Анди Райчев, The River of Blues: Румънската публика цени блус музиката

Владимир Митев

Фронтментът на българската група The River of Blues Анди Райчев говори за музикалния си опит в Румъния, за отношението на румънската публика към блус музикантите и за предстоящото турне. На 19, 20 и 21 януари 2023 г. The River of Blues ще свири съответно в Букурещ, Крайова и Сибиу. Билети могат да се закупят тук.

Запис от участието на The River of Blues на блус фестивала в Брезой през 2022 г.:

Разговаряме с Анди Райчев от групата The River of Blues, която предстои да изнесе концерт в Букурещ и в още два румънски града. Група, която има вече доста опит с румънската сцена за блус музика и има съответно какво да ни разкаже. Анди би ли представил най-напред групата си?

Групата се казва The River of Blues. През годините това име ми се наби в съзнанието, защото както знаем, блусът се ражда около…

Мисисипи?

Не точно. Даже и по-рано. Но да, Мисисипи. Всъщност от там идва цялата идея. Защото ние се движим по тая река. И това беше най-хубавото заглавие, което влезе в сърцето и душата ми. Името е и звучно. Носи послание. Реката на блуса.

Явно имаш опит с музиката. Може ли да споделиш откога свириш блус? Имал ли си други групи преди това?

По принцип съм актьор по професия. Мечтал съм още от дете да имам група. Всъщност моят учител по музика ме запали по блуса. Бях на 10 години, когато гледах на кино документалния филм за Елвис Пресли. Оттам насетне всичко се преобърна в мен. Но както и да е.

С течение на годините стигнахме до тоя момент, когато всичко стана на шега. Бяхме двама-трима души. Имахме желание да направим блус група, защото и тримата си падахме по блус. Игнат Москов и Марин Абрашев. Това са мои приятели, с които създадохме група North of the River в Пловдив. В превод: “На север от реката”, защото барабанистът живееше в Кършияка и нали Кършияка се пада на север от река Марица. Така дойде името. С течение на времето имаше раздели и нови членове. Всеки си направи нова група и така нататък.

Моята група се казва The River of Blues от 10 години насам. С времето трябваше да си намерим и саунда, който трябваше на бандата. Искахме като ни чуят отстрани, да кажат: “Това са The RIver of Blues”. И така с много хора започнахме да работим. Някои се отказаха. С някои не стигнахме до съгласие. Както във всяка една банда и всеки един екип се случва. Но сега с тези момчета, с които работим – най-вече китариста на бандата Димитър Ганев, стигнахме до заключението, че това вече е пътят, който трябва да поемем като саунд на бандата.

И така и в един момент вие правите преход от Пловдив до Румъния. Как става това утвърждаване на групата?

2019-та година срещу 2020 г. случайно се свързах с един прекрасен човек от Тимишоара. Който държи заведението Manufactura. И взехме да си споделяме разни неща за свирене в неговият клуб. Той ме покани. Каза, че има някакъв бюджет, който можете да ме заинтересува и аз така. Мене не ме интересува много бюджета. По-скоро ме интересуват връзките, защото както се казва, трябва да изградиш име и след това името ще работи за теб. И наистина стана така, че имахме огромен късмет с бившите музиканти от River of Blues да идем там. Тогава съставът беше 6 човека на две китари, хармоника, барабани, бас и вокал. И отидохме. Пътувахме цял ден. Имахме само един час за разпускане и след това се качихме цяла нощ да свирим. Но това не беше уморително. По-скоро беше много зареждащо и хората, които бяха дошли да ни видят, да ни чуят…направи ми впечатление, че публиката е от 18-годишна възраст до всякаква горна граница на възрастта. Беше уникално. Докато тук в България, тая музика е за по-възрастните, които знаят рок, блуса, джаз и така нататък. Докато там в забелязах, че няма възраст на почитателите и всички обичат блуса. 

Беше прекрасно, уникално преживяване. Хората бяха щастливи. Между другото, в Тимишоара са три общности: унгарци, сърби и румънци. И беше страхотно. Имаше доста колеги музиканти, имаше поети, имаше писатели, най-различни професии. Но едно много голямо нещо ми направи впечатление. Едно момче – защото беше по-малък от мен на видима възраст около 28-30 годишен. След цялата тая новогодишна еуфория се смесихме с хората от публиката. И всеки викаше да празнуваме и така нататък, и така нататък. Заговорих се с този младеж и той каза, че живее в Германия. И когато разбрал, че бандата The RIver of Blues от България ще дойде да забият в Manufactura в неговия град Тимишоара, той много се заинтересувал. От 7 години не се беше прибирал в Тимишоара. А специално за нас той се бе върнал в Тимишоара! И беше толкова щастлив. Сподели, че баща му е бил блусар навремето. Не можах да разбера дали е починал. Но това не е важно. Важното, че всичко това се предава от баща на син, от майка на дъщеря и така нататък.

И добре загатваш, че има голяма разлика в сцената за музика в Румъния и в България, и в публиката. Можеш ли да разкажеш повече? Като сравниш България и Румъния от тези две гледни точки сцена и публика, какво ти прави впечатление сега?

Първо трябва да отбележа, че България има страшно много хубави, добри, уникални блус музиканти. Уникални са. Мога да посоча Delta Roosters, Blues Trafic, Poduene Blues Band и така нататък, и така нататък. Много млади момчета излизат. Има млади групи, което е уникално. Стараят се. Имаме прекрасни барове, клубове и тук, където можете да свирите. Уникални са. Направени са доста с много добър вкус.

Преди пандемията в някои от баровете се покриваха 50-60 места и беше страхотно. Пандемията се отрази тежко на концертите. Но при нас е малко сбъркана хавата с предаването на този тип музика между поколенията. Може би при нас ориенталският привкус грабва повече вниманието на на по младите. Аз нямам против. Всеки е свободен да слуша, каквото си иска…

Имах училищен проект за младите от 1-ви клас до 12 ти клас. Проектът се казва “Корените на музиката”. Това е спектакъл-концерт. Учи децата на музиката, която те слушат. В основата на цялата хава е блус. Каквато и музика да слушате, следренесансовата музика произлиза от блуса. Това бе спектакъл за музиката и за историята на музиката – откъде се заражда тя. Говорил съм с много училища, приеха идеята радушно, но остана само с усмивките. За съжаление.

Всъщност какво откриваш като сцена в Румъния, като отношение към музиката, което предполагам ще радва?

Ами виж сега в Румъния хората повече наблягат на рекламата. Много наблягат на рекламата, защото ако искат нещо да спечелят, те правят така, че тази музика да достигне всеки един човек. Няма значение дали е мъж или жена, малък или голям. Когато вляза в румънски клуб за блус и джаз музика, разликата е огромна. Виждам хора от всяка възрастова група, което ме радва. И хората я разбират тази музика. Не знам как са постигнали това нещо. Не знам дали имат някакви закони, които окуражават самите хора да я слушат, дали заведенията са подпомагани от държавата или нещо друго. Не знам какво е обяснението, но е уникално. Румънците са много напред.

Можеш ли да разкажеш на какви фестивали сте свирили досега в Румъния и в какви клубове?

В Румъния тепърва стъпваме. През 2019 година за първи път свирихме там. Минаха няколко години. Миналата година ни поканиха в Брезой на един великолепен международен фестивал, където свирихме на една сцена с много звезди. Това са звезди от световна величина като Попа Чуби, Ерик Гел, Саманта Фиш, Ларкин По, Тексаските момичета, Бет Харт.

Това доверие, което всъщност румънците проявиха към нашата музика, макар че ние свирим засега кавъри, показва, че явно ги свирим по начина, който им харесва страшно много и ни поканиха. Не мина много време и сега отново се връщаме отново в Румъния, този път на мини турне. Четвъртък, петък, събота. Направи впечатление, че хората там в момента се отнасят с нас, все едно канят Ерик Клептън или някоя от големите звезди, което е много хубаво. Отношението на румънците към блуса е уникално. Не мога да намеря думи за тая топлота.

Добре да завършим с очаквания и послания, които имаш към публиката в Румъния, тъй като моята медия и това, което ще представя като интервю, ще бъде на румънски език, така че хората в Румъния ще могат да го прочетат и да го чуят.

Ами виж, както казах и на други хора в други медии, за мен е огромно удоволствие да посещавам Румъния. И ще го кажа в прав текст и откровено – не е защото има повече възможности като клубове с по-голяма численост като хора. Не, не това ме привлича. И сме си говорили с нашите хора – с моите колеги музикантите от бандата. Усетихме го на фестивала. Аз го усетих много по рано. Сега в момента други хора свирят с мен и от две години и половина три. И те усетиха обичта на хората в Румъния топлотата на истинския фен, който се радва на на музиканта на неговия идол. Ние не сме идоли, ама те се държат като като че ли сме идоли за тях. И аз така им казвам: “Хора, когато отидем там, ще усетите това нещо.” Аз ги предупредих по рано. И да ви кажа страшно е. Та искам да кажа на всички румънци, че ние The River of Blues сме най щастливите хора, защото историята на между международната сцена започва от Румъния. И за мен, и за моите колеги, това е на много високо стъпало. Ама много високо стъпало, защото така румънската сцена е не само една румънска сцена, а тя е световна сцена. На голямо ниво е.

Добре. Може ли да кажеш в кои клубове, в кои градове и на кои дати могат да ви учат в Румъния?

Да. Ами сега? На 19-ти януари 2023 г. ще бъдем в Букурещ, в пъб Университетате. Не знам къде се намира точно.

До университета се намира.

Сигурен ли си? Затова се казва университета…

Да.

Логично. Те така си помислих аз. Другото е в Крайова. На следващия ден на 20-ти в  Крайова в клуб Cult . И на 21-ви ви ще завършим вечерта в Сибиу един прекрасен град. Там става страхотен джаз фестивал. Там заведението се казва Imperium. Империята. Ще отвърнем на удара, както се казва по старуорски

Благодаря за това интервю и каним нашите читатели и слушатели да обърнат внимание на група Ривър Блус, а също и на българските музиканти да имат отвореност към румънската сцена.

Между другото, в момента подготвяме нов албум. Това ще първият ни албум. Още не сме му дали заглавие, но едно от парчетата, което ще забием се казва Shake it. Уникално е. Игриво е. Само да кажа на останалите хора, които не слушат блус… когато кажеш блус, те си мислят неква танцувална музика, която двама души са се хванали за ръчички, танцуват нежна музика. Блусът не е това. Блусът е игрива музика, страхотна музика и се купонясва страшно много с нея.

Снимка: Анди Райчев в действие (източник: The River of Blues)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author