Йоана Берчан: Турция е важна за Румъния най-вече в контекста на Черно море

Владимир Митев

Йоана Константин-Берчан е професионалист в областта на международните отношения. През 2022 г. тя завършва докторантура по международни отношения в Университета “Бабеш Бояй” – Клуж-Напока, с дисертация за ядрените преговори с Иран. В момента завършва и втората си докторска дисертация – по социология, в Букурещкия университет, посветена на влиянието на религията и персийския национализъм върху иранската външна политика. Получава постдокторска стипендия с проект върху външната политика на Турция в ерата на Ердоган и е автор на множество статии в научни издания, посветени на проблемите на Близкия изток и по-специално на Ислямска република Иран, както и на неразпространението на ядреното оръжие. Като научен сътрудник се е обучавала или е сътрудничила по различни проекти в различни западни институции: Международен институт за мир (Виена, Австрия), Diplomatische Akademie Wien (Австрия), Виенски център за разоръжаване и неразпространение (Австрия) и Hudson Institute, Вашингтон, окръг Колумбия (САЩ). Владее свободно английски, френски и испански език и говори фарси, арабски и италиански на разговорно ниво. 

Интервюто бе взето на 2 февруари 2023 г. преди решението от края на март на турския парламент да бъде одобрено присъединяването на Финландия към НАТО.

Г-жо Берчан, разговаряме в контекста на наскоро публикуваната книга за Турция, написана от румънски експерти. Какво е новото в тази книга? Какво предлага тази книга? Вие сте неин съкоординатор, така че може би бихте могли да опишете и темите и може би някои от тезите на румънските експерти, когато става въпрос за Турция като предмет на международните отношения или политиката.

Здравейте и ви благодаря за поканата. Да, наистина, вчера представихме книгата “Турция на своята стогодишнина. Quo Vadis”, която имах удоволствието и честта да координирам заедно с моя колега Матей Бланару. Това е първият по рода си сборник в Румъния, посветен на стогодишнината на Турската република.

Смятам, че сборникът е много добре дошъл в контекста на това, че Румъния и Република Турция имат дипломатически и икономически отношения, много широко ниво на комуникация между двете страни. В продължение на много години, всъщност от създаването на Турската република, съществуват връзки между Румъния и правителството в Анкара, но също и в бизнес средата, които подчертават необходимостта от сътрудничество в региона. 

В сборника са събрани 17 много добри експерти в своите области и имаме анализи, есета или просто разкази за дипломатически събития. Имаме статии по въпроса за феминизма в Турция, за появата на религията в Турция при управлението на Реджеп Тайип Ердоган и неговата партия от 2002 г. насам. Имаме статии, в които се описват определени дипломатически събития. Имаме някои много добри изследвания за позиционирането на Турция в контекста на войната в Украйна. Също така анализ, описващ отношенията между Турция и Сирия, в контекста на не толкова сърдечните отношения между Дамаск и Анкара, както и в контекста, в който имаме много голям брой бежанци. 

Накратко, това е един много добре дошъл сборник, той е адресиран както към академичните среди, така и мисля, че ще бъде много добър учебен материал както за студентите, така и за магистрите и докторантите, но също и за широката общественост, която иска да разбере какво означава Турция след 100 години като република, какво е означавал преходът от империя към република, какво е означавал Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременна Турция, и какво означава този момент на стогодишнината, когато Турция се ръководи от Реджеп Тайип Ердоган. Горещо я препоръчвам на всеки, който се интересува от това да си създаде определена представа чрез някои много информирани разкази. Смея да твърдя, че автори са може би от едни от най-добрите експерти в областта.

При представянето на тази книга в Дома на учените в Букурещ на първи март 2023 г., мисля, че няколко пъти беше казано, че тази книга е написана по такъв начин, че да демонстрира румънските национални интереси. Какъв е основният начин, по който Румъния гледа на Турция в контекста на това изследване или на тази книга? Как могат да се обобщят румънските национални интереси по отношение на Турция?

Всъщност по време на този дебат ораторите споменаха това, което наричаме общо национален интерес на Румъния. Но преди да отговоря на въпроса ви, бих искал да отбележа, че този проект беше започнат преди около година, а книгата влезе в окончателна редакция и печат няколко седмици преди земетресенията, които донесоха толкова много беди и човешки жертви в Турция. Затова заедно с моя колега и директор на Института по политически науки и международни отношения, професор Дан Дунгачу, решихме да посветим тази книга на жертвите на земетресението в Турция. Така че това е книга, посветена на турския народ, и ние пожелаваме на Турция бързо и здравословно възстановяване. 

Що се отнася до връзката между Румъния и Турция, първото нещо, за което можем да се сетим, е Черноморският регион. Тук става дума за две държави, граничещи с Черно море, и както виждаме, особено в контекста на нахлуването на Русия в Украйна, този регион се превръща в много важна точка на политическата карта не само на Европа, но и на целия свят. Той се превръща в стратегическа точка, Черно море се превърна в геополитическа точка, за която всички говорят.

Имаме и законодателно предложение в американския Конгрес, с което американските отговорни лица искат по-интензивно и по-видимо участие в Черноморския регион. Както добре знаем, Черно море е под егидата на Монреалската конвенция, а там Турция има някои предимства и почти решава всичко, което се случва в този район.

Румъния има стратегически интерес в областта на сигурността. Много е важно да си сътрудничим възможно най-добре с Турция в тази област, както от гледна точка на сигурността, така и от икономическа гледна точка. От гледна точка на сигурността, разбира се, става дума за по-напреднало във военно отношение присъствие в Черно море, а това не може да стане без съгласието на правителството в Анкара чрез това, което споменах по-рано, Конвенцията от Монреал. А от икономическа гледна точка, Черно море в крайна сметка е и канал, средство за транспортиране на различни продукти. Така че, разбира се, в интерес на Букурещ и Анкара е да водят диалог, да имат общи точки и да намерят, ако щете, в цялата тази сива зона на международните отношения, най-добрата позиция. 

От румънска гледна точка е важно тези канали за комуникация да останат отворени, защото всяко недоразумение между държавите, граничещи с Черно море, само прави региона по-уязвим. И когато вече имаме война на границите си, смятам, че тя трябва да бъде управлявана дипломатично, мъдро, търпеливо и в най-добрия смисъл за всички крайбрежни държави, не само за Турция и Румъния, защото става дума и за България. Въпреки това, повтарям, това, което прави Анкара и което предлага като стратегия за Черно море, трябва да бъде внимателно анализирано и от вземащите решения в Букурещ и да се намерят най-подходящите и най-добрите решения за сътрудничество, за да се строят мостове, а не стени, за да се намерят най-подходящите решения, които ще бъдат от полза както за Турция, така и за Румъния и, разбира се, за България.

Споменахте бедствието, причинено от тези земетресения в Турция. Какво променят тези земетресения, когато става въпрос за международната политика спрямо Турция?

Беше много интересно да се проследи през този период едно явление, което аз наричам дипломация на бедствията. Това е сравнително ново понятие. Всъщност за първи път беше използвано през 2012 г. от анализатора, политолог и писател Илан Келман, който тогава написа и книгата “Дипломация при бедствия: как бедствията влияят на мира и конфликтите”. Тоест как тази дипломация на бедствията влияе на мирния процес или може да влоши някои вече съществуващи конфликти.

Разбира се, дипломацията при бедствия не се отнася само до земетресенията. Не става дума и за други природни явления. Авторът има предвид и изменението на климата, но също и други бедствия, а не вулканични изригвания, може би дори инциденти, не непременно природни, ядрени инциденти, като този в Япония или Чернобил, но тогава нямаше такова понятие. Интересно е да се проследи този процес, защото ако разгледаме това понятие – дипломация на бедствията – ще видим, че то обединява два термина, за които обикновено бихме казали, че са противоположни. Дипломацията е процес на преговори, добра воля, взаимна добронамереност, докато бедствието се определя от самия Оксфордски речник като внезапен инцидент или природно бедствие, което причинява щети и загуба на човешки живот. 

Но ако се върнем малко назад, например през 1999 г., когато се случи земетресението в района на Измир, когато загинаха повече от 17 000 души, Гърция беше страна, която, ако искате, можем да кажем, че беше в един вид регионална “студена война”, малка студена война с Турция. Тя беше една от първите страни, които предложиха хуманитарна помощ и финансова помощ на Турция, включително изпрати екипи за спасяване и търсене на жертви изпод отломките и руините, които се появиха след земетресението. Подобни примери за дипломация при бедствия имаше и между САЩ и Иран, където отново не са в добри отношения. Между другото, отношенията са наистина много трудни, а след земетресението от 6 февруари тази година достигнахме брой на загиналите над 50 000 души. 

Разбира се, в случая със земетресенията в Турция и Сирия става дума и за Сирия, която също е засегната, а проблемите там са още по-сериозни, защото също имаме гражданска война, а тази северна част на Сирия не се контролира от бунтовниците и достъпът на хуманитарните войски е малко по-сложен в случая с Турция. И отново станахме свидетели на това, че дори страни като Гърция, която отново, както през 1999 г., веднага се притече на помощ на Турция. Но още по-интересен и внимателно наблюдаван беше примерът с помощта на Армения. Всички познаваме не толкова милата и доста сложна история, ако се позовем на нейното минало, например арменския геноцид. Но помощта идваше от всички тези страни и, разбира се, също от западните държави. Те идват и от арабския свят. Помощта дойде включително от Иран за Турция и Сирия, от Израел. Мисля, че Израел беше една от първите страни, които изпратиха помощ, включително и за Сирия. 

И тогава можем да говорим за феномен, който, след като нещата се успокоят и хората започнат да се връщат към определена нормалност, може да бъде основа за възобновяване на диалога, на дискусиите и дори да доведе до подобряване на определен вид отношения, които сега изглеждат по-напрегнати. Но, разбира се, това е дълъг процес, но е много хубаво, че това се случва, ако щете, по един много циничен и много болезнен начин, природата ни показва, че дори след бедствие, ако сме достатъчно мъдри и се отнасяме към нещата с търпение и внимание, можем да извлечем някаква полза от него, ако се случи. Но, разбира се, това е дълъг процес и успехът не е гарантиран.

Южноевропейските държави като Румъния и България имат силни икономически отношения с Турция, включително търговия с тази страна и турски инвестиции. Но, от друга страна, ние сме част от НАТО и Европейския съюз, което означава известна лоялност към демократичните ценности, за които Турция е критикувана, че напоследък не ги спазва. Как изглежда тази дилема, когато става въпрос за Румъния? Доколко е вероятна ситуация, в която Румъния ще трябва да избира между ценности или принадлежност към западното пространство и по-приятелски, икономически и човешки отношения с Турция?

Сега, ако говорим на политическо, на дипломатическо ниво, Румъния има много добри отношения с Турция. Въпросът Ви, както разбирам, може би се отнася до ръководството на Турция, което за някои изследователи и за част от населението, за феминисткото движение, разбира се, повдига определени въпроси и ние можем да анализираме и обсъждаме това надълго и нашироко. Въпреки това, повтарям, на международно дипломатическо равнище Турция поддържа отношения не само с Румъния, но и с основните западни сили – Съединените щати, Франция, Германия и Обединеното кралство. 

За съжаление, този свят на международните отношения и външната политика не може да бъде очертан в черно и бяло. Ако на морално ниво, на ниво хуманност, разбира се, ние се позиционираме по определен начин по отношение на всичко, което означава права на човека, а тук включваме правата на малцинствата, правата на жените, правата на ЛГБТИ общността и т.н., разбира се, подходът е по определен начин. Но ако говорим за нивото на дипломатическо и политическо ниво, виждаме, че отношенията между Анкара и всички западни столици все още са на дневен ред и все още не се обсъжда или поставя въпросът за определен вид избор, който Румъния или друга западна държава трябва да направи.

Турция е много важна от геостратегическа гледна точка, включително за Съединените щати. И нека не забравяме, че Турция е вторият по големина военен участник в това, което се разбира под способност в рамките на Северноатлантическия алианс, т.е. тя е много важен член на НАТО? Дори и така, напоследък забелязваме известна неохота или определен вид малко по-остра реторика, когато става въпрос за интеграцията на двете северни държави. Говорим за Финландия и Швеция, но ако погледнем малко назад, Турция никога не се е противопоставяла толкова много в дългосрочен план на който и да е проект или стратегия за разширяване на НАТО, дори и понякога да е била, така да се каже, противоречив глас. В крайна сметка, след преговорите и дискусиите, които се проведоха както на двустранна, така и на многостранна основа, Турция и турският парламент гласуваха за всичко, което дойде като предложение от НАТО. Не мисля, че все още сме на този етап, в който Букурещ ще трябва да вземе решение за Турция и западните ценности.

Турция е, да кажем, сложна държава. Тя никога не е била демокрация в смисъла, в който ние, западняците, я възприемаме. Тя е била и все още е мюсюлманска държава, която има както европейски, така и източни ценности. Така че това е смесица, която, разбира се, трябва да бъде управлявана точно такава, каквато е. И, разбира се, дори когато има моменти, в които може да не сме съгласни с решенията на правителството в Анкара, в дипломатически план, повтарям, ще трябва да се позиционираме така, че да преследваме и собствените си интереси като държава.

Разбира се, когато има пропуски в конституцията или правата на човека, когато има сериозни пропуски, те трябва да бъдат споменати и санкционирани, поне на риторично ниво, защото иначе не може. И в научните изследвания, разбира се, има тази свобода да се разглеждат всякакви въпроси и там, да, наистина, включително в сборника, който представихме вчера, има някои статии, много критични към правителството в Анкара, това е в научните изследвания. Имате тази свобода да не разглеждате дадена тема без ограничения, ако искате, от политическо или дипломатическо ниво или естество. 

Или тук зависи от вземащия решение какво иска да извлече от тези анализи и да намери, разбира се, най-добрия начин да се позиционира така, че да не избяга от нарушенията на правата на човека, но и да не промени отношенията между Букурещ и Анкара. Това е доста сложен процес. Дипломацията и външната политика не са много прости области и тези, които практикуват или имат тази професия в тези области, разбира се, ден след ден имат доста сложна задача да управляват, да администрират, ако щете, не всички тези въпроси, за които говорихме тук.

Е, съвсем накратко, нека да завършим с един малък въпрос. Матей Бланару, съкоординаторът на книгата, каза, че ISPRI ще публикува няколко тома за съседите на Румъния. Доколко това означава, че ще има том за България и какво се знае на този етап за подобно начинание?

Всъщност колегата Матей Бланару излезе с предложение, за което наистина не знаех. Нямах представа, но той е много вдъхновяващ и креативен изследовател и в контекста на това, да, имаше обсъждане на интереса на Румъния, на регионалните въпроси. Колегата Матей излезе с това предложение наистина да се напише том, посветен на всеки един от съседите на Румъния, и, разбира се, ако този проект бъде продължен и се реализира, със сигурност ще има том, посветен на отношенията между Румъния и България. И аз, както и г-н Бланару, смятам, че подобен том е много добре дошъл, защото, ако погледнем не толкова отдавна, само преди няколко месеца, когато се водеше цялата тази дискусия за присъединяване към Шенгенското пространство, Румъния и България участваха в нея.

За съжаление, все още не сме успели да направим тази стъпка и виждаме, че регионалните отношения са също толкова важни, колкото и трансатлантическите партньорства. Разбира се, тук говорим за това, което ни засяга непосредствено, защото преди да можем да поставим собствения си дневен ред на масата на Европейския съюз или на Северноатлантическия алианс, ние самите трябва да създадем собствена система за сигурност, собствена система за отбрана, собствени икономически отношения, така че когато вървим напред, да имаме общ глас и да покажем, че сме две държави. Говоря за Румъния и България, които не говорят с единен глас и които, въпреки някои трудности или може би някои малки временни недоразумения, умеят да вървят напред и дори умеят да изграждат своя собствена програма. А ние, румънците, имаме една поговорка, че там, където има много хора, силата расте. 

Така че мисля, че това може да се приложи и към отношенията между Румъния и България, които също са много добри и аз бях много доволен да видя, включително и в този процес на присъединяване към Шенген, че нито Букурещ, нито София са се откъснали една от друга, дори и да имаше някои гласове от, да кажем, популисткия политически сегмент, които може би предполагаха известно откъсване на институционално ниво на вземане на решения, т.е. на най-високо ниво. Не се говореше и за това. Напротив, настояваше се, че Румъния и България трябва да вървят напред заедно и да работят, разбира се, заедно, за да се осигурят необходимите условия или да се приложат стратегии, които да поставят и Румъния, и България в положение, в което определени европейски държави вече да не могат да бъдат критикувани. И присъединяването ни към Шенген вече не трябва да бъде поставяно под въпрос.

Снимка: Румънският президент Клаус Йоханис и турският му колега Реджеп Таип Ердоган на срещта на върха на НАТО в Мадрид през юни 2022 г. (източник: YouTube, скрийншот)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук

About Author