4 декември, 2023
Интервю с председателя на синдиката SITT Флорентин Янку
Логото на SITT (източник: SITT)

Трансгранични разговори, 2 май 2023 г.

Флорентин Янку е председател на румънския профсъюз на IT работниците (SITT). Той беше потърсен от журналиста на Българското национално радио Владимир Митев, за да разкаже историята на своя профсъюз. По какъв начин SITT се различава от другите трудови съюзи? И как се е променило отношението на членовете му към труда през годините?

Интервюто по-долу може да се проследи, ако активирате автоматичните субтитри на български език. То се появи първоначално в съкратен вариант на сайта на Българското национално радио.

История на синдиката на румънските ИТ работници SITT

Г-н Янку, Вие сте председател на румънския профсъюз на IT работниците SITT, който започва да функционира в Тимишоара през 2009 г. Каква е историята на вашия профсъюз и кои са най-големите му успехи досега?

Както казахте, аз съм председател на румънския профсъюз на IT работниците SITT. Първоначално той стартира през 2009 г. като фирмен профсъюз в Alcatel-Lucent, а през годините се превърна в национален профсъюз, обхващащ около 8000 членове във всички най-големи мултинационални ИТ компании, които всички познаваме и които присъстват в Румъния. Ако трябва да изброя някои от тях, това са компании като Atos, Nokia или Accenture, HP, Infosys, Tech, Mahindra и други.

Първоначално профсъюзът започна, както казах, през 2009 г., поради необходимостта да представим по-добре себе си като работници в отношенията с компанията пред някои решения, които имаха голямо влияние върху нас. И тъй като не бяхме организирани в онзи момент, не беше задължително да участваме в решенията, които бяха взети и които имаха силно въздействие върху нас като работници. Така че малко или много казахме: “Стига толкова”. Трябваше да излезем от тази комфортна зона на, да кажем, мечта или наивност, че някой друг ще се погрижи за нас. И трябваше да направим нещо по въпроса, дори и да сме на много, да кажем, добро работно място или като IT сектора. Това няма значение. Искахме да участваме в решенията, които ни засягат.

Така че най-добрият начин да направим това беше да създадем профсъюз, което и направихме през 2009 г. Не беше непременно лесно, защото, както казах, хората са склонни да се намират в зоната на комфорт. Хората са склонни да вярват, че нищо не може да им се случи. Хората са склонни да вярват, че винаги могат да решат проблемите си сами. За съжаление е точно обратното. Научихме това през годините и сега го насърчаваме. И тъй като създадохме нашия профсъюз, успяхме да участваме във всички решения, които ни засягаха.

Веднага започнахме колективни преговори с компанията. Много успешни преговори, защото не се страхувахме дори да стачкуваме през 2009 г. за правата си. И успяхме да направим така, че решението, което ни засягаше, което означаваше да бъдем продадени на друга компания, никога да не ни засегне по отношение на нашите условия, които бяха договорени с компанията. Така че това беше голям успех.

Резултати

Хората видяха, че дори да работиш в IT сектора, все пак си работник. Дори да имаш добра заплата, може би в някакъв момент ще имаш проблеми. В някакъв момент имаш проблеми, които трябва да бъдат решени. А без колективен глас не получаваш необходимото влияние върху работодателите, за да си сигурен, че някои решения или всяко решение няма да те засегне.

След 2009 г. и след успеха ни, SITT получи присъствие в цялата преса. Пишеше се как има стачка в IT предприятие, как се е създал създаване профсъюз в IT предприятие, как е  сключен колективен трудов договор в IT предприятие. Тези неща бяха малко необичайни. Бяхме радостни да видим, че и други работници в други компании видяха и осъзнаха, че всъщност това не е толкова лошо и че това е нещо, което и те биха искали. Така че през 2010 г. организирахме още една компания в рамките на същия профсъюз. Сега присъстваме в около 11-12 компании.

Договорили сме повече от 20 споразумения, колективни трудови договори, които обхващат около 16-17 000 работници в сектора. Във всички споразумения има разпоредби, които обхващат заплатите, бонусите, начина на компенсиране на допълнителното време. Те обхващат социалния пакет в случай на съкращения, обхващат всички ситуации, свързани с броя на празниците, броя на допълнителните почивни дни и т.н., и т.н. Всичко, което можете да си представите.

Договорите имат около 60-70 страници и имаме права като автоматична индексация с процента на инфлацията, повишаване на заплатите, и т.н., и т.н., които са наистина важни за всички, а не само за ИТ работниците. Важно е да се подчертае, че това беше голямо усилие, но също така беше и кампания за повишаване на осведомеността.

Промяната, която SITT внася в Румъния

Хората в днешно време са склонни, както казах, да вярват, че или нищо не може да им се случи, или ако се опитат да направят нещо, то ще е невъзможно за постигане. А това съвсем не е невъзможно. Фирмите винаги ще се опитват да го блокират и винаги ще се опитват да кажат каквото искат да кажат. Но мисля, че това, което е важно да се подчертае от нашата история, е, че всички тези споразумения са първите в историята им, откакто присъстват в Румъния. Те все още са в Румъния 15 години по-късно. Дори и да сме договорили този вид условия, те не са напуснали. Чуждестранните компании имат парите да платят за този вид условия, дори по-добри условия, дори в Румъния или България, или където и да е другаде на изток. Корпорациите имат парите да платят за условия, подобни на тези на запад. Те имат парите да направят много неща.

Просто трябва да поискаме или ако трябва просто да сме достатъчно силни, за да се уверим, че те разбират, че трябва да направят такива неща. Те не са напуснали Румъния, така че не е задължително да я напуснат. Ние все още сме конкурентоспособни по отношение на разходите и целият този дебат, всички тези изказвания, че договарянето на по-добри условия за работниците ще ни направи по-малко конкурентоспособни, са напълно фалшиви.

Разбира се, не искате да фалирате никого, но все пак от нашата работа можем да се уверим, че можем да си върнем условията, които всички искаме, а това би било удовлетворително и за нас самите. Така че заключението ми е, че, първо, можем. Второ, те могат. Така че има пари, има и потенциал. Но трето, ние трябва да се организираме и да се изправим, не непременно да се борим, но да отстояваме правата си и това, което искаме.

Силните страни на SITT

Обичате да казвате, че вашият профсъюз е от нов тип, който избягва някои отрицателни страни на профсъюзите, които може би са съществували в традиционните профсъюзи. В какво се състои разликата? Какво правите по по-добър начин?

Не е задължително да правим нещо по-добре, а да правим нещата различно. И също така не е задължително да искаме да избегнем нещо. Не съдя никой друг профсъюз, искам да е ясно от самото начало. Но нашият профсъюз е съставен предимно от млади хора. Средната възраст е около 30 години. Наистина има много млади хора. Така че явно това е различен профсъюз.

Но основната разлика е, че ние се опитваме да направим нашия профсъюз възможно най-активен, демократичен и прозрачен. Така че, ако има нещо, което хората в днешно време искат, особено младите, е да се доверят на ръководството на съюза и да бъдат част от начина, по който съюза се държи. В нашия случай, ако сме в колективно договаряне и дойде окончателно предложение от компанията, нищо не се решава от вътрешна група. Решенията се вземат от самите работници.

Участие на работниците във вземането на решения

Всички важни решения се вземат от самите работници. Така че те са управляващият, ако искате, орган на това как се държи профсъюзът, всички решения на профсъюза. И това е наистина важно, защото тогава хората чувстват, че имат контрол. Така че това не е наистина бюрократична централизирана организация. Организацията ни е по-скоро децентрализирана, напълно отворена организация, в която членовете имат най-голяма власт, а не съм аз овластен като председател. Аз нямам никакви права на вето. Не мога да решавам нищо сам. Така че работниците взимат всички тези решения, които им влияят. И това е основната разлика според мен. Така че те са собствениците на този процес на това, което се случва. И това е нещо, което ни помогна да се уверим, че много млади хора ще се присъединят.

Трудовият съюз и технологиите

На второ място, разбира се, ние се опитваме да бъдем в крак с технологиите. Разполагаме с онлайн система за присъединяване. Имаме онлайн плащане на такси, например. Провеждат се много дейности, за да сме сигурни, че профсъюзът е привлекателен и видим, особено за младите хора в нашия сектор. И има много комуникация, много информация и прозрачност за дейността на съюза с нашите членове.

Това е подход, който видяхме, знаете, че ни помогна да получим доверие, особено от младите хора, и да избегнем те да казват, да, вие сте точно като каквито и да е стари профсъюзи или не знам какво казват хората в днешно време за профсъюзите, но това е нещо, което не виждаме при нас. наистина всичко е съвсем открито и наистина се обръща много голямо внимание на това колко можем да включим членовете в нашата дейност. И мисля, че това е основната разлика.

Нова трудова култура в Румъния

Румъния се промени много през последните 33 години. Капитализмът промени Румъния. Промени се много и отношението на румънците към трудовите въпроси, включително и към деня на труда. И така, как се е променило това отношение към труда и културата на това да бъдеш синдикалист или работник през последните 30 години?

Вижте, аз не знам как се е променило отношението през последните 30 години. Мога да ви кажа как се промениха при нас – в румънския профсъюз на IT работниците SITT, откакто започнахме да се занимаваме с това. Усетихме, че всъщност виждаме, че хората са по-осъзнати за статута си на работници и за трудовите взаимоотношения с работодателите по-внимателно към договорите. По-внимателни са към това, което подписват, по-внимателни към това, което им се предлага. И също така видяхме, че започнахме традиция в представителството на работниците и служителите с профсъюзите. Така че сега хората ще питат, когато се преместят в друга компания, къде нямаме профсъюз? Ние имаме колективен трудов договор, нали?

Сега хората са много по-образовани по отношение на своята позиция, в отношенията с работодателя. Те знаят какво трябва да съществува в една нормална трудова среда: колективни трудови договори, ефективно и коректно представителство на работодателя и т.н. Мисля, че успяхме да променим манталитета на много млади хора. Успяхме да развием манталитет, при който те са много по-наясно със защитата на правата си и на интересите си. Всички тези неща са наистина много важни за един работник. Сега те са много наясно с това и. Вярвам, че успяхме да изградим една по-силна традиция на синдикалното движение. А това е наистина важно за нас.

Снимка: Флорентин Янку (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тукА тук е неговият профил в Substack.

About Author

Leave a Reply

%d bloggers like this: