Как една румънска платформа за онлайн консултации с гражданите може да се разшири до българския град Русе?

На 29 септември 2023 г. в театъра в Гюргево румънската неправителствена организация Pro Democrația организира дискусия с местните власти за използването на нейната онлайн платформата за електронно участие. Втората част на събитието беше посветена на възможностите за разширяване на платформата в българския град от другата страна на Дунав – Русе. Владимир Митев от Русе сподели някои общи съображения, които трябва да се вземат предвид при подобен подход – например да се запази независимост, доколкото е възможно, от поляризацията, която характеризира българското общество напоследък. От румънска страна в дискусията взеха участие Вивиана Ангел от Pro Democrația, Йонел Мускалу – заместник-кмет на община Гюргево, Йоана Чокою от общност „Активни граждани“ в Гюргево и Юлиана Илиеску от Pro Democrația. В края на дискусията една гражданка от Гюргево коментира състоянието на центъра на града и Йонел Мускалу ѝ отговори.

Вивиана Ангел: Предлагам да продължим и да поканим г-н Владимир Митев, журналист и коментатор от Русе, и г-жа Йоана Чокою, координатор на „Активни граждани“ – Гюргево, да продължат дискусията, този път насочена към трансграничното сътрудничество чрез мобилното приложение за електронно участие. Бихме искали да съобщим, че продължаваме с приложението и този път ще се съсредоточим върху общи въпроси в еврорегиона Гюргево-Русе. Установихме, че има точки от общ интерес и отдавна имаме гражданско действие, устойчив социален хепънинг, подкрепен от много жители на Гюргево и граждани на Русе. Бих искал да дам думата на г-н Митев, за да разкаже за тази възможност да се консултираме с жителите на Гюргево и българите от Русе по въпроси от общ интерес. Говоря не само за въпроса за общите ресурси, за околната среда, но и за начина, по който управляваме река Дунав, например. Тук имам предвид и въпросите на трансграничното сътрудничество по отношение на културата или икономиката и бих искал да чуя г-н Митев, а после и какво имат да кажат властите в Гюргево. Любопитно ми е да разбера кой е най-успешният проект през последната година с Русе.

Йонел Мускалу: Имаме много проекти с Русе.

Владимир Митев: Благодаря ви за поканата. Наистина е много добра идея да се създаде трансгранично пространство, където гражданите да обсъждат, да се консултират и може би дори да вземат решения.

Опитах се да изтегля приложението на телефона си, живея в Русе. Не успях, защото, доколкото разбрах, има ограничение, не може да се изтегли извън Румъния, така че не мога да говоря толкова конкретно за приложението, но мога да коментира генерално по какъв начин едно подобно приложение може да бъде полезно. Мисля, че случаи като случая с инсинератора или някои трансгранични протести или може би въпроси свързани с Дунав мост и т.н. са случаи, които са от общ интерес за хората в нашия район. Те могат да ни сближат. Могат да ни направят в по-голяма степен евроейци. В действителност все още се развиваме към по-добро опознаване на нашите съседи. Като цяло между нашите народи има разстояние. Пример за това е случаят с инсинератора. Първите реакции в Русе бяха, че румънците, всички румънци, искат нещо лошо за нас, защото беше предложен този проект и едва след известно време се разбра, че може би интересите на жителите на Гюргево и на гражданите на Русе са общи по този въпрос и дори започнаха протестите, които са общи.

Така че аз мисля, че едно такова отворено приложение, което има доверието на гражданите на двата града, може да помогне за по-доброто опознаване, може да повиши доверието. А доверието е голямо предизвикателство, според мен, когато разглеждаме българо-румънските отношения, дори и да сме в едни и същи международни интеграционни системи. Мисля, че все още се учим как да се опознаем по-добре и как да си имаме повече доверие. И смятам, че освен факта, че нашите местни власти се познават много добре на местно ниво и имат тези механизми и практики за сътрудничество, има нужда и от граждански елемент в този процес на трансграничен живот и в този смисъл смятам подхода ви за положителен. Ще бъде интересно да се види как точно ще бъде пресечен от вас Дунава и мисля, че медиите в Русе също биха могли да се заинтересуват от популяризирането на добри практики на Pro Democrația.

Йонел Мускалу: Благодаря Ви. Аз ще поема темата, така да се каже, защото имам какво да кажа в тази област. На първо място, да, бидейки независимо приложение, бидейки приложение, което не принадлежи нито на кметството на Гюргево, нито на Окръжния съвет, нито на някой друг, а е абсолютно независимо, неполитизирано, то може да се ползва с доверието на гражданите. Защото това, което казах по-рано, се връща. Смятам, че Гюргево и Русе са две уникални общности. Обичам да правя класации, защото ние обичаме да сме на първо място. А Гюргево и Русе, трябва да знаете, че има много неща, които правим заедно от дълго време.

В Окръжния съвет има съвместна комисия по земеделие, където се провеждат ежемесечни срещи или в Гюргево, или в Русе. Така че ежемесечно означава всеки месец и те се срещат дванадесет пъти годишно с хора от двете общини в двата региона, с бизнесмени, с институции и там обсъждат всички въпроси, свързани с общите интереси и проблеми. Защото, от една страна, разбира се, има селскостопански предприятия, от друга страна, има общи проблеми. Сега виждаме, че годината беше трудна за земеделските производители по отношение на зърнените култури. Друг път има проблеми с чумата по свинете или птичия грип. В Русе те не са по-различни от тези в Гюргево. В Гюргево и Русе има едни и същи проблеми.

И от друга страна, тази съвместна среща, която поискахме миналата година и започнахме да правим, Местният съвет на Русе и Местният съвет на Гюргево, не мисля, че се прави някъде другаде в друга част или в друга държава, от едната или от другата страна на границите и там обсъждаме нещата, които със сигурност са най-интересни, важни за общността, защото не обсъждаме времето, обсъждаме как да направим така, че хората да не остават дълго в митниците, обсъждаме как да улесним достъпа на жителите на двата града. Обсжъждахме въпроса за присъединяването към Шенген и направихме съвместни протести по този въпрос.

Обсъждахме инсинератора, преди хората да излязат на улицата, а сега трябва да кажем още една истина, която виждам и не обичам да се крия зад нищо. Имате избори в България, виждам, че хората изведнъж стават много разпалени по всяка тема от другата страна или където и да било, защото това се случва по време на избори, хората стават малко по-нервни. От друга страна, имаме и тук политици, които искат да вземат нещо от тази история и да получат положителна страна, за да кажат „ние направихме нещо срещу този инсинератор“. Междувременно градският съвет на Гюргево гласува единодушно едно решение в условитя на законодателен вакуум. Защото в някакъв момент някой, с министерска заповед, премахна това ограничение на разстоянието, което трябваше да бъде петстотин метра от общината. Така че те преди не можеха да се правят никакви инсинератори, но отварянето на тази вратичка, успяха да направят, и изведнъж разбрахме, че някой е направил това. Някой е извадил един параграф от закона и инсинераторът е можел да влезе.

Е, ние също не сме глупави. По-рано ви казах, че в местната власт има професионалисти и аз вярвам в това. И тогава всички ние гласувахме, от всички партии в Общинския съвет, че тази граница трябва да бъде един километър, не 500 метра, а един километър отстояние от жилищната площ в община Гюргево. И така, днес, въз основа на това, което беше представено в кметството, този инсинератор няма да се прави. Забавното е, че след като взехме това решение, започнаха протестите. Не и преди това. Така че това е въпрос на комуникация, да. Хората не знаят, всъщност те не се информират, информират се от различни лидери и тогава обществената информация може да бъде манипулирана.

Опитах се да отговоря на въпроса.

Владимир Митев: Исках само да кажа, че наистина българското общество в момента е много поляризирано, не само във връзка с местните избори, но и по различни национални и международни причини. Има поляризация в българското общество и затова това, което каза г-н Мускалу за това, че едно такова усилие трябва да бъде възможно най-малко политизирано, е нещо, което има смисъл за мен. Много е трудно, разбира се, но когато нещо се прави за гражданите, то трябва да се прави за всички. Така че може би има нужда от информация, от по-голяма информираност, от познаване на законите или практиките в другата страна и на европейско ниво. Това е работа и за пресата, която популяризира или отразява тези събития, свързани с местния и трансграничния живот. И в този смисъл инициативата на Pro Democrația  може да бъде успешна, ако успее да остане встрани от силната поляризация в България, която в момента е налице, но вероятно в един момент ще приключи.

Йонел Мускалу: Ще ви дам още един отговор и няма да се намесвам, защото на хората вече им омръзна. Ние знаем и обръщаме внимание на политическия и икономическия живот в България, защото сме заедно в този Европейски съюз и трябва заедно да се борим за правата си. На вас ви е по-трудно, защото през последните четири години имахте седем избора, което е рядкост за нас. Да се смени седем пъти правителството и седем пъти префектите и така нататък. Много е трудно да се постигне съгласие по този въпрос. Още веднъж искам да кажа, че според мен този инструмент е добър, защото е неполитически. Благодаря ви.

Йоана Чокою: Представлявам група доброволци в проект, ръководен от Румънското академично общество. Проектът се нарича „Активни граждани за качествени обществени услуги“ и неслучайно бяхме поканени. Работим по темата за качествените обществени услуги. Бяхме много развълнувани и бяхме заедно с Pro Democratia, когато това приложение беше пуснато. Опитахме се да подкрепим и като разпространявахме информация по всички възможни начини. И бяхме развълнувани да се присъединим към тях. Наблюдавахме броя на регистриралите се ден след ден. Дейностите ни продължиха през изминалата година, т.е. от една година насам. Вчера проведохме заключителната дейност по проекта, но това не означава, че тази вече сформирана група няма да продължи с дейностите в социалната сфера в Гюргево. По този повод дори ви каним да увеличите броя на тези доброволци. Дейността е доброволна. Междувременно се опитваме да осъществяваме дейности в рамките на една организация, да реализираме проекти и да извършваме дейности в полза на живота на всички граждани на Гюргево.

Също така ми е много приятно да видя Владимир тук. Ние сме си сътрудничили и преди, продължаваме да си сътрудничим. Нашата доброволческа група работи с групи на гражданското общество в Русе. Това са дейности, полезни и за двата града, с впечатляващ ефект в приятелските връзки, които са създадени между нас и нашите приятели в Русе. Ако имате някакви други предложения, други въпроси, ние сме на ваше разположение.

Вивиана Ангел: Да. Ще развиваме приложението в този смисъл и продължаваме да разчитаме на подкрепата на нашите партньори в Русе и на това честно партньорство, което е създадено с властите в Гюргево, и чакаме да се срещнем с властите в Русе.

Йонел Мускалу: След изборите.

Вивиана Ангел: Разбира се, след изборите, не можем да очакваме, че още от първия ден духовете ще се успокоят. Бих искала да направя едно уточнение. Все пак има разлика между общественото допитване до гражданите и допитването до експертите, до заинтересованите страни. И тук мисля, че това е разликата, тъй като даваме възможност за широка консултация с гражданите, защото вторият вариант често се операционализира от властите. Поне така го знаем при изготвянето на законодателството, особено на законодателството със социално и икономическо въздействие. Провеждат се консултации със заинтересовани страни и експерти. Така че нашият инструмент е инструментът на гражданите, в широкия смисъл на думата. Това бяха дискусиите.

Бих искал да поканя колежката Юлиана Илиеску да направи изводи. И така, като обикновен активен гражданин, но неангажиран с тези исторически въпроси в Гюргево. Защото тя е “осиновена” тук. Благодаря ви!

Юлиана Илиеску: Благодаря. Да, по някакъв начин в Гюргево, по време на 14-те месеца, през които изпълнявахме проекта, се превърна в мой втори дом. Тъй като ние, в Букурещ, не сме срещали по-красиви хора, сега сме тук и се радвам, че се сприятелихме. А когато изпълняваме даден проект, аз, като ръководител на проекта, обичам да го придвижвам напред. По правило финансирането е еднократно и с това се изчерпва, защото все още имаме ресурси, но мислим как по някакъв начин да имаме посока и това ни прави щастливи, защото можем малко по малко да го водим напред, с институционалните партньори от Гюргево и Русе. Така че много ви благодаря. В последния момент Владимир Митев успя да дойде и да се присъедини към нас и дори да разговаря с нас сега, след приключването на проекта. Какво можем да направим първо, по-нататък? Какви биха били стъпките?

В заключение. Проектът е успешен. Радваме се, че излязохме с иновативна идея, защото иновациите винаги се търсят в проектите. По някакъв начин това се случва, но по различен начин. Или това допитване до гражданите: искахме да сме на едно кликване разстояние. Успяхме с това приложение и трябва да знаете, че приложението предлага и този информационен инструмент, където заедно с партньорите изпращаме навременни новини. Има навременна информация за това, което се случва, като се има предвид, че вие продължавате да обсъждате различни проблеми, по които започнаха действия по проверка и т.н. от страна на общината, ние получихме информация и я изпратихме.

Сега само да знаете, че като приложение чрез технологиите, ние ще ви молим от време на време да я актуализирате, защото и ние, всеки път, когато ги изпращаме, се чудим получихме ли уведомлението или не получихме уведомлението? Трябва да актуализирате и да получавате известията в реално време или да влезете и да видите какво още се е появило там. Както споменах по-рано, в дискусията с г-н председателя беше стартирана и консултацията от Окръжния съвет на Гюргево. Имахме един месец, но можем да удължим в зависимост от интересите и как ще се гласува или ще ви изпратим и поправка в този смисъл, с която ще ви информираме, че консултацията е започнала и когато приключи, да видим какви са резултатите. Разполагате с материалите в тези информационни брошури за проекта. Моля ви, вие, които сте тук и вече знаете за приложението, изтеглето го, използвайте го, играйте си с него, можете да натиснете всеки бутон. Това не разваля нищо. В случай че не работи, имате възможност за съобщение. Дайте ни съобщение там и ние ще го поправим. 

Можете да дадете тази листовка, в която има и QR код, на вашите съседи, приятели и членове на семейството, за да свалят колкото се може повече приложението. Това е в интерес на гражданите на Гюргево, във ваш интерес. И, както казах, откакто пуснахме приложението, имаме и категория, в която гражданите могат да предлагат инициативи. Така че това е следващата ни стъпка. Ще я развием. Отнема повече време, стартирахме консултациите, които идват от публичната администрация, тъй като това партньорство беше предвидено и от гражданското общество, но виждам, че то идва и от вас. Като съберем колкото се може повече инициативи и колкото се може повече предложения и коментари, ще можем да разберем какво иска общността и докъде можем да стигнем заедно с местните власти. При това положение благодаря на всички вас, които останахте с нас. Ако има някакви въпроси, разбира се, можем да ги обсъдим и след края на това събитие на чаша питие. Благодаря ви! Приятно изкарване на предстоящия ден и участвайте колкото можете повече в нашето приложение. Популяризирайте го и ние ще се върнем при вас. Помислили сме за това и ще ви хареса и ще го харесате. Абсолютно! Нямам търпение да стигна до Русе.

Йонел Мускалу: Хората от Гюргево често ходят в Русе, по-често на ресторанти.

Юлия Илиеску: Така че е ясно, че те идват с идеи. Ще завърша с това, че давам думата за въпрос от публиката.

Гражданка на Гюргево: Въпросът е по-скоро пожелание. Аз много обичам града. Искам да бъда много конкретна, по отношение на града. Смятам, че гордостта на един град е неговият център. Гордостта на един кмет е центърът на града. В продължение на много години съм била жителка в този район и съм се опитвала или надявала, че ще се осъществи реновация на този център. Всъщност нищо не е направено. Няма да ви казвам колко труд беше вложен в това. Преди няколко години г-н Барбу беше кмет. От Букурещ дойдоха експерти, инженери и проектанти. Няколко месеца ходихме с тях по апартаменти, в мазетата, на покрива, навсякъде, за да направим нещо за този град, за тази част на града, която е гордостта на града, този център.

Боли ме. Искам да ви кажа, че ако се разхождате, хората обикновено бързат, вървят с наведени глави, но ако погледнете нагоре, виждате някои блокове, които изглеждат много стари и един чужденец, когато дойде в града, се оглежда. Точно като мен. Разглеждам архитектурата, колко е чиста, колко е красива. Но тя е в жалко състояние. Опитахме се и поправихме някои покриви, но с няколко стотинки не може да се направи много. Всъщност някои коли започнаха да блокират тротоарите. Това е пълна бъркотия. Хората не поглеждат нагоре, но някой непознат ще види това. Много съжалявам и ме боли, защото всъщност нищо не е направено. Това е едното нещо, което исках да кажа. 

Вторият аспект са тези паркинги, които са извън всякаква критика. Павета подскачат навсякъде, а ако вали, просто слаломираш през езерата. Така че е смущаващо, че един кмет се съгласява да не прави нищо за нас.

Това е общото пространство, не е проблем на собствениците. Къде е зоната между блоковете? Но искам да ви кажа, че е смущаващо, когато някой чужденец дойде и паркира, да види нещо такова. Защо да не сме патриоти, защо да не си обичаме града, ако не можем и нямаме тези възприятия, наистина да сме архитекти или да си познаваме по-добре дизайна, защо да не отидем при специалистите и да кажем ей, вижте как изглежда? Дори няма да е нещо извънредно, но патриотизъм според мен липсва, защото не боли и много съжалявам за това, което виждам. Но се радвам, че сега съм тук и някой от кметството е тук, за да го чуе. Опитах се да отида при кмета още един път, той беше там. И когато разбрах, че няма да се прави никаква рехабилитация и просто не ми е позволено да отида, си помислих какви са причините, поради които реновацията пропадна.

Това ме нарани. Какво да ви кажа, улиците имаха по-хубав вид с цветята. Искам да кажа, че трябва да има хора в този свят и в това управление, които обръщат внимание на естетическите детайли. Те също така трябва да са патриоти. Да имат тези качества да видят нещо красиво в този град. 

Жалко, че пристанището е същото, не е окей как изглежда капитанството там. Това е нещо като традиция, една красива история. Защо да не го направим както трябва? Да го превърнете в гордост за жителите на града? Това са моите наблюдения и се надявам, че ако някой там има уши да чуе и сърце да почувства, да се бори.

Юлиана Илиеску: Много ви благодаря за намесата!

Йонел Мускалу: Не е право на отговор, защото няма да остана още дълго. Колегата на г-н Митев – Мартина Ганчева, е в кметството и ни чака, за да дам отговори за инсинератора. Така че да говорим за патриотизъм по този местен начин, разбира се, че не може да бъде другояче. Струва ми се естествено. Струва ми се естествено, защото всеки гюргевчанин се интересува изключително много от сметището пред портата си. Имал съм много срещи с много хора от Гюргево. Говорим за рехабилитация на улици, на много улици. Има 17 изключително важни улици в Гюргево, за които всички инженери в Гюргево казват, че сме ги рехабилитирали зле. Да, всички тези млади инженери са без дипломи, нямат образование.

Вероятно има много неща, които сме направили тази година в Гюргево, които аз виждам и които хората не виждат. От друга страна, със сигурност много от фасадите тук, в центъра, ще бъдат рехабилитирани. Г-жо, имам добра новина за вас. В момента наистина се работи по тези проекти, но не и по парите, защото, както знаете, в кметството на Гюргево няма много средства, а специалистите, които дойдоха по времето на г-н Барбу, си тръгнаха, както си бяха дошли. Така че ние доведохме нови специалисти от кметството, които да рехабилитират именно този район, такива с дипломи, но и с дипломи и специалисти. Когато говорим за местен патриотизъм, говорим и за символи.

И по-рано говорихме за това, че Гюргево рехабилитира и облагородява едно от най-красивите места в града и че Гюргево наистина го има. Защото ще ви информирам: пристанището на Гюргево принадлежи на APDF (Агенцията за поддържани и развитие на река Дунав). Всичко там принадлежи на Министерството на транспорта. Няма никакво значение дали сме гюргевчани или не-гюргевчани. Там не можете да направите нищо. Дори нещо повече, по едно време тук, в Гюргево, имаше много силен кмет, Лучиан Илиеску, и ние открихме бариера на портата на това пристанище, поставена от APDF, които след това решиха, че никой не може да влиза в пристанището, нито от Гюргево, нито от Букурещ, нито от когото и да било. И ние отидохме, прерязахме тази бариера. Аз съм в публичната администрация от 1996 г. и познавам цялата история на това кметство и на нашата община и ви казвам, че след като я прерязахме, се оказахме с наказателни обвинения, разбира се, защото беше естествено да бъдем обвинени в унищожаване на публична собственост. 

В резултат на този конфликт се стигна дотам, че бе прието общината да почиства периметъра на пристанището и ни позволиха да влезем там, но не повече от това. За щастие един човек, който е от Гюргево, казва се Мариус Олтеану и е директор на APDF, смени пейките там преди няколко месеца. И ако се огледате из пристанището, ще видите, че нещата малко са се променили. Иначе е това, което знаем от десетилетия.От десетилетия едно и също нещо. Обикновено изпълнителните директори идват от други места. Този, който е структуриран, е успял да промени нещо друго там. Това нещо с патриотизма е в целия град, а не само в центъра. Ние обичаме целия град, не можем да бъдем само център на града. Защото си прав, всичко зад блоковете, и не само тук, но и на Букурещкото шосе, и на Младежкото шосе, и зад не знам си какво, на Обор и т.н., трябва да се рехабилитира, защото намерихме дупка в бюджета. Не просто дупка, а марианска падина. Сензационни неплатени дългове за осем години, което изглежда като от фантазията или от Кафка, а от друга страна имаме всички дупки по пътя. И като се върнах към дупките по пътищата, си спомних, че един господин от улица „Пиктор Андрееску“ дойде и каза: „Моля, оправете ми дупката пред портата. Добре, а вие къде живеете?“ „На улица „Пиктор Андрееску“.“ „Ами, господине, вие имате цялата улица…“ „Не ме интересува. Искам споменатата яма.“

Юлиана Илиеску: Благодаря ви много. Проблемите са някак си безкрайни и то по един порочен начин. Това, което трябва да направим, е да се обединим и да го направим заедно. Ако обсъждаме и останем само тук, трябва да вървим напред заедно, а това заявление е възможност за информиране на обществеността. Абсолютно. Ще разпределим ресурсите по този начин. Благодаря ви много, още веднъж! Желая ви приятен ден и ви каним да обсъждаме. За нещо сладко и кисело. Много ви благодаря.

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author