Изложба на български художник припомня за интензивните културни отношения между България и Румъния през 40-те години
Share this:
Владимир Митев
До 20 май 2023 г. в галерията на Съюза на българските художници, ул. Шипка 6 в София могат да бъдат видени рисунките от Румъния на Владимир Кавалджиев (1908-1988 г.), който я посещава през 1948 г. Кавалджиев посещава както села, така и градове и рисува румънския живот – пазари, нефтените сонди при Къмпина, центъра на Брашов и портрети на румънски селяни. Идеята за изложбата е на покойната проф. Ружа Маринска, която не успява да я реализира приживе.
„Проф. Ружа Маринска е видяла в него не просто талантлив художник, а творец, надминал себе си. Нямаме пример за такова отношение към света. Тривиални теми, свързани със селския живот, са представени оригинално”, обяснява в интервю за БНТ кураторът на изложбата Анжела Данева от Център Българо-Европейски културни диалози към Новия български университет.
Картините представят живописността на румънската природа и ярките цветове и светлина на дрехите на румънските селяни. Усеща се пространство пълно с живот и с много слънце. Авторът е бил искрено заинтригуван от хората в Румъния, от природния и социален контекст, в който те съществуват.
След края на Втората световна война и настъпилите вътрешно- и външнополитически промени в България и Румъния, „народната култура“ се превръща в съставна част от държавната политика. Част от тази политика е и размяната на гостувания на художници от двете страни. „След сключването на първата Българо-румънска спогодба за културно и просветно сътрудничество (26 май 1947) и подписването на първия едногодишен план за 1948–1949 г. за Румъния отпътува българска художествена делегация, която разглежда румънски музеи и галерии, посещава петролните области в Къмпина и Хунедоара и се запознава с рударството и индустрията“, пише изследователката на българо-румънските отношения в периода 1944–1989 г. д-р Спаска Шуманова в своята публикация „Българо-румънски културни отношения (1944 г. – началото на 60-те години на ХХ в.)“, публикувана в сп. „Известия на държавните архиви“, бр. 113–114, 2017 г., стр. 148–176. Взаимни посещения на художници има и преди това. През втората половина на 40-те години са организирани общи изложби на български и румънски художници, а министерствата на културата в двете страни купуват картини на творци от другата държава. Така културните отношения и дейността на художници като Владимир Кавалджиев се оказват важна част от българо-румънските отношения през 40-те и 50-те години.
България и Румъния нямат открити културни центрове в своите столици (за по-подробна информация виж. статията на д-р Спаска Шуманова „Българският културен център в Букурещ и Румънският културен център в София“, публикувана в сб. „Spre Pământul Făgăduinţei, între Balcani şi Bugeac: omagiu doamnei profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani“, 2020, стр. 405–420) и както заяви неотдавна в интервю за радио България българския посланик в Румъния Радко Влайков не е на дневен ред обсъждането за отваряне на подобни центрове.
Припомнянето на дейността на Владимир Кавалджиев, реализирано от Българо-европейския център за диалог и на позабравените културни отношения между двете страни през 40-те и 50-те години демонстрира, че връзки между хората и творците от двете страни могат да дадат динамика и нови хоризонти в свят, където акцентът в международните отношения твърде често пада само върху икономиката и сигурността.
В Централен държавен архив в София се съхранява архивния фонд на Владимир Кавалджиев – ф. № 1989К, състоящ се от един инвентарен опис с 41 архивни единици.
Във Facebook Анжела Данева обяви, че след приключване на изложбата произведенията на художника ще могат да бъдат видени и закупени на търг, организиран от аукционна къща.
Снимка: Румънски селяни, изобразени от Владимир Кавалджиев (източник: Мостът на приятелството)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
