Кодру Врабие: Мини-Шенген между България и Румъния ще им позволи да се синхронизират със Западна Европа заедно

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпросите на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичния сектор. Той е допринесъл за много мерки за реформи в областта на правосъдието и публичната администрация. Врабие има бакалавърска степен по правни и политически науки (Румъния, България, САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Нидерландия, Испания). От 1998 г. работи за различни румънски организации на гражданското общество. През 2010 г. Врабие започва да работи по програмата “Лидери за правосъдие”, която през 2017 г. е възпроизведена от Република Молдова

Съкратена версия на това интервю бе излъчена по Българското национално радио, програма “Хоризонт” на 21 август 2023 г.

Г-н Врабие, знаем, че България и Румъния изпитват трудности да убедят Австрия, а може би и Холандия в случая с България, да отворят вратата към големия Шенген за тях. Какви ползи би могъл да донесе българо-румънският мини Шенген за двете страни? Какво би означавал той за тях от икономическа, техническа и процедурна гледна точка?

Предлагам този мини-Шенген вече почти десет години и той така и не се случи. Не знам дали днес все още е възможен и дали е необходим. Но как да го формулирам? Съвсем наскоро се състоя среща между Шолц и Нехамер – канцлерите на Германия и Австрия, и те обсъдиха въпроса за Шенген по отношение на Румъния и България. И изглежда, че Австрия е твърдо решена да не приема и двете държави в момента.Мисълта ми е следната: какво ще стане, ако Румъния и България се срещнат и решат да приложат на практика Шенгенското споразумение между себе си. Това ще докаже, че шенгенът между тях работи. Ще го докаже на Австрия, Нидерландия и всеки друг, който се интересува. Твърденията ни, че сме технически подготвени, ще издържат и тогава пространството между Гърция-Турция и Унгария на запад ще бъде отворено. Ще има шенгенско пространство между Румъния и България, което ще функционира точно както другото шенгенско пространство на запад в Унгария и на юг в Гърция сега.

От правна гледна точка не се нуждаем от съгласието на другите държави от Европейския съюз, за да започнем това трансгранично сътрудничество между Румъния и България. Това зависи само от нашите собствени две правителства и вероятно това ще бъде най-важната амбициозна и трансформираща цел на неотдавнашната декларация, която нашите президенти подписаха – съвместната декларация за стратегическо партньорство. Какво по-стратегическо от една мини-Шенгенска зона? 

Попитахте ме за икономическите последици. Аз не съм експерт по икономика. Така че наистина не знам. Но сигурно ще има някакво намаляване на разходите за транспорт, като си помислите за всички камиони, които чакат на опашка, когато пресичат границата от Гърция към България, а след това от България към Румъния. Поне могат да намалят времето за чакане и разходите за чакане на българо-румънската граница.

След това процедурите. Това, което ще се промени по отношение на процедурите, ако направим мини-Шенген днес, е точно същото, което ще се промени, ако бъдем приети в Шенген след 2 години. Разликата е, че въвеждаме процедурите две години по-раноЗнам, че се говори за присъединяване на Румъния и България към шенгенското по въздушен път. Това ще премахне проблемите за индивидуалните пътници, които летят на нашите летища. Но това не е голямото въздействие от гледна точка на възприемането заради отделните лица, които пътуват. Истинското икономическо въздействие ще бъде върху пътищата, железниците и корабите, защото именно там икономиката се нуждае от намаляване на разходите и затова съществува Шенген. Съществува ограничение за вноса и износа.

Ако създадем мини-Шенгенска зона, това ще бъде първият мост, който действително ще ни помогне да се синхронизираме. Помислете за досегашния подход от 2007 г. насам, когато влязохме в ЕС. Добре, че сега сме част от Европейския съюз. Това, което трябва да направим, е да се синхронизираме със Запада. Румъния започна своя собствен път на сближаване, а България започна своя отделен път на сближаване след 2007 г. По пътя на конвергенцията това, за което се застъпвам, когато казвам мини-Шенген, е Румъния и България да обединят усилията си, за да започнат да се синхронизират е помежду си. И откриването на нов път заедно към Западна Европа може да бъде мечта. Може да се окаже, че това няма да се случи. Но все пак мисля, че би било добра идея.

Част от противопоставянето на тази идея за мини-Шенген между България и Румъния е, че ако 2-те страни отново тръгнат към алтернатива на големия Шенген, те по някакъв начин признават, че ще останат в периферията. По някакъв начин те приемат, че не се борят за големия Шенген. Това е един аргумент. Но има и този аргумент, че перифериите не си сътрудничат, а се борят за вниманието на центъра. А ако България и Румъния си сътрудничат, те ще демонстрират логиката на центъра и това ще ги приближи до него. Как виждате тези два аргумента? Кой от тях има по-голяма стойност за вас?

Мисля, че вторият аргумент има по-голяма стойност. Няма нужда да вадя друг аргумент на масата, освен да си спомням какво направиха Сърбия, Северна Македония и Албания. Тези страни със своите политици осъзнават, че създаването на мини Шенген (т.нар. Отворени Балкани) е важно за техните икономики и е важно също така за процеса на присъединяване към ЕС за Северна Македония и Албания, а може би и за Сърбия. Това не им вреди. Защо да ни вреди?

Добре, но съществува и въпроса за доверието между българските елити и румънските елити. Може би и вие сте наясно с този въпрос. Един мини-Шенген изисква по-голямо ниво на доверие. Имаме ли такова ниво на доверие, което е необходимо за управлението на свободна граница?

Мисля, че това е въпросът за кокошката и яйцето. Дали се нуждаем от повече доверие, за да си сътрудничим, или трябва да си сътрудничим, за да имаме повече доверие? Ако не започнем отнякъде, нищо няма да се случи. А когато нищо не се случи, ще имаме една локва вода, която започва да гние, да се изпарява и да умира. Така че се нуждаем от промяна сега. Много по-лесно е да започнем сътрудничество, отколкото просто да не правим нищо по въпроса. Защото в момента единственото нещо, което правят нашите външни министерства, е да ходят и да ухажват австрийското и холандското правителство. Питат ги какво може да се направи. Когато нашето правителство попита тяхното какво може да се направи, то никога няма да получи конкретен отговор от тях. Защото те имат различен политически дневен ред. Така че ние трябва да направим нещо друго. Иначе отново, ако продължаваме да правим едно и също нещо, не можем да очакваме различни резултати. Трябва да направим нещо друго.

Добре, последен въпрос. Сега имаме двамата външни министри, свързани с европейските институции, Луминица Одобеску и Мария Габриел. Очаквате ли, че те ще бъдат по-иновативни в това отношение?

Не. Защото те са социализирани в начините на работа на европейските институции и не мисля, че имат способността да мислят нестандартно. Това не е критика. Това е просто наблюдение. Когато си социализиран в определен начин на действие за много дълго време, е много трудно да мислиш извън рамките. Ако в министерствата на външните работи идваха хора с различни гледни точки, тези хора можеха да започнат да мислят извън кутията и да питат съветниците си.Защо те да не се замислят за тази идея? Това е въпрос на действеност. Имат ли те ясна цел? Могат ли да определят ресурсите и и съюзниците, които след това могат да впрегнат в работа, за да постигнат целта.  Г-жа Одобеску и г-жа Габриел, според мен, не могат да формулират цел, която е извън рамките на ЕС. Техният процес на социализация е белязан от ЕС.

Снимка: Дунав мост при Русе-Гюргево (източник: Явор Мичев)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author