Жени, които са убивали в името на живота си 

Андра Мурешан – HotNews.ro, 23 юни 2023 г.

HotNews.ro разговаря с жени, осъдени за убийство на партньорите си, с адвокати, съдии, полицаи, психолози и експерти и анализира съдебните решения, за да разбере дали брачните убийства, извършени от жени, са могли да бъдат предотвратени от румънската държавна политика.
Бележка на автора Андра Мурешан: Имената на жените са променени, за да се защити тяхната самоличност. Понастоящем Михаела е в следствения арест. Интервюто с нея е проведено в затвора в Клуж-Напока, Външно отделение на затворническото общежитие “Герла”.

Останалите случаи в статията са възстановени от решения за присъди, намерени на портала на Висшия съвет на магистратите или поискани от съдилищата въз основа на медийни случаи.

Бележка от “Мостът на приятелството”: Тази статия е препечатана със съгласието на автора и със съгласието на Hotnews.ro. 

Предупреждение! Статията съдържа подробни описания на сцени на злоупотреба, домашно насилие и убийство.

Жена с руса коса, сплетена на конска опашка, очи с цвят на небето и блуза на червени и черни райета се изкачва по стълбите на външната част на затвора „Герла“ в Клуж-Напока. Зад нея стои надзирател, който следи всяко нейно движение. По-нататък вдясно друга жена чака да излезе на разходка. Облечена е в синя рокля с големи цветя в цвят фуксия, а устните ѝ са намазани с розово червило, което се вижда отдалеч.

Михаела* е на 46 години. Изминали са 6 месеца, откакто е била задържана за убийството на партньора си. След като години наред търпяла побоищата и ревността му, една есенна вечер тя избухнала и го ударила в рамото с кухненски нож. Прокурорите твърдят, че ударите са били два, но тя си спомня само единия.

Малките ѝ стъпки пречупват лъчите светлина, които леко проникват през решетките и оранжевите витражи. Полуотвореното отделение на затвора е пропито с миризма на хлор и лайка, което го прави поразително подобно на болнична стая.

Тази вечер спорът започва без ясна причина, както често се случва. Ливиу започва да се държи агресивно и да я псува. „Ти, скаата такава“, винаги я наричаше той, защото знаеше, че се чувства несигурна. След като я зашлеви два пъти, Михаела си спомня само как се обърна, за да вземе ножа от шкафа зад нея.

„Виновна съм, но поне се надявам на по-лека присъда…“ – казва жената. „Петнайсет години в затвора у дома, а сега съм тук.“

Преди Ливиу тя е била омъжена веднъж. От тези две връзки са оцелели трите ѝ деца: най-големият син е на 22 години, дъщерята – на 19, а най-малкият – на 13. И в двете си връзки е била малтретирана. Спомня си, че свекърва ѝ слагала възглавница върху лицето ѝ, докато съпругът ѝ я биел, за да няма синини. По този начин хората не задавали въпроси в работата. По онова време тя била единствената, която носела пари в къщата, така че не можела да си позволи да си вземе почивен ден. Работила е във фабрика в село близо до Бая Маре.

Съпругът ѝ дори бие родителите си и подозира Михаела, че има връзка с баща му.
След десет години ревност и побоища тя решава да напусне. Съпругът умира скоро след това, а Михаела продължава живота си, въпреки че е разкъсана. Тя го обичала въпреки всичко. Така се запознава с Ливиу, който е неин колега.

„Както се казва… Отървах се от дявола и намерих майка си“, продължава жената.
И има още много като нея. Често чуваме за мъже, които убиват съпругите или наложниците си, но много по-рядко за жени, които прибягват до този акт, защото смятат, че нямат друга алтернатива.
Изследване, проведено от Ралука Павел, доктор по социология, през 2013 г., показва, че от 72 жени, лишени от свобода в затвора в Търгшор за убийство при утежняващи обстоятелства, в 40 случая е било налице домашно насилие. От всички тях 25 жени, които са убили партньорите си, са се съгласили да разговарят с изследователя.

Освен това Павел посочва, че „жените са по-склонни да извършват престъпления срещу партньорите си, когато са жертви на домашно насилие, когато са ограничени от традиционните очаквания или когато се лишават от адекватни средства за бягство от живота, изпълнен с насилие, и се оказват в ситуация на отчаяние и безнадеждност“.

От 2014 г. до 2022 г. са регистрирани 715 криминални деяния на убийство, извършени между партньори, и са издадени 48 059 заповеди за защита, според данни, получени от прокуратурата.

Според институцията статистическите данни не са разделени по пол или история на домашно насилие или злоупотреба. Статистически данни за убийствата за периода 2020-2022 г., събрани от Министерството на публичната администрация показват, че през 2022 г. 86 от случаите са свързани с домашно насилие. Това е 4,44% от случаите, които трябва да бъдат разрешени.

Ситуацията е същата, когато говорим за броя на жените в затворите. Липсват данни и е трудно да се определи колко от жените, лишени от свобода за убийство, са и жертви на домашно насилие.
Националната администрация на затворите (ANP) ни съобщи, че в момента 17 жени са затворени в затвори в страната за убийство на член на семейството. За да разберат точното положение на всяка от тях, служителите на затвора трябва да прелистват досиетата, тъй като няма ясен регистър на затворниците.

Други държави анализират феномена на жените в това положение още от 90-те години на миналия век насам. Страни като Канада, Австралия, Испания и Япония се опитват да се борят за реформа на съдебната система, от която в момента жените губят. В същото време в Румъния явлението изглежда се игнорира от властите, защото „няма достатъчно случаи, има само няколко изолирани“, както ни каза един полицай, с когото се свързахме за тази статия.

Сензационните заглавия в местната преса противоречат на твърденията му, както и на портала за съдебна практика на Висшия съвет на магистратите (CSM). Година след година чуваме за случаи, в които жени убиват партньорите си с чашата на нощното шкафче, с ножа в кухнята или с косата в двора.

В тази статия се разглежда как съдилищата в Румъния се справят с тези жени, доколко властите се справят с предотвратяването на домашните престъпления и какво можем да научим от други страни, които се опитват да намалят мащаба на проблема.
Разговаряхме със затворнички, адвокати, съдии, полицейски служители, съдебни психолози и социолози, представители на ANP и поискахме информация от Министерството на обществените работи и Главния инспекторат на полицията (IGPR), за да отговорим на всички тези въпроси.
Освен това анализирахме седем съдебни решения от 2020-2022 г., в които са представени подобни случаи, за да можем да видим дали годините на злоупотреба са взети предвид при индивидуализирането на присъдата и колко сурово са наказани тези жени от държавата, която иначе би ги погребала.

„Това беше третото обаждане от дома на Мирела през последните десет часа. Съпругът ѝ е починал по пътя към болницата.“

Една есенна сутрин през 2021 г. в малък град в Алба Мирела вдига телефона и се обажда в полицията. Тя не за първи път се кара с Джордже, но този път нещо се беше променило.

Двамата са заедно от две години, а скоро след това се появяват и двете им деца – близнаци. По това време отношенията им започват да се влошават. Джордже бил ревнив и поради това често я биел и заплашвал. След тези инциденти Мирела му забранила да се доближава до дома ѝ, освен когато идва да вземе децата.

Двамата се оказват в същата ситуация ден преди тя да се обади в полицията. Джордже дойде да вземе единия от близнаците. За бебето се грижеше снаха ѝ, затова тя го пусна с баща му. Мирела беше отишла да купи нещо за ядене в магазина и по пътя дотук срещна двамата.

Не след дълго бившият ѝ партньор започва да я обижда и псува. Той дори я ударил леко в областта на подбедрицата. От страх тя решила да се върне с него в къщата. Малко след това пътищата им се разделят и тя остава с уговорката, че той трябва да се върне с детето след няколко часа.

Настъпва вечерта и Джордже спазва обещанието си. Той оставя бебето вкъщи, но половин час по-късно се появява отново с мотива, че иска да се разходи с него. Бил е пиян, както често се е случвало.

Освен проблемите си с Мирела, Джордже има и проблеми с алкохола.
Изследванията на Ралука Павел показват, че алкохолът често е бил катализатор на конфликти в някои от семейните убийства.

Мирела обаче си затваря очите и казва, че ще му позволи да вземе детето обратно, но при условие, че го върне, защото има настинка и се нуждае от лекарства. След кратко време той се върнал, само за да ѝ съобщи, че момчето ще остане при него.

Двамата започват да се карат, при което се намесва братът на Мирела и го моли да върне детето. Ядосан, Джордж се обадил в полицията, за да се оплаче, че братът на Мирела „не го оставя на мира“, според обвинителния акт на прокуратурата.

Полицаите пристигат на мястото, разпознават брат му, не откриват нищо подозрително и напускат местопрестъплението.

В полунощ идва второто обаждане от дома на Мирела. Този път от другата страна е тя, изплашена, защото Джордже я заплашва с нож. През сваления прозорец той я моли да отвори вратата.

Полицаите идват отново, успокояват го и оставят Мирела сама. Жената затваля всички прозорци, включително прозореца в кухнята, който преди това оставила отворен, и си ляга с надеждата, че бившият ѝ партньор никога няма да се появи.
Четири часа по-късно тя вижда Джордже в къщата. Той е успял да влезе през прозореца на банята, за който Мирела е забравила. Започва да я удря с длан по лицето и ѝ казва „недей да крещиш“.

Близнаците също се появяват в стаята, защото са гладни и са чули шум. Мирела започва да ги кърми, а през това време Джордже взема телефона ѝ и го слага в джоба си. Така той се уверява, че тя няма да се обади в полицията. Тя ляга в леглото и заспа за няколко часа, малко след изгрев слънце.

Когато се събудил, Джордже станал и уринирал до детското антре, което предизвикало разгневило дълбоко Мирела. Тогава те започнали да се карат. Той я ударил два пъти с длан по носа и лицето, след което се върнал да спи.

Тя го оставя да заспи, после взема една чаша и го удря с нея по главата. След това взема от стаята дрънкулка във формата на гълъб върху камък и продължава да го удря. След това отива в гаража и взе един достатъчно голяма прът, за да го избута навън. Според обвинителния акт е направила това три пъти. След това четири пъти. Когато започнал да кърви, тя завела дъщеря им при съсед, когото помолил да се обади в полицията.

Това беше третото обаждане в полицията от дома на Мирела през последните десет часа. Джордж почива по пътя към болницата. Според решението за произнасяне на присъдата сега Мирела е заплашена от четири години и шест месеца затвор. Жената е обжалвала решението на съдиите и делото е стигнало до Апелативния съд на Алба Юлия. Нейният случай е един от тези, при които съдът е взел предвид историята на домашното насилие.

Това не е първият подобен случай, с който полицията се сблъсква. Същото се е случило и с Михаела, чийто партньор е бил затрупан с глоби, които е трябвало да плати и той.

Една вечер, на път за работа, той я проследява, защото я подозира, че му изневерява. Върнал я вкъщи и не я пуснал да отиде на работа. Когато излезли на двора, той я ударил. Свекърва ѝ се обадила в полицията, която дошла бързо. Михаела им показала синините и им обяснила какво е направил той.

Откарват ги в участъка, където дават показания, а той получава глоба. След това и двамата се прибират вкъщи, сякаш нищо не се е случило. Всичко това се е случило преди 2018 г. – годината, в която е въведена заповедта за временна защита.

„Защо го водиш в дома си? Защо не го оставиш в неговото село?“, спомня си Михаела. „Но аз не казах нищо.“

Имаше двама полицаи: жена и мъж. Мъжът попитал приятеля ѝ: „Защо се караш с дамата?“, на което той отговорил: „Ревнувам“. Полицаят започнал да се шегува с него и му казал, че се случва и той да ревнува от един актьор в сапунените опери, които гледа жена му. И Михаела отново се обезсърчила.

В пет от седемте случая, анализирани на портала „Юриспруденция“, в които жени са убили партньорите си, те са се обадили в полицията, преди да извършат убийството. Някои от тях са направили това няколко пъти, но без резултат.

Всъщност след тези убийства бяха направени опити за предприемане на действия. В момента в Букурещ, Яш, Муреш и Вранча се изпълнява и пилотен проект за наблюдение на извършителите на престъпления чрез гривни за наблюдение. Целта е до 2025 г. системата да бъде въведена в цялата страна.

Броят на заповедите за защита също се е увеличил през последните години. През 2022 г. е имало 17% увеличение на издадените от полицейски служители заповеди за временна защита, според данни, събрани от асоциацията Anais и представени в доклад на центъра FILIA.
Практиката на адвокатите потвърждава тези данни: „През последната година имахме около 20-30 заповеди за защита“, обяснява Джорджиана Радулеску, адвокат, специализирана в семейното право. Жертвите могат да подадат молба за издаване на временна заповед за защита или съдебна заповед, но често не знаят тази информация.

„Имам осем класа, не повече. Не съм глупава жена, но не съм достатъчно умна, за да знам как да правя тези процедури“, обяснява Михаела защо никога не е потърсила помощ от център за домашно насилие или заповед за защита. Полицията никога не ѝ е казвала, че разполага с каквито и да било инструменти.

Доверието в местните, областните и централните власти е изключително ниско, когато става въпрос за жените в селските райони. Същото важи и за повечето от жените в статията. Огромното мнозинство от жените също така не са наясно с правата си.

Това показва последният доклад на центъра FILIA за достъпа на жените до услуги за безопасност и здраве. Докладът показва резултатите от проучването ACCESS: В проекта „Застъпничество, овластяване, укрепване и равнопоставеност в сферата на здравето и безопасността“, който се изпълняваше в продължение на две години и в който участваха над 500 жени.

„Жените развиват свои собствени механизми за справяне в отношенията на насилие и престават да се обръщат към властите, често в резултат на минал опит за неадекватна намеса от страна на властите“, се казва в доклада. Подкрепата трябва да идва както от властите, така и от хората около тях.

„Но защо го провокирахте?“

Много жертви на домашно насилие страдат от синдрома на битата жена, който се отнася до определен вид насилие и злоупотреба, на които е била подложена жертвата.

„Така например експертите в областта на домашното насилие стигат до заключението, че многократното излагане на психологическо, сексуално или емоционално насилие поражда определени поведения и мисли, които допринасят за неспособността на жертвата да напусне насилника“, обяснява Ралука Павел в изследването си, озаглавено „Убийство в брака и Стокхолмски синдром. Профилът на жената, влязла в затвора за бракоубийство“.
Повечето жени в Румъния остават във връзки с насилие, за да запазят семейството си или по религиозни причини, обяснява Павел.

„Трябва да тръгнете по този път, защото Бог не ви дава повече, отколкото можете да понесете“. Това било казвано на жените според Павел. „Дори и да поискат помощ, приятелите или семейството им няма да имат положителен отговор за тях или ще се сблъскат с въпроси като „Но защо го предизвикахте?“.

Към всичко това се прибавя и финансовата зависимост от съпруга. Барометърът за насилието над жени, проведен от центъра FILIA през 2022 г., показва, че 1 от 4 анкетирани намира за приемливо мъжът да не позволява на партньорката си да използва доходите му, както тя желае.

При липсата на реална подкрепа тези жени смятат, че имат само една възможност. Положението им не става по-хубаво, когато се обърнат към съда. Въпреки че в страни като Канада и САЩ има случаи, в които тези жени са успели да се възползват от правото на самозащита, у нас правилата за това оправдание са доста строги.

Ако нападението не е непосредствено или неминуемо, не можете да претендирате за самозащита.

„Ако нападателят е жертва на насилие, в зависимост от случая той може да носи наказателна отговорност, но може и да не я носи. Ако малтретирането е извършено при същите обстоятелства като защитните действия на жертвата, тогава жертвата може да бъде освободена от наказателна отговорност при определени обстоятелства, посочени в Наказателния кодекс.
Съществуват оправдателни или вменяеми причини, като например самозащита, която е оправдателна причина, или ситуация на невиновно превишаване на правата“, обяснява Михай Щефан Гица, съдия в наказателното отделение на съда в Клуж-Напока.

Самозащитата трябва да отговаря на няколко условия, за да бъде взета предвид. Става дума както за нападение, така и за защита.

Така, според Наказателния кодекс, „самозащита означава лице да извършва деяние, за да отхвърли материално, пряко, непосредствено и несправедливо нападение, което застрашава неговата личност, личността на друг, техните права или общ интерес, ако защитата е пропорционална на сериозността на нападението“, което прави правната система доста твърда по отношение на случаите на жени, жертви на домашно насилие.

Това е един от проблемите, които възникват в много юрисдикции, когато говорим за тези случаи. Много жени, които убиват в отговор на заплахите на съпруга си, които се случват в един и същи ден, се озовават зад решетките, защото „нападението не е било непосредствено“.

Още по-трудно е, когато тези жени убиват в съня на жертвите си, което е утежняващо вината обстоятелство и може да им донесе допълнителни години към присъдата. Такава е и връзката между нея и партньора ѝ. Деянията, извършени срещу член на семейството, водят до увеличаване на границите на присъдата с една четвърт.

Синдромът на битите жени преминава през няколко фази: фаза на натрупано напрежение, фаза на остро насилие и фаза на успокоение или примирение. Жените често завършват с убийство в последната фаза. Вероятно те са преживели много по-сериозни актове на насилие, отколкото когато са решили да отнемат живота на партньора си.

„Така че това е 114-ият път, в който те са били бити, заплашвани със смърт, хвърляни с ножове и т.н. и те отвръщат на удара в своя защита. И понякога защитата води до смъртта на другия човек, защото много често това се случва на фона на употребата на алкохол и ако агресорът е достатъчно пиян, има ситуации, в които, когато отвърне на удара, няма какво да направи“, обяснява Габриела Гроза, съдебен психолог в Клуж-Напока.

Наказателното право в Румъния не признава синдрома на малтретираната жена, но жените могат да се възползват от така нареченото „състояние на безредие“, което може да намали наказанието. Съдът може също така да установи определени съдебни смекчаващи обстоятелства.
„Жертвата на домашно насилие, която не може повече да се справя с това състояние на напрежение, реагира бурно, но късно, т.е. не в момента, в който е извършено насилието. В този случай съдията може да прецени, въз основа на всички конкретни данни, дали извършителят, жертвата на насилие, също е реагирал във връзка с това поведение“, продължава Михай Гика.
Съдията заявява, че съдилищата могат да вземат предвид историята на домашното насилие, случаите, когато жената се е обаждала в полицията, или всякакви други обстоятелства, които смятат за уместни, за да докажат, че е имало и история на насилие.

Домашното насилие се предполага, но понякога не се взема предвид при постановяване на присъдата

Не всички съдилища обаче правят това. В случая на Оана, която убива съпруга си след спор, съдията не взема предвид историята на домашното насилие. Тя се е обадила в полицията четири месеца преди убийството, един месец преди това и едва тогава е дошло последното обжалване.
„Полицейските служители, които отишли в дома на двете лица, установили само, че те са в напреднало състояние на алкохолно опиянение и нямало никакви индикации/следи за извършване на нападение“, се казва в обвинителния акт, изготвен от прокурорите.

Въпреки че на няколко пъти беше заявено, че между двамата често е имало „противоречия“ или „спорове“, съдът не взе това предвид. На първа инстанция жената е осъдена на 10 години затвор с право на обжалване.

Съдията обосновава това с факта, че „жената е действала с умисъл“ и че не е имала конкретен спомен за извършеното и е обърквала фактите. Изхвърлила е якето на съпруга си в коридора, избърсала е ножа от кръвта, не се е обадила сама в полицията, а брадвата не е била на мястото, което първоначално е посочила, което според съда навежда на мисълта, че се е опитала да скрие доказателствата.

Често се случва хората, извършили спонтанно убийство, да се обадят на тел. 112 и да съобщят за него, но не всички го правят – обяснява психологът Габриела Гроза.

„Някои веднага търсят решение, правят нещо, други замръзват, остават замразени. И фактът, че не казвате веднага или нямате незабавна реакция, при никакви обстоятелства не води до заключението, че това е било умишлено. Включително и от правна гледна точка трябва да има други елементи, които да водят до извода за предумисъл. И не е достатъчно лицето да е реагирало, защото реакциите не са толкова специфични“, продължава Гроза.

Освен това, когато става въпрос за синдрома на битата жена, изследванията показват, че много жени могат да изпитат загуба на паметта. Това може да бъде пречка за адвокатите, които искат да изградят защитата им. Ето защо е важно по време на процеса да се получи психологическа консултация, но това става само ако обвиняемите поискат това.

„За човешкия ум е много трудно да играе едновременно две роли: на жертва и на обвиняем. Ето защо, след като те са обвиняеми в съдебен процес, срещу лицето се предприемат по-малко мерки за защита“, добавя тя.

С подобен случай се сблъсква и адвокатът от Букурещ Джорджиана Радулеску. Жена, която години наред е била малтретирана от съпруга си, един ден го убива. На първа инстанция тя получава 18 години, оправдавайки се като предумишлено убийство. Това е станало преди почти десет години.

Това е жена, омъжена на 17 години за по-възрастния си съпруг, който я биел. Те живеели заедно с 13-годишното си дете и парализираната си майка, за която тя се грижела.

„В един от епизодите, когато идва пиян, той започва да я бие, както правеше обикновено. Тя продължаваше да готви“, продължава адвокатът. „След това той посегна и на детето, което изсипа в купата с брашно, в която правеше кнедли. Когато видяла, че той бие и детето, тя не могла да се съпротивлява. Взела ножа, който използвала, за да обели картофите, и прерязала вените от лявата страна на врата му и той почива“.

Съдът установява, че жената е действала с предумисъл, защото е знаела, че „там има важни вени“. Тя е имала четвърти клас образование.

Впоследствие адвокат Джорджиана Радулеску я представлява пред Върховния съд, където трима съдии намаляват присъдата ѝ на десет години.

Адвокатите в други държави обаче все още смятат, че това е твърде дълга присъда. Елизабет А. Ший е една от тях. Почетен професор в Университета на Отава, Канада, и автор на книгата „Защита на бити жени: Уроци от преписите“, Елизабет е анализирала 91 случая, подобни на тези на Михаела или Мирела, от 1990 до 2013 г.

„Адвокатите, работещи с жертви на домашно насилие, трябва да бъдат търпеливи, за да стигнат до истинската история“

Едно от делата, които създадоха важен прецедент в Канада, е това на Анджелик Лин Лавал. Това е първото по рода си дело, при което жена е оправдана на основание самозащита, позовавайки се на синдрома на битата жена. Това е станало през 1990 г.

Оттогава досега според Шихи не е постигнат голям напредък. Дори и в Канада има проблеми със защитата на жени, които са убити заради домашно насилие. Както и тук, много съдии смятат, че това е предумишлено убийство.Съществува обаче важна разлика. Адвокатът може да повика експерти, които да разгледат всички факти по делото и да разговарят с обвиняемия. След това експертът изготвя доклад, който може да се превърне в доказателство, което може да бъде приложено към делото и да даде доказателства. Въз основа на него може да се изгради защитата, която може да се нарече самозащита.

В нашия закон също така могат да бъдат призовани експерти, които да разгледат делото, но това не е често срещана практика, според съдия, с когото редакцията се консултира.

„Адвокатът преглежда този доклад и решава дали е необходим друг. Чували сме протоколи, в които адвокатът е поискал показанията на няколко експерти, а не само на един“, обяснява Шийхи.

Има случаи, в които дори експертите могат да се провалят. Това се случва в случая с Хелън Насалунд, която получава 18-годишна присъда за убийството на съпруга си, след като той е опрял пистолет в главата ѝ същата вечер. Експертът по делото заключил, че тя не страда от синдрома на изтерзаната жена, въпреки че е търпяла насилието на съпруга си в продължение на 30 години и е имало доказателства за това.

Адвокат поема делото и успява да намали присъдата на 9 години при обжалване. Междувременно повече от 29 000 души са подписали петиция, за да се опитат да я изкарат от затвора.

„Има и друг проблем. Ако доведете експерт, който да разговаря с една жена много скоро след извършване на престъплението, тя вероятно няма да каже нищо. Вероятно ще отрече, че е била малтретирана или изнасилена от съпруга си. Може да й отнеме много време да се довери на човека, който стои пред нея“, продължава Шийхи.

Ето защо тя смята, че адвокатите трябва да бъдат търпеливи, когато разглеждат такива случаи. Друг проблем е, че повечето от тях са свикнали да работят с обвиняеми мъже, които са много различни от обвиняемите жени.

„Веднъж разговарях с една адвокатка, специализирана в областта на наказателното право. Тя ми каза: „Когато имаш клиенти мъже, те идват и отричат всичко. Казват, че вината е на жената, че са били пияни и тя ги е провокирала и т.н. Когато имаш клиентка (бел. ред.: която е убила съпруга си), тя признава всичко и не ти дава никаква причина за това“, обяснява адвокатката.

Какво се случва с жените, когато попаднат зад решетките?

При цялата работа на адвокатите случаите, в които делото е оправдано, са малко. Затова жените ще прекарат години зад решетките. Съдия Михай Гика смята, че системата трябва да настоява за психологическо консултиране и реинтеграция в обществото.

„Необходима е рамка за психологическа помощ по време на процеса, която лицето да може да следва. Дори и в случаите, когато вече има наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, както в случаите на явни извършители на престъпления по това време“, продължава съдията.

Гика е на мнение, че е необходимо психологическо консултиране и след произнасянето на присъдата, след като жените са в затвора.

„От друга страна, ако мислим за защитата на жертвата на насилие, която от своя страна реагира с насилие, тук отново има нужда от психологически компонент. Още от момента на извършване на действието, което предизвиква сезиране на съдебния орган. И тук, според мен, държавата не се справя много добре“, продължава съдията.

Михаела казва, че за шестте месеца, през които е била в следствения арест, е разговаряла само веднъж с психолога на затвора.

От ANP ни съобщиха, че жените, които са убили съпрузите си в отговор на домашно насилие, ще получат психологически консултации, ако това бъде установено след психологически преглед.
Съществуват и две образователни програми, които разглеждат въпроса за агресията – програмата за социална помощ за първична превенция на домашното насилие „Спри насилието!“ и „Програма за намаляване на агресивните прояви. Жените могат да получат дни за заработване или кредити, ако участват в такива дейности.

Според служителите на институцията, както и според юристи и психолози, жените, които убиват и са жертви на домашно насилие, бързо се интегрират в затвора и е малко вероятно да извършат повторно престъпление. Същото важи и за случая на Михаела. Колегите ѝ се уплашили, когато чули, че е в затвора за убийство, но след като я опознали и чули през какво е преминала, оставили страховете си настрана.

„Той беше добър човек“

Във всички тези случаи около тях е имало така наречените „глухи свидетели“, както ги наричат в съда, които са знаели какво се случва в семейството, но не са се намесили. По-голямата част от света е склонна да смята, че не е твоя работа да се месиш в семейните проблеми на други хора, и е шокирана, когато нещата ескалират и завършат с убийство.

Жените отбелязват своето страдание към околните – както физическо, така и психическо. Но насилникът прави същото, опитвайки се да създаде образ за околните, който ги спира да предложат помощ на жертвата.

„Пред другите хора той има правилно отношение към съпругата си. Не се държи зле с нея, говори правилно. Когато тя се обръща към институциите, приятелите или семейството, той се опитва да каже, че тя е емоционално нестабилна и че той е мил с нея. Проблемът би бил, че тя не приема лечението си“, заключава Ралука Павел.

Ето как някои хора в крайна сметка казват: „Той беше добър човек“. В този момент жертвите се оказват отново сами.

Доклад на центъра FILIA показва, че през последните осем години над 400 жени са били убити в семейството. Зад тези цифри стоят жени като Михаела, които от години се справят с насилието на съпрузите си. Някои от тях убиват в името на живота си.

Докато румънското общество се опитва да излекува раната, с която е свикнало, друга жена нежно маже синините, които съпругът ѝ е оставил по лицето ѝ.

Това правеше Михаела всеки ден, за да може да ходи на работа. Връзваше шал, покриваше следите и се надяваше да избегне изпитанието. Сега тя очаква присъдата си. И има още много като нея.

Ресурси за жертви на домашно насилие:

• Консултативен център за превенция и борба с домашното насилие – Сдружение Anais
• Мрежа за превенция и борба с насилието над жени – Безплатна телефонна линия за консултации по въпросите на домашното насилие
• Помощ за жертвите, предлагана от Националната агенция за равни възможности за жените и мъжете
• Casa Ioana в Букурещ, неправителствена организация (НПО или благотворителна организация), която дава възможност на оцелели от домашно насилие и бездомни семейства да постигнат независимост

Снимка: Илюстрация за тази статия от Рома Гаврила

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author