Мостът на приятелството като подход в международните отношения
Share this:
От 27 до 30 октомври 2022 г. във Франкфурт на Одер (Германия) и Слубице (Полша) се проведе събитие, посветено на градовете близнаци в ЕС, разделени от граница. В него участваха хора от Словения, Италия, Кипър, Естония, Португалия, Германия, Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния. Събитието имаше за цел да създаде мрежа от такива градове близнаци и да насърчи създаването и утвърждаването на трансгранични общности в ЕС.
На събитието, целящо изграждане на мрежа, присъстваха Владимир Митев (Русе) и румънският актьор Козмин Крету (Гюргево), които представиха своите два града и връзката помежду им Тяхната презентация е достъпна във вид на видеоклип с български субтитри, благодарение на организаторите на събитието от “Трансграничната лаборатория”.
Европейският проект за градовете близнаци е финансиран от Европейската културна фондация за 2022 г. и ще се опита да продължи дейността си през 2023 г. Планираните дейности включват обмен и взаимно опознаване между побратимените градове, голям ежегоден фестивал, различни пътуващи културни инициативи или създаване на експертен опит в областта на трансграничното и междукултурното общуване. По-долу можете да гледате видеопрезентацията или да прочетете стенограмата. Прочетете повече за подхода “мост на приятелството” в българо-румънските отношения тук:
Козмин Крету, Гюргево: Както вероятно знаете, Румъния и България са на Балканите. Ние сме много щедри. Затова се опитваме да решим техническия проблем. Имаме само едно изображение. Но нека обясня. Това е Русе. Това е мостът. За вас, моля, оттук нататък Гюргево ще бъде “те” или другият. Русе е “ние”. Добре? Още един проблем е решен.
Нека се спра на историята на Гюргево. Гюргево се появява за първи път в документи през XIV век. И името е интересно, но никой не знае откъде идва. Може би идва от венецианците – от Сан Джорджо. Ала това е само предположение.
Името ми е Козмин Крецу на румънски език. Означава къдрав. През целия си живот съм се сблъсквал с шегата “Къдрав? Но ти не си къдрав”. О, да. Извънредна новина. Не бях къдрав, но когато казвах, че съм от Гюргево, всички казаха: “А, Гюргево, къде е кучето?” Защото в Румъния нашият най-голям драматург Караджиале имаше един цитат: “Ще те бия, докато не чуеш кучетата в Гюргево”. Обяснението е, че Гюргево беше най-важната точка, където хората от Букурещ носеха кучетата, които искаха да убият. Това е най-важният момент в исторически план за Гюргево.
Но сега най-интересната част от историята на Гюргево е моята част. Сложих очилата си за четене на английски език. За да обясня най-добре моето виждане за близостта между жителите на съседния град Русе и тези на моя град Гюргево, разделен, както виждате, от река Дунав, ще е най-добре да се позова на собствения си опит. Например, когато бях млад, обичах да се разхождам с приятелката си на места, скрити от очите на другите. Причината е международна. Сигурен съм, че го разбирате. Понякога по време на разходките си дори излизахме извън града.
В един от тези дни стигнахме до жп гарата Giurgiu Nord. Това е жп гара на около пет километра от града. Там видях огромна фреска на стената с войници, облечени възможно най-традиционно. А под нея беше написано “Румънско-българска империя”. Бях изключително изненадан, защото не бях научил нищо за това в училище, в часовете по история. В този ден научих първото наистина важно нещо за нашите съседи отвъд Дунав, които никога не бях посещавал.
Дотогава всичко, което знаех, беше за българските телевизионни предавания за анимационни филми или футбол, които не съществуваха и по националната телевизия в Румъния. Направих това въведение, за да разберете, че близостта ни преди революцията от 1989 г. беше строго географска. Не се интересувахме един от друг, а това е реалност, която не можем да променим бързо. 30 години в исторически контекст означават кратък период. За съжаление нашата администрация не е предложила нищо последователно, освен намерения в речите си. Ще ви дам само един пример. През последните 30 години всички председатели на нашите окръжни съвети са обещавали да предприемат стъпки за премахване на таксата за моста между Гюргево и Русе за жителите на двата града. Но те не са спазвали никога обещанието си. Днес най-накрая имаме председател, който не е обещавал това и който е удържал на думата си. Данъкът все още е тук.
Разбира се, винаги съм бил на мнение, че ако нещо не ми харесва, най-добре е да направя нещо сам. Така че, като директор на театъра в Гюргево – длъжност, която заемах в продължение на седем години, на два периода – реших да направя нещо конкретно. Първо осъществих обмен на представления с Русенския театър, защото чувствах, че не е достатъчно да играя само в града, желанието ми беше свързано с подхода към жителите на градовете. Играехме безплатно, без никакви финансови изисквания от страна на Българския театър в Русе, като единственото ни желание беше румънската публика да има свободен достъп до залата и два запазени реда за публика от Румъния. Година по-късно предложихме на публиката невербален спектакъл на открито, в парка пред театъра в Русе, със саундтрак от традиционни румънски песни. На следващата година отправих предложение към българската общественост да ни посети по време на Международния фестивал, а моят приятел Владимир ми помогна да разпространим информацията в пресата. Купихме спектакли на Русенския театър и опера, за да ни гостуват в Гюргево. Двете институции продължават да имат представления и през тези години. Ще оставя Владимир да ви разкаже за резултатите от тези усилия и за това колко успешни са били те.
Не съм бизнесмен, но ще ви разкажа за бизнеса. Или по-точно, моята дейност е свързана с културата и вярвам, че духовността и културата трябва да бъдат сред най-ефективните инструменти за сближаване на хората в нашите градове. Но за да направим това, трябва да осъзнаем значението на този подход, на който хората все още не реагират според очакванията си. Това ще бъде трудна работа, като вземете пример от книгата на наркодилърите, които знаят как да направят стоката си първо желана, а след това незаменима. Защото в света искаме съседите да създават силни общности. И знаете ли, имам една мечта, мечтая един ден някое от момичетата от Русе и някое от момчетата от Гюргево да намери същия път, който аз намерих онзи ден, за същите цели. Благодаря ви.
Владимир Митев: Имам твърде много неща за казване за това, което Козмин обясни, и за други неща. Но нека първо започна с това. Козмин каза, че в гимназията не е учил за българо-румънските исторически връзки. Бих искала да дам една българска гледна точка за общия град. Мисля, че много хора в Русе са убедени, че през Средновековието Гюргево и Русе са били един град. И си спомням, че учителят ми по история в гимназията в Русе твърдеше, че дори са имали едно и също име. Едно от тях е Голямо Йоргово, което е вариант на името на Свети Георги. И Голямо Йоргово беше Русе, а Малкото Йоргово беше Гюргево.
Гледната ми точка към тези отношения е на човек, който е живял в Русе и дори още в гимназиалните си години е проявил любопитство към това, което се случва от другата страна на реката. Виждате тук, на картата, моста на приятелството между Русе и Гюргево. А там горе е Гюргево. И не знам дали можете да си представите, че малко по-наляво и отвъд на снимката е паркът в Русе, където се намираше моята гимназия. А от горните етажи на блоковете до гимназията можете да видите какво се случва в пристанището на Гюргево. Другият бряг е много близо, макар да изглежда далечен. Но в действителност изпитвате много специално усещане. Знаете, че се намирате в определено пространство, да речем, а точно от другата страна на реката има нещо друго. И е любопитно какво се случва там?
В крайна сметка нещата в живота ми се развиха така, че станах журналист, а след като станах журналист, научих и румънски език. И когато започнах да пътувам, започнах да правя репортажи, да се срещам с румънски интелектуалци и след това се случиха много неща, включително и това, че се запознах с господин Козмин Крецу и посетих театъра в Гюргево като един вид театрален турист.
Ако се върнем на въпроса за Русе и Гюргево, това е двойката градове близнаци на границата между България и Румъния, които имат най-развити връзки. Съществува еврорегион, наречен Danubius, начело на който стои човек, очевидно ползващ се с доверието на българската и румънската държава. И на практика всичко, което се случва между общините на двата града, се осъществява по някакъв начин чрез този еврорегион. Но тъй като имам българска идентичност, не мога да не бъда недоволен и да не се оплаквам от някои неща. Мисля, че това, което Козмин Крецу също е забелязал в опитите си да привлече обществеността в Русе и особено културните институции, е, че като че ли има известна затвореност или липса на достатъчен интерес.
Например господин Крецу предложи на българите възможността да посетят безплатно театъра и да бъдат зрители в театъра в Гюргево. И, доколкото знам, много малко българи са ходили на театър в Гюргево. От моя гледна точка има мост на приятелството, който е прекрасен, но транспортните връзки между двата града са лоши. Всъщност Русе е по-добре свързан с Букурещ чрез различни линии, но тези линии някак си минават само през Гюргево и няма достатъчно преса или някакви инициативи с мултиплициращ ефект, които да сближат хората от Русе и Гюргево.
Институциите се познават помежду си и можете да видите, че си сътрудничат до степента, в която имат интереси. Но се чудя дали би могло да има движение на хора, овластяване на хора през границите, както виждаме тук, в Слубфурт (името на общия град между Слубице и Франкфурт на Одер – бел.ред.)? И мисля, че това може да бъде предизвикателство, което хората в Русе и Гюргево трябва да видят в близко бъдеще и да предприемат действия. И може би този проект, в който участваме сега, също може да ни вдъхнови за това.
И за да завърша тази презентация, започвам да си мисля, че Мостът на приятелството може да бъде, както казах през първата част на деня, един вид метод за достигане до определени райони в периферията на, да речем, света, в райони, където хората не се познават и не си имат достатъчно доверие. Те не се интересуват много от общуването помежду си, но може би също така бавно осъзнават, че се нуждаят от определена динамика помежду си. Те трябва да генерират определен обмен, определен живот отвъд границата. Защото без това районът просто се обезлюдява. Хората от Гюргево отиват в Букурещ, а тези от Русе – в София или в чужбина. Динамиката и жизнеността на това място намаляват и трансграничната дейност може да бъде начин да се продължи да се създава усещане за живот в този район.
За мен Мостът на приятелството е точно такъв подход, при който може би има хора, надявам се като нас двамата, които сме тук, хора, на които и двете страни могат да се доверят или които виждат смисъл да се отворят към другата страна, които са любопитни да разговарят или да правят проекти с хора отвъд границата. И тези хора наистина могат да създадат динамика, ако всеки остане на своя бряг, което според мен е реалността в българо-румънските отношения. България и Румъния имат национално ориентирани медии и хората са научили и усвоили това – “ние сме българи”, “ние сме румънци”. За себе си смятам, че имам малко динамична идентичност. Мисля, че съм смесил двата аспекта на българското и румънското и ми е интересно те да са в диалог. Наричам това “мост на приятелството”.
Снимка: Мостът на дружбата при Русе-Гюргево (източник: Явор Мичев)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.
About Author
