Румъния е готова за всякакъв изход от войната в Украйна

Това е българският вариант на стенограмата на коментара на Владимир Митев за отношението на Румъния към войната в Украйна една година след началото на войната. Той е излъчен сутринта на 24 февруари 2023 г. в емисията “Нашият ден” на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио.

Румъния посреща годишнината от началото на руската инвазия в Украйна с тревога и загриженост за случващото се на изток от нейните граници, но и с може би неочаквани вътрешни противоречия по различни въпроси. Букурещ, разбира се, е стълб на НАТО в региона и координира интензивно със своите западни съюзници, а и с прозападните страни в Черно море като Република Молдова, Украйна и Грузия действията, така че регионът да отговори на предизвикателствата по сигурността отправени от Русия. Освен това при управлението на президента и етнически германец Клаус Йоханис, който управлява от 2015 г. насам, в румънската външна политика настъпи по-значимо преориентиране към взаимодействие с европейските държави, скрепено с големи чуждестранни инвестиции от Западна Европа. Румъния залага през последните години на единен Запад в своята външна политика и се опитва да вмести своите регионални интереси – например по отношение на Република Молдова и източното партньорство, в европейски рамки, така че Букурещ да се утвърди като регионален подизпълнител на западната политика в региона.

Въпреки това в румънското общество може да се усети, че в последно време в него набират сила т.нар. суверанистки сили – политическа тенденция, която гледа с недоверие на либералния Запад, вижда Румъния като колония на западния капитал и изисква румънските политици да следват външна политика, която да е в по-голямо съзвучие с румънските национални интереси – например по отношение на защитата на румънските малцинства зад граница, по отношение на защитата на православната църква от домогванията на т.нар. “културен марксизъм”. Докато либералните градски елити в Румъния искат страната да е солидарна със западните столици и елити на базата на споделените ценности, суверанистите търсят солидарност с народите от периферията на Запада, и така в румънското общество възникват разделения и противоречия.

Именно това се вижда и в отношението на Румъния към Украйна през последната година. Румъния играе важна роля за подкрепата на Украйна под всякаква форма – за оръжейни доставки, за координиране в рамките на НАТО, включително във формата Б9, който се проведе тази седмица във Варшава, за подкрепа на украинските бежанци и т.н. Румъния помогна за транспорта на украинското зърно през своето пристанище Констанца и бе определена от украински представители като искрен приятел.

Румънският президент Клаус Йоханис посети Киев през лятото на 2022 г. заедно с лидерите на Германия, Франция и Италия – трите от страните с най-големи чуждестранни инвестиции в Румъния. Това бе знак, че Румъния помества своята политика спрямо Украйна по-скоро в европейския вектор, докато Полша ясно демонстрира, че свързва своята украинска политика с Великобритания. Двата подхода – по-свързаният с отбраната и сигурността атлантически, следват от Полша, и по-свъразният с икономиката европейски, следван от Румъния са виждани от някои като конкурентни, но те могат да бъдат видяни и като взаимнодопълващи се – като две ръце на Запада, които действат съгласувано. 

Въпреки това отношението на Румъния към Украйна е по-сложно и тази сложност идва от ролята на суверанистката тенденция в румънската политика. Румъния от години има спорове с Украйна по отношение на румънското малцинство на нейна територия, което е възприемано в Букурещ като лишено от достатъчно права. Буквално преди дни избухна и скандал, свързан с действията на Украйна по удълбочаване на един от ръкавите на делтата на Дунава – наречен Бистрое. Украйна иска да направи този канал плавателен, за да може по него да изнася зърно. Румъния от години се противопоставя на подобен ход, като изтъква екологични и други причини. Редица румънски външнополитически анализатори посочват, че в Румъния съществуват антиукраински тенденции, които те свързват с неразрешени въпроси от двустранните отношения или с конкуренция за позицията на водеща евроатлантическа сила на източния фланг на НАТО. 

Прозападният политически елит на Румъния вижда интерес в това центърът на тежестта в Европа да се измести на Изток и съответно границата на Запада да е източната граница на Украйна. Но както посочват анализатори като експерта по международни отношения Арманд Гошу перспективата за украинска победа във войната в Украйна не създава голям ентусиазъм в Букурещ. 

Така изглежда, че румънската политика, подобно на политиката на много страни в Югоизточна Европа отчита и нуждата от прецизен баланс между различните вътрешни и външни интереси. Важен фактор в нея и е подкрепата за втората румъноезична страна в региона – Република Молдова. Молдовският проевропейски президент, Мая Санду, която е румънски гражданин, обяви неотдавна, че има руски план за дестабилизацията на нейната страна и се обърна към западните си партньори за подкрепа. Санду се срещна с румънския президент Клаус Йоханис на 23 февруари т.г. и срещата им потвърди именно румънския ангажимент към сигурноста и европейската перспектива на Република Молдова. 

Букурещ осигурява финансиране за Република Молдова чрез т.нар. Платформа Молдова, която е съвместна инициатива на Германия, Франция и Румъния. Именно Румъния подкрепи Република Молдова с доставки на електроенергия и природен газ, включително такъв минаващ през България по интерконектора с Гърция, когато Молдова изпадна в енергийна криза, породена от войната в Украйна миналата есен. 

Но дори и по отношение на Република Молдова румънската политика има и суверанистка тенденция. Джордже Симион – лидер на партията “Съюз за единството на румънците”, която е трета политическа сила с подкрепа на около 15% от избирателите в момента, поиска в края на 2022 г. да бъдат спрени всякакви помощи за Република Молдова. Неговата партия представлява политически в Румъния избиратели, които са молдовци, станали румънски граждани. Но партията му е конкурент на партията на Мая Санду PAS. 

Ако трябва да се обобщи, румънската политика спрямо Украйна и Молдова е такава, че румънският политически елит е готов за различни завършеци на войната, започната от Русия. Румъния е страна със значителни чуждестранни инвестиции – над 110 млрд. евро към края на 2022 г., и голямата част от тях са запападноевропейски. Румънският елит по сигурността е тясно интегриран в НАТО, а за ролята на страната в Алианса може да се съди по факта, че заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана е румънец. Въпреки това Румъния изглежда се подготвя и за сценария, при който Русия или въобще глобалният Юг засилят своята тежест в света или региона след края на войната в Украйна. Именно тази сложна румънска перспектива към региона и към международните отношения си струва по-задълбочен анализ и у в България, където представите за Румъния и румънците често са схематични.

Снимка: Дворецът “Виктория” е седалището на румънското правителство (източник: gov.ro)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.

About Author