София и Букурещ заедно работят за нови маршрути за транзит на украинското зърно

Лили Границка, Медиапул, 19 юли 2023 г.

Миналата седмица българският премиер Николай Денков проведе среща с румънския си колега Марчел Чолаку в Букурещ. Основните теми на разговор бяха Шенген, войната в Украйна, засилването на източния фланг на НАТО и съвместните инфраструктурни проекти. По този повод разговаряме с посланика на Румъния у нас Бръндуша Йоана Предеску.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти между двете страни, на чиято реализация държи Румъния?

В началото на 2023 г. Румъния и България решиха да създадат нова консолидирана рамка за двустранните си отношения на ниво стратегическо партньорство. Това включва значително подобряване на свързаността през общата граница в областта на транспорта, инфраструктурата, енергетиката, телекомуникациите и т.н.

Относно транспортната инфраструктура двете правителства работят по разработването на няколко проекта за повишаване на мобилността на регионално равнище и за пълноценно използване на транспортния потенциал на река Дунав.Изграждането на нов мост над Дунав, разбира се, е в дневния ред на разговорите между двете страни. В момента се извършва задълбочен анализ за построяването на трети мост над река Дунав в района на Гюргево – Русе. Работи се по определянето на техническите аспекти, които следва да бъдат включени в споразумението, което ще бъде подписано между двете страни.

Успоредно и в тясна връзка с това се работи по по-нататъшното изпълнение на проекта FASTDANUBE, който има за цел да осигури целогодишна плавателност по река Дунав и чиято актуалност нарасна значително в контекста на агресивната война на Русия в Украйна и необходимостта от идентифициране на нови маршрути за транзит на украинско зърно. (В понеделник Русия обяви, че преустановява участието си в сделката, позволяваща износа на украинско зърно през Черно море – бел. ред.)

Проектът за откриване на нов фериботен граничен пункт в района на Гюргево – Русе също е в напреднал стадий. Споразумение за това беше подписано на 29 април 2022 г. между министрите на транспорта на двете държави и граничният пункт ще започне да работи скоро. Това ще допринесе значително за улесняване на трафика в един от най-натоварените райони на румънско-българската граница.Това са само няколко примера за съвместни румънско-български транспортни проекти, чието изпълнение, както сме убедени, ще допринесе за улесняване на трафика в общия граничен район.Вярваме, че постоянният диалог между двете министерства на транспорта има потенциала да даде допълнителен тласък на напредъка на такива проекти, които са от голямо значение за двете страни и за целия регион.

Румъния е гранична страна по отношение на войната в Украйна. Разделено ли е румънското общество относно военната подкрепа към украинците? Какви мерки за сигурност предприемате в граничните райони?

Румъния осъжда категорично нелегитимната и незаконна агресивна война на Русия в Украйна, която счита за агресия срещу цялата демократична общност и международния ред, основан на правила.Страната ни е изключително заинтересована и ангажирана да помогне на Украйна да спечели тази война и да нанесе стратегическо поражение на Русия. Това е приносът на Румъния към защитата на собствените ѝ интереси, опазването на световната демокрация и евроатлантическата архитектура за сигурност.Подкрепата на Румъния за Украйна е значителна и многоизмерна и ще продължи да се осъществява в рамките на тези параметри. Имам предвид не само двустранната подкрепа или инициативите на ЕС по отношение на Украйна – военна и финансова помощ, санкции срещу държавата-агресор – но и подкрепата, която Румъния оказва на Украйна за възможно най-бързо присъединяване към Европейския съюз заедно с Република Молдова, както и подкрепата, която Румъния е оказвала и ще продължи да оказва на Украйна с оглед на нейната интеграция в НАТО, и фактът, че сме членове на Основната инициативна група за създаване на Международен трибунал за наказване на престъпната военна агресия, извършена срещу Украйна.Реакцията на румънския народ спрямо страданията, причинени на украинците от агресията на Русия, сама по себе си е показателна – солидарност, съпричастност и подкрепа. Всъщност това е единствената възможна реакция пред лицето на огромната човешка трагедия, човешки жертви и безпрецедентни разрушения, които се случват в Украйна.

България и Румъния все още са извън Шенген. В един момент се говореше дори за разделяне на двете страни. Как Букурещ оценява шансовете за влизане на двете държави заедно в Шенген?

Бих искала да ви припомня, че в контекста на посещението на президента на Румъния Клаус Йоханис в София на 15 март тази година по покана на българския президент Румен Радев, двамата държавни глави подписаха документ, който издига сътрудничеството между двете страни на ниво стратегическо партньорство, и се договориха да продължат съвместните усилия за присъединяване към Шенгенското пространство през тази година.Румъния и България изпълняват всички критерии за присъединяване към Шенгенското пространство и Румъния със сигурност ще продължи да работи с европейските си партньори за намиране на конструктивно решение за постигане на тази цел до края на тази година.

Румъния първа въведе принципа на ротация на премиерите. Какво показва този опит у вас?

Изключителните ситуации изискват новаторски решения, включително в политиката. Ротацията на правителството беше решението, намерено от румънските политически партии, за да се гарантира стабилността и ефективността на управлението в сложен геополитически контекст с множество предизвикателства пред сигурността, където преследването на националните интереси изискваше ефективни решения за координация на политическите участници.През целия този период Румъния се възползва от това решение и все още има стабилно правителство. Следователно можем да считаме, че ротацията на правителството е успешно прилаган политически механизъм. Освен това, тя осигури предвидимост и ефективност на действията на правителството и допринесе за развитието на страната в един много труден период.

Румънската икономика направи огромна крачка напред през последните години и Букурещ вече не е в дъното на класацията на ЕС по жизнен стандарт, докато България не може да се отлепи. Кои са факторите за този успех? Какво направи Румъния, за да постигне този впечатляващ резултат?

Има няколко елемента, които стоят в основата на положителните резултати на румънската икономика, и те се откриват както в икономическите политики и механизми, така и в политическата и бизнес среда в страната.Тяхното добро функциониране и стабилност направиха така, че кризата, породена от войната в Украйна, да бъде овладяна ефективно и дори да се оползотворят някои търговски възможности, възникнали в новия геополитически контекст.Икономически растежът може да се обясни със значителното увеличение на брутното образуване на основен капитал, с увеличаването на частното потребление, с усвояването на европейски средства, но също и с привличането на преки инвестиции.

Струва си да се отбележи, че преките чужди инвестиции в Румъния са се увеличили с 33.37% през 2022 г., до 10.698 млрд. евро спрямо 8.021 млрд. евро през предходната година, по данни на Националната банка на Румъния. (За сравнение преките чужди инвестиции у нас за миналата година възлизат на 2.378 млрд. евро, което е ръст от над 86% спрямо година по-рано, сочат данните на БНБ – бел. ред.)Също така, румънската икономика успя да се справи по-добре с кризата с цените на енергията, тъй като разполага със собствени ресурси и е една от държавите с най-ниска енергийна зависимост от други източници, включително от Руската федерация.

Българската застрахователна компания „Евроинс“ обвини румънския застрахователен надзор в корупция и злоупотреби във връзка с фалита на дъщерното им дружество в Румъния. Основателни ли са подобни твърдения?

Отвъд всякакво съмнение е, че румънските власти и агенции работят при пълна прозрачност и в съответствие с румънското и европейското законодателство.Жалко е, че дружество с толкова висока репутация и пазарна стойност в родната си страна се оказа в такава ситуация чрез румънското си дъщерно дружество, което беше потвърдено и от Европейската надзорна агенция.Румъния остава отворена за чуждестранни инвестиции във всички области, особено когато те идват от държави, с които сме партньори в Европейския съюз и много добри съседи, като България.

Много румънци посещават българските курорти. Какво сочат вашите данни за броя на румънските туристи? Защо България е една от предпочитаните дестинации?

В продължение на повече от 10 години Румъния продължава да бъде страната с най-много туристи в България. По данни на българската статистика през 2022 г. в българските места за настаняване са регистрирани 819 841 румънски туристи от общо 7 621 234. Това е увеличение от 54.7 % в сравнение с 2021 г. Тенденцията се запазва и през настоящата година. През първото тримесечие на 2023 г. броят на румънските туристи се е увеличил със 75.8% спрямо същия период година по-рано. Данните показват, че 51 006 румънски туристи от общо 1 362 785 чужденци са посетили България в периода януари – март тази година.Вярваме, че голямото присъствие на румънски туристи в България е породено от близостта, от принадлежността към едно и също европейско пространство, от общата култура и история, от сходството на кулинарните особености, от климатичните предимства, които дава разположението на българското крайбрежие, от голямата дължина на брега и, не на последно място, от съотношението качество/цена на българските продукти и услуги.

Снимка: Румънският посланик в България Н.Пр. Бръндуша Предеску (източник: Румънско посолство в София)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author