Успехът на AUR в диаспората, отвъд социалните медии: как партията на Джордже Симион използва разочарованието на румънците и силата на „човешките мрежи“

Юлия Хау, Hotnews, 9 февруари 2024 г.

Докато фейсбук групата „PNL Diaspora UK“ има само 1600 последователи, „USR UK“ – 8800, а „PSD UK“ е неактивна от 2022 г., „Alianța pentru Unirea Românilor (на български Алианс за обединението на румънците – бел.прев.) – AUR UK“ е достигнала 40 000 членове.

Преди четири години, на изборите през 2020 г., AUR печели 23% от гласовете на диаспората, заемайки трето място след Алианса USR-PLUS (32%) и PNL (24,9).

Партията, ръководена от Джордже Симион, е най-предпочитаната на избори партия сред румънците в Италия и втора в Испания. В Обединеното кралство AUR се нарича „партия на диаспората“ от 2019 г. насам и изгради първия си клон тук с 20 местни офиса.

Както и в други страни със значителна румънска общност, членовете на партията провеждат сложни кампании, организират постоянни срещи с хората или разпространяват безплатни публикации с антизападна тематика.

Те са открили и „гореща линия“, която според тях помага на румънците в чужбина, които не могат да намерят подкрепа в консулствата.

AUR и чувството за изоставеност на румънците, които са емигрирали

Алина Доля, изследовател и преподавател в университета в Борнмът, Англия, казва, че изобщо не е била изненадана от резултатите от гласуването на диаспората през 2020 г.

От 2019 г. насам румънската преподавателка проучва възприятията и емоциите на румънците в Обединеното кралство чрез интервюта и фокус групи по основни въпроси като Брекзит, пандемията Ковид, войната в Украйна.

В една от статиите си Доля изтъква, че въпреки разнообразието на румънската диаспора в Обединеното кралство, която включва предприемачи, професионалисти, висококвалифицирани и неквалифицирани работници, както и мигранти в уязвимо положение, сред всички тях е видимо усещането за загуба на корени, семейна среда или дори социален статус – постоянно напрежение между тук и там, сякаш не принадлежат към никое пространство.

Доля смята, че чрез дискурса, който се позовава на „дискриминацията на румънците“ у дома и в чужбина, AUR силно инструментализира емоционалните разходи на миграцията: страх, срам, нужда от потвърждение и признание, постоянно договаряне на идентичността, изоставяне и отхвърляне, както в чужбина, така и в страната на раждане, която често се разглежда като идилично пространство.

Така например в годината на Брекзит по рафтовете на веригата супермаркети Tesco бяха поставени плакати на румънски език, които предупреждаваха крадците в магазините за присъствието на полицаи в цивилно облекло. По този начин би могло да се тълкува, че всички румънци автоматично стават заподозрени по силата на използвания език.

Алина Доля смята, че комуникацията чрез платформата AUR е създала своеобразна екосистема с точки, карти, звания и екипи, която създава впечатлението, че си част от нещо, мрежа за принадлежност към група, която е жизненоважна за диаспората.

Послания като „Омръзна ли ви да гледате как ресурсите на Румъния се разграбват безмилостно?“ или „Продължаваме мисията си да предоставяме здравни грижи там, където Министерството на здравеопазването се провали през последните 34 години“, посочват важна насока в комуникацията на AUR: необходимостта от справедливост, като включват в комуникацията си изрични послания за унижението на мигрантите.

AUR и национална идентичност или как британците крадат децата ни

Ценностите на семейството, нацията, вярата и свободата, които AUR популяризира, са ясно насочени към диаспората, смята Доля.

„Освен че се чувстват изоставени от властите, много румънци не се интегрират в обществата, в които са мигрирали“, казва Доля.

„Освен това, тъй като мнозина от тях са много консервативни и произхождат от румънски религиозни общности, посланието на AUR е много популярно.“

Раду (42 г.), мъж, който от седем години живее в Лондон със съпругата си и двете си дъщери, казва, че има само една цел при гласуването: да отстрани от власт управляващите през последните 34 години.

Той не иска непременно Симион да стане президент, но иска промяна, иска нови хора в правителството.

Раду казва, че се притеснява, когато румънци, които са напуснали страната, използват в речите си израза „обратно в Англия“, при положение че са родени и израснали в Румъния. Той смята, че един румънец в Англия е просто още един данъкоплатец, който ще облагодетелства местните жители.

Алина Доля смята, че представата на тези хора за Румъния е идилична – такава, каквато никога не е съществувала или е съществувала само във въображението на децата.

„Бях изненадан да видя езика, който мнозина все още използват в учебниците от миналия век: „(термини, характерни за комунистическата пропаганда и опитите й да румънизира Румъния, представяйки я като почти етнически чиста, лишена от разнообразие).

Тази консервативна тенденция е още по-силно изразена в диаспората, тъй като страната на местоназначение е по-прогресивна, което често води до културни сблъсъци“, казва тя.

Доля разказва, че когато представил резултатите от изследването си в Румънския културен институт, един от участниците станал и попитал: „Но какво ще направим, госпожо, с тези британци, които крадат децата ни?“

Доля заключава също, че мнозина се страхуват от загубата на ценности, на езика, от факта, че новите поколения вече не говорят румънски, „всякакви лесно инструментализирани аргументи“, много от които валидни, като този за езика, но това също е въпрос на това как да помогнете на децата си да преговарят за културните пластове и идентичността“.

Различно виждане за диаспората в подкрепа на AUR

Сорина Соаре, изследовател от Университета във Флоренция, проучва успеха на AUR и популисткото движение сред румънската диаспора в Италия, като разговаря с многобройни членове на партията в Италия.

Някои от резултатите от изследванията ѝ са публикувани в статията „Спасени от диаспората? Случаят с Алианса за обединение на румънците“, публикувана от Университета „Бабеш-Бояй“.

Соаре твърди, че „образът на AUR, който често се появява в пресата, е образът на политическото предприемачество, в който виждаме Джордж Симион, със стил и поведение, които често се отклоняват от нормите на институционалното поведение“.

„В чужбина обаче смятам, че AUR е много повече от това. Проучванията ни показаха, че хората са гласували за AUR, защото са познавали Симион и са смятали, че той е човек, на когото могат да се доверят. Много от тях се довериха на способността му да тълкува днешното общество и да намира решения“.

„Но Симион не е просто харизматична личност“, казва изследователят. „Тези хора са били в контакт със Симион от 2010 г., когато той основава юнионистката платформа „Действие 2012″ за обединение на Молдова с Румъния. Оттогава те са имали възможност да се уверят в здравината на неговите идеали“.

Соаре смята, че другото недоразумение е преценката, че през 2020 г. AUR е успяла да получи всички гласове, като се е рекламирала единствено в интернет. Изследователят казва, че не можеш да достигнеш такъв процент (22%) само в интернет и че е помогнало и това, че Джордж Симион е пътувал до Италия, за да се срещне с хората преди 2019 г. и те са го познавали заради юнионистката му тематика.

„Имах възможността да интервюирам тук хора, които бяха много активни в румънската общност, хора, които събираха пари, купуваха училищни пособия и ги изпращаха в страната през септември на деца с ограничени материални възможности, много преди AUR да поеме кампанията под името „Златна раница“.

Интересно беше също така да се види, че много активните хора от диаспората действаха като разпространител на доверие към AUR, насърчавайки тези, които се върнаха у дома, да гласуват за тази нова политическа партия, към която се бяха присъединили. Така че доверието не се дължеше толкова на посланието на Симион, а на солидността на тази мрежа, работеща във формални и неформални сдружения за румънците“, обяснява изследователят от Университета във Флоренция.

Соаре настоява, че интервюираните от нея хора, членове на партията AUR, далеч не са така наречените губещи от глобализацията, а са хора, достойни за уважение, дори и да не споделят едни и същи политически ценности с нея.

„Не се сблъскахме с екстремисти. Много от тях имаха успешен бизнес тук, в Северна Италия, някои са лекари, много от тях обръщаха голямо внимание на образованието на децата си, дори и да нямаха образование. Не съм съгласен с това разделение, според което има граждани, които дават положителен вот, с демократично качество, и второкласни граждани, които предпочитат да не изразяват мнението си. Демокрацията не функционира по този начин“, настоява тя.

Журналистите на Teleleu писаха в своя статия антагонистичната илюзия между „героите“ и „жертвите“ на диаспората, пропастта между „образованата диаспора“, „лекарите, изследователите и спортистите, с които се гордеем“, и „жертвите“, тези, които се срамуват да бъдат „безсрамници“, „гледачи“, „роби“, срам, който се подхранва от загрижеността за това как те виждат тези у дома.

Габриел (57 г.) е от Яш и от осем години работи сезонно в Англия, след като 18 години е живял в Италия и е работил в строителството.

Според Габриел цената на присъединяването ни към ЕС е, че се отказваме от селското стопанство и икономиката и ставаме обикновени потребители. Ние сме роби в техните страни, тук не сме добри, а само за пари – това е всичко. Габриел смята, че на никого не му пука за румънците. Не му пука за управляващата класа, която иска да унищожи малкото останали земеделски производители; за чужденеца… още по-малко.

„По време на пандемията, например, чрез тези мрежи от румънци в Италия, AUR подкрепи кампания за разпространение на Euthyrox в страната – важно лекарство за заболявания на щитовидната жлеза, което по това време не беше лесно достъпно в аптеките.

Мобилизацията, която AUR демонстрира тук, не е просто вид действие, характерно за други партии, с раздаване на писалки, фолклорни събития и т.н. – това е партия, която е много по-внимателна към нуждите на обикновените хора. Но трябва да бъда по-точен: не самата партия е в основата на действията, а мрежите от хора, които те са набрали“, продължава Соаре.

Тя смята, че именно тази гражданска активност е дала на партията корени, видимост и успех.

Последният път, когато Габриел (споменат по-горе) присъства на среща на AUR, е бил през ноември, когато, пътувайки от Канада и спирайки в Лондон, Джордж Симион организира светкавична среща в мазето на лондонски хотел, за да размени няколко думи с някои членове на диаспората. Въпреки че малкото събитие е било обявено в последния момент, залата е била препълнена, казва той.

Соаре смята, че AUR често се свързва в публичното пространство с термини, които са проблематични от научна гледна точка. „Да се каже, че AUR е крайнодясна, означава да се каже, че партията оспорва демократичната легитимност, което не е вярно. Всъщност тя оспорва определени принципи, особено свързани с либералното измерение на демокрацията.

Като цяло би било по-точно да я наречем популистка, дясна или радикално дясна партия, неоконсервативна партия, но не и крайнодясна. Тя не е партия, която може да бъде забранена за това, че излиза с предложения, които не са съвместими с Конституцията.“

Повечето от хората, с които Соаре разговаря, независимо дали са свързани със Съюзът “Спасете Румъния” (USR), Социалдемократическата партия (PSD), Националнолибералната партия (PNL) или AUR, включват в своя дискурс антисистемно измерение (в опозиция на традиционните социални, политически и икономически принципи на обществото); те не предлагат смяна на системата, а борба с корупцията, която често осъждат.

Доля също така смята, че във всички диаспори има компонент на смущение, който разклаща състоянието на нещата по отношение на страната на произход, като дава пример с турската диаспора в Германия, която в много голяма степен подкрепя Ердоган. Тази тема за липсата на интерес от страна на румънската държава към общността в чужбина, често срещана в дискурса на румънците в Обединеното кралство, се появява и в случая на тези в Италия.

Какво очакват румънците в диаспората от AUR

Раду казва, че очаква AUR да промени обществото в такова, което предлага повече възможности за младите хора, по-справедливо разпределение на пенсиите и по-малко депутати. Румънецът в Обединеното кралство следи AUR от самото ѝ създаване и подкрепя финансово партията за инициативи като мобилната каравана.

Той все още не се чувства разочарован, оценява, че „са запазили гръбнака си от самото начало“, но е наясно, че това не е гаранция, когато дойдат на власт.

Той е привлечен от законодателното предложение на AUR за намаляване на данъците върху заплатите и увеличаване на данъчното облагане на големите компании, както и за прилагане на данъчен модел, подобен на този в Англия, където не се плаща данък, ако доходът ви е под определен праг (в Обединеното кралство този праг е 12 570 британски лири).

Казва, че всеки път се връща у дома с голямо удоволствие и винаги си тръгва също толкова разочарован, особено заради родителите си, които, въпреки че са работили цял живот, имат мизерна пенсия.

Раду е разочарован и от липсата на възможности за братята и сестрите си и внуците си, които, въпреки че завършват гимназия с високи оценки, нямат никаква подкрепа от страна на държавата, която да им даде възможност да се възползват максимално от способностите си.

Добавя, че обича Румъния и иска да се върне у дома някога, може би след като се пенсионира. Настоява, че не може и да си помисли за връщане през следващите 5-6 години, преди дъщерите му да завършат гимназия и да изберат своя път в живота.

Габриел, румънец от Яш, се кандидатира през 2012 г. за Камарата на депутатите от името на Партията на еколозите. Габриел се надява, че AUR ще успее да вдигне на крака промишлеността и селското стопанство, да подкрепи дребните земеделски производители, да подкрепи предприемачите през първите няколко години, когато тепърва започват работа, като ги освободи от данъци – както е в други западни държави.

Уморен е от постоянно променящите се закони, които диктуват пенсиите, уморен е от специалните пенсии. Той е недоволен от отношението към възрастните хора. Смята, че е неприемливо в една и съща държава някой да получава пенсия от 25 000 леи, а друг – 1000.

Той е скептичен, защото ако не е видял нищо хубаво за 34 години, се съмнява, че ще види и занапред. Смята, че нивото на корупция е твърде високо, а управляващите не са позволили да им се размине.

Той е съгласен с Джордже Симион, когато казва, че хората гласуват за AUR, защото другите не са направили нищо. Той смята, че високият процент гласували за AUR е естествен и се дължи на факта, че тази партия говори на езика на народа – точно това, което бедните искат да чуят, защото, продължава той на висок тон, хората в Румъния са бедни.

Габриел също така признава, че когато се е върнал от Италия, го е направил заради Бъсеску и Маковей, „които ме заблудиха, че се борят за мен, като емигрант, а това бяха само лозунги“. Тогава повярвах на Теодор Столожан и отново бях измамен. След това повярвах на Разван Михай Унгуряну, Йоханис… и списъкът продължава.

Габриел е загубил доверие, но се надява, че може би партии като AUR, които все още не са били на власт, ще доведат до промяна.

Разочарование от неблагоприятната бизнес среда в Румъния изразява и Ромика (52 г.) от Апатеу (окръг Арад), който би искал да се върне у дома, за да открие бизнес. Той дори би искал да създаде група AUR в Апатеу, която да подпомага местните земеделски производители.

Той е убеден, че ако нещата в страната се подобрят, 90% от напусналите румънци ще се върнат у дома. Преди да пристигне в Обединеното кралство, Ромиче живее в Испания и Франция, като винаги работи като художник. Той следи Симион най-вече във Facebook и го цени, защото е боец, борец, патриот, търси справедливост и се бори за доброто на страната. Но виждате, че всички те ви разочароват: обещават ви, а когато стигнат до върха, забравят.

Политолог: „Можем да приравним идеите на легионерите с тези на Клаудиу Тързиу“

Въпросът е до каква степен очакванията на хората от диаспората и обещанията на AUR отговарят на действителността?

Политологът Кристиан Първулеску казва, че дискурсът на AUR включва популистка идеология, която изважда твърдения от контекста или дори изказва неверни твърдения, чиято достоверност е силно подкрепена от теории на конспирацията.

„Познавате ли теориите на конспирацията? Тясно свързани с ранното ни образование. Още от най-ранните години на живота историите за конспирации изобилстват – те са част от възпитанието на детето. Включително и конспирациите за това, че износът на зърно от Украйна застрашава румънската икономика. Няма никакви данни, които да потвърждават това.“

Първулеску също така твърди, че както селското стопанство, така и промишлеността са на по-високо ниво на развитие от това, което Румъния някога е виждала, и това до голяма степен се дължи на интеграцията в Европейския съюз.

Политологът заявява, че една от конспиративните теории, които стоят зад дискурса на AUR, е тази за международен заговор срещу Румъния и за нуждата от суверенна Румъния, която може да бъде напълно самодостатъчна, тъй като е достатъчно богата страна, която има всичко.

„В Румъния има само сол, всички други богатства се добиват много трудно. Едно време те са били експлоатирани, но вече не са, а и така или иначе не биха имали голямо влияние върху икономиката, освен в определени икономическо-политически контексти.“

Румъния може само да загуби, ако бъде изключена от един обединен пазар като Европейския съюз, обяснява Първулеску. Политологът не само е на мнение, че AUR не може да изпълни това, което обещава, но и подкрепя цяло едно антиекологично движение, което отрича, наред с други неща, замърсяващия ефект на дизеловите автомобили.

Що се отнася до това дали партията AUR принадлежи към „крайната десница“, Първулеску вижда нещата по различен начин от Сорина Соаре:

„В Румъния легионерството беше много мощно движение – първото и вероятно единственото движение в Румъния, което достигна до толкова голяма маса хора. След 1990 г. легионерските идеи набраха голяма популярност. Можем да приравним легионерските идеи с тези на Клаудиу Тързиу (председател на Националния лидерски съвет на AUR).

Единствената причина, поради която не бих определил някоя румънска партия като крайно дясна, е, че не мога да й противопоставя нито едно ляво движение. В Румъния нямаме леви партии или традиции.“

Първулеску се позовава на базата данни Popu-list – изследователски проект, който предоставя база данни за популистки, крайнолеви и десни партии, използвайки сравнително-качествена класификация, направена от експерти, която включва партията AUR в категорията „крайно десни“.

Снимка: Джордже Симион е лидер на основната суверенистка партия в Румъния (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author