Кодру Врабие: „мостовата идентичност“ на българите е способна да доведе до промяна и трансформация в региона

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпросите на доброто управление, прозрачността, отчетността и почтеността в публичния сектор. Допринесъл е за множество мерки за реформи в областта на правосъдието и публичната администрация. Врабие има бакалавърска степен по правни и политически науки (Румъния, България, САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Нидерландия, Испания). От 1998 г. работи за различни организации на гражданското общество в Румъния. През 2010 г. Врабие започва да работи с програмата „Лидери за правосъдие“, която през 2017 г. е възпроизведена от Република Молдова.

Вижте съдържанието на четвъртата част на подкаста с Кодру Врабие:

00:00 Като се има предвид неотдавнашната трансформация на политическата обосновка на партията „Непрекъсната промяна“ (съставяне на правителство и съвместна законодателна работа с политически лидери, които преди това тя атакуваше като корумпирани – Бойко Борисов и Делян Пеевски), до каква степен промяната в България е възможна чрез политиката и политическите партии?

02:59 Този тип коалиция между прогресивни сили и партии, които предпочитат статуквото (олигарси), се наблюдава и в случая с Молдова

06:39 Съюзът „Спасете Румъния“ се провали през 2021 г., защото не пресметна добре ходовете си. От политическа гледна точка “Продължаваме промяната” нямаше друга възможност. В случая с партията “Продължаваме промяната” достъпът до властта на преднамереното действие изглежда е осигурен.

10.45 Мостът като идентичност на българските елити

16.14 Какви са достойнствата на българската мостова идентичност? Как би могла да се характеризира действеността на румънците и молдовците?

Нека сега се обърнем към ситуацията в България. Знаете, че след падането на правителството на Борисов през 2021 г. се появи партия, наречена „Продължаваме промяната“, и това беше партия, която обещаваше промяна в ущърб на много конкретни имена от т.нар. статукво. Имам предвид, че тя беше срещу Борисов, беше срещу Пеевски, който е влиятелен бизнесмен от партията на етническите турци – Движението за права и свободи. И също така беше срещу ръководителя на прокуратурата.

„Промяната“ в България настъпи, след като Байдън влезе в Белия дом. И, разбира се, знам, че има различни влияния и може би не е толкова просто, но някак си мисля, че присъствието на Байдън в Белия дом може да е изиграло положителна роля тази партия да дойде на власт. Все пак вие много добре знаете, че напоследък тази партия се префасонира и сега управлява заедно с Борисов. И голяма част от законите се приемат дори с подкрепата на Пеевски, дори с неговия и на партията му подпис, разбира се. Така че в този смисъл в българското общество вече няма това противоречие между антикорупция и мафия, което съществуваше преди, защото те сега са заедно – ако мога да използвам малко черен хумор с характерната за нас игра на етикетите.

Сега противоречието е между едно проевропейско правителство на Европейската комисия и един суверанистки настроен президент или може би други сили, които също са суверенисти. По този начин бих искал да започна с един малък въпрос. Случаят с България, който може би познавате, с тези неотдавнашни промени и пренареждания не показва ли, че промяната в България не се случва или няма да се случи чрез политика или чрез партиите? Че България е специфичен случай на периферно или малко по-източно общество, но и част от Запада, което се нуждае от по-сложен, по-специфичен подход от простото създаване на една партия, която се нарича промяна, и поемането на властта от тази партия? Това не е достатъчно, поне според мен. Но може би вие имате свои собствени съображения.

Това е партията “Промяната продължава”?

Точно така. “Промяната продължава”. Това е партията на Кирил Петков, на Асен Василев.

Да. Мисля, че ключовият компонент в името на партията е, че тя продължава. И нека обясня защо мисля така. Този вид коалиция, така да се каже, между прогресивните сили – „Промяната продължава“ и „Демократична България“, съюзени с една от старите партии (ГЕРБ – „Граждани за европейско развитие на България“), която предпочита статуквото – това сме го виждали и преди. Виждали сме го в случая с Молдова, когато партията на Мая Санду се съюзи с Демократическата партия на олигарха Плахотнюк, за да създаде правителство, което да се противопостави на президента Додон, за когото се предполагаше, че е руски агент. Така прогресивното движение обедини сили с олигарсите, за да се противопостави на „руския агент“.

Те направиха няколко малки реформи, преди този кабинет да се разпадне, а по-късно партията на Мая Санду дойде изцяло на власт, като отстрани и руския агент, и олигарха. И всичко, което те правят с реформите, е новата молдовска политика.

Това видяхме в Румъния преди около 15, почти 20 години. Тогава гражданското общество (не политическа партия!) помогна на социалдемократическото правителство на Адриан Нъстасе. Той беше може би най-корумпираният министър-председател, който Румъния някога е имала. И гражданското общество му помогна да успее по пътя към европейското членство.

Така че понякога е необходимо хората от умерения център да се съюзят с тези от другата страна, за да се гарантира, че желаната промяна ще се осъществи. По същия начин в Румъния преди две-три години промяната не беше успешна, защото силите зад нея не планираха и не пресметнаха правилно ходовете си.

Не съм сигурен, че Кирил Петков и други ще успеят в България. Това, което се опитвам да кажа, е, че от политическа гледна точка не мисля, че имаха друга възможност. И приветствам смелостта им да вземат това решение. И за разлика от румънския случай преди три години, мисля, че те преговаряха много честно. Те научиха румънския урок и преговаряха много честно за достъп до властта за вземане на решения. В такава ситуация, ако Стелиян Йон по онова време имаше същото политическо устройство, каквото България има днес, той можеше да успее с тази конкретна реформа, за която ме попитахте в началото, но не успя. Той не успя по никакъв начин. Той дори не започна никаква реформа. Ето защо казвам, че ключовата съставка е, че процесът на реформи трябва да продължи.

За мен е ясно, че за българското общество деолигархизацията е важна и необходима. Мисля, че темпото на тази реформа е важно. И смятам, че осигуряването на успеха на тази реформа също е важно, както и осигуряването на устойчивост на тази реформа е важно. Засега това, което „Продължаваща промяна“ прави, според мен, е да осигури решението за извършване на промяната и някои от ресурсите, за да се гарантира, че промяната е извършена. И мисля, че те ще продължат да работят, за да осигурят устойчивост, но все още не виждам това. Това може би е план за бъдещето. Ще видим как ще го договорят. Например, мисля, че това е много, много важен сигнал и за румънската политика, че те преговарят. Следващият български министър-председател ще бъде бивш европейски комисар, който поддържа връзка с Брюксел. Това е невъзможно да се види в Румъния. От тази гледна точка изглежда, че в момента европеизацията е по-скоро в дневния ред на българското правителство, заради следващия министър-председател (настоящият външен министър Мария Габриел от ГЕРБ трябва да поеме поста министър-председател след ротацията на правителството догодина, когато ще замени сегашния министър-председател Николай Денков от „Продължаваме промените“). Що се отнася до румънското правителство – нямаме представа какво ще се случи след изборите в Румъния догодина.

Подхождаме към въпроса за действеността, което обявих в началото. Ще кажа нещо, което ми отне много време, за да го разбера. И, разбира се, все още не съм напълно сигурен в това. Но имам чувството, че българите по някакъв начин имаме аспект на мост, или поне елитите ни, може би успешните части от българските елити имат аспект на мост. И сега ще обясня какво имам предвид.

На първо място, на международно ниво, може би, знаете, има някои успешни български фигури, като Кристалина Георгиева в Световната банка и Ирина Бокова, която е бивш ръководител на ЮНЕСКО. И мисля, че и двете имат свързващ аспект. Например, Кристалина Георгиева беше европейски комисар, беше в Световната банка. По принцип се смята, че тя има подкрепата на Обединеното кралство. Но преди време, по време на работата си в Световната банка, тя също е имала период, в който е била в Москва.

И в същото време Ирина Бокова, когато се кандидатира за поста генерален секретар на ООН, който, знаете, е много висок пост, се смяташе, че има подкрепата на четирима от петимата членове на Съвета за сигурност. Това бяха САЩ, Франция, Русия и Китай, а само Обединеното кралство подкрепяше Кристалина Георгиева. И това според мен разкрива нещо любопитно за българите. Българският министър-председател Борисов не можеше да направи избор. Той беше притискан от различни държави да подкрепи едната или другата. В крайна сметка България излезе с двама кандидати за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации. И двете ни кандидатури се провалиха в резултат на тази невъзможност на българското ръководство да направи избор.

Но въпреки това смятам, че и двамата души, както Ирина Бокова, така и Кристалина Георгиева, бяха кандидати, които и двете са, поне за мен, мост и то успешен мост. Те се ползват с уважение. Не съм чувал никакви интриги за тях. Така че в тяхно лице виждаме този аспект на българската политика или елит, тази идея за мост.

И другото нещо е, че може би познавате тези хора, които също като Вас са учили в Американския университет в България. Става дума за Христо Иванов и Васил Терзиев. Христо Иванов е може би най-известният политик с етикет реформатор по въпросите на съдебната система. И той е една от основните фигури на коалицията „Демократична България“, която по принцип се смята за прозападна. Но за мен е любопитно, че той постоянно е обвиняван от някои хора, включително и в собствените си среди, че семейството му има някакъв комунистически или социалистически произход. И всъщност си спомням едно интервю с майка му през 2014 или 2015 г., когато тя сподели някои части от семейната история. По това време тя беше, ако не се лъжа, ръководител на местната организация на социалистическата партия в София. И мога да отида още по-далеч със семейната история. Тя е много интересна.

Никой не е съвършен.

Не, не казвам, че това е недостатък. Искам да кажа, разбира се, че от определена гледна точка може да е недостатък. Но казвам, че това е точно аспектът на моста. Това и идеята, че имате нещо от модерността или технократския аспект на политиката, но имате и нещо от по-старите времена. Аз не съм фен на Христо Иванов, не го промотирам, но виждам този мостови аспект в различни политическите роли у нас. И същото може да се каже за кандидата за кмет на София Васил Терзиев. И в момента в България има такава тенденция да се търсят успешни бизнесмени в IT сектора или хора, които са успели със собствени сили и т.н. Тази легенда казва, че капитализмът дава възможност за успех на квалифицирани хора, на способни хора, и той е представител или се опитва да играе ролята на такъв успешен човек. Но веднага след обявяването на кандидатурата му стана ясно, че той произхожда от семейство, което преди 1989 г. е заемало високи постове в старата държавна сигурност.

Правя това дълго въведение, защото имам усещането, че българската действеност има нещо общо с мостовия аспект. И това не е само мост между Запада и Изтока. Може да става дума за различни полюси, може да става дума за различни брегове на една река. Но аспектът на моста винаги се появява по някакъв начин на повърхността. И аз искам да ви попитам за това. На първо място, ако тази теория за действеността като мост за българите има смисъл, каква е ползата от нея, да кажем, или какви биха могли да бъдат нейните достойнства не само в България, но и в регионален план? И второ, ако има легитимност в тази теория за моста, как изглежда действеността на румънците и молдовците? Имам впечатлението, че сте мислили за това. Съжалявам, ако е твърде провокативно, но може би има някаква същност както за румънците, така и за молдовците.

Ами, виждате ли, аз гледам на действеността от гледна точка на това, че то включва редица неща. Мисля, че то предполага, на първо място, яснота на крайния резултат. След това то предполага яснота по отношение на средствата и ресурсите. След това способността или капацитетът да се обединят всички тези ресурси и да се насочат към създаването на този краен резултат.

Така че действеността е термин, който обединява всички тези характеристики и е важно да ги поддържаме заедно. Имайки предвид това, когато говорим за аспекта на свързването, той в голяма степен се отнася до способността на човека да обедини всички ресурси и съюзници, от които се нуждае даден проект. Дали ще получи тези ресурси или съюзници от семейни връзки, от способността да изслушва другата страна, от някаква случайност може би в живота си. Наистина не виждам голяма разлика откъде идва това. Ако българите наистина имат тази способност да събират ресурси и съюзници за постигането на определена цел, поздравления за българския народ или за българските политици, които имат способността да го правят.

В Румъния не съм сигурен, че имаме тази способност, защото, първо, ни липсва способността да формулираме ясна цел. Тъй като нямаме яснота за крайния резултат, е трудно да привличаме ресурси и да развиваме собствения си капацитет, за да впрегнем тези ресурси да работят в добра посока. В Румъния ни липсва капацитет за формулиране на ясни цели. За Молдова мисля, че е малко по-различно. Това, което се случва в момента в Република Молдова по отношение на присъединяването към Европейския съюз, ми показва, че те вече имат ясна цел. Нека видим до каква степен ще успеят да съберат всички необходими ресурси и съюзници, защото те имат достъп до ресурси, но им е по-трудно да привлекат съюзници, а много рядко в живота можеш да успееш сам. Но предполагам, че това ще са разликите между действеността в нашите три държави.

Снимка: (източник: Мостът на приятелството)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author