Владимир Митев
Войната в Украйна довежда да промяна на географията на ЕС и измества центъра на политическата тежест в него на изток – към Полша и настрана от френско-немския мотор на интеграцията. В момента това сътрудничество е затормозено. За сметка на това Полша се опитва да привлича центъра на европейските дебати към себе си. Въпреки това Чернева се въздържа от прогноза, че полско-украинският тандем ще има решаваща роля. Според нея Полша ще трябва да участва в европейските процеси, за да има влияние върху тях.
„Да, наистина в момента на Украйна трябва да се помага. Разбира се, че ролята на Полша е изключителна и се вижда с много сфери с просто око. Същевременно обаче проблемите на Полша с върховенството на закона остават. И както видяхме, Европейската комисия не пожела да отстъпи нито по отношение на Унгария, нито по отношение на Полша що се отнася до плана за възстановяване. В плана и на двете страни на продължават да фигурират условията за промени, така че двете страни да отговарят на европейските критерии за разделение на властите, върховенство на закона. И затова аз мисля, че това условие, макар и до някаква степен в момента да е на втори план заради войната, ще продължи да бъде твърдо изискване, за да може Полша да има по голяма и по съществена роля в Европейския съюз.“, обяснява Чернева.
Как стратегическата двусмисленост на Турция влияние на България и Румъния и как трябва двете държави да се отнесат към нея? Позициите на двете страни по отношение на Русия са много различни, припомня Чернева.. А що се отнася до Турция тя е желан партньор и за Запада, и за Русия, но ползите, които те получава от тази своя политика са важни най-вече за решаването на нейните икономически проблеми.
Според Весела Черенва е важно какви позиции ще заема Турция в НАТО. Очаква се тези дни да се подпише декларация за сътрудничество между НАТО и ЕС, което означава, че и Турция се е съгласила на това. Политиката на Турция по отношение на енергоносителите и превръщането й в енергиен хъб за Балканите и стабилизатор на региона са жизненоважни еволюции за България и Румъния.
Нещата са по-сложни и когато говорим за популизъм, защото в Европа, освен Виктор Орбан, който е обвиняван постоянно за връзки с Русия, има и популисти, които са антируски настроени и това са например тези в Полша. В условията на войната в Украйна Полша формира много близко сътрудничество с Украйна. Това сътрудничество е може би с перспектива да се превърне в един славянски евроатлантически блок в региона на Източна Европа. Как гледате на формирането на този блок и как трябва България и Румъния да се отнесат към него?
Мисля, че поставяте много важен въпрос, защото той всъщност е въпрос за бъдещето на Европейския съюз. Ако допреди няколко години Европейският съюз се движеше основно от така наречения френско-немски мотор на интеграцията, в момента виждаме, че това сътрудничество между Берлин и Париж е доста затормозено. В него липсва енергия, липсва и чувство за. солидарност между между двете страни. За сметка на това Полша се опитва все повече да привлича центъра на на дебатите около себе си.
Абсолютно сте прав. Ако говорехме миналата година по това време щяхме да говорим вероятно за Унгария и Полша на един дъх. В момента обаче това далеч не е така, защото полското правителство наистина зае много категорична позиция по отношение на войната в Украйна приюти три и половина милиона украински бежанци и най-вече зададе един тон на морално превъзходство по отношение на Запада, който горе долу гласи: „Ние нали ви казвахме, че Русия на Путин е ревизионистка? Ние нали ви казвахме, че източна граница на Европейския съюз не е сигурна? Ние нали ви казвахме, че случилото се през 2008 г. в Грузия и 2014 г. в Крим не са единични случаи, а епизоди от една продължаваща сага, която ще има своята неизбежна кулминация, развръзка.“
В този смисъл. Полша, както и балтийските страни наистина в момента са не само незаобиколим фактор, но и център на дебата за това каква трябва. Какви трябва да бъдат отношенията на Европейския съюз с Русия и със страните изобщо на изток от Полша. Така че такова изместване на центъра на политическата тежест има. Но не бих направила такава прогноза, че полско-украинския тандем ще управлява Европа или поне ще продължи да има така центростремителна роля. Мисля, че в крайна сметка Полша ще трябва да участва в европейските процеси по-интензивно, за да може да има влияние върху тях. Не мисля, че очакването, че всички в Европа ще се ориентират по Варшава ще е дългосрочно оправдано като очакване. Да, наистина в момента на Украйна трябва да се помага. Разбира се, че ролята на Полша е изключителна и се вижда с много сфери с просто око. Същевременно обаче проблемите на Полша с върховенството на закона остават. И както видяхме, Европейската комисия не пожела да отстъпи нито по отношение на Унгария, нито по отношение на Полша що се отнася до плана за възстановяване. В плана и на двете страни на продължават да фигурират условията за промени, така че двете страни да отговарят на европейските критерии за разделение на властите, върховенство на закона. И затова аз мисля, че това условие, макар и до някаква степен в момента да е на втори план заради войната, ще продължи да бъде твърдо изискване, за да може Полша да има по голяма и по съществена роля в Европейския съюз.
Ще ви питам и за европейското развитие в тези условия, но преди това има друга страна в нашия регион, която също се утвърждава в последно време, включително в условията на войната в Украйна. Това е Турция, която става медиатор между Запада и Русия в тези условия. Тя развива нещо, което някои наричат стратегическа двусмисленост. Как тази стратегическа двусмисленост на Турция влияе на България и Румъния и как ние трябва да се отнесем към нея?
Когато граничим с две страни като Русия и Турция, това винаги се отразява на външната политика. И това важи както за Румъния, така и за България. Позициите на двете страни по отношение на Русия са много различни. Румъния има много по-ясно антируски определена и много по ясно заявява позиция в подкрепа на Украйна. А в България знаем това става много по-трудно, много по-колебливо.
Всъщност, що се отнася до Турция, там ситуацията за България е, разбира се, по сложна, отколкото за Румъния. Първо, защото ние имаме директна граница и второ, защото м България има съответното турско малцинство, което участва и политически, и икономически. И в крайна сметка тези два аспекта външнополитическия и вътрешнополитическия, те непрекъснато взаимодействат и съществуват едновременно от гледна точка на София. Но що се отнася до ролята на Турция в момента, според мен тя до голяма степен е подчинена на предстоящите президентски избори в Турция. Тя е подчинена също на желанието на президента Ердоган да излезе от известна изолация или доста отделена позиция, в каквото беше преди година. В момента Турция е желан партньор както в Европа, така и в Русия, но аз бих казала, че ползите за Турция в момента – освен имиджовите ползи, са преди всичко свързани с икономическите проблеми, които Турция има. Знаем, инфлацията там е много висока и снабдяването, например с евтини енергоносители е много важно за управлението на президента Ердоган. Той се опитва да максимизира своята нова геополитическа роля. Затова е много важно това как ще стои Турция в НАТО. Разговорите между НАТО и ЕС от години така не са лесни, но изглежда, че тези дни в крайна сметка ще се подпише обща декларация за сътрудничество между НАТО и Европейския съюз. Това означава, че и Турция е дала своето съгласие за това сътрудничество. И още как ще изглежда Турция в тези следващи месеци до изборите? Според мен ще е много важно за включително и за нашия регион, защото политиката на Турция както по отношение на енергоносителите, а именно намерението й да се превърне в на практика енергиен хъб за Балканите, но също и въобще като стабилизатор на на региона, е важно. И е жизнено важно за България и Румъния.
Снимка: Варшава (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
