна сметка говорим за единен пазар, единен съюз. Ако щете една валута на една държава. Така че в конкретния случай смятам, че българското и румънското правителство трябва да продължат да работят заедно, не само защото ще имат по големи шансове занапред, ами ще имат по-големи шансове и по отстояване на своите позиции за в бъдеще, не само за присъединяването в Шенген.

Снимка: Димитър Димитров (източник: Камара на автомобилните превозвачи в България)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.