Георги Марков, БНР
На 7 март 2024 г. в следобедният коментарен блок “Нещо повече” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио водещият Георги Марков интервюира редакторът в румънската секция на Радио България Владимир Митев относно политическите амбиции на румънския президент Клаус Йоханис след приключването на неговия втори мандат като държавен глава на Румъния. Разговорът се проведе през втория ден на форума на Европейската народна партия в Букурещ – явен знак за подкрепа към Клаус Йоханис, който е ключова фигура на румънската партия член на ЕНП – Националнолибералната партия.
Владимир Митев обясни, че Клаус Йоханис се ползва с доверието на западноевропейските сили, а в същото време идва от страна в източната част на НАТО и на ЕС и това може би му дава известни предимства за функции като източноевропейски кандидат за генерален секретар на НАТО, за европейски комисар по отбраната или върховен представител за външната политика, тъй като на фона на балтийските ястреби по отношение на Русия той изглежда като по-умерен и по-диалогичен. Разговорът засегна още неудовлетворението на източноевропейските елити от отношението на западноевропейците към тях, както и отношението на румънските граждани към Йоханис. Накрая, Владимир Митев направи кратък преглед на очерталите се блокове в румънската политика и тяхното отношение към фигурата на Клаус Йоханис.
Проведения в Букурещ конгрес на Европейската народна партия беше натоварен с много очаквания не само за формациите, които членуват в Европейската народна партия, но и за политическия елит в Букурещ, защото тази среща се проведе във важна по отношение на предстоящите избори в Румъния година. Имам предвид 2024 г. Дали се оправдаха тези надежди и за какво точно беше търсена подкрепата на представителите на най-голямото политическо семейство в Европа? Отговорите на тези и други въпроси по темата ще потърсим заедно сега в студиото с колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев. Знаете, че той от години следи процесите в политическия и обществения живот в Румъния. Добър ден.
Добър ден.
И така, още с анонсирането на информацията, че Конгреса на Европейската народна партия ще е в Букурещ, румънски евродепутати заявиха, че този форум се смята за знак на солидарност от страна на Европейския съюз към Румъния и страните, които се намират в съседство с войната на Русия в Украйна. До каква степен очакванията на румънския политически елит за това събитие форумът на ЕНП бяха оправдани?
Виждаме, че на символно ниво това събитие определено има някакво значение. Разбира се, беше приета една декларация, която изрази подкрепа за присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство в пълна степен. Тоест, теоретично има и документ, който, с който румънските политически елити могат да се похвалят. Този документ беше одобрен и от австрийската страна.
Но според мен основното, което тук е от значение е, че избирането на Букурещ като място е свързано с фигурата на Клаус Йоханис, който тази година приключва своя втори мандат и десетгодишно управление като президент на Румъния. И явно Йоханис има определени политически амбиции или се опитва да се пребори за някаква позиция, която може би си струва да видим каква ще бъде. И според мен в тази посока най-вече трябва да се търси отговорът на въпроса ви: политическият капитал и символната подкрепа, която Йоханис получава като домакин.
Споменахте, че президентът Йоханис е, така да се каже, основният бенефициент от този форум от гледна точка на политическия капитал. Неотдавна беше обявена и кандидатурата му за генерален секретар на НАТО. Можем ли да кажем какви са политическите амбиции на президента Йоханис, след като приключи мандата му и какви са възможностите, качествата, достойнствата му той да поеме един по-висок пост вече на европейско ниво? Имам предвид в новия ръководен състав на новата Европейска комисия.
Има различни мнения до каква степен наистина е реалистично Йоханис да стане, например, генерален секретар на НАТО. Знаем, че Марк Рюте е основният кандидат за тази позиция. Той има подкрепата на западноевропейските страни. Ако не се лъжа, Свободна Европа Румъния писа, че двайсет от тридесет и една членки на НАТО под някаква форма подкрепят Марк Рюте.
Въпреки това се знае, че източната част на НАТО има като че ли собствено мнение и собствено разбиране. И затова може би ролята на Йоханис става по-важна. Трябва да припомним, че управлението на Йоханис в Румъния беше свързано с един завой към Западна Европа. До преди това традиционно Полша и Румъния вървяха винаги някак си в синхрон, но след като Йоханис стана президент на власт в Румъния дойдоха Дачиан Чолош и на други фигури, които бяха по-тясно свързани със Западна Европа. Много западноевропейски инвестиции започнаха да идват в Румъния. Така че може да се направи някакво предположение, че Клаус Йоханис е приемлив за западноевропейските политици. И може би това са връзки, които имат някакво изградено доверие през годините и затова той може да играе някаква роля за някого.
Когато говорим за политическите амбиции на настоящия румънски президент, не мога да не ви попитам как точно тези политически амбиции, които анализаторите свързват в момента с поста генерален секретар на НАТО или пък бъдещия комисар по отбрана, какъвто проект вече анонсира настоящият председател Урсула фон дер Лайен, как точно изглеждат тези политически мисии в контекста на публикации на Politico, че страните от източната част на НАТО и Европейския съюз искат да имат една, да кажем, своеобразно по-голяма тежест при разпределението на ръководните постове и в Европейския съюз, и в НАТО.
Да, действително имаше анонсирани възможни кандидати, идващи от балтийските държави. Ако не се лъжа, Радослав Шикорски би могъл да бъде комисар за отбраната като възможен кандидат. С какво Йоханис може да е полезен тук?
Може би трябва да припомня, че в един момент, след началото на войната в Украйна отново се наблюдаваше това разделение между Полша и Румъния. В смисъл, че Полша зае по-категорична линия за военна подкрепа за Украйна заедно с Великобритания. Докато Йоханис посети Киев заедно с ръководителите на Германия, Франция и Италия. Това са западноевропейските държави, които са едни от най-големите инвеститори и чуждестранни инвеститори в Румъния. И всъщност Йоханис още тогава изигра една определена дипломатическа роля – показа, че западноевропейските държави имат подкрепа и от източната част на Европейския съюз. И може би това отново има значение и тук, защото балтийските държави имат по-остри позиции по отношение на Русия. А Западна Европа традиционно допреди войната имаше доста добри икономически отношения с Русия. Така че Йоханис може би би могъл да бъде някаква фигура, която е приемлива – хем от една страна, идва от Изтока, хем има доверието на западноевропейските държави, което виждаме, че се проявява във форума на ЕНП в Букурещ.
Но също в някои от страните от Източна Европа все още като че ли остава усещането, че спрямо тях има предразсъдъци от страна на големите сили в Западна Европа. Този въпрос може да го отнесем и в контекста на това, което коментирахме – доколко румънският президент има шансове той да бъде генерален секретар на НАТО или пък евентуално да заеме поста комисар по отбраната в бъдеще в новата Европейска комисия, когато тя се сформира след изборите?
От много време съществува това разделение на стара и нова Европа и всъщност нова Европа. Това обикновено е един регион, който има влияние от Западна Европа, но има влияние и от САЩ, от Русия, и от други места. И в този смисъл явно има някои различия във влиянията, и в профила, който имат страните в нашия регион спрямо тези в Западна Европа. Специално ние като българи и румънци сигурно също можем да се замислим защо след като по право ни се полага да принадлежим на Шенгенското пространство, бяха поставени нови условия. Така че този проблем с доверието и с различията явно по някакъв начин съществува и има нужда да се преодолява. А дали едно просто едно назначаване на човек като Йоханис теоретично би преодоляло този проблем? Най-вероятно не.
Дотук говорехме за президента Клаус Йоханис като фигура, която потенциално пасва като профил на западноевропейските сили в Европейския съюз, като човек, който в същото време представлява и страна от източната част на Европа. Как обаче румънските граждани оценяват двата мандата на настоящия си президент?
Имах възможността да бъда в Румъния, в Букурещ, точно когато Йоханис бе избран в първия си мандат през 2014 г. Победата му беше резултат на една небивала мобилизация. Спомням си ликуващи тълпи по центъра на Букурещ, когато той спечели с лозунгите – „един различен вид политик“ и „Румъния на добре свършената работа“. Тоест той използваше капитала на това, че е етнически германец и германците се ползват с добро име в Румъния.
Това, което се случи впоследствие, е описвано от много хора в Румъния като разочарование. Има критики, че по негово време корупцията е избуяла. Има критики, че той просто нищо съществено не е направил като политическа инициатива. Има критики, че не е добър в комуникирането. В резултат на сбор от много недоволства неговият рейтинг в момента е доста нисък. Срещал съм информации, че одобрението за него е 20%. Има информации, че е още по-ниско.
Така че не бива да се учудваме, че се появяват и разследвания за някои негови аспекти от дейността му като държавен глава – например за евентуален дом, който той може би ремонтира в момента с държавни пари, палат, където ще се приюти, след като напусне позицията си в двореца „Котрочени“, или пък полетите му, които са, доколкото се знае са с частни компании и за суми, които не са разсекретени към момента.
Вече споменах на нашите слушатели, че 2024 г. за Румъния ще бъде важна изборна година. Освен за евродепутати в Румъния предстои да се гласува за местна власт, за парламент и за президент. Сложно е. Да ви помоля да нарисувате накратко тази политическа картина. Кои са според вас основните политически блокове в страната към този момент, които вече може би постепенно започват да преследват доверието на избирателите си? И как тези политически блокове се отнасят към наследството на настоящия президент? Защото от това пък ще зависи това какви кандидати ще бъдат номинират за тези избори.
Виждаме, че в румънската политика се появиха няколко блока. Един от тези блокове всъщност е буквално блока на Клаус Йоханис. Това е комбинацията от Социалдемократическата партия, Националнолибералната партия, които в момента управляват. Очевидно те залагат на това, че са европейската опция за Румъния. Имат подкрепата, както виждаме и на европейско ниво с този форум, който се провежда в момента. И може би това ще е тяхната игра – който не иска да се гласува за суверенистите т.е. за екстремистите, би трябвало да гласува за стабилността, тъй като и Йоханис точно това олицетворява – една стабилност в условията на война в Украйна.
Има го блокът на суверанистите, който е хетерогенен. В него има доминираща партия в лицето на Съюза за единството на румънците, но има и други малки партии и те понякога се сливат с тази голяма партия, понякога се отделят. Партиите в този блок имат различни вътрешни дрязги, но това е суверенистката опция. Суверанистите са сила, която е против Йоханис. Използват всеки повод, за да го критикуват.
Има и един трети блок, който е също така хетерогенен, но общо взето това са хората, които може би не са точно доволни от тенденцията на Йоханис, но не са и на страната на суверенистите. Към момента това е общо взето тенденцията, която е обединението на Съюза „Спасете Румъния“, който е една макронистка партия, хората на Лудовик Орбан, който е консервативен политик и хората на Траян Бъсеску, които пък са юнионисти.
Общо взето тепърва тепърва ще има какво да се говори за това как ще се развиват процесите в политическия живот на Румъния. И да, живот и здраве, ще ви каним пак, за да следим процесите в нашата съседна страна. Благодаря ви! Това беше коментар на колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев в отминалите минути. С него се опитахме да анализираме какви бяха оправдани очакванията на Букурещ по отношение на проведения в румънската столица конгрес на Европейската народна партия и дали бяха оправдани. Това бе един партиен форум, който както чухте и от разговора с Владимир Митев, бе натоварен с много политически очаквания в румънската страна.
Снимка: Клаус Йоханис (източник: Европейската народна партия)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
