Владимир Митев, Libertatea, 14 август 2023 г.
Протестите срещу насилието над жени в България продължават, след като млада жена беше нападната с нож и се нуждаеше от 400 шева. Първоначално властите класифицираха случая като „лека телесна повреда“ – решение, което изкара хиляди хора на улицата.
„Не на насилието! Няма да мълчим! Не повече!“ – под това име се проведоха протестите в София и други градове във вторник, 8 август, и сряда, 9 август.
Също така по-рано през седмицата българският парламент прие важни промени в законодателството относно насилието над жени.
Сред исканията на протестиращите бяха: откриване на центрове за жертви на насилие във всеки регион на страната, въвеждане на дефиниция за насилие, основано на пола, превенция на домашното насилие и по-ефективна защита на жертвите му.
Българският министър-председател Николай Денков изтъкна, че през последните седмици са станали известни изключително сериозни случаи на насилие. „Моето усещане е, че това беше скрита епидемия и много хора, насърчени от подкрепата на обществото и институциите, едва сега се осмелиха да говорят за конкретните си проблеми“, добави той.
Промяната вече се случва по отношение на защитата от домашно насилие и правата на жените, но тя е бавна, трудна и с грешки по пътя, казва Надежда Дерменджиева, ръководител на Българския фонд на жените, водеща феминистка организация в България, в интервю за Libertatea.
Надежда Дерменджиева е съуправител на Българския фонд на жените. Тя е също така член на управителния съвет на Prospera – Международната мрежа на женските фондове и съветник за Източна Европа на Глобалния фонд за жените и Фонда за спешни действия. Българският фонд за жените е единственият голям донор в страната, който подкрепя финансово и чрез изграждане на капацитет организации, работещи за правата на жените и равенството между половете.
Госпожо Дерменджиева, в понеделник, 7 август 2023 г. българският парламент гласува по спорен юридически начин (две четения в рамките на едно заседание и един и същи ден) също така спорни законодателни промени, които увеличиха наказанията за телесна повреда. Те дефинираха интимната връзка по начин, който предизвиква подигравки, но и вероятно създава условия за спорна съдебна практика и дори отхвърляне на промените от Конституционния съд. Освен това защита в интимна връзка бе предоставена само на хора в хетеросексуални връзка, докато връзката между хомосексуални остава отвъд закона за защита от домашното насилие. Какво е Вашето мнение за тези законодателни промени? Защо парламентът ги гласува така прибързано и необмислено?
Да, прав сте. Гласуваната дефиниция в ЗЗДН за интимна връзка има два много спорни момента – първо, странното „времетраене“ от поне 60 дни, за да бъде призната една връзка за интимна (кога започва, кой ще го мери, как ще се доказва?), и второ, лишаването на еднополови двойки от защита (въпреки, че е спорна дори граматическата формулировка – „между две лица, от мъжки и женски пол“, т.е. може би могат да са две лица от мъжки пол?).
Моите наблюдения са, че от коалицията Промяната Продължава-Демократична България имаха добри намерения, но атаките на Възраждане и Българската Социалистическа Партия, нивото на дебата, гнусните шегички, женомразството и хомофобията, както и поредното „извъртане“ на ГЕРБ в последния момент, опорочиха всичко. Надявам се, че ще има и дела за дискриминация в ЕСПЧ, както и съм сигурна, че ще има проблеми в съдебната практика, да. Единственото, което ние можем да продължим да правим, е да се борим за по-добро законодателство – прецизиране на дефиниция, създаване на състав за полово-базирано насилие в НК, както и разкриване на нови кризисни центрове.
Дискусиите в парламента бяха белязани и от поразяващата уста на вече бившия председател на комисията по култура Вежди Рашидов, който се солидаризира с холивудския насилник Харви Уайнстийн и описа жените, жертви на насилие като „курви“, които след години „са се сетили“, че са били „изнасилвани“. Какво показа нивото на дискусиите в парламента за разбирането на депутатите за проблемите, свързани с полово-базираното насилие? До каква степен жените депутатки имат нужното разбиране и просветеност, така че да повлияят положително на законодателния процес?
С всяко следващо заседание на Народното Събрание по темите домашно насилие и насилие над жени, нивото пада. Или както аз казвам: дъното отдавна е таван. На повечето депутати липсват не просто експертиза и разбиране на проблема, както и каквото и да е желание за справяне с него, а базова човечност и емпатия. Аз съм сигурна, че Вежди Рашидов не е единичен случай, просто той се оказва в близост до включения микрофон. Ако се заслушате в думите на депутатите, ще чуете тъпи шегички, сексистки изказвания, неудобство да се говори по тази тема, атаки срещу гражданските организации, циничност, лъжи, език на омраза, хомофобия, човеконенавист. Това са хората, които взимат решения за нашите животи. Вместо това, те превърнаха дебата за насилието в цирк, в унижение за всички пострадали. За съжаление, повечето депутатки от Възраждане, БСП и ГЕРБ също нямат никаква чувствителност по темата и никаква човечност. Казвам го с огромно съжаление.
След бурния понеделник на 7 август 2023 г. изглежда, че протестите са на кръстопът. В някои от градовете има видим спад в броя на демонстрантите. Бяха приети законодателни промени, а Вежди Рашидов напуска политиката. Може би някой би казал, че промяната вече се случва. Какъв е пътят напред за протестното движение сега? Какви цели си поставя то и по какъв начин то може да ги постигне – като повлияе на законодателния процес, на ретроградните разбирания в обществото или развие по-добра организация и субектност?
Промяната определено се случва, да. Не от само себе си, а има хора и организации, които променят средата, законите, мисленето. Случва се бавно и мъчително, с много грешки по пътя (както дефиницията за интимната връзка, например). Пътят напред пред феминисткото движение остава същият – протести, шествия, становища, отворени писма, законопроекти, разговори с взимащите решения. Но, феминисткото движение има нужда от подкрепата на хората, огромна нужда. Всички тези стотици хиляди хора трябва да са на улиците постоянно – особено на 25 ноември, Международният ден за борба с насилието над жени, и на 8 март. Целите ни и исканията ни също си остават същите – още промени в Закона за Защита от Домашното Насилие, промени в Наказателния Кодекс, разкриване на още кризисни центрове, създаване на сигурна среда за пострадалите, в която те да се чувстват добре, за да споделят и да търсят помощ, национални информационни кампании по темата, провеждани от институциите, а не от нас. Целите си ще постигнем с работа на няколко нива – промяна на нагласите и разчупване на закърнели стереотипи, силно феминистко грасруут движение, присъствие на масите за взимане на решения.
Виждаме в момента сериозни юристи – съдии, адвокати, експерти от правозащитни НПО да говорят в медиите за правните измерения на проблема. Юридическото мислене по него обаче има своите лимити, защото проблемът с полово базираното насилие е свързан с психологически, социални, икономически и други фактори. Как търсенето на решения на този проблем може да напусне технократския и юридическия сектор в българското общество и да достигне до дълбините му? Ако се търсят истински решения на фемицида, домашното насилие, какви механизми могат да бъдат създадени, така че хора в риск не само в големите градове, но и в „дълбоката България“ да получават защита, усещане за овластяване и справедливост в лицето на патологията?
Въпреки цялото говорене, смея да твърдя, че юридическата мисъл в България все още е доста закърняла и назадничава, с изключение на шепа правозащитници. Най-голямото доказателство за това е решението на КС за Истанбулската конвенция. Ако търсим истински решения, държавата трябва да влезе в своята роля. В момента, цялата тема и цялата борба с домашното насилие и насилието над жени е на плещите на НПО-тата, които обаче непрекъснато са хулени, обвинявани в какво ли не, а когато дойде време – гласовете им, на истински експерти, не са чути. Хората в България, „дълбоката България“, могат да се чувстват спокойни, когато вярват на институциите и в това, че има справедливост. Случаят в Стара Загора прекрасно илюстрира липсата на справедливост и липсата на работещи институции.
В световен план виждаме в последно време политическо осъзнаване на жените, което вероятно е породено от нуждата на техните общества да надраснат ограниченията, налагани над „женското“ и така да се развият и станат по-сложни. В Иран през 2022 г. избухнаха протести, издигнали като знаме ценности като живот и свобода – в опозиция на доминацията над живота и ограниченията над свободата. До каква степен сегашните протести на жените и на мъжете, които са солидарни с тях, са част от същия процес, в който българите желаем да утвърдим живота, свободата и развитието, а не ограниченията над тях – и така да се развием като общество?
Колкото и да не им се иска на някои, България е все по-прогресивна, все по-европейска и все по-глобална, така че и аз смятам, че протестите в страната ни са част от този процес. Най-малкото, призивът „Нито една повече“ е директен превод на “Ni Una Menos” – слоганът на феминисткото движение в Латинска Америка. Разбира се, атаките срещу жените в България също са част от глобални процеси. Например, атаките срещу правото на избор дали да направиш аборт и достъпът до тази здравна услуга идват от евангелистки и протестантски църкви и кръгове, свързани и/или финансирани от палео-консервативна Америка. Въпреки, че живеем в невиждан отпор към човешките права, особено на жените и на ЛГБТ хората, аз вярвам, че доброто ще победи. Просто ще отнеме повече време, отколкото очаквахме.
Какво различава феминистките организации и феминистката действеност (на английски agency) в държави, които са полупериферни за Западна Европа, спрямо организациите и действеността в класическия Запад? До каква степен в Югоизточна Европа има солидарност и сътрудничество между феминистките организации?
Все още има доста различия между нас и западния феминизъм. Нека не забравяме, че в Източна Европа демокрацията и гражданското общество все още са доста млади и крехки. Една от големите разлики, за мен, е достъпът до ресурси. Български фонд за жените работи с други женски фондове – от Германия, Франция, Холандия. Всички те са щедро финансирани от своите правителства. Тоест, правителствата целенасочено подкрепят гражданското общество и феминистките организации, за да имат коректив. У нас е обратното, ние не само нямаме никакво държавно финансиране, а самата държава в лицето на своите правителство и институции постоянно ни хулят, опитват се да ни затворят, засипват ни с административни процедури. Другата голяма разлика е до къде е стигнал феминисткия дебат – у нас все още сме на ниво „човек ли е жената“, докато в Западна Европа вече говорят за правата на транс хората. Що се отнася до солидарност и сътрудничество – със сигурност и двете са налице.
До каква степен сегашните протести дават надежда за промяна по отношение на правата и статута на жените и непривилегированите обществени групи и до каква степен е възможно това да са поредните протести, в които хората имат легитимно недоволство, което експертите не могат да насочат в резултатна посока, например поради липса на медийно влияние, а лидерите не успяват да канализират?
До голяма степен. Многохилядните протести дават огромна надежда за промяна и са доказателство за силата на гражданското общество да постига промяна. И до голяма степен е на лице вероятността за пореден път политическите лидери да не успят да постигнат нищо. Надявам се, че този път нещата ще се различни, тъй като предишните сценарии сме ги живели много пъти. Личната ми прогноза е, че идват трудни години за човешките права и за демокрацията в Европа и по света. Въпреки всичко, след най-тъмното идва и светлото, и аз вярвам, че след 5-10 години, жените и уязвимите групи ще живеят по-добре, по-щастливо и по-достойно дори и в България.
Снимка: Масови протести срещу насилието над жени се проведоха на 31 юли и на 7 август 2023 г. в София и в много други български градове (източник: Български фонд за жените)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
