Владимир Митев
Йордан Божилов е основател и директор на Софийския форум за сигурност. Той е бивш заместник-министър на отбраната на Република България. Бил е държавен служител от кариерата в Министерството на отбраната, като в периода 1992 – 2013 г. заема различни длъжности, включително началник на отдел „Международни организации и контрол на въоръженията“, директор „Международно сътрудничество“, заместник-директор по политиката за сигурност и отбрана и началник на политическия кабинет на министъра на отбраната. Работил е и като съветник по въпросите на отбраната и сигурността към Българската академия на науките.
Йордан Божилов е преподавател в Софийския университет. Негови статии по въпросите на европейската отбрана, сигурността в Черно море и други теми са публикувани в България и в чужбина.
Господин Божилов, между 6 и 8 септември в Букурещ ще се проведе срещата на върха на инициативата на Трите морета. Каква е българската позиция и българското отношение към тази инициатива? Аз погледнах някои от сайтовете, които я промотират у нас, например Външно министерство, като че ли не беше обновило сайта си и страницата си за тази инициатива. дори от преди срещата на върха в София, която беше преди две години. Българската банка за развитие дава на преден план новини, които са от 2021 година. Струва ми се, че не се обсъжда тази инициатива в медиите. Като че ли нашата държава е загубила интерес към нея?
Не бих казал, че България е загубила интерес. Още повече, че има няколко проекта, които са на етап проучване или одобрение. Наистина, инициативата не е много позната в България. Това е факт. Може би на това се дължи и по-скромното отразяване на на нейната дейност, на това какво постига и т.н. България още от самото начало на създаването на инициативата беше разделена във вижданията си. Това е много важно да се отбележи. Някои български политически партии, политици и анализатори счетоха, че тази инициатива е нещо като продължение на инициативата на маршал Пилсудски от началото на миналия век, която тогава целеше сдържане на Съветския съюз и изграждане на един кордон от държави, който да не позволи преминаването на съветската система на комунистическата система в Европа.
Наистина такива виждания съществуваха. Основно те бяха от средите на социалистическата партия и близки до социалистите анализатори и политици, а в известен смисъл това създаде така и едно търкане и едно напрежение в България. Естествено, хората, които са с евроатлантическо мислене, които са ориентирани повече към НАТО и към Европейския съюз, видяха в тази инициатива основно позитивите. Те видяха основно възможността да се развие Източна Европа във всички направления на свързаност, технологично на транспорт на в областта на комуникациите и т.н. Но това беше наистина разделението в България, което до голяма степен спъваше и бързото присъединяване вливане на България в тази инициатива.
След като стана ясно, че инициативата няма да се развива във военно отношение, че няма да има военно-политически характер, много от политиците, които бяха против нея, приеха един по-позитивен поглед. Включително президентът Румен Радев в навечерието на Българското председателство, много активно се включи в промотиране именно на икономическите аспекти на инициативата, възможностите за развитие на бизнес и възможностите за свързване на държавите. Това трябва да се има предвид. Към настоящия момент България изцяло подкрепя инициативата и участва активно както на политическо ниво, така и на ниво бизнеси. Има няколко проекта, които са получили подкрепата на инициативата и на нейния фонд.
Аз разбрах, че има инвестиция на инициативата в едно пристанище в Бургас. Кои са другите проекти, които се ползват с подкрепа?
Няколко са. В Бургас е може би е най голямата такава инвестиция. Другите инвестиции са свързани по скоро с анализи на на това какви са възможностите за реализиране на по-големи проекти. Например проектът, който на практика покрива коридор номер 8 и анализът на това каква може да бъде транспортната свързаност между Варна и Бургас. Честно казано, не се сещам сега за конкретните проекти, но те са на страницата на инициативата. Може да ги видите.
Добре. Как си обяснявате, че президентът Радев, който толкова често обвиняван, че е русофил, поддържа тази инициатива, която много хора виждат като русофобска?
Затова и почнах с уговорката, че пътят на България или възгледите на България към инициативата се променяха от самото й създаване до момента на българското председателство. Първоначално опасенията бяха в средите, които са русофилски в България или които са близки до социалистите, които също се считат за русофилски. Тяхното опасение беше, че наистина тази инициатива повтаря инициативата на маршал Пилсудски, тъй нареченият ИнтерМариум, тоест създаване на кордон, за да не се разпространи съветската система в други страни. От тази гледна точка те се опасяваха или считаха, че идеята на инициативата е да изолира Русия от Европа и САЩ. И другото опасение беше, че ако тази инициатива може да се развие във военната област и военно-политическата област, тя ще се създаде едно по тясно военно политическо сътрудничество на страните от източния фланг на НАТО срещу Русия. А това не стана.
Ясно беше заявено, че основната идея на инициативата и няколкото срещи на върха го препотвърдиха, че основната идея на инициативата е да направи свързаност между страните от източния фланг. Ако погледнем транспортната карта на Европа, ние ще видим много по-развита транспортна система в Западна Европа и изток-запад и север-юг, докато в нашия регион свързаността е основно изток-запад. На практика няма свързаност север-юг. Това пречи на бизнеса, това пречи на развитието на държавите. От тази гледна точка, след като стана ясно, че идеите на инициативата са основно в икономическата област, подпомагането на развитието на този регион на Европа, България и всички политици приеха тази инициатива като едно положително нещо за нашия регион и за България.
Имаше един доста, доста труден преход от противопоставяне, скептицизъм до пълно одобрение. Но отново ще кажа това беше в средите на хората, които имат положително отношение към Русия, хората от средите на социалистите, на някои националисти. Докато всички партии, всички политици, които имат ясно евроатлантическо мислене, от самото начало бяха много положително настроени.
Добре. Известно е, че са нужни много големи инвестиции, за да се реализира тази свързаност Север-Юг, за която вие говорите. Аз лично съм виждал. Посочва се цифрата 100 милиарда евро и всъщност събраните фондове във фонда на Трите морета са много по-малко, може би дори 100 пъти по-малко от тази сума. Това не означава ли, че всъщност и от нейните основатели интересът към нея не е достатъчен?
Това е относително нова инициатива. Тя в никакъв случай не дублира примерно механизмите, които дава Европейският съюз за развитието на регионите, за свързаността на регионите. Целта на тази инициатива е да се фокусираме върху нашия регион, източния фланг на НАТО и на Европейския съюз, като се привлекат допълнителни фондове, да кажем американски, каквото не може да стане примерно в рамките на Европейския съюз. Много важно нещо, което трябва да се знае: инициативата дава възможност всяка една страна да заяви проекти, които да бъдат подпомогнати или изцяло финансирани от фондовете й.
Тук беше и много сериозния проблеми на България. Ние бяхме предложили на изначално някои проекти, които са си чисто български, които отговаряха на някакви наши национални потребности. От тази гледна точка инициативата въобще не можеше да ги подкрепи и те бяха отхвърлени, защото именно свързаността на една, две, три и повече държави е в основата на тази инициатива. Не е в основата й развитието на отделни проекти, които са от национално значение.
В Бургас примерно обосновката е, че той има важно значение за региона и за свързаността между различни държави. Магистралата Варна-Бургас е част от коридор номер 8, който свързва няколко държави. За Варна-Бургас не говорим за строителство, засега само за изследвания. А ето това е нещо, което трябва да се разбере. И свързаността не е само в областта на транспорта. Примерно свързаността е правене на консорциуми между различни държави в областта на компютърните науки или пък свързаност в телекомуникациите, изграждане на мрежи, които могат да подобрят свързаността и оттам нататък развитието на бизнесите между няколко държави. Ето това е нещо, което България изначално не успя да разбере и чак вече през, да кажем след 2020 и особено след 2021 г., особено след нашето председателство, ние променихме и нашите проекти в рамките на инициативата.
Добре. Какво очаквате да се случи на срещата на върха в Букурещ като заключителни документи, като решения….
Това, което е интересно е, че тази среща идва на фона на войната в Украйна. В едно от посещенията си в Румъния разговарях с румънски бизнесмени. Те считат, че трябва да се подпомогне Украйна да се свърже повече с региона на Източна Европа – със страните от източния фланг на НАТО, тъй като сме заявили, че Украйна ще стане пълноправен член.
И тук вече вървят въпроси дали това може да бъде примерно транспортна свързаност. Знаете, че железопътната система на Украйна е различна от железопътната система на останала Европа. Дали през фондовете на инициативата не може да се подпомогне преминаване на Украйна на друга жп система, на по-тесните релси или пък по-бърза подмяна на шаситата на влаковете и. А то е ето това нещо, което предполагам, че ще бъде поставено като като акцент, освен общия въпрос за развитие на системата на инициативата „Три морета“, за търсене на нови фондове за привличане на нови държави. Предполагам, че въпросите, свързани с обвързаността на Република Молдова и Украйна ще бъдат според мен също от акцентите.
Но вие имате доста добри контакти в румънските среди, експертни и бизнес. Как може тази инициатива на Трите морета да подкрепи конкретно българо-румънските връзки и въобще българо-румънското развитие. Има ли такива разговори за конкретни проекти?
Аз не, не съм. Не съм запознат за разговори между България и Румъния, специално в рамките на тази инициатива. Присъствал съм на разговори, които са обсъждали най-вече въпроси, свързани с подобряване на транспортната инфраструктура, откриване на нови гранични пунктове, строителство на нови мостове. Но това са въпроси, които са по скоро между двете страни, които по-скоро са свързани с двустранните отношения, отколкото с тази инициатива. Но ако намерим вариант или проект, през който България и Румъния да бъдат свързани с други региони, това предполагам, че ще намери така добро отношение и финансиране в рамките на тази инициатива. Отново ще кажа, тази инициатива не е насочена към решаване на конкретни национални проблеми. Аз мисля, че в София бяха включили в тази инициатива първоначално и въпроса с въгледобивния басейн Марица-изток – как да се подобри там състоянието на въздуха и така нататък, което не е предмет на тази инициатива. Това си е национален въпрос. Конкретните двустранни отношения също не са обект на интерес. Въпросът е как всеки един проект допринася за свързаността на целия регион. Ето това е ключово. Надявам се, че колегите в министерствата това са го отчели и вече са си коригирали позициите.
Добре. Има очаквания, че България и Румъния ще влязат най-накрая в Шенген тази година. Но в същото време неотдавна имаше изявления на австрийски представители, че ветото ще продължи да е в сила. В този контекст как гледате на тази инициатива, която дойде от някои среди на бизнеса – Транспортни превозвачи подкрепиха тази инициатива, общински съвети в Русе, Силистра и Добрич също подкрепиха махане на граничния контрол между България и Румъния т.е. някакъв мини-Шенген между България и Румъния.
Вижте като идея Мини-Шенген е позната. Имаме и други такива инициативи, които целят да се премахне граничния контрол между отделни страни. И тук има няколко въпроса. Първият въпрос. Достатъчно сигурни ли сме за нашите външни граници? Въпросът е на оценка относно България, доколко тя е сигурна за Румъния и доколко Румъния е сигурна за България? Това е единият въпрос. Следващият въпрос дали един такъв мини Шенген не би ни отнело енергията от работа за влизане въобще в Шенгенското пространство? Ето това е ключов въпрос за нас. Целта, първата непоколебима и крайна цел си остава членството в Шенген. Мини Шенген – аз честно казано, бих подкрепил, стига анализите да покажат, че няма да ни отдалечи от и по една или друга причина от идеята за влизане в Шенгенското пространство.
Добре. Първият въпрос, което поставихте всъщност е въпроса за доверието и ми се струва, че вие имате много добра представа какво е нивото на доверие между елитите в България и в Румъния, доколкото вие общувате и с двете пространства. И какво всъщност е нивото на доверие? Достатъчно ли е според вас доверието на едните в другите, за да има такъв проект между тях?
Аз работя много активно, за да се повишава доверието между страните, да се развиват отношенията на всички нива: на държавно ниво, на ниво бизнес, неправителствени организации и отделни хора. Аз считам, че нито България, нито Румъния имат алтернатива на това изключително сближаване на двете страни. По много причини е така. Ние сме свързани, ние сме съседи, ние имаме общи задачи, общи приоритети и ако успеем да убедим и държавата, и бизнеса, че трябва още по тясно сътрудничество, мисля, че ще спечелят двете страни. Какво имам предвид?
След като и двете страни влязохме в НАТО и в Европейския съюз, загърбихме двустранните отношения, Счетохме, че всичко трябва да се развива в плоскостта Европейския съюз, НАТО. Има много неща, които са си чисто двустранни. От друга страна, ние ако обединим усилията си, ще бъдем по-силни и в рамките на НАТО, и в рамките на Европейския съюз. Ние имаме общи проблеми. В Европейския съюз ключово е сближаване на държавите по определени теми, така че техният глас да се чува по-силно. Ние виждаме как балтийските страни са обединени, как Полша и балтийските страни на практика говорят в един глас по много въпроси. Считам, че обединяването на България и Румъния по много въпроси ще направи всяка една страна много по-силна. Казвайки това, отбелязвам, че има все още много, много, много неща да се направят за подобряване на връзките.
Имаме много добри модели. Имаме модели, в които представители на Министерството на отбраната, примерно на една държава, работят в Министерството на отбраната на друга държава, а Франция и Великобритания. Франция и Германия. Много, много, много са примерите, а ние го нямаме това между нас. Да, имаме добри отношения в много сфери, но задълбочаването е това, което ми се струва, че предстои и то изисква наистина единна воля и от двете страни.
Добре. А втората тема, която поставяте, всъщност е за това дали България и Румъния няма да се изолират от центъра на Европейския съюз, ако изберат мини Шенген И в това отношение също. Аз поне съм срещал два различни аргумента. Единият е точно този, който вие поставяте – че ако се отиде на алтернативен път като мини Шенген, може би ще се загуби динамиката за влизане в големия. Но има и такъв аргумент, че периферните държави рядко си сътрудничат и ако се стигне до такова взаимодействие, може би те биха имали дори повече ресурси и по-силна кандидатура за влизане в големия Шенген. До каква степен този аргумент има логика според вас?
Мисля, че двустранният Шенген или регионалният Шенген би обслужил най- вече гражданите на България и на Румъния и бизнесите. Аз често пътувам. Вие също пътувате и виждате какво става по границите. Това ми се струва, че е недопустимо между страни, които са членове на Европейския съюз. В крайна сметка Европейският съюз е изграден именно на това принцип да има свобода на движението, бързина, динамика. Ние не може да постигнем това. Но имайте предвид, че за съжаление тези проблеми се върнаха в Европа след голямата мигрантска криза и след конфликта в Украйна. За съжаление Шенгенското пространство вече не функционира според нашите първоначални представи. Като се влезе в дадена страна от ЕС, се минават през различни проверки. Не е както беше преди време. Сега няма огромни задръствания по границите. Но в крайна сметка Шенген е част от идеята за Европа. България и Румъния като европейски страни не могат да бъдат изцяло пълноправни европейски страни, ако не са членове и на тази организация. Това е ключово, защото ако не сме в Шенген, това до голяма степен пречи на идеята за свободата на движение на стоки, капитали, услуги и хора.
Добре на края на нашия разговор мисля да ви питам за стратегическото партньорство между България и Румъния. То бе подписано през март от двамата президенти. До момента аз не забелязвам в медиите и в двете държави да има каквато и да е дискусия какво следва след подписването на този документ. Не забелязвам да има събития, които да минават под егидата на този документ и на този вид взаимодействие. И поне от моя гледна точка този документ остава една хартия до момента. Защо засега този документ не се задвижва, не води до някаква промяна, а е само едно обещание, може би? И какво трябва да се направи, за да се задвижи и реализира неговото съдържание?
Това, което е абсолютно необходимо, за да се подобрят отношенията между България и Румъния, е да се издигнат на ниво именно стратегическо сътрудничество. Но е необходимо визионерство и воля. Визионерство в смисъл да се осъзнае, че отношенията между България и Румъния са ключови и за двете страни и че заедно ние можем да направим много повече. А от друга страна, трябва да има воля. Ние работим примерно за подобряване на транспорта, за подобряване на военно сътрудничество, свързаност във всички области. Това е ключово и това трябва да дойде и от двете страни. То не зависи само от едната от страните. А в България знаете, че имаме ново правителство. Предполагам, че на някакъв етап и този въпрос ще бъде поставян. Аз контактувам с много български представители в различни министерства. В България се осъзнава необходимостта от такова стратегическо партньорство, но каква форма ще придобие и как ще се развие зависи от много фактори. При всички положения аз лично бих искал да видя много, много, много по-широко и задълбочено сътрудничество. Включително ние трябва да обсъждаме съвместни инициативи, да правим съвместни постъпки в рамките на НАТО в рамките на Европейския съюз. Не е лесно поради различни причини. Едната страна примерно е по-напред в някои насоки, другата е по-напред от други. Но при всички положения изграждането на истинско стратегическо сътрудничество е ключово.
Какво е мястото в българо-румънските отношения на хората, които може би не са в администрацията, не са дипломати или политици и може би са по-обикновени, но биха могли всъщност да дадат една по голяма плътност и мащабност на тези отношения?
Вижте стратегическите отношения. Те са затова стратегически, защото се развиват на всички нива и във всички области. Не може да се каже, че имаме стратегически отношения само в една област. Ето това е ключово. Има някои въпроси, по които да страните имат може би различни виждания. Но ние трябва да имаме механизми, през които да работим по тях. А и аз отново ще го кажа. Хубаво е да имаме български представители и български дипломати във Външно министерство на Румъния, а румънски офицери в българското Министерство на отбраната. Това ще бъде само от полза, но за това, отново ще подчертая, се изискват воля и визионерство.
Снимка: Йордан Божилов (източник: Софийски форум за сигурност)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
