Семинар за влиянието на финансирането от хазартните игри върху журналистиката и обществото

Георги Марков, БНР, 28 март 2024 г.

Интервю на Георги Марков с доц. Жана Попова от Софийския университет и с Владимир Митев от румънската секция на Радио България относно организирания от тях семинар на тема „Състоянието на медиите и разследващата журналистика – влияние на финансирането от хазартните игри върху журналистиката и обществото“, който е част от проекта „Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“ и се проведе на 28 март 2024 г. в София.

Георги Марков се интересува от причините за организирането на този семинар, от въздействието на финансирането на медиите и рекламирането на хазартни игри върху различни обществени групи, от румънския опит по темите на семинара и от очакваните ефекти от семинара според неговите организатори. 

Факултетът по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ е домакин на поредния семинар по проекта „Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат“. А темата на започналата преди минути дискусия е „Състоянието на медиите и разследващата журналистика: Влияние на финансирането от хазартните игри върху журналистиката и обществото“. За очакванията от разговорите и целта на дискусиите ще говорим в следващите минути в „Нещо повече“ с преподавателя от Факултета по журналистика и масова комуникация доцент Жана Попова и колегата от румънската редакция на Радио България и създател на сайта за новини от България и Румъния „Мостът на приятелството“ Владимир Митев. Те са и организатори на днешното събитие. Здравейте! Да започнем разговора си с въпроса – кое ви провокира за избора на тази тема за днешния семинар?

Владимир Митев: Ако започна аз, нека първо да кажем, че идеята се зароди в края на миналата година, когато в румънското медийно пространство имаше скандал, свързан с това, че един от водещите вестници в страната с доста добър имидж, включително с разследващи материали – Libertatea, беше ударен в смисъл, че важна част от екипа му беше уволнена. Това се случи, защото възникна конфликт: журналистите смятаха, че има опит на рекламодателите, които са хазартни компании, да въздействат върху материалите и се появи конфликт с мениджмънта. На свой ред трябва да кажем, че има една особеност при Gazeta Sporturilor – медия, която е част също от конгломерата, притежаван от швейцарската компания Ringier, подобно на Libertatea, но в случая с Gazeta Sporturilor има частично български мениджмънт, в смисъл, че има собственост, която е свързана с български бизнесмен.

Доцент Попова, важно ли е да говорим по тази тема?

Жана Попова: Не само е важно, но започва да става показателно, включително и през нашето събитие кои медии обръщат внимание на този проблем. Защото в мига, в който журналистите са притиснати не по някакъв много директен начин, а през собствените мерки, къде могат да настояват за журналистика по отношение на хазартните игри и хазартната зависимост, един изключително важен социален проблем, по който се говори във вашето радио, тогава ние разбираме, че че всъщност има проблем. Няма как хазартните игри и средства за диария да бъдат най важните теми в рекламите на българските телевизии. Това просто няма как да продължи. Има един голям проблем ние непрекъснато се оплакваме, че зрителите и слушателите, читателите бягат от медиите, но всъщност е важно да видим какво ние като журналисти правим, за да ги задържим и какво собствениците на медии правят, за да ги задържат. Играенето на хазарта е нещо много важно за част от хората. Никой не отрича, че това е част от забавлението. Въпросът е да има мяра в това къде е агресивната реклама, особено по отношение на младите хора в интернет.

Когато тръгнахме да организираме семинара, много хора ни казаха – ама ние вече сме говорили по тази тема, в СЕМ са правили много срещи. Ето, променена е рекламата и в нея се казва, че всеки сам си преценя, общо взето – по този грозен начин казвам глагола. Но всъщност има групи – това са младите хора, които не могат сами да се предпазят и там трябва да бъде нашето настояване за саморегулация, а не за регулация. Фирмите за хазарт трябва да са отговорни към младите хора, защото иначе целият рекламен пазар страда. Младите хора казват – ние си включваме блокиращите блокиращи е софтуер на социалните мрежи и не виждаме и другите реклами. Най-лошото е, че не виждат и медиите по този начин.

И така стигаме до въпроса за това можем ли въобще да говорим за влияние на тези реклами и върху самата журналистика и обществото и можем ли да кажем освен младите, друга категория хора дали са потърпевши от това влияние, ако, разбира се, го има?

Ако става въпрос за журналистите и се вгледаме в румънския казус, който донякъде също провокира този семинар – числя, че в Румъния има може би малко по-развита култура, в която журналистите не търпят чак такава намеса от страна на бизнес или политически интереси. В Румъния има по развита разследваща журналистика, така че според мен сигурно журналистите имат отношение и биха страдали, ако големите пари се месят толкова много в редакционната политика.

Доцент Попова?

Да, ние затова поканихме и адвокат Силвия Петкова, която се занимава точно с преливането на зависимостите, тъй като хората, които страдат от наркозависимост, трябва от някъде да намират пари и съответно прибягват или до бързите кредити – една друга много важна тема за медиите и от друга страна към хазарта, тъй като става дума за бързо печелене на пари. Въпросът тук е как да бъде намерена мярата в нашите медии. А ако погледнем телевизионните теми на разследващата журналистика, тъй като в България има силна разследваща журналистика – не можем да кажем, че няма такава, но ако погледнем темите, там хазартът почти не присъства. Много рядко се правят такива разследвания и затова на мен ми се струва важно да чуем тази вечер и двамата румънски журналисти, които сме поканили, тъй като в Румъния също има намеса в работата на журналистите и с така наречените дела шамари, и с политическата намеса. Влади Митев ще ни разкаже много за това. Но това, което журналистите правят, е да разделят отдела по реклама и отдела по журналистика, така да го кажем. Тоест тези две полета да не се смесват, да няма зависимост между тях.

И като стана дума за румънския опит, нека Влади Митев наистина сега да сподели с нас в аванс преди самата дискусия какъв е румънския опит!

Нашите слушатели имаха възможност да научат по програма Христо Ботев малко повече за казуса Libertatea миналата година. Тези интервюта стоят на сайта и могат да бъдат видени и чути. Аз мога да кажа, че това, което се случи тогава, провокира наистина големи дискусии в румънското общество, защото Libertatea имаше доста добър имидж. Включително мога да посоча, че Каталин Толонтан, който е главната фигура там, сигурно е известен на нашите слушатели от филма Colectiv – един филм за румънската разследваща журналистика, който беше номиниран за Оскар. Така че тази щета, която беше нанесена на Libertatea вследствие на този казус, според мен удари и самото румънско общество. Това, което забелязах като реакция и след това беше, че имаше известни законодателни инициативи. В смисъл например да се засили донякъде данъчното облагане на този бизнес. И от друга страна имаше редакции – мога да посоча G4 Media – една от водещите медии в Румъния, която декларира, че не взема пари от компании, занимаващи се с хазартни игри и имаше призиви това да стане някакъв вид неформален, но всъщност сериозен стандарт в румънските медии – да се декларира, че парите, които финансират медиите, имат да кажем добър произход.

Колега Митев и доцент Попова, очаквате ли това ваше събитие да даде началото на една по-широка обществена дискусия, защо не и институционална, на по-късен етап, за да се случи тази дълго чакана промяна по отношение на рекламите на хазарта в медиите?

Аз лично очаквам първо журналистите да заявим много ясно, че това е последният ден – не е началото, а последният ден, в който на нас ще ни бъдат поставени и условия от рекламодателите, а пък били те и толкова силни като рекламодатели от хазартните игри. Това е първото.

Второто нещо, което очаквам е по отношение на всички регулатори – защото ние виждаме непрекъснато пробойни в агенцията, която трябва да регулира целия този процес. Нагледали сме се на всички сюжети с Националната лотария и с другите вече бивши игри. Тази агенция да си влезе в ролята и от друга страна, самите рекламодатели на хазартни игри да понесат своята отговорност, като се откажат от тази реклама на всяка цена. Тя е невъзможна. Трябва да има часове, трябва да има места в интернет. Не става дума само за електронните медии, места в интернет, в които хората да посещават, без да са нападани така да се каже, от излизането на тази реклама. Слиза се на летището в София и се започва. Има я и до площадката за спорт, която уж е обещана, за да пратим там нашите деца да спортуват, те да станат добри спортисти, няма спортна новина без съобщаването на рекламодател, който така сякаш държи правата върху футболните първенства в България. Това е изключително голям проблем, защото можем да спортуваме, без да сме хазартно зависими.

Моите лични очаквания са малко по-насочени към Румъния, в смисъл, че опита, който се случва там може наистина да е полезен за нас. Но мисля, че и е важно да се види в Румъния, че в българското общество има различни нагласи към проблемите, които понякога възникват с българско присъствие в Румъния.

Благодаря Ви за отделеното време за слушателите на програма Хоризонт и предаването. Нещо повече, нашите събеседници бяха доцент Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и журналистът от румънската редакция на Радио България Владимир Митев. С тях говорихме в отминалите минути за започналата вече дискусия днес „За състоянието на медиите и разследващата журналистика – влияние на финансирането от хазартните игри върху журналистиката и обществото“. Благодаря ви още веднъж и успех на форума!

Снимка: Афишът на проекта „Поп-култура, поп-политика“ (източник: Жана Попова, БНР)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author